№ 164
гр. Айтос, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20242110100211 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД.
Производството е образувано по ИМ на М. Е. Е., ЕГН **********, съд. адрес: ***, чрез
адв.Р.Н., против И. М. Е., ЕГН **********, съд. адрес: ***, чрез адв.Е.Т.. Ищецът твърди, че
дарил на ответника (негов син) недв.имот, подробно описан в ИМ, придобит в режим на
СИО със съпругата на ищеца /починала след дарението/, като сделката била обективирана в
НА №193/25.06.2019г. Твърди, че изпитвал финансови затруднения, пречещи му да се
издържа сам, като ответникът не му помагал финансово, въпреки отправената до него
покана, ответникът отказал да му плаща издръжка в размер на 350 лв./месечно. Поддържа,
че е налице непризнателност на ответника, съставляващо според ищеца основание за отмяна
на процесното дарение, молейки дарението да се отмени по отношение на дарената от
ищеца 1/2 ид.ч. от имота, претендирайки разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответната страна е постъпил ОИМ, считайки иска за
допустим, но за неоснователен. Поддържа, че ищецът разполагал с достатъчно средства да
се издържа. Твърди да се грижи за две непълнолетни деца, както и за съпруга. Моли за
отхвърляне на иска, претендирайки разноски.
От събраните доказателства от фактическа и правна страна съдът намира
следното: Видно е от представения договор за дарение, сключен между страните,
обективиран в НА № 193/25.06.2019 г., че ищецът и E. Е. (като съпрузи) дарили на ответника
/техен син/ следния недвижим имот: ДBOPHO MЯCTO с площ от 485 кв.м., находящо се в
***, съставляващо ПИ с пл. № 263 в кв. 21 no плана на с.с., при граници: улица, ПИ 236, ПИ
259 и ПИ 264, за който имот, съгласно неприложения регулационен план на *** одобрен със
Заповед № 754/ 23.04.1960 г. е отреден УПИ IX- 263, кв. 21, с площ на УПИ от 680 кв.м., от
1
които 195 кв.м.- придаваеми с неуредени регулационин сметки, при граници на УПИ: улица,
УПИ Х- 263; УПИ IV- 263, 259 и УПИ VIII- 264, ведно с построените в имота масивна
жилищна сграда със застроена площ от 92 кв.м., ведно с прилежащо мазе със застроена площ
от 26 кв.м., масивна сграда- гараж със застроена площ от 31 кв.м., полумасивна сграда-
второстепенна постройка със застроена площ от 64 кв.м. и масивна сграда- WC със
застроена площ от 11 кв.м., както и всички подобрения и приращения в имота, като
прехвърлителите са си запазили пожизнено право на ползване върху две стаи от
гореописаната жил.сграда, заедно и поотделно за преживелия съпруг.
С покана от 27.2.24г. ищецът е поканил ответника да му заплаща месечна издръжка от
300 лв., като нито се твърди, нито се установява, такава да е плащана.
Не се спори по делото, че дарителката Е.Е. е починала преди предявяване на ИМ.
От приложените удостоверения за раждане се установява, че ответникът и съпругата му
Х.Е. са родители на две непълнолетни деца- Д.М., род. на 30.05.2009 г., понастоящем на 15 г.
и П.М., род. на 04.04.2012 г., понастоящем на 12 г.
Установено е още, че ищецът е пенсионер, има здр.проблеми, като работи и по трудово
правоотношение към момента.
Установява се, че ответникът работи в чужбина, има здравословни проблеми, налагащо
престой и лечение в лечебни заведения /л.44-66 от делото/.
От разпита на свид.Д.Е., чиито показания съдът цени съгласно чл. 172 ГПК, се
установява, че ответникът живеел във *** от 4-5 години, като имало уговорка да се грижи за
родителите им, която не изпълнил въпреки дареното му имущество. Дава показания, че след
смъртта на съпругата на ищеца /майка на ответника и свидетеля/, здр.състояние на ищеца се
влошило, налагащо допълнителни средства за лекарства и грижи, като ответникът нито се
интересувал от това, нито му помагал. Дава показания, че ответникът живеел със
семейството си във ***, получавайки над 6000 лв., а отделно съпругата му също работела и
реализирала доходи в чужбина.
