РЕШЕНИЕ
Номер 38027.10.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Велико Търново
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Ирена Колева
Светослав Иванов
Секретар:Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20204100500546 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 269 и сл. ГПК.
С решение № 72/17.06.2020 г. по гр. д. № 680/2020 г. на Павликенския районен съд
(ПвлРС) е отхвърлил предявените от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК: *********, гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, срещу М.Г.П., с ЕГН: **********, гр. П., ул. „“
№ , действаща чрез особения представител: адв. Миглена Начева, искове по чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД относно установяването на съществуването на
вземанията за сумите: 848.96 лв. – за главница за неплатена ел. енергия по фактури за
периода от 21.01.2019 г. – до 20.03.2019 г., 14.97 лв. – за мораторна лихва от падежа на всяка
фактура до 03.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
заявлението: 19.05.2019 г. до окончателното изплащане, за които вземания е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 204/17.05.2019 г. по ч. гр. д. № 351/2019 г.
на ПвлРС.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Енерго-Про
Продажби“ АД, гр. Варна, в която се навеждат доводи за нейната неправилност. Моли се
Великотърновския окръжен съд (ВТОС), с което да отмени обжалваното решение, и да
постанови ново решение, с което да присъди изцяло претендираните суми. Претендират се и
разноски.
По делото е постъпил и отговор на въззивната жалба от М.Г.П., гр. П, в който се
навеждат доводи за нейната неоснователност. Моли се ВТОС да остави същата без
уважение, а решението на ПвлРС – да потвърди. Претендират се и разноски.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Великотърновският окръжен съд намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
Безспорни са обстоятелства по делото, че М.Г.П. и „Енерго-Про Продажби“ АД са
постигнали съгласие търговското дружеството да доставя ел. енергия срещу възнаграждение
на физическото лице до адрес в гр. В.Т., ул. „“ № , за която цел била открита партида с аб. №
********** и кл. № **********. От представените по делото писмени доказателства:
справка за потребление (л. 8 от п. д.), четири фактури (л. 9-12 от п. д.), извлечение за
фактури и плащания (л. 13 и сл. от п. д.), и от заключение по съдебно-икономическа
експертиза (СТИ) от 23.03.2020 г., се установява, че за периода от 21.01.2019 г. до 20.03.2019
г. за процесния клиентски номер са били издадени и осчетоводени от „Енерго-Про
Продажби“ АД неплатени задължения за консумирана ел. енергия от М. Г. Петрова както
следва: от 21.01.2019 г. за сумата от 384,06 лв., от 20.02.2019 г. за сумата от 417.42 лв., от
20.03.2019 г. за сумата от 28.48 лв., вкл. и от 05.03.2019 г. за 19 лв., представляваща „такса“
за възстановяване на доставянето на ел. енергия. Вещото лице е посочило още, че размерът
на мораторната лихва от датата, следваща крайни срок за плащане (падежа) на всяка от
фактурите до 05.03.2019 г. е в размер на 14.97 лв., а също и че количествата ел. енергия по
същите фактури са остойностени съобразно законоустановените размери на ел. енергия
към съотв. период.
По правото:
ВТОС намира, че ПвлРС е бил сезиран с установителен иск (УИ) „Енерго-Про
Продажби“ АД, гр. Варна, с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, с
който се иска да бъде установено по отношение на М.Г.П., с. Д Л, общ. П, че същата дължи
сумите от 848.96 лв. – главница за незаплатена ел. енергия за периода от 21.01.2019 г. до
20.03.2019 г., в т. ч. и „такса“ за възстановяване на ел. енергия от 19 лв., и от 14.97 лв. –
мораторна лихва от падежа на всяка фактура до 05.03.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 16.05.2019 г. до окончателното изплащане, за които вземания е била
издадена заповед за изпълнение № 204/17.05.2019 г. по ч. гр. д. № 351/2019 г. на ПвлРС.
Ответницата П възразява срещу иска, като твърди, че претенцията не била надлежно
доказана, а в условията на евентуалност релевира доводи, че вземанията са били погасени по
давност.
За да е основателен така предявеният иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД,
„Енерго-Про Продажби“ АД трябва да докаже, първо, че между него и М.Г.П. е бил сключен
договор (чл. 8 и сл. ЗЗД), по силата на който дружеството се е задължило да достави питейна
ел. енергия срещу възнаграждение (чл. 183 и сл. ЗЗД); второ, че е доставило реално
твърдяното количество ел. енергия (чл. 187, ал. 1 ЗЗД); трето, че ответницата реално я е
получил (чл. 200, ал. 1, пр. 1 ЗЗД); пето, че е била уговорена „такса“ (възнаграждение) за
възстановяване на ел. енергия при спирането на доставката поради вина на потребителя (чл.
266, ал. 1 ЗЗД); шесто, че вземането на дружеството е станало изискуемо (чл. 26 от общите
условия (ОУ), одобрени с р. ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР). Основателността на искането
за установяване на вземането за законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се обуславя от
неизпълнението на изискуемо парично вземане, доказателствената тежест за което се носи
също от ищцовото дружество.
2
По настоящето дело е безспорно доказан първия юридически факт: между страните
„Енерго-Про Продажби“ АД и М. Г. Петрова е бил сключен договор (чл. 8 и сл. ЗЗД) за
доставка на ел. енергия (чл. 183 и сл. ЗЗД) до обект в гр. В. Т., ул. № . Вторият елемент от
състава на вземането за главницата, обаче, не е бил надлежно доказан от ищцовото
дружество, при което на основание чл. 154, ал. 1 ГПК въззивният съд е длъжен да приеме, че
доставянето на ел. енергия на П. не се е случило. Представените по делото писмени
доказателствени средства, чрез които търговското дружество се домогва да установи
доставянето на ел. енергия на ответницата, по своята процесуалноправна същност се явяват
частни свидетелстващи документи.
Частният свидетелстващ документ има висока доказателствена стойност, когато
издателят му признава неизгодни за себе си факти. Тогава той има силата на извънсъдебно
признание на обстоятелства и важи срещу своя издател. Поначало, когато частният
свидетелстващ документ съдържа признание на изгодни за издателя му факти, той не се
ползва с материална доказателствена сила; такъв документ представлява извънсъдебно
писмено твърдение на факти от заинтересуваната страна, която го е подписала.
При това в настоящия случай представените писмени доказателствени средства,
обсъдени по-горе, само съдържат твърдения на търговското дружество, че то е доставило на
ответницата въпросната ел. енергия. Понеже тези документи (фактури) не са били подписани
от П., те не могат да бъдат ползвани като доказателство срещу нея. Процесната СИЕ също
не установява доставянето на ел. енергия по делото: от нея следва единствено, че „Енерго-
Про Продажби“ АД е осчетоводило това, което твърди, без да го е доказало, а именно, че
било доставило някаква ел. енергия на М. Г. П.
След като по делото не е установен вторият юридически факт в състава на вземането,
чието установяване се претендира от търговското дружество, а именно доставянето на ел.
енергия на физическото лице, то е безпредметно да се изследват останалите обстоятелства
по чл. 200, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Впрочем, понеже претендираното вземане за доставена ел.
енергия не съществува, неоснователно се явява и искането на установяване със сила на
пресъдено нещо в частност на вземането за 19 лв. за „такса“ (възнаграждение) за
възстановяване на електричество до процесния обект в гр. В. Т. (чл. 266, ал. 1 ЗЗД):
прекъсването на електрозахранването не е било по вина на потребителя.
С оглед на изложеното законосъобразно ПвлРС е отхвърлил предявения УИ от
„Енерго-Про Продажби“ АД срещу гр.П, с който се иска да бъде установено по отношение
на ответницата, че същата дължи на дружеството сумите от 848.96 лв. за главница за
незаплатена ел. енергия за периода от 21.01.2019 г. до 20.03.2019 г., вкл. и 19 лв. за „такса“
за възстановяване на електрозахранването, и сумата от 14.97 лв. за мораторна лихва от
падежа на всяка фактура до 05.03.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от
16.05.2019 г. до окончателното изплащане. Предвид на съвпадащите крайни изводи на
ВТОС с тези на ПвлРС, на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК атакуваното съдебно
решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено, а настоящата въззивна жалба –
оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на делото съдебно-деловодните разноски, понесени от въззивното
дружество, следва да останат за негова сметка (арг. от противното на чл. 78, ал. 3 ГПК).
3
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1 ГПК, Великотърновският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 72/17.06.2020 г. по гр. д. № 680/2020 г. на
Павликенския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване (чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4