№ 71
гр. П., 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20231230101268 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба от В. Г. Т., ЕГН ********** от село
Б., община П., ул.“С.“ № 5, действащ чрез адв. М. В. М., ПАК срещу „И. А.
М.““ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление град С., жк „Л.“ 7, бул.“Д.
Н.“ № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от Г. Т. Т., А. В. М..
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за паричен заем №
3571899/05.07.2019 г., по силата на който ищeцът се е задължил да върне на
ответника общо сумата от 315,24 лева, от която 300 лева главница, при ГПР
49,23 %, ГПЛ – 40,00 %, лихвен процент на ден 0,11% при срок на
издължаване 0 12 вноски.
С клаузата на чл.4, ал.2 от договора заемателят се задължил за неустойка в
размер на 89,16 лева, разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер 7, 43
лева.
Ищецът твърди, че е изплатил задълженията си по договора, както и че
платената неустойка в размер на 30 лева е платена без основание. Релевира
подробни правни съображения за противоречие на процесната неустоечна
клазуа със закона, с добрите нрави и неравноправност – чл.11, т.9 и т.10 и
чл.19, ал.4 ЗПК вр. с чл.22 ЗПК, чл.143 ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП.
1
С гореизложеното ищецът обосновава правния си интерес от предявяване
на претенциите за обявяване нищожността на процесната неустоечна клауза,
както и на иска за неоснователно обогатяване при начална липса на
основание.
Иска се от съда да постанови решение, с което да:
Обяви за нищожна клаузата на чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем №
3571899/05.07.2019 година, сключен между В. Г. Т., ЕГН ********** от село
Б., община П., ул.“С.“ № 5, и „И. А. М.““ АД, ЕИК ***, поради противоречие
с добрите нрави и неравноправност – чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.19, ал.4 от ЗПК
вр. чл.21, ал.1 ЗПК, вр. с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП;
Осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 30,00 /тридесет/ лева,
представляваща недължимо платена от ищеца неустойка по Договор за
паричен заем № 3571899/05.07.2019 година, сключен между В. Г. Т., ЕГН
********** от село Б., община П., ул.“С.“ № 5, и „И. А. М.““ АД, ЕИК ***,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата
молба в съда – 27.09.2023 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът претендира съдебни разноски, прави доказателствени искания,
представя писмени доказателства.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който
заявява становище за недопустимост на иска да се обяви за нищожна клаузата
на чл.4, ал.2 от процесния договор, поради липса на правен интерес. Навежда
подробни съображения. Твърди, че в казуса е налице злоупотреба с право.
В случай, че съдът не сподели доводите за недопустимост на иска,
ответникът заявява становище за неоснователност на предявените искове.
Релевира подробни правни доводи, с които обосновава искане за отхвърляне
на претенциите като недоказани и неоснователни.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Заявява чрез
пълномощника си воля за разглеждане на процеса в негово отсъствие.
Поддържа предявените искове, по наведените в исковата молба съображения.
Прави искане за изменение размера на предявения осъдителен иск чрез
увеличаването му до размер от 30, 84 лева. Претендира съдебни разноски
съгласно списък по чл.80 ГПК и доказателства към него.
Ответникът не изпраща процесуален представител. В писмена молба,
2
подадена от процесуален представител заявява воля за разглеждане на делото
в негово отсъствие. Поддържа писмения отговор на исковата молба.
Представя доказателство – справка за извършени от ищеца плащания на
основание процесния договор за кредит. Обосновава становище за
неоснователност на претенциите и прави искане за отхвърлянето им.
Претендира съдебни разноски, прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебното дирене съдът е приобщил към доказателствата по
делото представените от страните писмени доказателства.
Уважено е искането на ищеца за допускане изменение размера на
предявения осъдителен иск чрез увеличаването му до размер от 30.84 лева.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и обсъди същите
във връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
Страните не спорят, а събраните писмени доказателства – неоспорени и
необорени, че на 05.07.2019 г. между В. Г. Т., ЕГН ********** от село Б.,
община П., ул.“С.“ № 5 и „И. А. М.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр.С., жк „Л.“ 7, бул. “Д. Н.“ № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано
от Г. Т. Т. и А. В. М. е сключен Договор за потребителски кредит № 3571899,
по силата на който дружеството е предоставило на Т. паричен заем в размер
на 300 лева, а заемополучателят се е задължил да върне сумата в срок до
27.09.2019 г., чрез 12 седмични погасителни вноски, всяка в размер и с падеж,
посочени в чл.2 от Договора. По силата на договореностите страните се
съгласили заемополучателят да заплати на заемодателя ГЛП 40,00 % и ГПР
49,23 %.
Страните уговорили задължение за заемополучателя да предостави на
кредитора обезпечение, като при неизпълнение на това задължение същият
/заемополучателят/ се задължава да заплати на кредитора неустойка в размер
на 89,16 лева /чл.4.2 от договора/, платима чрез 12 седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 7,43 лева, заедно с погасителните вноски съгласно
чл.2 от договора.
Страните не спорят, а събраните писмени доказателства – Справка /на
гърба на лист 34 в делото/, която съдът кредитира с доверие, тъй като не се
оспорва и не се оборва от останалите доказателства, установиха по несъмнен
3
начин, че на основание процесния договор заемополучателят е заплатил
сумата от 336,11 лева, от която 300 лева главница, 5,27 лева възнаградителна
лихва и 30,84 лева неустойка. Т.е. заемополучателят е погасил изцяло
задълженията си по договора.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Безспорно се установи по делото възникването на облигационно
правоотношение между страните, по силата на което ответникът е
предоставил на ищеца заем, а последният се е задължил да го върне.
