Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1311 /14.11.2022 година, град Бургас
Административен съд -
Бургас, на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и втора година, в
открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Христов
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Нели
Стоянова
при секретар И.Л. и прокурор А.Ч.
разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 1608/2022 година
Производството по чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от процесуален представител на „Венделюкс“ ЕООД – Бургас с ЕИК *********,
против решение № 832/05.08.2022 година по н.а.х.д. № 1426/2022 година на
Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 1785/14.03.2022,
издадено от заместник - директора на териториална дирекция „Митница Бургас“ на
Агенция „Митници“ (НП).
С НП на дружеството, за три
еднотипни административни нарушения, на основание чл. 114а ал. 3 във връзка с
чл. 91б ал. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) са наложени три
имуществени санкции в общ размер на 26 009,26 лева, на основание чл. 124а ал. 1
във връзка с чл. 114а ал. 3 от ЗАДС са
наложени три административни наказания „лишаване от право да осъществява
дейност“, общо за срок от 3 месеца, както и на основание чл. 107е ал. 2, във връзка
с ал. 1, във връзка с чл. 124 ал. 1 и чл. 114а ал. 3 от ЗАДС на „Венделюкс“ ЕООД е разпоредено да
заплати равностойността на липсващи стоки общо в размер на 116668,80 лева.
Касаторът оспорва решението с
многобройни аргументи за неговата незаконосъобразност. Заявява се, че съдът не
е отчел допуснато съществено процесуално нарушение в АУАН, че свидетелите по
акта са свидетели в хипотезата на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН, без да са налице
законовите предпоставки за това. Оспорват се изводите на РС, че разминаването в
правната квалификация на деянията по АУАН и по НП не съставлява съществено
процесуално нарушение като се твърди, че мотивите на съда в тази насока са
„нееднозначни“ както и че той се е объркал, а „административно – наказателното
обвинение, повдигнато от АНО не е разбрано“ при постановяване на съдебния акт,
съответно – че извършената преквалификация на нарушението с НП е абсолютно
недопустима. Оспорват се изводите на РС, че не е допуснато съществено
процесуално нарушение с неосигуряването на превод в
административнонаказателното производство на управителя на дружеството – Н.Т.(френски
гражданин), като се заявява, че това нарушение е довело до пълно объркване и в
крайна сметка – неяснота за извършването на какво нарушение е била наложена
санкцията, обстоятелство, съществено засегнало правото на защита на
санкционирания субект. Според касатора, част от доказателствата, представени от
наказващия орган пред РС – видеозаписи, не доказват нищо, дори че са създадени
пред данъчния склад на дружеството, поради което няма как да докажат „липсата
на конкретните стоки“, а съдът ги е кредитирал без никакво основание. В
касационната жалба се сочи, че решението на РС е необосновано, защото в него не
e отговорено и на един основен довод за
незаконосъобразност на НП – липсата на посочени дата и място на извършване на
нарушението, което засяга съществено правото на защита на дружеството до
степен, че то е в невъзможност да се ориентира във фактите, възприети от
издателя на НП. Оспорва се, като „безкритичен“, подхода на съда при
възприемането на заключението на експертизата, назначена в
административнонаказателното производство – за определяне стойността на
липсващите стоки, без да е изяснен начина на достигане до пазарните цени,
установен от вещото лице Г., а отхвърлянето на искането на дружеството за
„изслушване“ на експерта в съдебно заседание е довело до необоснованост на
обжалваното решение и прави „наложената санкция“ „незаконосъобразно и неправилно
наложена, като недоказана по размер“. Иска се отправяне на преюдициално
запитване до Съда на ЕС с въпроси, които са формулирани в отделна молба.
Иска се отмяна на решението и на НП.
Претендират се разноски.
Ответникът, чрез процесуален
представител, оспорва касационната жалба. Представя допълнителни писмени
доказателства. Претендира разноски.
Прокурорът пледира неоснователност
на жалбата.
Касационната жалба е процесуално
допустима - подадена е от надлежна страна и депозирана в предвидения от закона
срок.
Касаторът, като получател на акцизни
стоки под режим „отложено плащане на акциз“, е санкциониран за това, че на
13.09.2021 година, при извършена проверка в модул EMCS на Българската акцизна
централизирана информационна система (БАЦИС), за периода от 10 – 19.08.2021
година, включително, е установено, че от дружеството са регистрирани три
електронни административни документа (е-АД) за получаване и преминаване в състояние „доставен“ на
акцизни стоки (алкохол) с място на изпращане - Франция и място на получаване на
акцизните стоки – в данъчен склад на „Венделюкс“ ЕООД в град Бургас, улица
„Одрин“ № 114, като е констатирано, че в същия период от време – по видеозаписи
от Централизираната система за видеонаблюдение в Агенция „Митници“ (ЦСВНАМ),
няма разтоварване на стоки в данъчния склад, т.е. стоките физически не са
постъпили в склада, въпреки декларираното с е-АД.
РС е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като АУАН е съставен, а НП издадено в съответствие с
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По същество, съдът е констатирал
извършването на всяко нарушенията и е преценил законосъобразността на всяка от
наложените имуществени санкции. Приел е, че следва да кредитира приложените
писмени доказателства, както и показанията на разпитания свидетел -
актосъставител, защото те са в съответствие с всички релевантни факти,
констатирани от приложената административнонаказателна преписка.
Касационният състав споделя напълно мотивите
на РС. Решението е пълно, подробно мотивирано, постановено при задълбочено
обсъждане на всички релевантни възражения на жалбоподателя и анализ на
доказателствата – поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът е положил
необходимите усилия да разкрие обективната истина по спора, включително и чрез допълнителна
проверка на изводите на наказващия орган със способите, допустими в
процеса. Не е налице каквото и да е
процесуално нарушение, допуснато в хода на делото пред РС.
С изключение на един, всички доводи,
формулирани в касационната жалба, са свързани с твърдения за допуснати
съществени процесуални нарушения от актосъставителя при установяване на
нарушението и от наказващия орган при налагане на наказанието, които
незаконосъобразно не са били отчетени РС.
Неоснователен е довода на касатора,
че съдът не е отчел допуснато съществено процесуално нарушение в АУАН - свидетелите по акта са свидетели в хипотезата
на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН, без да са налице законовите предпоставки за това.
Съгласно чл. 40 ал. 3 от ЗАНН, при
липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се
съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва
в него.
В АУАН (лист 29 – 31 от н.а.х.д. №
1426/2022 година) са описани двама свидетели – служители на ТД „Митница
Бургас“, като е посочено, че те са свидетели в хипотезата на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН. В случая, това позоваване е излишно. Нарушенията на дружеството са констатирани
чрез проверка в ЦСВНАМ, действията по която са обективирани в официални
документи, приложени към акта – протокол за извършена проверка №
21BG1000А039484 от 07.09.2021 година, протокол за извършена проверка №
21BG1000А039628 от 08.09.2021 година и протокол за извършена проверка № 21BG1000А040524 от 13.09.2021 година. В тях е отразено и
изземването на видеозаписи, отразяващи движението на превозни средства пред
склада на дружеството в процесния период, а актосъставителят се е позовал на
тяхното съдържание (на протоколите) при описанието на нарушенията, които са
констатирани.
Съгласно чл. 40 ал. 4 от ЗАНН,
когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може
да се състави и в отсъствие на свидетели.
Предвид цитираната норма и начина на
установяване на нарушението в АУАН, посредством информация в официални
документи, посочването на свидетели от актосъставителя, в случая, не е било необходимо, а това, че свидетели –
все пак, са посочени, по никакъв начин не се отразява върху законосъобразността
на акта. В този смисъл, безпредметно е
обсъждането на възражението на касатора, че РС е допуснал съществено нарушение
като не е изяснил в коя хипотеза на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН са били посочени
свидетелите в АУАН.
Неоснователен е доводът на касатора,
че разминаването в правната квалификация на деянията по АУАН и по НП съставлява
съществено процесуално нарушение, а мотивите на РС в тази насока са
„нееднозначни“ както и че съдът се е „объркал“, а „административно –
наказателното обвинение, повдигнато от АНО не е разбрано“ при постановяване на
съдебния акт, съответно – че извършената преквалификация на нарушението с НП е
абсолютно недопустима. Напротив. В мотивите си РС е отделил специално внимание
на тази част от защитната теза на дружеството като е изложил абсолютно ясни и
много добре логически издържани мотиви, защо приема, че не е налице съществено
процесуално нарушение в административнонаказателното производство. Касационният
състав напълно споделя доводите на РС, че както в АУАН, така и в НП, са
изложени идентични фактически обстоятелства, т.е. налице е пълно съответствие
във фактическата обстановка по акта и постановлението, поради което не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя – да разбере в извършването на
какво нарушение е обвинен и за какво нарушение е санкциониран. С издаването на
НП установените факти, съдържащи се в АУАН, са квалифицирани под правната норма
на чл. 114а ал. 3 във връзка с чл. 91б ал. 3 от ЗАДС, като по този начин
наказващият орган е прецизирал правната квалификация на нарушенията, предвид
установените фактически положения в преписката. Нищо повече.
Не е налице и допуснато съществено
процесуално нарушение, свързано с неосигуряването на превод в
административнонаказателното производство на управителя на дружеството – Н.Т.(френски
гражданин), което РС не е отчел.
