Решение по дело №140/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Г. И. К.-П. от [населено място], действаща чрез пълномощника адв. С. Ж. П., против Решение № 9/08.02.2024 г., постановено по АНД № 225/2023 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е изменен Електронен фиш серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който на Г. И. К.-П. от [населено място], с [ЕГН], е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 21.05.2023 г. в *** ч. в [община], извън населено място, по път *** км. *** м., посока на движение от *** към [населено място].

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Момчилград е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че в хода на административнонаказателното производство по издаване на оспорения ЕФ е нарушен материалния закон и са допуснати съществени нарушения процесуалните правила.

Въвежда довод, че в случая районния съд не намалява глобата, а я увеличава, тъй като в диспозитива на решението е посочено намаляване на глобата от 100 на 500 лв.

Излага съображения, че състава на Районен съд – Момчилград е излязъл извън своите правомощия по закон, като същия вместо да направи преквалификация е иззел функциите на АНО и приложил санкционна норма различна от тази, приложена от наказващия орган. В тази връзка твърди, че в ЕФ погрешно била посочена санкционна норма, която съдържала няколко различни състави на административни нарушения, без да е конкретизирано кой от тези състави е осъществен /дали повторността е по чл. 181, ал.1, ал. 2 или ал. 3 от ЗДвП/, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила и било основание за отмяна на ЕФ.

На следващо място релевира доводи, че дадената в ЕФ правна квалификация на нарушението по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП е неправилна, като районния съд е следвало да квалифицира същото по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, доколкото липсвали доказателства за наличието на пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта.

Излага и твърдения, че по делото не било доказано в коя посока се е движил лекия автомобил, доколкото според данните от приложения по преписката протокол за използване на АТСС на 21.05.2023 г., същото било настроено да заснема нарушения в двете посоки – от [населено място] към *** и от *** към [населено място]. Тази неяснота същество накърнявало правото на защита на лицето /собственика на автомобила/ в хипотезата на подаване на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 9/08.02.2024 г., постановено по АНД № 225/2023 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което се произнесе по същество и отмени Електронен фиш серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща представител. От пълномощникът юрисконсулт С. Ч. е постъпила молба, в която оспорва жалбата, излагайки доводи за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установявало, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение и присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. В. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ЕФ, съставен при спазване на изискванията на релевантните норми на действащото законодателство.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора твърдения за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява частично основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд – Момчилград е изменил Електронен фиш серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който на Г. И. К.-П. от [населено място], с [ЕГН], на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., като е преквалифицирал санкционната норма от 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 2 от ЗДвП на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и намалил размера на наложеното административно наказание „глоба“ от 100 на 500 лв. С горното решение, съдът е осъдил ОДМВР - Кърджали да заплати на касатора деловодни разноски в размер на 200 лева.

Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в случая са неприложими правилата на ЗАНН.

След извършена преценка на представените по делото доказателства, районният съд е приел, че приложените веществени доказателствени средства установяват точното място на извършване на нарушението, посоката на движение на превозното средство, датата и точния час на осъществяване на деянието, както и регистрационния номер на МПС. Изложил е мотиви относно релевантните редакции на нормите на ЗДвП и Наредба № 8121з-532/12.05.2019 г., относно възможността установяването на нарушението с АТС или система, издаването на ЕФ в отсъствието на контролния орган и на нарушителя, както и отпадането на изискването контролните органи да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци или да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС.

Първоинстанционният съд е приел, че процесното нарушение е безспорно установено и доказано, но същото не било извършено в условията на повторност, тъй като с ЕФ серия ** № ***, въз основа на който органа прави извод за повторност, е наложено наказание за извършено нарушение, различно от соченото в оспорения ЕФ. Изложил е съображения за приложението на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, респ. за преквалифициране на санкционната норма на деянието по чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 2 от ЗДвП, като е приел, че ЕФ следва да бъде изменен, като се приложи санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и се намали размера на наложеното наказание „глоба“ от 100 на 50 лева.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на касатора са частично основателни, поради което и релевираните отменителни основания са налице.

Във връзка с горното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи следното:

Административнонаказателната отговорност на касатора е била ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 21.05.2023 г. в *** ч. на път ***, км. *** м., [община], извън населено място, в посока на движение от *** към [населено място], в двете посоки, с МПС „Мерцедес [модел]“ с рег. № [рег. номер], се движил със скорост от 105 км/ч, при разрешена такава от 90 км/ч, като нарушението било извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия ** № ***, поради което и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4, във връзка с ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв.

При така описаната фактическа обстановка на осъществяване на вмененото административно нарушение и наличните по делото доказателства, районния съд е изложил мотиви, че процесното нарушение, предмет на оспорения ЕФ, е установено извън населено място, където е въведено общо ограничение на скоростта от 90 км/ч. В тази връзка е приел, че жалбоподателката, на чието име е регистрирано МПС като лизингополучател, е осъществила нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП. Съдът обаче е приел за недоказано обстоятелството, че нарушението е извършено при условията на повторност, тъй като деянието описано в ЕФ серия ** № ***, с което АНО е основал горната квалификация, е свързано с нарушаване на скоростта на движение в населено място, респ. приел е, че в случая се касае за осъществени две отделни по вид нарушения на скоростта – в населено и извън населено място, което не обуславяло повторност на процесното такова. Предвид това и тъй като нарушаването на материалноправната норма е било безспорно доказано, съставът на съда е изменил ЕФ като е приложил закона за по-леко наказуемото нарушение и преквалифицирал нарушението като извършено без квалифициращия му признак „повторност“, респ. преквалифицирал е санкционната норма от чл. 182, ал. 4 във вр. ал. 2, т. 2 от ЗДвП на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

Както вече бе посочено по-горе, констатираното с АТСС превишаване на максимално разрешената скорост се отнася за участък, който е извън населено място, като същевременно, по делото липсват доказателства, вкл. и описаните в ЕФ, че ограничението е въведено с пътен знак. При това положение нарушението е следвало да бъде квалифицирано не по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, т.е. като превишаване на скоростта на движение, въведено с пътен знак, а като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, където са установени общи ограничения на скоростта на движение, в зависимост от вида на МПС и пътя, по който се осъществява движението - населено място, извън населено място, скоростен път или автомагистрала. В случая, описаните в ЕФ фактически констатации сочат на съставомерност на допуснато нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което също се носи административнонаказателна отговорност по чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Предвид на това, преквалифицирайки санкционната норма на наказанието по реда на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, поради липсата на доказана в производството повторност на същото, районния съд е следвало да преквалифицира и описаното в ЕФ изпълнително деяние, подвеждайки фактите под правилната законова разпоредба, която е била нарушена, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, относима в настоящия случай, с оглед липсата на пътен знак, установяващ ограничението на скоростта, която не е трябвало да бъде превишавана. Като е потвърдил ЕФ в тази част, респ. без да преквалифицира деянието, районния съд е допуснал съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на постановеното от него решение.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че касационната инстанция не разполага с такова правомощие (по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН), като в този смисъл е и т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, според които в касационното производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, според която, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.

На следващо място, настоящия касационен съдебен състав намира, че в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд не са представени релевантни доказателства за установяване на нарушението, описано в процесния ЕФ. В тази връзка, обжалваният ЕФ е по образец и със съдържание, съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в него е посочена ОД на МВР – Кърджали, като териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението и която се явява негов издател. В процесния ЕФ е отразено, че нарушението е констатирано с автоматизирано техническо средство № ***, което съгласно Протокол от № 87-СГ-ИСИС/29.06.2022 г. и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № *** отговаря на изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/Наредбата/ въвежда изискване за всяко използване на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай/ да се попълва протокол съгласно приложението. В ал. 2 на цитираната разпоредба е регламентирано, че: „протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък“. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