Съдържанието на облигационното правоотношение между страните включва
клауза /чл.4.2/ за задължение на кредитополучателя да заплати на
кредитодателя неустойка при непредставяне на обезпечение.
Несъмнено е по делото, че ответникът е финансова институция по смисъла
на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции и предоставя кредити, което
го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. Ищецът има
качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Ето защо сключеният
между страните договор по своята правна природа е договор за потребителски
кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, спрямо който са приложими
разпоредбите на ЗПК.
Ищецът обосновава претенцията си за недействителност на клаузата за
неустойка поради непредставяне на обезпечение на противоречие с добрите
нрави и заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК. В тази връзка съдът намира, че като
критерий дали е налице нищожност следва да се приеме ТР № 1/15.06.2010 г.
по т.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, сочещо че такава се явява неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. В този смисъл и съобразно решение № 107/25.06.2010 г. по т.д. №
818/2009г. ВКС, клаузата, задължаваща заемополучателят да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в срок най-късно в края на следващия
ден от сключване на договора, което обезпечение да отговаря на конкретно
посочени в договора условия, както и че при неизпълнение на това
задължение /за предоставяне на обезпечение/ следва неустойка, има
предназначение да санкционира кредитополучателя за виновното
неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното вземане има вторичен характер и
4
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, следователно въведените в договора
изисквания за вида обезпечение и срока за предоставянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то
изцяло да се възпрепятства.
Непредставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемополучателя
да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключване на договора, с оглед на индивидуалното договаряне на условията.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че в случая
неустоечната клауза води до скрито оскъпяване на кредита. Тя се явява
добавък към възнаградителната лихва. Тъй като води до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя като увеличава
подлежащата на връщане сума по заема, същата излиза извън
обезпечителната й функция и се явява нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Доколкото това противоречие възниква още при сключване на
процесния договор следва извод, че в случая изначално липсва валидно
сключено неустоечно съглашение по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД поради
което в тази си част /на неустоечната клауза чл.5.6/ договорът не е произвел
правно действие. Т.е. нищожността на процесната клауза е пречка за
възникване на задължение за неустойка, дължима от ищеца на ответника,
поради което предявеният иск за недействителност на клаузата за неустойка е
основателен и като такъв следва да се уважи.
Основателно съдът счита и твърдението на ищеца, че процесната
неустоечна клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП. Тя води до
значително неравновесие между договорените права на страните, като
облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора.
Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ответникът не доказа
такива преговори, следователно клаузата е нищожна и на основание чл.143 и
чл.146 от ЗЗП.
По осъдителния иск.
По делото безспорно се установи, че на основание процесната нищожна
неустоечна клауза чл.4.2 от договора ищецът е заплатил на ответника сумата
от 30.84 лева, която несъмнено е различна от платената от заемополучателя
5
главница и възнаградителна лихва по договора. Ето защо, като платена без
основание тази сума подлежи на връщане от ответника. В този смисъл
предявеният осъдителен иск е изцяло доказан и основателен и като такъв
следва да се уважи.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния разноски в
размер на 100 /сто/ лева заплатена държавна такса по предявените искове.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА в полза на адв. М. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за осъществената в полза на ищеца безплатна
адвокатска помощ, съгласно чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 960 лева /с вкл.ДДС/, от
която сума 480 лева /с вкл. ДДС/ възнаграждение по предявения и уважен иск
за недействителност на чл.4.2 от процесния договор и 480 лева
възнаграждение по осъдителния иск. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие /лист 3/ съгласно който на ищеца е предоставена
безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38 ЗАдв. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА
на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира за неоснователно своевременно заявено от ответника
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за
процесуален представител, тъй като същото е определено в размер на
минимума, съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл.4.2 от Договор за паричен заем №
3571899/05.07.2019 година, сключен между В. Г. Т., ЕГН ********** от село
Б., община П., ул.“С.“ № 5, и „И. А. М.““ АД, ЕИК ***, поради противоречие
с добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1
от Закона за защита на потребителите.
ОСЪЖДА „И. А. М.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С.,
6
жк „Л.“ 7, бул. “Д. Н.“ № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от Г. Т. Т. и А. В.
М., да заплати на В. Г. Т., ЕГН ********** от село Б., община П., ул.“С.“ № 5
сумата от 30,84 /тридесет лева и осемдесет и четири стотинки/ лева,
недължимо платена на основание недействителната неустоечна клауза на
чл.4.2 от Договор за паричен заем № 3571899/05.07.2019 година, сключен
между В. Г. Т., ЕГН ********** от село Б., община П., ул.“С.“ № 5, и „И. А.
М.““ АД, ЕИК ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на депозирате на исковата молба в съда – 27.09.2023 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „И. А. М.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С.,
жк „Л.“ 7, бул. “Д. Н.“ № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от Г. Т. Т. и А. В.
М., да заплати на В. Г. Т., ЕГН ********** от село Б., община П., ул.“С.“ № 5,
съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА „И. А. М.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С.,
жк „Л.“ 7, бул. “Д. Н.“ № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от Г. Т. Т. и А. В.
М. да заплати на адв.М. В. М., АК Пловдив, на основание чл.38 от ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 960 /деветстотин и шестдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Благоевград в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7