О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1059
гр. Плевен, 19.08.2021г.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
в закрито съдебно заседание на деветнадесети
август две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове:Цветелина Кънева
Снежина Иванова
Като разгледа докладваното от съдия Кънева ЧКАД №594/2021г.
по описа на Административен съд Плевен, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба
от И.Г.И. *** против Определение №4/09.04.2021г. по НАХД №52 по описа за 2021г.
на Районен съд Никопол, с което е прекратено производството по НАХД №52/2021г.,
поради недопустимост на жалбата.
В частната жалба се твърди, че действията на съдията
от районния съд са незаконосъобразни. Твърди се още, че неправилно е образувано
НАХД, тъй като няма издаден АУАН. Счита се, че районният съд не е предприел
действия за изясняване причините за извършване на нарушението. В заключение се
моли за отмяна на определението на районния съд и придвижване на жалбата по
законоустановения ред.
Към делото е приобщена и частна жалба от И.Г.И. против
Разпореждане №88/04.06.2021г. по НАХД №52/2021г. по описа на РС-Никопол, с
което е допълнено Определение №4/09.04.2021г. и И. е осъден да заплати в полза
на ОД на МВР-Плевен направените по делото разноски в размер на 50лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Във втората частна жалба се твърди, че районният съд
не е обсъдил представеното становище, а направо е постановил съдебния акт.
Счита се за неморално държавен служител, който е на заплата, да изисква
заплащане на разноски. Действията на юрисконсулт А. се считат за
незаконосъобразни. Моли се жалбата да бъде уважена.
От ответника е депозирано възражение по втората частна
жалба, като се счита, че същата е неоснователна. Сочи се, че районният съд е
спазил разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК и е присъдил в полза на юридическото
лице, а не на юрисконсулта направените по делото разноски. Претендира се
присъждане на разноски и за настоящето производство.
След като се запозна с доказателствата по делото и
съобрази закона, настоящият състав намира от фактическа страна следното:
От доказателствата по делото се установява, че от
контролните органи за движение по пътищата от РУ Никопол при ОД на МВР Плевен
на И.Г.И. е съставен Фиш №679255, с който му е наложена глоба в размер на
10лева, за извършено на 27.03.2021г. нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Във
фиша изрично е записано, че глобата с фиш не подлежи на обжалване. Фишът е
съставен в присъствието на И., който го е подписал.
Срещу Фиш №679255 от И. е подадена жалба в РС-Никопол,
където е образувано НАХД №52 по описа за 2021г. на съд. С Определение
№4/09.04.2021г. производството по НАХД №52 по описа за 2021г. на Районен съд
Никопол е прекратено, поради недопустимост на жалбата. Счетено е, че фишовете,
които не са електронни не подлежат на обжалване, като съдът се е позовал на
разпоредбата на чл.58д от ЗАНН.
В срока за обжалване на определение, от ОД на
МВР-Плевен е подадена молба с правно основание чл.248 от ГПК вр. чл.144 от АПК
за допълване на Определение №4/09.04.2021г. като се присъдят в полза на
юридическото лице разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, които
са поискани с представяне на преписката в районния съд.
По искането е депозирано становище от И.И., в което се
възразява срещу присъждането на разноски.
С Разпореждане №88/04.06.2021г. по НАХД №52/2021г. по
описа на РС-Никопол е допълнено Определение №4/09.04.2021г. и И. е осъден да
заплати в полза на ОД на МВР-Плевен направените по делото разноски в размер на
50лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Съдът е приел, че е
налице хипотезата на чл.248 ал.1 от ГПК и искането за присъждане на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено.
При така установеното от фактическа страна, настоящия
касационен състав счита, че двете частни жалба са допустими за разглеждане, но
са неоснователни. Съображенията за това са следните:
Разпоредбата
на чл.58д от ЗАНН, на която се е позовал районният съд при постановяване на
Определение №4/09.04.2021г. е неприложима, тъй като същата влиза в сила от
23.12.2021г. Независимо от това, крайният извод за недопустимост на жалбата на И.
срещу Фиш №679255 за налагане на глоба е правилен. Според нормата на чл.59 ал.1
от ЗАНН, на съдебен контрол от районния съд подлежат издадените наказателни
постановления и електронните фишове. Фиш №679255, с който на И. е наложена
глоба в размер на 10лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП не подлежи на
обжалване по съдебен ред.Съгласно чл. 39 ал.2а от ЗАНН, за административни
нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в
размер, предвиден в съответния закон. За наложената глоба се издава фиш, който
съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и
времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се
подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата.
На нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата. А
според ал.2, ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата за
нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на закона. Съгласно чл.186
ал.1 от специалния ЗДвП, за административни нарушения, които са установени в
момента на извършването им и за които не е предвидено наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки,
на мястото на нарушението може да бъде наложена с фиш глоба или в минималния
размер, или в размера, посочен в административнонаказателната разпоредба за
съответното нарушение. Издаденият за наложената глоба фиш трябва да съдържа
следните данни: за самоличността на служителя, наложил глобата; за
самоличността на нарушителя; за мястото и времето на нарушението; за моторното
превозно средство, с което е извършено нарушението; за нарушените разпоредби,
за размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното й заплащане.
Фишът се подписва от служителя, наложил глобата, и от нарушителя, когато е
съгласен да плати глобата, като според ал.2 на лице, което оспорва извършеното
от него нарушение или размера на наложената му глоба или откаже да подпише
фиша, се съставя акт. Иначе казано, с подписването от страна на И. на фиша,
последният е удостоверил съгласието си с него и с размера на наложената глоба,
поради което и не е престъпено към процедура за издаване на АУАН. Ето защо е
правилен изводът на районния съд, че жалбата на И. е недопустима за разглеждане
по същество. При недопустимост на жалбата съдът няма правомощията да изследва
дали изложените в нея доводи са основателни или не.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.248
ал.1 от ГПК районният съд е постановил и допълване на прекратителното
определение, като е осъдил И. да заплати направените разноски по делото. Този
извод е в унисон с нормите на чл.63 ал.3 от ЗАНН, според който в съдебните производства
по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В разпоредбата на чл.143 от АПК е уреден въпроса с
отговорността за разноските, като са посочени конкретни хипотези кой на кого
дължи. Чл.143 ал.3 от АПК предвижда присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение на ответна страна по делото само в изрично посочените случаи –
при отхвърляне на оспорването или прекратяване на производството, каквато е
настоящата хипотеза. В придружителното писмо за изпращане на жалбата в районния
съд от страна на юрисконсулт А.е направено изрично искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съобразно изхода на делото и разпоредбите на чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. с
чл.37 от ЗПП и чл.25а ал.3 от НЗПП на ОД
на МВР-Плевен /юридическото лице, към което е ответника РУ-Никопол/ е присъдена
сума в размер на 50лева, която представлява минималния такава по закон. Ето
защо частната жалба срещу разпореждането е неоснователна.
При този изход на делото и направено своевременно
искане на разноски в настоящето производство следва в полза на ОД на МВР-Плевен
да се присъдят разноски в размер на 50лева, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25а ал.3
от НЗПП, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №4/09.04.2021г. по НАХД №52 по описа за
2021г. на Районен съд Никопол.
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане №88/04.06.2021г. по НАХД
№52/2021г. по описа на РС-Никопол.
ОСЪЖДА И.Г.И. ***, ЕГН: **********, да заплати в полза
на ОД на МВР-Плевен направените по делото разноски в размер на 50лева /петдесет
лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
Преписи от определението да се изпратят на страните по
делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:
1./п/ 2./п/