РЕШЕНИЕ
№ 391
гр. Бургас, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20242120102481 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Юробанк
България“ АД, ЕИК ...., със седалище гр. .., против С. В. С., с настоящ и
постоянен адрес в гр. ..., за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми по Договор за кредит № ..... год.: 974,99 лева – главница
за периода 03.09.2021-17.10.2023 год., 286,65 лева – възнаградителна лихва за
периода 03.09.2021-05.08.2023 год., и 457,87 лева – мораторна лихва за
периода 03.09.2021-17.10.2023 год., ведно със законна лихва върху главницата
от 974,99 лева, начиная от 26.10.2023 год. до окончателното й изплащане,
които вземания са предмет на Заповед № 3171/27.10.2023 год. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.
гр. д. № 6426/2023 год. на БсРС.
Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: С. В. С. е
страна по Договор за кредитен лимит № ..... год. и Договор за издаване и
обслужване на персонална кредитна карта № .... год.; на 03.09.2021 год.
кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите погасителни
вноски и е изпаднал в забава; предвид неплащането, банката е упражнила
потестативното си право едностранно да направи кредита изцяло и
предсрочно изискуем – на 05.08.2023 год., с редовно връчена от ЧСИ покана за
доброволно изпълнение; с поканата е даден срок и възможност на длъжника
за доброволно изпълнение по кредита; процесните суми се претендират от
ищеца като изцяло и предсрочно изискуеми, считано от 05.08.2023 год.; за
1
заплащане на сумите е подадено заявление по чл. 417, ГПК, образувано е ч. гр.
д. № 6426/2023 год. на БсРС, по което е издадена заповед за изпълнение.
Ищецът моли за уважаване на исковете; ангажира доказателства и
претендира присъждане на деловодните разноски, направени в заповедното и
в исковото производства.
Съдът намира исковете за допустими, правното им основание е чл. 124,
ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК и чл. 430 ал. 1 и ал. 2, ТЗ и чл. 86, ал. 1, ЗЗД.
Ответникът, чрез процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, е
оспорил исковете като недопустими и неоснователни; изложил е следните
фактически и правни твърдения: банката не е предоставила на ответника
банковия кредит по процесния договор от 22.03.2021 год.; ответникът не е
кредитополучател-картодържател и не е получил посочените в исковата молба
парични суми; страните не са сключили твърдените договори за кредит и
кредитна карта; не е налице договорно правоотношение, няма и предаване или
приемане на парични средства по твърдяните кредити и заеми или по
кредитни карти; ответникът не е подписал процесните Договор за кредитен
лимит за издаване на кредитна карта № ..... год. и Договор за издаване и
обслужване на персонална кредитна карта № ...... год.; ответникът не е
получил поканата за плащане на ищеца и не е подписал уведомлението за
доставянето й; липсва представителна власт на лицето, подписало
документите за ответника; исковете са неоснователни по основание и размер;
ответникът не е получил кредитни карти и не е извършвал транзакции с тях;
кредитът не е предсрочно изискуем, защото не е настъпил крайният срок на
изискуемост, не е спазена процедурата по чл. 7 от процесния договор;
претендираните вземания не са били изискуеми и дължими към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; в
представеното уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита не се съдържа информация какъв е остатъкът по кредита, какъв е
погасеният размер, какви и колко са закъснелите вноски и периодът, за който
те са били дължими, от кога е забавата; налице е нищожност на клаузите от
процесния договор, приложенията му и общите условия, които дават
едностранна възможност на кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем – нищожността е поради противоречие със закона, поради
заобикаляне на закона, както и поради накърняване на добрите нрави, поради
невъзможен предмет, поради липса на съгласие от страна на ответника,
поради липса на изпълнение на предписаната от закона форма, поради липса
2
на основание и поради привидност на тези договорни клаузи; в условие на
евентуалност, посочените договорни клаузи са унищожаеми поради грешка,
поради крайна нужда при явно неизгодни условия; налице са всички хипотези
на чл. 143, ЗЗП; цитираните клаузи от процесния договор, които позволяват на
ищеца да накърнява договорното равноправие и едностранно да обявява
целия заем за предсрочно изискуем, са нищожни; нищожност е налице и на
основание разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993
год.; кредитополучателят е направил плащания по договора.
Ответникът е ангажирал доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по
делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено:
По делото са представени Договор за издаване и обслужване на
персонална кредитна карта № .... год. и Договор за кредитен лимит за кредитен
лимит за издаване на кредитна карта № ..... год., сключени в гр. Бургас между
ищеца, в качеството на кредитор, и ответника, в качеството на картодържател,
за кредитен лимит в размер от 1000 лева; с дължима договорна лихва от 18.9
% годишно. Срокът за ползване на кредита е определен на 1 година, но е
предвидена възможност за продължаване на действието му, при наличие на
предпоставките на чл. 6, ал. 4 във вр. с ал. 1-3 от договора за кредитен лимит.
