Р Е Ш Е Н И Е
№ 205/7.4.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при
секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от съдия ХУБЧЕВА административно
дело № 841 по описа на съда за 2022 год., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Образувано е по жалба на Г.С.А., ЕГН
**********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощника му адв. К.У., със съдебен
адрес:***, офис 13, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ) № 22-1006-000352 от 17.08.2022 год., издадена
от началник група към ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик,
упълномощен със Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на директора на ОД на
МВР – Пазарджик, с която на Г.С.А. ***, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно
средство (МПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 (осемнадесет) месеца.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на
оспорения административен акт като се сочи, че същият е издаден в нарушение на
чл. 146, т. 3 – при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. В него не са посочени фактически и правни основания за издаването му,
както и при издаването му не е спазена установената форма и е в несъответствие
с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 5 от АПК. Към
жалбата са представени под опис медицински документи, свързани със
здравословното състояние на брат му – А. А. и майка му – Т. А..
Моли се за отмяната на оспорения акт и присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, обективирани в списък по чл. 80
от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява
се от адв. К.У., който изразява подробни съображения за неоснователност на
обжалваната ЗППАМ. Сочи, че е осуетена възможността на Г.А. да даде за
изследване кръвна проба, тъй като същият се е явил в посочения час в
определеното болнично заведение, но е бил препятстван да осъществи тези
действия предвид настъпилото от негова страна объркване и размяна на документи
при явяването му в Спешното отделение при МБАЛ „Пазарджик“ АД, тъй като не е
представил издадения му талон за изследване, а само придружаващите го стикери,
поради което му е било отказано вземането на кръвна проба без талона. Моли се за
отмяна на процесната заповед с доводи за нейната незаконосъобразност. Претендира
присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото, включително адвокатско
възнаграждение в размер на 600,00 (шестстотин) лева, 10,00 (десет) лева за
заплащане на дължимата държавна такса по сметка на Административен съд –
Пазарджик, и 20,00 (двадесет) лева – депозит за свидетел, обективирани в списък
по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК (л. 84 от настоящото дело).
Ответникът – началник група в Сектор „Пътна полиция“ –
Пазарджик при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (Сектор
„ПП“ при ОД на МВР – Пазарджик), не се явява, не се представлява в съдебно
заседание и не изразява становище по жалбата.
Административен съд –
Пазарджик, в настоящия съдебен състав, като обсъди оплакванията в жалбата,
писмените доказателства по преписката, доводите и становищата на страните и след
извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт съгласно чл.
168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваната Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1006-000352 от
17.08.2022 год., издадена от началник група към ОД на МВР, сектор „Пътна
полиция“ – Пазарджик, упълномощен със Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на
директора на ОД на МВР – Пазарджик, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП,
на жалбоподателя временно е отнето свидетелството за управление на моторно
превозно средство (МПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 (осемнадесет) месеца, като е отнето свидетелство за управление на
МПС № *********. Мярката е приложена, след като Д. Й. С. – на длъжност младши
автоконтрольор към ОД на МВР – Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик, е
съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № GA710009 от 16.08.2022 год. на Г.А. за това, че на 16.08.202
год. около 10:00 часа в гр. Пазарджик, на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и
ул. „Найчо Цанов“ като водач на МПС – „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***,
собственост на Т. Н. А., ЕГН **********, е извършил следните нарушения: 1.
Водачът на ППС не се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта
или спре рязко. Настъпило е ПТП, с което виновно е нарушил чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и 2. Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, включително, с което виновно е
нарушил чл. 23, ал. 1 от ЗДвП (след извършена качествена проба за употреба на
алкохол с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“ с
фабричен номер ARDM 0194 в 10:14
часа е
отчетена концентрация на алкохол в издишания въздух 1,11 промила на хиляда,
издаден е Талон за изследване номер 125028, който водачът е подписал и получил
заедно със седем броя стикери с номер А055965, като лицето е заявило, че желае
да даде кръв за изследване в МБАЛ „Пазарджик“ и не желае да бъде изследван с
доказателствен анализатор). Заповедта е връчена лично, срещу подпис на Г.С.А.
на
19.08.2022 год.