От заключението на ВЛ по СЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвено, се установява, че размерът на средномесечната издръжка на едно лице за периода
13.3.24г.-07.06.24г. възлиза на 1981,82 лв., че за същия период средномесечната издръжка на
ищеца възлиза на 1506,47лв., докато чистият доход, който реализира ищеца, за да се
издържа, е от общо 1192,53 лв., включващи труд.възнаграждение и пенсия.
Отвеникът даде обяснения по делото по см.на чл. 176 ГПК, обективирани в протокола
от о.с.з., проведено на 4.7.24г.
Съгласно ТР № 1 от 21.10.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК, дарението е
едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и
безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното. Срещу полученото дареният
има моралното задължение за признателност към дарителя, което при определени
обстоятелства се трансформира в правно такова за даване на издръжка. Видно от
основанията за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1 ЗЗД /умишлено убийство или опит за
2
убийство на дарителя, неговия съпруг или негово дете, или съучастие в такова престъпление,
освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта; при
набедяване на дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от
три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е
подадена, както и при отказ на дарения да даде на дарителя издръжка, от която той се
нуждае/, правото на дарителя да иска тази отмяна възниква, когато е налице обществено
укоримо поведение от страна на дарения, което съставлява непризнателност - в различни
форми и с различен интензитет. Самата отмяна на дарението е санкция за неизпълнение на
моралното задължение на дарения за признателност към дарителя. Съгласно чл. 227, ал. 1, б.
"в" ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя
издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява
основание за отмяна на дарението по този законов текст, са - трайната нужда от издръжка на
дарителя, искането, отправено от него до дарения и отказът на последния /изричен или
мълчалив/ да дава издръжка. В случай, че такава необходимост не възникне, или не бъде
поискана издръжка, задължението на дарения към дарителя си остава морално и
неизпълнението му не е скрепено със санкция. Не е справедливо да се приравнят по
последици случаите на убийство и опит за убийство на дарителя, съответно набедяване в
тежко престъпление, на случаите, при които дареният сам е в нужда и трудно покрива
собствените си потребности и тези на своите близки /най- често ненавършили пълнолетие
деца/, на които дължи издръжка по закон. Именно в такива случаи е неоправдано от гледна
точка на справедливостта дареният да бъде изправен пред моралния избор да предпочете
интереса на своя дарител пред интереса на своите ненавършили пълнолетие деца, пред
какъвто избор би се изправил, ако дарителят има нужда и иска издръжка, а дареният няма
обективна възможност да я осигури, освен ако пренебрегне интересите на своите низходящи.
Ако се приеме, че и в такива случаи дареният дължи издръжка на своя дарител, неминуемо
ще се стигне до нарушаване на правната симетрия, а именно хипотезата на чл. 227, ал. 1, б.
"в" ЗЗД да се приравни по последици на несравнимо по-тежките форми на непризнателност,
уредени в първите две хипотези на чл. 227, ал. 1, б. "а" и б. "б" ЗЗД. Такава високо укорима
непризнателност ще има, когато дареният има възможност да даде и осигури издръжка на
дарителя си, без да накърнява минималните свои нужди и обичайната издръжка на лицата,
на които дължи такава по закон и въпреки това отказва да я даде /какъвто настоящият
случай не е/. В случая ищецът е титуляр на пожизнено право на ползване върху част от
процесния имот, т.е. не е налице необходимост да плаща наем, като същият е пенсионер на
71 г. и има здравословни проблеми, работещ ежегодно сезонна работа. От друга страна,
ответникът също има данни да има здравословни проблеми, като понастоящем живее със
семейството си /съпруга и две непълнолетни деца/ в ***, където полага труд от няколко
години, но липсват какви да е писмени доказателства за конкретните трудови доходи, които
реализира там. В тази връзка единствено са налице показания на разпитания по делото
свидетел, които съдът не може да кредитира в пълна степен предвид влошените отношения
на свидетеля с ответника и поради това ги цени съгласно чл. 172 ГПК. Дори обаче
хипотетично да се приеме въз основа на тях, че ответникът реализира висок доход /а и
3
предвид нормата на чл. 161 ГПК вр. чл. 190 ГПК и непредставяне на документи за тр.доходи
на ответника въпреки дадените от съда указания/, то разходите на работещите в чужбина