В чл. 5, ал. 1 е уредено задължението на картодържателя да плаща
задълженията си по договора, в т. ч. и минимални месечни вноски в размер от
3 % върху усвоения и непогасен кредит в края на съответния месечен период,
но не по-малко от 15 лева. Според чл. 7, ал. 2 от договора за кредитен лимит,
при непогасяване на 2 последователни месечни вноски банката може да обяви
вземанията си по договора за предсрочно изискуеми.
Според договора за кредитна карта, ищецът издава персонална карта на
ответника, като средство за отдалечен достъп до револвиращия потребителски
кредит с кредитен лимит.
По делото е представен приемо-предавателен протокол от 22.03.2021
год., за предаване на банковата карта от ищеца на ответника.
Ищецът твърди, че е изправна страна по двата договора, тъй като е
предал кредитната карта и е предоставил кредитния лимит по нея, който е бил
усвоен от контрахента; позовава се на обявена предсрочна изискуемост на
3
вземанията по кредита, считано от 05.08.2023 год., тъй като ответникът
изпаднал в забава за плащане на задълженията си, считано от 03.09.2021 год.
Банката твърди, че изявлението й за предсрочна изискуемост е връчено
на длъжника С. С. от ЧСИ рег. № ...., по реда на чл. 47, ГПК, с 3 посещения на
адреса на ответника.
За заплащане на процесните суми – главница, възнаградителна лихва и
обезщетение за забава, е издадена Заповед № 3171/27.10.2023 год. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 6426/2023 год. на БсРС.
По делото е изготвено и прието експертно счетоводно заключение,
неоспорено от страните, което съдът цени като компетентно и безпристрастно.
Вещото лице е установило, че през периода 22.04.-25.07.2021 год. по сметката,
обслужваща кредитната карта, са усвоени 2000 лева – изтеглени в брой на
банкомат; установени са размерите на дължимите остатъчни суми. Вещото
лице е посочило, че до 25.07.2021 го. ответникът е погасил по договора сума в
общ размер от 1107,69 лева, след която дата няма данни за извършени
погасителни плащания по договора за кредит.
По делото е изготвено и експертно заключение по графологическа
експертиза, с което е установена автентичността на подписите на ответника
върху двата процесни договора и върху приемо-предавателния протокол за
получаване на кредитната карта.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявените искове за основателни. В тежест на ищеца е провеждане на
главно и пълно доказване на релевантните за спора факти – валидно сключен в
писмена форма договор между страните, отговарящ на императивните
изисквания на чл. 10 и чл. 11, ЗПК, с определен предмет и основание;
надлежно престиране от ищеца-изправна страна по съглашението; настъпила
предсрочна изискуемост на вземанията, или изискуемост поради изтичане
срока на договора; ликвидност на паричните задължения на ответника (чл.
154, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 63, ЗЗД и чл. 11 и сл., ЗПК). Данните по делото
мотивират съда да приеме, че такова доказване е проведено. Автентичността
на подписа на кредитополучателя-ответник върху двата процесни договора е
установена с приетото експертно графологическо заключение, неоспорено от
страните, поради което съдът приема, че С. С. е легитимиран като страна по
4
облигационните правоотношения, възникнали с подписване на двата писмени
договора. Ответникът не е провел доказване на твърденията си, че ищецът е
неизправна страна по договора, тъй като не му е предал кредитната карта.
Фактът на предаването е отразен в представения писмен двустранен протокол
от 22.03.2021 год., като автентичността на подписа на длъжника е надлежно
установена с приетата графологична експертиза. От заключението на вещото
лице по счетоводните задачи се установява, че от банковата сметка,
обслужваща картата, са извършени многобройни транзакции – теглене на
суми в брой, която операция е невъзможно да бъде извършена без банковата
карта да се намира във фактическа власт на ответника, поради което съдът
приема, че банката-ищец е изправна страна по договорите за кредитен лимит
и за издаване на кредитна карта. Ирелевантно за настоящото производство е
обстоятелството дали ответникът лично е извършил банковите операции по
теглене на суми в брой, или това е извършено от друго лице – задълженията на
банката в тази насока са свързани с предоставяне на банковата карта и на
паричен ресурс, с който контрахентът да оперира, но не и с проверка и
ограничаване на лицето, което фактически получава сумите от АТМ.
С оглед заключението на вещото лице по икономическата експертиза,
съдът приема, че след 25.07.2021 год. е налице пълно неизпълнение
задължението на ответника за извършване на периодични погасителни
плащания, поради което банката правомерно е упражнила правото си да обяви
вземанията си за предсрочно изискуеми, по реда на чл. 7, ал. 2 от договора за
кредитен лимит.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
ненадлежно обявяване предсрочната изискуемост на вземанията по договора.