Настоящият съдебен състав
констатира, че в процеса санкционираният с НП субект не е френският гражданин Н.Т.,
а е българското търговско дружество -
„Венделюкс“ ЕООД – Бургас и доводите за незаконосъобразност на НП, в тази
насока, са лишени от каквато и да е релевантност към спора. Българското дружество – „търговец“ по смисъла на
закона, е абсолютно свободно да назначи за управител гражданин на друга
държава, който не разбира български език, но, като адресат на различни
волеизявления от страна на администрацията или от частни лица, то следва
самостоятелно да осигури възможност на законния си представител да разбира
свойството и значението на тези волеизявления, за да може да участва пълноценно
в търговския оборот. За администрацията не съществува нормативно установено
задължение да разяснява на чужд език волеизявления, адресирани до българско юридическо лице, в това число
и актове, съставяни в хода на административнонаказателно производство.
Наред с изложеното, за пълнота на изложението, съдът приема за
необходимо да уточни следното. В ЗАНН не се предвижда задължително участие на
преводач в административнонаказателното производство - във фазата на
установяване на нарушението, извършено от физическо лице, което не владее
български език.
Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в
този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и
съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на
свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за
възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс
(НПК).
Субсидиарното прилагане на нормите
на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да
стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за
производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка, неприложима е и нормата на чл. 55 ал. 3
от НПК с която вече, в българското законодателство е възприета Директива
2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година,
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство.
Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава - членка
предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен
от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на
такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.
При установяване на нарушението и
съставянето на акта, както българските граждани, така и чуждите граждани, които
не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са
обвинени. Именно с това право на невладеещото български език физическо лице
следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване
на преводач. Преценката дали липсата на преводач при предявяване на акта
представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и
да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава
засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита
следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за
върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48 §2
от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима
предвид упражняването на правото на свободно движение на чуждия гражданин. При
преценката на нарушението, описано в АУАН, поведението на жалбоподателя,
сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по
налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е
справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на
личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано
за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер -
част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото
му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес
пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 година относно
правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива
2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично
е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например
пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка,
изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството
по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните директиви
установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките
на наказателното производство. За извършените административни нарушения, обаче,
такова задължение липсва, поради което – и на още едно основание - от РС не е
допуснато и нарушението, твърдяно от касатора – неотчитане на липсата на
преводач за управителя на „Венделюкс“ ЕООД при установяване на нарушението.
Не се споделя и възражението на касатора, че РС е кредитирал, без никакво основание, част
от доказателствата, представени от наказващия орган в хода на делото –
видеозаписи, за които е неясно дори къде са създадени, поради което с тях няма
как да се докаже „липсата на конкретните
стоки“ от склада на „Венделюкс“ ЕООД. Всъщност,
с цитираните записи е установено, че стоките, чието въвеждане в склада е
било декларирано с трите е-АД, не са били въобще разтоварвани там, защото
самите транспортни средства, с които е обявено пристигането и постъпването им в
склада, не са заснети на място. Администрацията не е санкционирала
складодържателя за „липса на стоки“ от склада, а за изначално деклариране на
неверни обстоятелства, чрез подаване на съобщение за факти, които не са
настъпили. В тази насока са и допълнително представените пред касационната
инстанция и приети в съдебното заседание писмени доказателства – справки от
автоматизираната информационна система (АИС) на МВР за движение/преминаване
през границата на транспортните средства
(по ЧМР), с които „Венделюкс“ ЕООД е съобщило, че са получени стоките, обявени
за въведени в склада с процесните е-АД. Във всяка от справките изрично е
посочено, че в конкретния период от време съответното транспортно средство,
посочено по е-АД не е влизало на територията на Република България (лист 34 -
41). Действително, в НП е обявено, че акцизните стоки, чието доставяне е било
съобщено, „липсват“ към момента на установяване на нарушенията. Констатираната
липса, обаче, е свързана единствено с приложението на акцесорната норма на чл.
107е от ЗАДС – за определяне на стойността на неразтоварените стоки по пазарна
цена, предвид факта, че те реално не са постъпили в склада на „Венделюкс“ ЕООД,
без да е част от фактическия състав на нарушение, за което е наложена
имуществена санкция.
В касационната жалба се сочи, че
решението на РС е необосновано, защото в него не e отговорено и на един основен довод за
незаконосъобразност на НП – липсата на посочени дата и място на извършване на
нарушението, което засяга съществено правото на защита на дружеството до
степен, че то е в невъзможност да се ориентира във фактите, възприети от
издателя на НП.