В конкретния случай, по делото е приложен Протокол за използване на АТСС рег. № 318р-6188/12.05.2023 г., от съдържанието на който се установя, че автоматизирано техническо средство – ARH CAM S1 с фабричен номер *** е било използвано на 11.05.2023 г., за контрол на движението на път *** км.*** м., с посока на движението на контролираните МПС „от *** към [населено място], в двете посоки“, при общо ограничение на скоростта от 90 км/час. Отразени са началният и крайния час на работа на АТСС – от 16.40 до 19.50 ч. В оспорения ЕФ серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, е описано административно нарушение, извършено на 21.05.2023 г. в 15:57 ч., изразяващо се в превишаване на скоростта извън населено място, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ***. С други думи, приложения към административноназакателната преписка Протокол за използване на АТСС на 11.05.2023 г. не е относим към процесното нарушение, описано в ЕФ, като това несъответствие е очевидно и от представения по делото Клип № *** към ЕФ, установяващ скоростта на движение на лек автомобил с рег. № [рег. номер], на посочените в ЕФ дата и час.

Предвид горното необоснован се явява изводът на районния съд, че посоченото в оспорения ЕФ автоматизирано техническо средство действително е било използвано на 21.05.2023 г. за установяване на процесното нарушение, независимо, че протокол за използване на АТСС по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, който да е относим към процесната дата, липсва по делото. Районният съд е аргументирал горния извод с останалите писмени доказателства по делото, които обаче, според настоящата инстанция, не могат да заместят доказателствената сила на релевантния протокол като официален документ относно удостоверение в него факти, обвързваща съда и страните. Протоколът за използване на АТСС е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените ограничения на скоростта, както и автомобила, на който е поставено мобилното АТСС. В този смисъл, първоинстанционния съд е постановил своя акт без да изясни всички обстоятелства, които са от значение за извършване на преценката относно законосъобразността на оспорения електронен фиш.

По аргумент от чл. 13, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, в производството по обжалване на наказателните постановления съдът в пределите на своята компетентност е длъжен да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в НПК. В случая, след като е констатирал, че приложения по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата касае използване на АТСС на дата различна от тази, посочена в оспорения ЕФ, районният съд е следвало в рамките на служебното начало да прояви процесуална активност за разкриване на обективната истина като събере съответните доказателства, необходими за установяването на релевантни за административното нарушение обстоятелства. Като не е сторил това съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което предвид забраната за ново фактическо установяване не може да бъде отстранено пред настоящата касационна инстанция.

Горното налага обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който с цел изясняване на обстоятелствата релевантни за административното нарушение и разкриване на обективната истина следва да събере всички относими към предмета на спора доказателства, в т.ч. протокол по чл. 10, ал 1 от Наредбата за използване на АТСС, посочено в оспорения ЕФ, с което е установено процесното нарушение, след което въз основа на събраните по делото доказателства да направи обоснована преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш, респ. съставомерността на вмененото на касатора Г. К.-П. нарушение и едва тогава да приложи закон за същото, еднакво или по-леко назазуемо административно нарушение, преквалифицирайки описаното в ЕФ изпълнително деяние към съответните приложими законови разпоредби (нарушена и санкционна).

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за основателна, респ. обжалваното решение на Районен съд – Момчилград, с което е изменен ЕФ серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, като незаконосъобразно следва бъде отменено, като се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда, съобразно дадените указания.

При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63д от ЗАНН, районният съд следва да се произнесе, с оглед изхода на спора, и по отговорността за разноските – чл. 226, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д от ЗАНН. В тази връзка настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания пред касационната инстанция/на 02.07.2024 г./ от пълномощника на жалбоподателката е постъпила молба с искане за отмяна на хода по съществото и приобщаване към делото на депозирана от него молба-становище и списък на разноските. Такива доказателства в производството пред касационният съд не са постъпвали чрез куриерска поща или по електронен път, поради което и молбата се явява неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 9/08.02.2024 г., постановено по АНД № 225/2023 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Момчилград, при спазване на въведените в мотивите на решението указания по прилагането на закона.

Решението е окончателно.