В цитирания
АУАН, като мотиви за издаването му е отразена посочената по-горе фактическа
обстановка, обосноваваща нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и чл. 5, ал. 3, т.
1, предл. първо от същия.
От страна на
административния орган по делото са приложени и приети като доказателства
заверени копия „вярно с оригинала“ от: АУАН № GA710009 от 16.08.2022 год. на Г.А.,
издаден от Д. Й. С., на длъжност младши автоконтрольор към ОД на МВР –
Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик; Докладна записка с УРИ
1006р-8373 от 17.08.2022 год. от Д. Й. С., на длъжност младши автоконтрольор
към ОД на МВР – Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик; Талон за изследване
№ 125028 от 16.08.2022 год., издаден на водача на процесното МПС и връчено му
срещу подпис на 16.08.2022 год. в 11:15 часа; 6 (шест) броя черно-бели снимки
от ПТП; Справка за нарушител/водач относно Г.С.А.. Представена е в оригинал ЗППАМ
№ 22-1006-000352 от 17.08.2022 год., издадена от началник група към ОД на МВР,
сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик.
Видно от Заповед № 81213з-1524 от 09.12.2016 год. на министъра на
вътрешните работи, на основание чл. 165 от ЗДвП и чл. 33, т. 9 от ЗМВР е
определил контролът по ЗДвП да се осъществява от Главна дирекция „Национална
полиция“; Главна дирекция „Гранична полиция“ и ОД на МВР и СДВР. Във връзка с
последната по делото е представена и Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год., с
която директорът на ОД на МВР – Пазарджик, е оправомощил лицата, компетентни да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171,
т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП, като видно от т. 1. 5 от
нея са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1
от ЗМВР.
От страна на жалбоподателя
е представен и приет препис заверен „вярно с оригинала“ от протокол от съдебно
заседание, проведено на 13.12.2022 год. по административно-наказателно дело № 1710 от 2022 год. на Районен съд – Пазарджик, IX-и наказателен
състав, от който се установява, че посоченият по-горе АУАН е оспорен по съдебен
ред.
Във връзка с протоколно
определение на съда от 04.11.2022 год. по настоящото дело е изискана информация от началника
на Районно управление – Пазарджик към ОД на МВР – Пазарджик дали е проведен
разговор от служител на ОДЧ – РУ – Пазарджик на 16.08.2022 год. в часовия
интервал от 11:58 часа до 12:21 часа с д-р Д.А., който е бил на работа по това
време в Спешно отделение на МБАЛ „Пазарджик“. В изпълнение на изисканата от
съда информация по делото е постъпило и прието Писмо с вх. № 9226 от 16.11.2022
год. от началника на ОД на МВР – Пазарджик с приложени копия „заверено вярно с
оригинала“ от кореспонденцията между органите при ОД на МВР – Пазарджик. От
съдържанието на Писмо с рег. № 312р-28128 от 15.11.2022 год. на началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик се установява, че дежурни в група
„ОДЧ“ при ОД на МВР – Пазарджик на 16.08.2022 год. на смяна са били инспектор Р.
И. А. и младши експерт В. П. В., но е посочено, че същите не си спомнят да са
разговаряли на тази дата в часовия интервал между 11:58 часа и 12:21 часа с д-р
Д.А.. С Писмо с рег. № 1818р-30374 от 14.11.2022 год. на началника на РУ –
Панагюрище към ОД на МВР – Пазарджик се сочи, че на 16.08.2022 год. за времето
от 08:30 часа до 20:30 часа на смяна в ОДЧ на РУ – Пазарджик на смяна е бил
младши инспектор Илия Дончев. Другите Писма с рег. № 1006р-12269 от 11.11.2022
год. и с рег. № 1006р-12268 от 11.11.2022 год., и двете на началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик удостоверяват извършената
кореспонденция.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите д-р Д.А., лекар в Спешно отделение на
МБЛА „Пазарджик“ АД и П.П. – медицинска сестра в Спешно отделение на МБЛА
„Пазарджик“ АД.