поначало също са по-високи от тези в България. Освен това доколкото във *** ответника
живее със семейството си, то неминуемо за двете деца са необходими и допълнителни
средства за храна, облекло, жилище /наем/ и др. нужди. Същевременно липсват какви да е
убедителни доказателства, че другият член на семейството – съпругата на ответника въобще
реализира трудови доходи в чужбина и в какъв размер, респ. дали издръжката на 4-членното
семейството не в зависимост изцяло от доходите на ответника и дали същите са в степен
адекватно да задоволят нуждите и разходите на семейството,живеещо в чужбина. Освен това
нито се твърди, нито установява ответникът да притежава друго движимо и/или недвижимо
имущество освен това предмет на процесното дарение. Поради изложеното въпреки че в
случая са налице данни ищецът да има нужда от допълнителна издръжка, то според състава
ще бъде несправедливо същата да бъде давана от ответника, предвид че същият трябва да
гледа и издържа в чужбина две непълнолетни лица. Само за пълнота следва да се посочи, че
ищецът има и други деца освен ответника, както и че е могъл към 2019 г. да осигури
старините си посредством друг вид договор /напр. за прехвърляне на имот срещу гледане и
издръжка, обективиран в надлежната форма/, какъвто обаче не е бил сключен в случая. За
наличие на уговорка за гледане и издръжка от страна на ответника към ищеца липсват
надлежни доказателства, като в тази връзка показанията на разпитания свидетел са
недопустими /арг. от чл.164, ал.1, т.6 ГПК и чл.165, ал.2 ГПК/, а и дори хипотетично да се
приеме, че е налице такава, то това е ирелевантно в настоящото производство.
С оглед на изложеното, съдът приема, че в случая макар да е установена нужда от
издръжка на дарителя и че той е направил искане до дарения за издръжка, която дарения не
му дава, понеже ответникът е баща на две непълнолетни деца, за чиято издръжка е
безусловно задължен, и предвид неустановения конкретен размер на получаваните от него
трудови доходи, искът следва да се отхвърли. При иск за отмяна на дарение на основание чл.
227, ал. 1, б. "в" ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави
поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на
достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и
лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя / ТР
№ 1 от 21.10.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК/. В случая не се установи
несъмнено по делото, че доходите на ответника му позволяват да предостави исканата
издръжка от дарителя от 350 лв. на месец, без да постави себе си и децата, които издържа по
закон, в по-неблагоприятно положение от това на дарителя, т.е. установените по делото
обстоятелства не водят до извод за проявена непризнателност от надарения, обуславящо
извод, че искът следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на осн.чл. 78, ал. 3 ГПК разноски следва да се присъдят в
полза на ответника, като същите съобразно списъка по чл. 80 ГПК са в размер на 1500 лв. –
действително заплатено адв.възнаграждение и следва да се възложат в тежест на ищеца. По
изложените съображения, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от М. Е. Е., ЕГН **********, съд. адрес: ***, чрез
адв.Р.Н., против И. М. Е., ЕГН **********, съд. адрес: ***, чрез адв.Е.Т., на основание
чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД, за отмяна на договор за дарение, обективиран в НА № 193/25.06.2019
г., по отношение на 1/2 ид. част от следния имот: ДBOPHO MЯCTO с площ от 485 кв.м.,
находящо се в ***, съставляващо ПИ с пл. № 263 в кв. 21 no плана на с.с., при граници:
улица, ПИ 236, ПИ 259 и ПИ 264, за който имот, съгласно неприложения регулационен план
на *** одобрен със Заповед № 754/ 23.04.1960 г. е отреден УПИ IX- 263, кв. 21, с площ на
УПИ от 680 кв.м., от които 195 кв.м.- придаваеми с неуредени регулационин сметки, при
граници на УПИ: улица, УПИ Х- 263; УПИ IV- 263, 259 и УПИ VIII- 264, ведно с
построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 92 кв.м., ведно с
прилежащо мазе със застроена площ от 26 кв.м., масивна сграда- гараж със застроена площ
от 31 кв.м., полумасивна сграда- второстепенна постройка със застроена площ от 64 кв.м. и
масивна сграда- WC със застроена площ от 11 кв.м., както и всички подобрения и
приращения в имота.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 ГПК М. Е. Е., ЕГН **********, съд. адрес: ***, чрез
адв.Р.Н., да заплатят на И. М. Е., ЕГН **********, съд. адрес: ***, чрез адв.Е.Т., сумата от
1500 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм.срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5