В представената покана, връчена от ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 1, ГПК, е
посочено, че предсрочната изискуемост е обявена поради забава в плащанията
по договора. Съдът счита, че е налице непълнота в изявлението на банката,
тъй като не са посочени падежите на неплатените от ответника погасителни
вноски, но това обстоятелство не може да промени правния извод за
основателност на исковете. Обявяването на вземанията за предсрочно
изискуеми може да бъде осъществено и с подаване на исковата молба, какъвто
е процесният казус, тъй като с позоваването си на предсрочна изискуемост
ищецът ясно и недвусмислено е посочил, че е упражнил правото си по чл. 7,
ал. 2 от договора за кредит. Ответникът носи тежестта за установяване, че не
5
са налице предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост – да обори
отрицателното твърдение на ищеца за липса на извършени погасителни
плащания след 25.07.2021 год., но предвид пълната липса на данни за този
факт, съдът приема, че кредиторът е упражнил надлежно правото си по чл. 7,
ал. 2 от договора и действието на съглашението е прекратено предсрочно.
Дължимите по договора суми, предмет на настоящото дело, са определени въз
основа на настъпилия падеж за всяка от тях, а размерите им не зависят от
обявената предсрочна изискуемост.
По отношение размера на дължимите суми съдът основава решението
си на приетото заключение по счетоводната експертиза, неоспорено от
страните. Вещото лице е установило извършените от ответника частични
плащания, като е посочило остатъчната главница и свързаните с нея
възнаградителна лихва и обезщетение за забава. Ответникът не е провел
главно насрещно доказване, за установяване извършени други частични
плащания или пълно плащане, не са въведени твърдения за друг валиден
способ за погасяване на паричните задължения, поради което съдът намира, че
сумите са дължими на ищеца-кредитор.
Неоснователно е и възражението на ответника за нищожност на
договора поради предвиденото право на банката едностранно да обявява
кредита за предсрочно изискуем. На първо място, правото на такъв вид
изменение на договора е логически придадено към изправната страна по
съглашението, затова и е едностранно; нелогично и правно неиздържано е
обявяването на предсрочната изискуемост да се упражнява от двете страни по
договора, поради което възражението на ответника в тази насока не може да
бъде споделено. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от договора за кредитен лимит
ясно е обективирана волята на страните за обявяване на предсрочната
изискуемост по преценка на кредитора, т. е. не е въведена „автоматична
предсрочна изискуемост“, а и по делото е установено, че банката писменото е
уведомила контрахента си за формираната воля по посочената разпоредба.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
нищожност на клаузата в общи условия на ищеца за едностранно изменение
размера на договорната лихва, уговорена с договора за кредитен лимит. По
делото не са представени такива общи условия, а и ищецът не твърди, че
договорът за кредитен лимит е сключен при общи условия. В чл. 4, ал. 4 на
6
договора за кредитен лимит е посочено, че приложимата лихва може да бъде
променена по взаимно съгласие на страните, т. е. изключена е възможността за
едностранно изменение на съглашението по воля на банката. За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че и при наличие на такава уговорка,
задължението на ответника за заплащане на възнаградителна лихва не може
да се счете за отпаднало, тъй като по делото не е установено, че банката-
кредитор едностранно е увеличила годишния лихвен процент, посочен в 4, ал.
1 от процесния договор за кредитен лимит.
Съдът намира за неоснователни и възраженията на ответника за
нищожност и унищожаемост на договора – така въведените възражения са
изцяло голословни и немотивирани, те представляват буквално
възпроизвеждане на разпоредбите за недействителност по чл. 26-33 от ЗЗД,
поради което не може да се приеме, че е налице въведен конкретен порок,
влияещ върху валидността на целия процесния договор или върху част от
него.
Пълното уважаване на исковете по основание и размер налага в полза
на ищеца да бъдат присъдени деловодни разноски, направени в настоящото
исково производство, в общ размер от 1282 лева, на основание чл. 78, ал. 1 във
вр. с чл. 80, ГПК.
При спазване указанията на ВКС в т. 10в от 4/2013-2013, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени и деловодни разноски от 514,39 лева, за
заповедното производство.
В изпълнение разпоредбата на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 5,
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на БсРС разноски от 390
лева, за изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл.
422, ГПК, че ответникът С. В. С., ЕГН **********, с настоящ и постоянен
адрес гр. ........., дължи на ищеца „Юробанк България“ АД, ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление гр. ..........., следните суми по Договор за
7
кредит № ........... год.: 974,99 лева – главница за периода 03.09.2021-17.10.2023
год., 286,65 лева – възнаградителна лихва за периода 03.09.2021-05.08.2023
год., и 457,87 лева – мораторна лихва за периода 03.09.2021-17.10.2023 год.,
ведно със законна лихва върху главницата от 974,99 лева, начиная от
26.10.2023 год. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на
Заповед № 3171/27.10.2023 год. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6426/2023 год. на
БсРС.
ОСЪЖДА С. В. С., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр.
Бургас, ж. к. ..............., да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК ...........,
със седалище и адрес на управление гр. ........, деловодни разноски в размер от
1282 лева, направени по гр. д. № 2481/2024 год. на БсРС.
ОСЪЖДА С. В. С., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр.
.........., да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК ......, със седалище и адрес
на управление гр. ........., деловодни разноски в размер от 514,39 лева,
направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 6426/2023 год. на БсРС.
ОСЪЖДА С. В. С., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр.
..........., да заплати на Районен съд – Бургас разноски в размер от 390 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8