От свидетелските показания
на д-р Д.А. се установява, че Г.А. е посетил медицинското заведение за вземане
на кръвна проба за алкохол, но понеже е забравил талона за изследване не е
взета, а и колегите му са потвърдили, че не може да се вземе при липсата на
издадения талон за изследване. Лекарят се е опитал да помогне на жалбоподателя като
е звънял на дежурния полицай, за да попита дали може да се вземе пробата или
не. Отговорили му, че не може да се направи без талона за изследване. След това
д-р А. повторно е потърсил по телефона органите на реда и е питал дали може да
се вземе кръвна проба на лицето, след което да отиде да вземе талона и да се
върне, но отново отговорът е бил отрицателен. Сочи, че А. е бил отбелязан в
системата на медицинското заведение, за да се отбележи, че е идвал. Свидетелят
не знае с кои дежурни полицаи е разговарял, а си спомня само, че разговорите са
проведени през централата на телефон 600.
От показанията на свидетелката
П.П. се установява, че не си спомня точно случая, за който е призована по
делото в това й качество. Спомня си, че е имало един случай, в който е
разговаряла с полицията за лице, което не е носел талон за изследване, а само
стикери, а без талона не може да се вземе кръвна проба за алкохол на лицето,
защото не се знае дали е собственик на превозното средство и дали го е
управлявал.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите като непосредствени, непротиворечиви, подкрепени от
останалите събрани доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146
от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна. Съображенията за
това са следните:
По своята
същност и характер оспорената заповед представлява индивидуален административен
акт, по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и от нея произтичат отрицателни
последици за жалбоподателя, който има правен интерес от предявеното оспорване.
Оспорената ЗППАМ
е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност,
изрично посочена в акта. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“,
т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. От представените по делото Заповед №
81213з-1524 от 09.12.2016 год. на министъра на вътрешните работи и Заповед №
312з-1237 от 14.04.2022 год., издадена от директора на ОД на МВР – Пазарджик, е
видно, че заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП могат да се издават и от
началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“
при ОД на МВР – Пазарджик. Следователно към датата на издаване на обжалваната
заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да
постановява актове от оспорения вид.
Обжалваната
заповед е в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити,
визирани в чл. 59 от АПК, включително фактически и правни основания за
издаването й. В нея освен позоваване на съставения акт за нарушение, се съдържа
подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ.
Конкретните факти, установяващи хипотезата на чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП за
прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение, който с
оглед нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до
доказване на противното. Съставеният акт за нарушение и останалите приложени по
административната преписка доказателства съгласно чл. 171, ал. 1, изречение
първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящото съдебно-административно
производство. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във връзка с чл. 179 от ГПК,
намира, че същият е съставен от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл.
189, ал. 1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН – съдържа
описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено,
съдържат се необходимите данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл.
40 – чл. 43 от ЗАНН за съставянето му. Не подлежат на преценка в настоящото
производство по оспорване на заповедта за прилагане на ПАМ отразените в АУАН
констатации относно извършеното нарушение, нито правната квалификация на
същото. Пропуски и нарушения в процедурата по съставяне на акта за нарушение,
както и съставомерността на вмененото деяние могат да се правят в
производството пред районния съд при обжалване на издаденото въз основа на АУАН
наказателно постановление, не и пред настоящата съдебна инстанция. Не подлежи
на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като
извършено в АУАН административно нарушение – по арг. на чл. 179, ал. 1 от ГПК,
а следва да се прецени само валидността на този акт. На основание посоченото
може да направи извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените
от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда
по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по
отношение на установеното от фактическа страна, в мотивите му. Описаните в АУАН
фактически обстоятелства от страна на А. за извършено административно нарушение
по ЗДвП при управление на МПС – „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, собственост на
Т. Н. А., ЕГН **********, е поради констатираните следни нарушения: 1. Водачът
на ППС не се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. Настъпило е ПТП, с което виновно е нарушил чл. 23,
ал. 1 от ЗДвП, което представлява нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и 2.
Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,8 на хиляда до 1, 2 на хиляда, включително, с което виновно е нарушил чл.