Възражението е
неоснователно. В мотивите си (лист 5 стр. 1 абзац последен – 5 стр. 2 абзац
първи) РС е изложил подробни и логически обосновани доводи защо приема, че в НП
не е допуснато твърдяното нарушение в административнонаказателното
производство. Тези доводи се споделят напълно от настоящия касационен състав.
Отделно от тях, следва да се отбележи, че датите и часовете на нарушенията са
посочени изрично от наказващия орган в НП – това са датите и часовете, на
регистриране на е-АД, с които е съобщено постъпването на стоките в склада на
дружеството. В конкретния случай, мястото на извършване на нарушението –
точката, от която са били изпратени съобщенията за постъпила акцизна стока в
склада (от Бургас, Париж, Пунта Аренас или др.), не е съществен елемент за
установяване на фактическата обстановка по нарушенията. Същественото, и то е
доказано от наказващия орган в производството пред РС, е, че стоките, за които
е съобщено, че са получени в склада на улица „Одрин“ № 114 в град Бургас,
изобщо не са пристигнали на място, но – за сметка на това – на конкретна дата и
час от дружеството е подаден съответен е-АД с невярно съдържание, че са
постъпили там.
Касаторът оспорва подхода на съда
при възприемането на заключението на експертизата, назначена в
административнонаказателното производство – за определяне стойността на
липсващите стоки. Определя го като „безкритичен“, защото не е бил изяснен
начина на достигане до пазарните цени, установен от вещото лице Генов, а
отхвърлянето на искането на дружеството за „изслушване“ на експерта в съдебно
заседание е довело до необоснованост на обжалваното решение, което прави
„наложената санкция“ „незаконосъобразно и неправилно наложена, като недоказана
по размер“.
Настоящият съдебен състав не
констатира твърдяната необоснованост на съдебния акт – в тази насока. Пазарната
стойност на акцизните стоки, чието постъпване в склада е съобщено, без реално
да са постъпили, е установена с експертиза, извършена по реда на чл. 107е ал. 3
от ЗАДС. Заключението на експерта е прието от наказващия орган и използвано от
него в НП при присъждане на равностойността на стоките, на основание чл. 107е
ал. 2 от ЗАДС. В жалбата до РС липсва конкретно оспорване на НП – в частта
относно изводите на експерта относно пазарната стойност на акцизните стоки. С отделна
молба, депозирана по делото и в съдебно заседание (лист 90 и 116 стр. 2 от
н.а.х.д. № 1426/2022 година), жалбоподателят е поискал допълнително изслушване на вещото лице за начина на формиране на
пазарната стойност на стоките. Подобно процесуално искане няма никаква
доказателствена стойност, резултатът от него не би могъл да бъде използван от
решаващия състав на РС при постановяване на решението и - съвсем основателно -
то е било оставено без последствие. Проверката на изводите на експерта в
административнонаказателното производство е приключила с преценката на
наказващия орган, извършена с издаването на НП. Последващата проверка на заключението
и опровергаването на тези изводи в съдебното производство не могат да бъдат
извършени чрез допълнителен разпит на вещото лице, а може и следва да бъдат
извършени чрез назначаването на нова експертиза със същата задача, резултатите
от която следва да бъдат преценявани от състава на съда, наравно с всички
останали доказателства, съдържащи се в приложената преписка. След като искане
за извършване на нова експертиза не е направено, съдът законосъобразно е
използвал изводите на вещото лице при преценката на законосъобразността на НП.
Що се отнася до исканията за
отправяне на преюдициално запитване, направени от касатора по делото пред РС и
в настоящото производство, касационният състав не констатира подобна
необходимост. Законодателството на ЕС в областта на санкциите не е
хармонизирано и държавите – членки са компетентни да избират конкретни санкции
за извършени нарушения, които са подходящи, според тях. В конкретния случай,
наложените имуществени санкции нямат прекомерен характер, като няма прекомерен характер
и продължителността на наложеното лишаване от право да се упражнява конкретния
вид дейност от „Венделюкс“ ЕООД, т.е. не е нарушен принципа на пропорционалност.
Затова и не е налице необходимост от сезиране на СЕС, за да бъде постановен
законосъобразен и справедлив съдебен акт по казуса.
Решението е законосъобразно и следва
да се остави в сила.
При този изход от оспорването,
основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане
на разноски, направено своевременно в съдебното заседание. „Венделюкс“ ЕООД
следва да заплати на Агенция „Митници“ - учреждението, разпоредител с бюджетни
средства, в чиято структура е наказващия орган, сумата от 100 (сто) лева
разноски, юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
832/05.08.2022 година по н.а.х.д. № 1426/2022 година на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА „Венделюкс“ ЕООД – Бургас с
ЕИК ********* да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 100 (сто) лева разноски
по делото – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: