№ 3809
гр. Варна, 06.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Марина К. Семова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20233100501949 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
58385/04.08.2023г., подадена от „Юробанк България“ АД /правоприемник на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България/, гр. София, против Решение № 2666/17.07.2023г.,
постановено по гр.д. № 12302/2022г. на ВРС, 16-ти състав, в частта, с която е уважен
предявеният иск, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на БНП Париба Пърсънъл
Файненс със седалище в гр. Париж, действащо чрез клона си „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България" с ЕИК *********, гр. София /към датата на постановяване на
решението „Юробанк България“ АД, ЕИК *********/, да заплати на С. И. Р. сумата от
5 323,52 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожни клаузи в договор за
потребителски паричен кредит на 09.04.2015 г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждане на иска – 12.09.2022год. до окончателното му
изплащане.
Процесуалният представител на „Юробанк България“ АД развива доводи за
неправилност на решението, поради необоснованост и допуснати съществени процесуални
нарушения. Посочва, че с атакувания съдебен акт съдът се е произнесъл единствено по иска
с правно основание чл. 55 от ЗЗД, без да разглежда наведения с исковата молба спорен
въпрос относно действителността на договор № PLUS-11234465 от 09.04.2015 г.,
позовавайки се на това, че той е разгледан в мотивите на Решение по гр.д. № 219/2020г. на
Районен съд – Варна. На първо място, въззивникът подчертава, че с диспозитива на
решението по гр.д. № 219/2020г. на Районен съд – Варна не е налице обявяване
недействителност на клаузи от договор № PLUS-11234465 от 09.04.2015 г., а единствено е
установена недължимост на вземания, произтичащи от кредитното споразумение, поради
което се счита, че извършеното в диспозитива на атакувания съдебен акт позоваване е
напълно неправилно. На второ място, се посочва, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България" не е бил страна по гр.д. 219/2020 г. на ВРС, поради което не е обвързан от
мотивите, формирани в резултат от проведено съдебно дирене в това производство. Отделно
от това, счита, че обжалваното съдебно решение е в противоречие с Тълкувателно Решение
№ 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 57 от 26.02.2018 г. гр.дело № 2736/2017 г. на
ВКС, 4 ГО, тъй като диспозитивът на решението представлявал източника на силата на
пресъдено нещо, а не мотивите към него. В този смисъл намира за неправилно възприетото
1
от първоинстанционния съд, че е обвързан от мотивите на решението по г.д. № 219/2020г.
на Районен съд – Варна и затова не е формирал самостоятелни такива. Въззивникът намира,
че е налице и съществено процесуално нарушение, тъй като решение по гр.д. № 219/2020 г.
по описа на ВРС е споменато за пръв път в хода по същество, след което ходът по същество
не е отменян, не била предоставена възможност на ответника за становище или ангажиране
на допълнителни доказателства, а споменатият съдебен акт е бил възприет като обвързващ
първоинстанционния съд по настоящия спор. Въззивникът обсъжда мотивите на решението
по гр.д. № 219/2020 г. по описа на ВРС, които намира за неправилни, и по-специално
изводът на съда, касаещ размера на възнаградителната лихва по договора за кредит да е
120%, като се противопоставя на това с твърдението, че в чл. 2 от кредитното споразумение
размерът на лихвата е уговорен да възлиза на 36,90%. Проследяват се законодателните
промени по отношение на максималния размер на ГПР и се изразява становище, че
уговореният в договор № PLUS-11234465 от 09.04.2015 г. размер на ГПР от 44,48 % е в
съответствие със законодателните изисквания. В подкрепа на това становище въззивникът
допълва с мотивите, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД като небанкова институция
към момента на сключване на процесния договор е финансирала дейността си чрез
лихвоносни заемни средства, поради което и лихвите по тях са по-високи от тези,
предлагани от банките. В този смисъл за неоправдано се счита приемането за нищожна
клаузата, касаеща конкретния размер на лихвата, тъй като следвало да се съблюдава нейното
явно и съществено несъответствие с наложилите се на пазара обичайни условия за този вид
кредитиране за релевантния период. Размерът на лихвата се обяснява с разходите, които
прави заемодателя, с риска, който носи, с размера на добросъвестно очакваната от сделката
печалба и при отчитане на факта, че се касае за необезпечено вземане, с единствен длъжник
по него. На следващо място, за неправилно се счита атакуваното първоинстанционно
решение в частта, с която е извършено произнасяне по направеното възражение за изтекла
погасителна давност, отхвърлено с мотивите, че ищецът е могъл да претендира
възстановяване на платени по процесния договор суми едва след влизане в сила на
решението по гр.д. № 219/2020 година на ВРС. Въззивникът намира, че давностният срок
започва да тече от момента на имущественото разместване, а именно от датата на плащане,
затова в случая счита вземането за погасено. Възразява се, че представените 11 бр. платежни
нареждания за суми в общ размер на 6788 лева са наредени от Виолета Желязкова Тодорова,
а не от ищеца, а за друга част от плащанията липсвали данни за наредителя, поради което се
счита, че след като фактът на плащане да е извършено именно от ищеца не е доказан, то и
изводът на първоинстанционния съд за доказаност на иска с правно основание чл. 55 от ЗЗД
е неправилен и в разрез със събрания по делото доказателствен материал. Поради
изложеното моли за решение, с което да бъде отменен първоинстанционния акт в
обжалваната му част и да бъдат отхвърлени исковите претенции като неоснователни,
недопустими и недоказани. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна С. И. Р., чрез адв. Д. Т. от АК Варна, с който намира въззивната жалба
за неоснователна и недоказана. Счита, че мотивите на решението, постановено по гр.д. №
219/2020г. на ВРС, с което е призната нищожността на горепосочените клаузи, са
обвързващи за съда, защото са обусловили диспозитива му. Крайният извод на съда по
посоченото съдебно решение бил за недължимост на каквото и да е остатъчно вземане по
този кредит поради надхвърляне на платеното спрямо дължимото, от което следвало, че за
ищеца възникнало правото да претендира връщане на надвнесените от ищеца суми по
договора паричен кредит на 09.04.2015г., тъй същите се явявали платени без основание по
нищожни клаузи. Спрямо уговорената клауза такса „ангажимент“ развива доводи за нейната
нищожност, поради това, че същата противоречи пряко на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която
забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Относно клаузата за възнаградителна лихва счита
2
същата за нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като е в размер, надвишаващ
трикратния размер на законната лихва. Заплатените суми по кредита посочва да възлизат на
18 144.52 лева, от които 4 502.01 лева, послужила за погасяване на част от главница, част от
договорна лихва – в размер от 11 925.51 лева и част от застрахователната премия в размер
1 717,00 лева. Изразява становище, че при рисково /необезпечено/ кредитиране цената на
обичайно предлаганата на клиентите услуга следва да покрива по-големи очаквани загуби
от дейността, което естествено да налага по-високи лихви, но в съответствие с изискването
спазване принципа за справедливост като морална категория. Счита, че с въвеждането на
ограничението с чл. 19, ал. 4 от ЗПК /в сила към момента на сключване на процесния
договор/, както и преди въвеждането на тази уредба, се е наложило възприемането, че
справедливо ограничение на размера на възнаградителната лихва е такова до трикратния
размер на законната лихва. В конкретния случай за свръхпрекомерен се посочва размерът на
договорната лихва в размер над 120%. Поради изложеното, моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение и присъждане на сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267,
ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. 58385/04.08.2023г. , подадена от
„Юробанк България“ АД, ЕИК ********* /правоприемник на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК *********/, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4“, бизнес парк София, сгр. 14, чрез юрисконсулт М. М. против
Решение № 2666/17.07.2023г., постановено по гр.д. № 12302/2022г. на ВРС, 16-ти състав ,
в частта, с която е уважен предявеният иск, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
БНП Париба Пърсънъл Файненс peг. № ********* на Парижки Търговски регистър, със
седалище в 75009 гр. Париж, бул. Осман I, Р.Франция, представлявано от Шарлот Паскал
Дюфурк-Денери, действащо чрез клона си „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България" с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: България, област София
(столица), община Столична, гр. София, п.к. 1766, р-н Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, бл.14 /към датата на постановяване на решението „Юробанк България“ АД,
ЕИК:*********/ да заплати на С. И. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.В., ж.к."М.", бл.***,
вх.*, ет.*, ап.**, сумата от 5323.52 лева, представляваща сбора от недължимо платена сума
по нищожни клаузи в договор за потребителски паричен кредит на 09.04.2015 г., от които
недължимо платена такса „ангажимент" в размер на 420 лв. и сумата от 4 903.52 лева,
уговорена възнаградителна лихва от 36,90% годишно, нищожността на които клаузи е
призната с влязло в сила решение по гр.дело № 219/2020 год. на ВРС, ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на иска – 12.09.2022 г. до
окончателното му изплащане.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.11.2023 г. от
13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
3
ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът е
разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при
Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора
на Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да
получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за
решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение. Процедурата
по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор – трето неутрално,
безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да
способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4