23, ал. 1 от ЗДвП, установено след извършена качествена проба за употреба на
алкохол с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDM 0194
в 10:14 часа е отчетена концентрация на алкохол в издишания въздух 1,11 промила
на хиляда, което представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Констатираните нарушения съставляват едновременно и фактически обстоятелства за
издаване на оспорената заповед, с оглед на което процесният административен акт
е издаден в изискуемата от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 1 от АПК писмена
форма и притежава визираните в чл. 59, ал. 2 от същия кодекс реквизити,
включително фактическите и правни основания за издаването й. С оглед изложеното
съдът преценява като неоснователно възражението на оспорващия за наличие на
порок във формата на акта, изразяващ се в липса на мотиви и доказателства, въз
основа на които е наложена ПАМ.
Нормата на чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения временно
се отнема СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
В случая
заповедта е издадена при наличие на посочените по-горе материалноправни
предпоставки, предвидени в чл. 171, т. 1, б. „б“, предложение първо от ЗДвП. От
фактите по делото се установява, че жалбоподателят А., в качеството му на водач
на МПС е управлявал ППС с концентрация на алкохол в кръвта, чрез измерването
му в издишания въздух 1,11 промила на хиляда, установена в 10:14 часа с Алкотест
„Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDM 0194.
Необходимата
материалноправна предпоставка за налагане на мярката по чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП е установенa по надлежния
ред, в случая употребата на алкохол е установена с тест, като в последствие
жалбоподателят не е положил дължимата грижа, за да даде биологична проба за
кръвно изследване в МБАЛ „Пазарджик“. От свидетелските показания, както и от
твърденията в жалбата, се установява, че Г.А. е посетил посоченото медицинско
заведение, но не е представил издадения му Талон за изследване № 125028 от
16.08.2022 год. Този талон се издава именно, за да сложи начало на процедурата
за изследване чрез кръвна проба. В този смисъл, като водач на МПС лицето следва
да знае, че представянето на талона е предпоставката да бъде изследвано чрез
кръвна проба, чрез която да докаже, че не е употребило алкохол. Като не е
представил издадения и връчен талон за медицинско изследване, водачът на лекия
автомобил не е изпълнил вменените му законови задължения и сам е възпрепятствал
вземането на кръвна проба от медицинските лица в МБАЛ „Пазарджик“. В нормата на
чл. 3, ал. 1 от Наредбата № 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози е посочено, че екземпляр от талона за медицинско изследване се
предоставя на водача, а когато той е настанен в лечебно заведение – се изпраща в
същото. Несъмнено е, че с талона за изследване жалбоподателят е следвало да
удостовери правото на водача да му бъде взета кръвна проба, в предписаното му в
талона време и медицинско заведение за явяване.
С оглед
представените от жалбоподателя медицински документи, установяващи
здравословното състояние на брат му – А. А. и майка му – Т. А., съдът следва да
отбележи, че наложената с оспорената ЗППАМ мярка е лична и същите не са
относими към разглеждания случай.
Поради тези
съображения съдът намира, че оспорената ЗППАМ е постановена в съответствие с
материалноправните разпоредби и с целта на закона, визирана в чл. 22 от ЗАНН, във
връзка чл. 171, ал. 1 от ЗДвП. Целта на конкретната ПАМ е да осигури
безопасността на движението по пътищата и да се преустановяват
административните нарушения. ПАМ не е санкция и тежестта на ПАМ не може да се
съобразява с тежестта на нарушението, затова и законодателят е предвидил, че тя
се прилага под прекратително условие „до решаване на въпроса за отговорността“
на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца, в случай, че произнасянето във
връзка с отговорността по същество продължи повече от 18 месеца.
С оглед
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед за
прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен
орган, без да са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, при наличието на материално правните предпоставки за
издаването й и при спазване целта на закона, поради което е законосъобразна, а
жалбата на Г.С.А. следва да се отхвърли като неоснователна.
Предвид изхода
на спора и липсата на претенция от страна на административния орган за
присъждане на съдебно-деловодни разноски такива не следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Административен съд – Пазарджик, VII – състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена
чрез пълномощника му адв. К.У., със съдебен адрес:***, офис 13, срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1006-000352 от
17.08.2022 год., издадена от началник група към ОД на МВР, сектор „Пътна
полиция“ – Пазарджик.
Решението,
на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: