Р Е Ш
Е Н И Е
№ 65/13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав, в съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№48/2023г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на чл.145 и сл.
Административно процесуален кодекс (АПК) във вр. с чл.38, ал.1 от Закон за
държавната собственост (ЗДС)
Образувано е по жалба на В.К.П. ***
срещу Решение №12/06.01.2013г. на Министерски съвет на Република България, с
което на основание чл.34а, ал.1 във вр. с чл.34б от ЗДС и §1 от ДР на ЗДС са отчуждени на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда
за изграждане на обект: "Модернизация на път I-1 /Е-79/ „Видин –
Ботевград“, участък от км. 61+750 /километраж по съществуващ път I-1/, км.
58+128.47 /километраж по проект/ до км. 102+060 /километраж по съществуващ път
I-1/ км.99+193 /километраж по проект/ на територията на областите Видин и
Монтана, съгласно ПУП, одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-15-14 на
заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството от 03.02.2021г. в ЧАСТТА му по отношение на недвижим имот с
идентификатор по КК и КР №67667.13.30 с площ от 2,399 дка.
находящ се в землището на с..С*** , обл.Монтана, който е собственост на наследниците на К*** Д*** Й*** , с отчуждаване на площ от 1,065 дка., с определена стойност на паричното обезщетение в размер на 330 лева. В жалбата е заявено искане да се определи стойност на
обезщетението, която да е равностойна на пазарната или отчуждения имот да бъде
заменен с друг в същото землище. В съдебно заседание, оспорващият поддържа
жалбата си и моли да бъде уважена, като се определи размер на обезщетение
съобразно размера в приетата по делото съдебно оценителна експертиза и моли да
му се присъдят разноски по делото.
Ответника
по делото не изпраща представител в съдебно заседание, като по делото е
постъпило писмено становище от процесуалният му представител В. А*** , с което
моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Заинтересованата
страна Агенция „Пътна инфраструктура“ не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание, като по делото е постъпило писмено становище от
процесуалният му представител юрисконсулт П., с което моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна, като претендира разноски по делото.
Заинтересованата
страна Министерство на финансите не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание, като по делото е постъпило писмено становище от процесуалният му
представител юрисконсулт И., с което моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Заинтересованата
страна Министерство на регионалното развитие и благоустройството не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание, като по делото е постъпило
писмено становище от процесуалният му представител юрисконсулт П*** , с което
моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като претендира разноски по
делото.
Останалите
заинтересовани страни по делото не взимат становище по спора.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за
това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Решение №12/06.01.2013г. на Министерски съвет на
Република България, с което на основание чл.34а, ал.1 във вр. с чл.34б от ЗДС и
§1 от ДР на ЗДС са отчуждени на имоти и части от имоти - частна собственост, за
държавна нужда за изграждане на обект: "Модернизация на път I-1 /Е-79/
„Видин – Ботевград“, участък от км. 61+750 /километраж по съществуващ път I-1/,
км. 58+128.47 /километраж по проект/ до км. 102+060 /километраж по съществуващ
път I-1/ км.99+193 /километраж по проект/ на територията на областите Видин и
Монтана, съгласно ПУП, одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-15-14 на
заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството от
03.02.2021г. в ЧАСТТА му по отношение на недвижим имот с идентификатор по КК и КР
№67667.13.30 с площ от 2,399 дка. находящ се в землището на с..С*** , обл.Монтана, който е собственост
на наследниците на К*** Д*** Й*** , с отчуждаване на площ от 1,065 дка., с определена стойност на паричното обезщетение в размер на 330 лева.
От фактическа страна по делото се
установява следното:
С Решение №325/19 май
2011г. на Министерски съвет „Участък от път I-1 /Е-79/, Мездра –
Ботевград“; „Видин – Монтана“ обход на гр.Монтана „ е обявен за
републикански път и обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР към Закона за устройство на
територията /ЗУТ/, и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР към ЗДС. За обекта, в
процесният участък, разположен в землищата на територията на община Монтана,
област Монтана, със Заповед № РД-02-15-14/03.02.2021 г. на заместник-министър
на регионалното развитие и благоустройството, влязла в законна сила, е одобрен
подробен устройствен план - парцеларен
план /ПУП-ПП/ обн. Дв. Бр.12/12.02.2021г. За нуждите на теренното осигуряване и
обезпечаване изграждането на обекта и на основание чл. 34 от ЗДС, от заинтересованото
лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправено искане от 28.10.2022
г. до МРРБ и МФ, за иницииране на процедура по отчуждаване на имоти и части от
имоти - частна собственост, намиращи се в землищата на изброените населени
места, за държавна нужда за изграждане на обект "Модернизация на път
I-1 /Е-79/ „Видин – Ботевград“, участък от км. 61+750 /километраж по
съществуващ път I-1/, км. 58+128.47 /километраж по проект/ до км. 102+060
/километраж по съществуващ път I-1/ км.99+193 /километраж по проект/ на
територията на областите Видин и Монтана. Към искането са приложени
коментираните по-горе документи (решение на МС, заповеди, одобрен ПУП-ПП), а
също кореспонденция на инвеститора с Агенция по вписванията, служби по вписванията
в гр. Монтана, предоставената от тях информация за големина, разположение и
собственост на засегнатите от отчуждаването ПИ, оценителен доклад за определяне
на обезщетение, финансова обосновка и други. Финансовата обосновка от Агенция
"Пътна инфраструктура" за имотите – предмет на отчуждаване е одобрена
от Министъра на финансите. По възлагане от Агенция "Пътна
инфраструктура" за имотите – предмет на отчуждаване е изготвен оценителен
доклад от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение
на поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен
план. На лицензирана фирма е възложено изготвяне на оценка на отчуждаваните
имоти във връзка с договор за възлагане на обществена поръчка, изведен от Агенция „Пътна инфраструктура“ по изх. №
Д-152 от 20.11.2019 г.
След допълнително
извършени уточнения и одобряване на финансовата обосновка, с писмо изх. №
03-07-150/30.12.2022 г., министърът на регионалното развитие и
благоустройството и министърът на финансите, на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, са отправили доклад
до МС, с мотивирано предложение за отчуждаване на имоти – частна собственост, в
посочените землища на територията на Община Монтана. Към предложението е била
приложена и административната преписка от проведеното административно
производство по чл.34 от ЗДС, съдържаща коментираните документи. Въз
основа на предложението Министерският съвет на Република България е издал
оспореното Решение № 12/06.01.2023 г., с което отчуждава за държавна нужда за
изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна
собственост, подробно описани в приложението – неразделна част от решението, по
вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици, като
в приложението към решението попада и имота собственост на оспорващият.
От събраните по делото
доказателства и приетата съдебно оценителна експертиза, съдът, стига до
следните правни изводи:
Административния акт е издаден от
компетентен административен орган. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването
на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането
на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по
предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и
министъра на финансите. В § 1 от ДР на ЗДС, е посочено, че
национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и подробно
посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с решение на
Министерския съвет. С Решение №325/19 май 2011г. на Министерски
съвет е обявен за републикански път „Участък от
път I-1 /Е-79/, Мездра – Ботевград“; „Видин – Монтана“ обход на
гр.Монтана, за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на
територията и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС, тоест обектът, за
който се извършва отчуждаването е национален обект, респективно компетентен да
издаде оспореното решение е Министерският съвет на Република България.
По разбиране на настоящият съдебен състав е спазена предвидената в чл.34б
от ЗДС писмена форма за издаване на оспорения административен акт.
При издаване на оспорения административен акт не се установява да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да дават основание за неговата отмяна.
На първо
място неоснователни са доводите на оспорващия, че видът на обезщетението е
неправилно определен от ответника, тъй като за отчуждените части от имоти в землището
на с. С*** следва да му бъдат предоставени като обезщетение равностойни
имот/имоти частна държавна собственост от държавния поземлен фонд.
Действително, разпоредбата на чл. 42а, ал. 1 от ЗДС предвижда, че когато
за държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се
отчуждават принудително имоти – частна собственост, представляващи земеделски
земи или горски територии, като равностойно обезщетение може да се предостави
имот – частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските
територии – държавна собственост. Този начин на обезщетение е една от
възможностите, предвидени от законодателя, за определяне на равностойно
обезщетение за отчуждения имот или имоти. Алтернативният вариант е за
отчуждените имоти или части от имоти да се определи равностойно парично
обезщетение по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, като законодателят
не е определил приоритетен вид на обезщетяването. В случая в съответствие с
предоставената от законодателя оперативна самостоятелност, ответникът е
предпочел втория вариант за обезщетение и е разпоредил за отчуждената част от
имота жалбоподателят да получи равностойно парично обезщетение. Изборът е
направен в границите на компетентност на органа, проведен е при спазване на
съответната процедура и е законосъобразен. Същият съответства и на целта на
закона, като в тази връзка следва да се съобрази, че предвид мащабите на
отчуждителната процедура и броя на засегнатите имоти, в случаи от вида на
процесния е практически невъзможно обезщетяването на всички правоимащи лица
чрез предоставяне на равностойни обезщетения във вид на поземлени имоти. Това
важи и за конкретния случай, видно от данните за вида, начина на трайно
ползване, категорията и площта на имотите, подлежащи на отчуждаване в землището
на с.С*** . От друга страна, определянето на различни по вида си обезщетения,
би поставило засегнатите собственици в условията на нееднакво третиране, като
някои от тях ще бъдат обезщетени в натура, а останалите чрез паричен
еквивалент, без ясно установени критерии при такъв подбор. Последното не е в
съответствие с целта на закона, поради което съдът намира претенциите на
жалбоподателя за обезщетяване по реда на чл. 42а, ал. 1 от ЗДС, за неоснователни. В
посочения смисъл е и константната практика на ВАС /така Решение № 12982 от 02.10.2019 г. по адм. дело № 11371
от 2018 г., Решение № 1828 от 11.02.2019 г. по адм. д. № 9837 от
2018 г., Решение № 12495 от 24.09.2019 г. по адм. д. № 10237 от 2018 г.,
Решение № 7568 от 21.05.2019 г. по адм. д. № 11700 от 2018 г. и др. /.
Основателно
оспорващият претендира, че размера на обезщетението е определен
незаконосъобразно. Това е така, тъй като равностойното
парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в
съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на
подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за
който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително
изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики,
намиращи се в близост до отчуждавания – чл.
32, ал. 2 от ЗДС. В
§
1а, т. 1 от ДР на ЗДС
е дадена легална дефиниция на понятието "равностойно парично
обезщетение" – цената на отчуждавания имот или част от имот, определена по
реда на този
закон. Или, парично
обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и се
формира от оценката на този имот. В §
1а, т. 2 от ДР на ЗДС
е дадено и легално определение на понятието "пазарни цени" – това са
"осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна,
учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за
строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез
търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и
общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет
идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в
рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата
по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди
датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на
имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се
вземат предвид последните вписани 20 сделки. Осредняването се извършва въз
основа на не по-малко от две относими сделки". Целта на посоченото
изброяване е да бъде определено справедливо парично обезщетяване за имота и
бъдат защитени интересите на засегнатите собственици, като същите бъдат
възмездени парично с цена възможно най-близка до цената, която биха получили
при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато
и да било принуда. Нормативните изменения на ЗДС в ДВ брой 105/2014 г.
стесняват още повече кръга на правните сделки, които могат да бъдат използвани
като пазарни аналози, като целта е да бъдат ползвани само такива които
установяват действителната пазарна цена на свободния пазар на недвижимите
имоти.Следва да се
посочи, че приложим в разглеждания случай е и §
1а, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС, във връзка с изискването на чл.
32, ал. 2 от същия закон, който определя, че "имоти, намиращи се в близост до
отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също землище в
земеделските територии.
С оглед изясняване на спора,
по делото е приета съдебно оценителна експертиза изготвена от вещото лице И.Ц.,
която се кредитира от настоящият съдебен състав като обективна и
безпристрастна. Вещото лице установява, че в периода 30.05.2021 до 30.05.2022г.
в землището на с.С*** е вписана само една приложима сделка с поземлен имот с
подобни характеристики, тоест по тази причина не може размера на равностойното
парично обезщетение да се определи чрез осредняване на пазарни цени на имоти
със сходни характеристики. В изготвеното заключение на вещото лице е направен
анализ и изчисление на размера на равностойно парично обезщетение за имота на
наследниците на К*** Д*** Й*** , който е описан в оспорения административен
акт, като е посочено, че размера на равностойното парично обезщетение е 363, 16
лева или закръглено 363 лева. Настоящият съдебен състав изцяло възприема това
заключение на вещото лице, което е обосновано с извършени изчисления и прилагане
на относимата Наредба за реда за определяне на цени за земеделски земи. Това
налага да се приеме, че административният орган е определил по отношение на
поземлен имот с идентификатор 67667.13.30 размер на равностойно парично
обезщетение от 330 лева, който е незаконосъобразен, респективно жалбата следва
да се приеме за основателна и размера на равностойното парично обезщетение бъде
изменен на 363 лева.
Предвид изхода на делото и направеното искане от оспорващият за присъждане разноски по водене на
съдебното производство, съгласно разпоредбата на
чл.143, ал.1 от АПК, ответника, следва да бъде осъден да заплати в полза на
оспорващия разноски по делото в размер на 310 лева, който се следват като разноски за назначена съдебно оценителна експертиза в размер на 300 лева, както и
10 лева внесена държавна такса за
образуване на делото.
При
горните доводи, настоящият съдебен състав намира, че Решение №12/06.01.2013г. на
Министерски съвет на Република България, с което на основание чл.34а, ал.1 във
вр. с чл.34б от ЗДС и §1 от ДР на ЗДС са отчуждени на имоти и части от имоти -
частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект:
"Модернизация на път I-1 /Е-79/ „Видин – Ботевград“, участък от км. 61+750
/километраж по съществуващ път I-1/, км. 58+128.47 /километраж по проект/ до
км. 102+060 /километраж по съществуващ път I-1/ км.99+193 /километраж по
проект/ на територията на областите Видин и Монтана, съгласно ПУП, одобрен с
влязла в сила Заповед №РД-02-15-14 на заместник министъра на регионалното
развитие и благоустройството от 03.02.2021г. е незаконосъобразно в ЧАСТТА му по отношение на недвижим имот с
идентификатор по КК и КР №67667.13.30 с площ от 2,399 дка.
находящ се в землището на с..С*** , обл.Монтана, който е собственост на наследниците на К*** Д*** Й*** , с отчуждаване на площ от 1,065 дка., с определена стойност на паричното обезщетение в размер на 330 лева и размера на обезщетение следва да бъде увеличен на предвид
на 363 лева, предвид което на основание чл.173, ал.2 от АПК, І-ви състав на
Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯ Решение №12/06.01.2013г.
на Министерски съвет на Република България, с което на основание чл.34а, ал.1
във вр. с чл.34б от ЗДС и §1 от ДР на ЗДС са отчуждени на имоти и части от имоти -
частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект:
"Модернизация на път I-1 /Е-79/ „Видин – Ботевград“, участък от км. 61+750
/километраж по съществуващ път I-1/, км. 58+128.47 /километраж по проект/ до
км. 102+060 /километраж по съществуващ път I-1/ км.99+193 /километраж по
проект/ на територията на областите Видин и Монтана, съгласно ПУП, одобрен с
влязла в сила Заповед №РД-02-15-14 на заместник министъра на регионалното
развитие и благоустройството от 03.02.2021г. в ЧАСТТА му по отношение на недвижим имот с
идентификатор по КК и КР №67667.13.30 с площ от 2,399 дка. находящ
се в землището на с..С*** , обл.Монтана, който е собственост на наследниците на К*** Д*** Й*** , с отчуждаване на площ от 1,065 дка., с определена стойност на паричното обезщетение в размер на 330 лева КАТО увеличава размера на обезщетение на 363 лева
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на В.К.П. ***, ЕГН * разноски по воденото съдебно производство в размер на 310 (триста и десет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: