Присъда по дело №187/2018 на Районен съд - Бяла

  МОТИВИ към ПРИСЪДА по  НЧХД  №  187 / 2018г.  по описа на РС Бяла

 

            Подсъдимият С.М.Д. *** е предаден на съд за това, че:

1.На 26.12.2017г. в с.Г. А., общ.Б., причинил на З.Т.З. от с.с., лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, представляваща оток на главата, охлузвания по лицето, охлузвания по лява предмишница и лява предкитка  - престъпление по чл. 130, ал.2, вр. ал.1 от НК.

2. На 26.12.2017г. в с.Г. А., общ.Б., публично нанесъл обида на З.Т.З. от с.с., като  го напсувал, с което е унижил неговата чест и достойнство – престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.

            Частният тъжител З., чрез повереника си – адв.В.В. *** поддържа тъжбата си. Заедно с нея е предевил граждански искове като обезщетение за причинените му неимуществени вреди от двете престъпления, както следва - в размер на 2500лв за престъплението по чл. 130, ал.2 от НК и 2500лв за престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК. Ангажираният повереник пледира доказаност на обвинението по безспорен начин. Моли подсъдимия да бъде осъден и гражданските искове да бъдат уважени. Претендира с тъжбата  присъждане на  законните лихви върху присъдените суми, както и присъждане на направените съдебни и деловодни разноски. Представят писмени и гласни доказателства.

            Подсъдимият се явява в с.з. заедно с упълномощения от него защитник адв.Л.Б. ***. Не се признава за виновен Дава обяснения по случая. Твърди, че е участвал само в разтърването на св. З.А. и тъжителя, които се сбили на границата на двата селскостопански обекти – обори с двор около тях. Отрича да е нанасял удари на тъжителя.  

Съдът след преценка на събраните доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка.

Подсъдимият С.М.Д. е роден на ***г***, бълг. гр., с пост.адрес в гр.Русе, ул.“Д.“ № .., вх.., ет.., ап…, с наст. адрес в с.Г. А., общ.Б., ул.“В.“ №., неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият отглеждал крави в селскостопански обект – обор с  прилежащ двор около него, намиращи се в края на с Г. А., обл.Р. В съседство се намирал друг подобен селскостопански обект, собственост на св.Т. З. – баща на тъжителя, в качеството му на ЕТ, където семейството на тъжителя отглеждали също едри селскостопански  животни - биволи. Двата обекта били разделени от оградна мрежа, положена върху ниска бетонна основа. Тъжителят ползвал и склад за бали, който се намирал след имота на подсъдимия. За да достигне до него  с трактор преминавали през обекта на подсъдимия, като на определено място разкачвали  общата оградната мрежа и след преминаване отново я опъвали, за да не се допуска навлизане на животни от обекта на подсъдимия в обекта на тъжителя. По повод това преминаване през обекта на подсъдимия често възниквали конфликти между него, неговите работници и работниците на тъжителя.

На 26.12.2017г. преди обяд около 10,30ч. св.В.Т. – общ работник при тъжителя с управляван от него трактор преминал  отново през мястото с разкачена мрежа,  после през обекта на подсъдимия, за да натовари бали от склада. Подсъдимият го видял, започнал да вика, да го обижда и хвърлил камък след него. Св.Т. се притеснил и слязъл  надолу към работилницата, за да потърси съдействие от работодателя си – св. Т. З.. Тъжителят З.З. бил пред работилницата, разбрал за скандала и се качил нагоре в двора към общата оградна мрежа между двата обекта. Достигнал до нея, където от другата и страна  се намирали подсъдимият и св.З. А. – общ работник при подсъдимия. Между тъжителя и подсъдимия възникнала разправия в непосредствена близост от двете страни на оградната мрежа. Тогава подсъдимият хвърлил през мрежата дървена пръчка/летва/, с дължина около 1м. и дебелина до 4см, която от разстояние около 2м. ударила тъжителя З. по главата и се счупила. Тъжителят бил с плетена шапка на главата. След това св.З. А. прескочил ниската и огъната оградна мрежа  и ударил  с юмрук тъжителя. В същото време подсъдимият също прескочил мрежата и се нахвърлил с удари с ръце върху тъжителя. Двамата със св.А. съборили тъжителя З. на земята и започнали да го ритат по тялото.  Тъжителят се опитал да се предпази с ръце, но ритниците  на двамата попадали по тялото му. Подсъдимият започнал да псува и обижда тъжителя, да му отпрявя закани. Свидетел на скандала и побоя станал св.П. П. – пастир при тъжителя, който се намирал между тях и обора. Като видял какво се случва, той отишъл да търси помощ от св.Т. З..  След като се развикали от обора на подсъдимия излезли майка му – св.Н. Д. и малолетния му син. Св.Д. се опитала да възпре сина си, но той грубо и отговорил да мълчи.  Малко след като престанали да го ритат тъжителят станал прав, залитал при вървене, бил със зачервено лице и по  главата му се виждали следи от кръв. Тъжителят отишъл в работилницата при баща си. През следващите дни не се чувствал добре и преживявал тежко всичко, което му се случило. Бил несигурен в работата си, притеснен от заканите  

На 28.12.2017г. посетил кабинет на  лекар–специалист по съдебна-медицина УМБАЛ „Канев „ АД гр.Русе, където бил освидетелстван. При прегледа  били установени следните телесни увреждания, отразени в издаденото съдебномедицинско удостоверение / СМУ/ № 9421/2017г./л.8/: оток на главата, охлузвания по лицето, охлузвания по лява предмишница и лява предкитка. По преценка на съдебния лекар на тъжителя били причинени болки и страдания.

Тъжителят подал жалба до Районна прокуратура град Бяла. След извършена проверка с Постановление от 27.03.2018г. било отказано образуване на ДП с оглед липсата на извършено престъпление от общ характер.

Така възприетата от съда фактическа обстановка се доказа от събраните гласни доказателства - показанията на разпитаните свидетели и събраните писмени доказателства – представеното съдебномедицинско удостоверение № А-205 / 01.11.2016г., заключението на в.л. по назначената съдебномедицинска експертиза, Постановление от 27.03.2018г. на РП Бяла, Преписка № 18 / 2017г. на РП Бяла.

 Съдът внимателно обсъди събраните гласни доказателства, които  са обособени в две групи – показанията на свидетелите, водени от частното обвинение – св.П., Т. З. и В. Т. и показанията на свидетелите, водени от защитата – св.Д. и св.З.А.. По искане на частното обвинение съдът допусна до разпит и тъжителя, в качеството на свидетел, съобразявайки се с цитираната и представената от повереника практика – Р.№47 от 09.02.2012г. на ВКС по н.д.№3010/2011г., второ н.о., което за съда има по-скоро инцидентен характер, а не трайно установена и непротиворечива съдебна практика. В разпоредбата на чл.118, ал.1 от НПК изрично е посочено в кои случаи участници в наказателното производство могат да бъдат разпитани и като свидетели. В т.2 на цитираната норма това второ качество – свидетел е допуснато за пострадалия, частния обвинител, гражданския ищец и гражданския ответник. Доколкото З.З. е конституиран като граждански ищец, с оглед на това, че е пострадал, съдът с резерви приема мотивите към цитираното решение на ВКС, че именно заради това качество – граждански ищец, което безспорно допуска свидетелстване по делото,  е възможно да бъде разпитан.  В този случай  в  абстрактния модел на процеса,  по време на разпита на З. като свидетел, той  не следва да бъде възприеман като тъжител, а  единствено и само като пострадал и граждански ищец. В особеното производство по наказателни дела от частен характер е спорно доколко това е възможно, предвид неделимостта на качествата пострадал, тъжител, поддържащ обвинението и граждански ищец, които са обединени и концентрирани в едно физическо лице. От друга страна в  процесния случай  с показанията си пред съда З. като свидетел не внася никакви нови моменти във фактическата обстановка, която преди това идентично е описана от него в тъжбата. В този смисъл неговите показания  не допринасят по никакъв начин за разкриване на обективната истина и за съда те са само едно повторно изявление на описаните в тъжбата обстоятелства, които чрез събраните други доказателства – писмени и гласни следва да бъдат потвърдени или опровергани. По изложените съображения и предвид игнориране на съмнения за допуснато процесуално нарушение чрез провеждане на разпит на тъжителя З. като свидетел, съдът въпреки проведения разпит,  изключва неговите показания от доказателствения материал.

При обсъждане  на събраните гласни доказателства, независимо от коя страна са представени, съдът установи, че по отношение на много обстоятелства те са непротиворечиви – относно време, място, причини за възникналия конфликт, присъстващи лица, както и факта на физическото съприкосновение между трите лица – Д., А. и З..  По отношение на тези факти гласните доказателста са еднопосочни като цяло,  взаимно се допълват,  логически издържани са и се подкрепят  взаимно. По изложените съображения съдът кредитира показанията на всички разпитани свидетели в тази част, отнасяща се за тези факти. Относно основните факти, свързани с предмета на доказване, посочен в разпоредбата на чл.102, т.1 от НПК – извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него съдът внимателно обсъди събраните писмени доказателства и тяхната доказателствена стойност. С оглед това, че св.Д./л.54/  е майка на подсъдимия, която с показанията си цели да го защити и в този смисъл е пристрастна,  съдът поставя под съмнение и изключва от доказателствения материал нейните показания  в частта относно това, че подсъдимият не е нанасял удари на тъжителя и само е застанал между него и св.З. А., както и че тъжителят сам се подхлъзнал и паднал. Съдът не възприема и изключва и показанията на св. З. А./л.64/ в частта, в която същият обяснява, че е бил ударен от З., че после го блъснал, той паднал на земята и тогава САМО А. започнал да го рита и да го удря с юмруци, докато подсъдимият ги разтървал и не е участвал в побоя. Съдът отчита обстоятелствата, че св.А. както към момента на деянието така и към момента на разглеждане на делото работи във фермата на подсъдимия и той му е  работодател. Същият свидетел относно тъжителя заявява, че го познава от малък, но е работил по трудов договор при баща му – св.Т. З. и  последният не му е платил последната заплата. Всичко това поставя под съмнение безпристрастността на А. и обективността му при свидетелстване. Съдът счита, че св.А. целенасочено  поема цялата отговорност за случая върху себе си и съдейства на подсъдимия, за да бъде оправдан. Относно обстоятелствата около самия побой съдът намира, че показанията на св.Атанасов са обективни само по отношение продължителността на нанесения побой – няколко минути, „..всичко стана много бързо“.

  Съдът поставя в основата на постановената присъда показанията на св.П./л.50/, който е свидетел-очевидец и в този смисъл неговите показания  имат характер на преки доказателства. Съдът намира, че св.П. е непредубеден и незаинтересован от изхода на делото, тъй като се установи, че към момента на разглеждане на делото не поддържа някакви особени или специални отношения със страните. П. е работил при тъжителя до края на 2017г. и след около месец е напуснал, тъй като по думите му се страхувал от подсъдимия, който на другия ден, след инкриминирания,  го  срещал по улицата и с автомобила си се насочвал към него с висока скорост, заканвал  се с думи спрямо него. След случая св.П. заминал да работи на автомивка в град Р. Въпреки това след около 10месеца се явява в съдебно заседание и дава показания. Съдът намира, че от разстоянието на изминалото време, след като е преосмислил отношението си към страните и конфликта между тях, след като е преодолял притесненията си от поведението на подсъдимия, свидетелят обективно, безпристрастно и непредубедено излага пред съда своите лични и непосредствени възприятия от инкриминиранато деяние. Категорично е установено, че св.П. се е намирал в непосредствена близост до оградната мрежа, където на тъжителя е нанесен побой. Той е свидетел очевидец и на предисторията на процесното деяние, с която се обясняват и непосредствените мотиви за него.  П. е имал ясна видимост, лично е познавал всеки един от тримата мъже, за които говори в с.з., поради което за съда няма никакво съмнение, че ясно и точно описва действията на всеки един от тях – хвърлената от подсъдимия дървена летва, удара, който нанася с нея по главата на тъжителя, думите, с които го е напсувал и обидил, прескачането на оградата от св.А. и първия удар, който той нанася на тъжителя, последващите удари и ритници, нанесени  от подсъдимия и св.А., както и състоянието, в което се е намирал тъжителят след нанесения побой. Съдът кредитира изцяло показанията на св.П., като не възприема и счита, че  те не отговарят на обективната истина само в частта относно времетраенето на побоя. Според св.П. той продължил около половин час, което предвид вида и характера на причинените телесни повреди е доста продължителен период от време, който очевидно свидетелят не е преценил правилно  в паниката и стреса, който е преживял от случващото се пред него.

  Разпитаните останали свидетели на частното обвинение – св.Т. З./л.53/ и св.В.Т./л.65/ не са очевидци. Св.В.Т. възпроизвежда факти и обстоятелства, които предхождат  инкриминираното деяние, а св.Т.З. обяснява за последващи събития, за които свидетелства и св.Т. Чрез разпита на св.Т.  се изясняват причините за възникналия конфликт, агресивното поведение на подсъдимия към тъжителя и неговите работници. Св.Т. категорично потвърждава, че св.П. е бил на местопроизшествието и е очевидец на събитията. Т. е един от първите, които виждат пострадалия непосредствено след побоя -  окървавеното му чело и чуват обясненията му за случилото се – това, че С./подсъдимият/ го ударил с дърво. Тези обстоятелства се потвърждават и от разпита на св.Т.З.. Съдът отчита близката родствена връзка на св.Т.З. с тъжителя. Като негов баща същият е нормално да бъде пристрастен. Въпреки това, по отношение на тези обстоятелства – вида и състоянието на тъжителя след побоя съдът приема и кредитира безрезервно показанията му, тъй като същите се подкрепят от събраните други доказателства – писмени и гласни.

Съдът кредитира частично и обясненията на подсъдимия/л.83/, които освен основно средство за защита са и способ за събиране на доказателства по делото, като те следва да се кредитират и преценяват в съвкупност с останалия доказателствен материал. Същите отчасти обективно съответстват на установените чрез другите доказателствени средства факти по делото, без да е налице противоречие помежду им. Подсъдимият не признава  вината си. Твърди, че е защитавал св.А. от нападението на тъжителя, без да му е нанасял удари. Съдът не споделя и не кредитира в тази част показанията му, защото с показанията си прекият свидетел-очевидец  П. опровергава тези твърдения.  С оглед наличието на преки очевидци точно на момента на нанасяне на удара с дърво от подсъдимия по главата на тъжителя и ритниците след това по тялото му заедно и едновременно със св.А., обясненията на подсъдимия не съвпадат по основните обстоятелства от предмета на доказване. Безспорно се установи, че подсъдимият е псувал тъжителя, а преди него и св.Т. Поради това съдът не споделя защитната теза, според която обвинението не е безспорно доказано и се поставя под съмнение участието на подсъдимия в извършването на двете престъпления, за които му е повдигнато частно обвинение.

Събраните писмени доказателства-справка за съдимост/л.16/, СМУдостоверение/л.8/ и заключението на в.л. по назначената СМЕкспертиза/77-79/ изцяло потвърждават обвинителната теза. От назначената и изготвена СМЕ  след обсъждане на представеното СМУ е прието, че на тъжителя са причинени следните телесни увреждания: оток на главата, охлузвания по лицето, охлузвания по лява предмишница и лява предкитка. На пострадалия са причинени  болки и страдания,като с тези медико-биологични признаци се обосновава и правната квалификация на деянието по чл.130, ал.2, вр. ал.1 от НК. Следователно, касае се за леко увреждане на анатомичната цялост на организма, причинило  болка и страдание, съставляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.2 НК /в т.см. вж. изрично т.16 от ППВС №3/1979 г./. Според в.л. при тези данни следва да се приеме, че посочените увреждания могат да бъдат получени по общия механизъм на действие на твърди тъпи предмети  и могат да бъдат получени при удар с тояга по главата и ритници по тялото. Съдът кредитира заключението на в.л. по назначената СМЕ за състоянието на тъжителя, при данните които е ползвал. Отчита, че по отношение на механизма на причиняване на увреждането в.л. е изказало становище, обосновано от общия  възможен механизъм на действието на твърди тъпи предмети, в това число и хипотезата за удар с тояга. По тази причина и предвид отчетените в СМЕ и  подробно описани увреждания от СМУ, заключението на в.л. безрезервно се приема и кредитира.

Съществуването на удари с дървена пръчка по главата на тъжителя и нанасянето на ритници по  тялото в обективната действителност се извежда от съвкупната и цялостна преценка на събраните  други доказателства, от които се извежда единствено възможния извод за тяхното съществуване. Факт е, че двете страни са били в непосредствена близост, един срещу друг. Твърденията на пострадалия в тъжбата за нанесените удари безспорно се подкрепят от събраните доказателства. Причинените телесни увреждания безспорно са в причинно-следствен резултат от неправомерните действия на подсъдимия – удар с дървена пръчка по главата и ритници от него и св.А. Съдът следва да се съобрази с тяхното съществуване и становището на съдебния лекар за техния произход. Предвид изложеното съдът намира, че от събраните преки  и косвени доказателства, обсъдени в съвкупност  с обективно съществуващите  травматични увреждания на пострадалия са в състояние да изключат всякакъв друг възможен произход на причинената телесна повреда. В този ред на мисли съдът намира обвинението за причинената  телесна повреда за доказано. Очевидно твърденията на подсъдимия за неговата невиновност се опровергават от показанията на свидетеля пряк очевидец и установеното от медицинските лица. Предвид приетата и установената фактическа обстановка съдът намира, че въпреки участието в побоя на св.А., на когото не е повдигнато частно обвинение, деянието на подсъдимия самостоятелно осъществява състава на престъплението по чл.130,ал.2, вр.1 от НК. От свидетелските показания се установи, че двамата едновременно и еднакво за нанасяли ритници по тялото на пострадалия, но единствено негово право е да потърси отговорност и повдигне обвинение само срещу лицето, срещу което той е преценил. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно, с пряк умисъл. Когато се нанасят удари с дървена пръчка по главата и ритници по тялото на човек деецът цели най-малко с действията си именно това – причиняване на неприятни физически усещания, негативно засягане здравето на човека, макар и в по-лека степен до неприятните изживявания на болка, продължаваща в страдание. Установи се, че подсъдимият е имал мотив за постъпката си – предишните конфликти и изострени отношения с тъжителя по повод работата им в двата съседни селскоктопански обекта в с.Г. А. Съдът не отчита това като смекчаващо вината обстоятелство, защото здравето на човека е сред основните ценности в нашето общество и неговото накърняване не е оправдано по никакъв начин, поради което и засягането му в по-лека степен, както в процесния случай, е инкриминирано от закона деяние.

Относно престъплението по чл. 146, ал.1 от НК : За съставомерността на престъплението Обида авторът на деянието следва да е казал или извършил нещо унизително за честта и достойнството на пострадалия, да е изразил отрицателна оценка за личното достойнство на обидения в негово присъствие и отправените думи и изрази да са годни да накърнят достойнството му, тъй като са неприлични, вулгарни, цинични. Квалифициращото обстоятелство по чл. 148, ал.1 от НК е с оглед обективната страна на престъплението, когато то е извършено на публично място и  по този начин е станало достояние на широк кръг други лица, нямащи отношение към случилото се. В настоящия казус тъжителят ангажира наказателната отговорност на подсъдимия за обида чрез изричане на думи,  които популярно се възприемат като псуване. Според частното обвинение същите са изречени на публично място, пред работниците му на стопанския обект. От разпита на свидетеля очевидец– св.П., се установи, че пострадалият  ясно и точно е чул думи, които и свидетелят е чул, изречени от  подсъдимия и отправени именно към него:„С. напсува З. на майка и баща…Имаше и закани.“ От разпита на същия свидетел и от св.Т.З. се установяват и негативните последици от тези думи върху емоционалното състояние на пострадалия както непосредствено след побоя, така и дни след него. Отправените към тъжителя  думи съдържат именно крайно негативна оценка и отношение към него, към близките от кръга на семейството му. Ето защо съдът прие, че посочените и изречени от подсъдимия по отношение на пострадалия думи следва да се приемат като обидни и унизяващи личността на последния, чувството му за семейственост и порядъчност. Отправените думи преминават границите на етично общуване и нравствените норми на приличие, приети в обществото. Несъмнено е настъпването на противоправния резултата от това деяние – чувството за оскърбление и унизеност  на пострадалия, нарушаване на самопредставите му и собствена самооценка като член на обществото. Деянието е извършено от субективна страна виновно, с пряк умисъл, като подсъдимият е целял имено постигнатия противоправен резултат – унизяване честта и достойнството на тъжителя.

Според частното обвинение, предвид установената фактическа обстановка е налице по-тежко квалифициращото обстоятелство обида на публично място по смисъла на чл.148, ал.1 от НК. Наличието на тази квалификация за съда не е безспорно доказана от събраните доказателства. Установи се, че процесните действия се развили извън чертите на с.Г. А., в селскостопанския двор на селото, на границата на два селскостопански обекта – обори с прилежащи към тях дворове, където работят ограничен кръг хора. В тъжбата тъжителят посочва, че неговите работници са петима, но не се установи всички те да са присъствали на местопроизшествието. Действията се развили преди обяд, в светлата част на деня, на мястото между двата обора, където се намира оградната мрежа. Установено е, че освен тъжителя, в близост до единия обор се намирал един негов работник – св. П.,  а вътре в другия обор била майката на тъжителя и неговото дете. По данни на свидетелите, разпитания в хода на съдебното следствие - св.Т.З., разстоянието между оборите е минимум 50м., а по данни на св.Панев дори 100-200м. По време на побоя и нанесената обида единствен свидетел е св.Панев и то от известно разстояние. Съобразявайки посоченото, съдът намира, че описаното в тъжбата и установено в хода на съдебното следствие място на престъпленията не е публично място по смисъла на закона. Това е така не само затова, че мястото се намира извън селото, безлюдно е и обидните думи ще се възприемат от малък брой хора, в случая само един/св.П., който е бил по-близо/. За да е налице квалифицирано обстоятелство публично място е необходимо и наличие на субективно  отношение на самия деец, т.е. той да възприема  това място като публично, на което принципно се намират множество хора и те биха чули и възприели обидата, което е и негова цел – пред множество хора да унижи пострадалия. В този случай и самата обществена опасност от престъплението е по-висока, поради което и по-тежко наказуемо. Съдът намира, че в процесния случая нито от обективна, нито от субективна страна са налице посочените горе елементи, които да обуславят по-тежката равна квалификация, поради което на основание чл.304 от НПК подсъдимият беше оправдан в тази част на обвинението за обида, нанесена на публично място и признат за виновен само по основния състав на престъплението по чл.146, ал.1 от НК.

С оглед очертаната по-горе фактическа обстановка и след съвкупната оценка на събраните по делото доказателства, намиращи се в обективна връзка по-между си съдът счита, че по несъмнен начин се доказва, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.130, ал.2 НК и чл.146, ал.1 от НК. Подсъдимият не е осъждан и принципно са налице основания за всяко едно от посочените престъпления да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а, ал.1 от НК. Предвид разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК тази замяна е недопустима. В случая двете престъпления са извършени в условията на реална съвкупност и в този смисъл е налице множество престъпления, за всяко едно от които следва да се наложи предвиденото в НК наказание, след което по реда на чл.23 от НК да се определи едно общо наказание.

Предвиденото в санкционната част на нормата по чл.130, ал.2 НК наказание е ЛОС за срок до 6 м. или наказание пробация, или глоба от 100 до 300 лв. По реда на чл.54 от НК съдът отчете смекчаващите вината обстоятелства при извършване на двете престъпления – чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност, обстоятелството, че е работодател, който осигурява трудова ангажираност и доходи и на други лица в един труден стопански отрасъл като животновъдството.Отегчаващо вината обстоятелства не се отчетоха. При определяне на наказанието за престъплението по чл.130, ал.2 от НК в  преценката си по чл.57,ал.1 от НК съдът счита, че се касае за най-лекия вид телесна повреда, която в конкретния случай не разкрива особено висока степен на обществена опасност, а донякъде е провокирана от предходните влошени отношения между страните. При така посоченото съдът намира, че предвид трудовата ангажираност на подсъдимия,  алтернативно предвиденото наказание Глоба в размер към средата от 200лв ще бъде адекватен на извършеното и неговата обществена опасност, като ще позволи да бъдат реализирани изцяло целите на наказанието по чл.36 НК. За престъплението по чл.146, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание Глоба от 1000лв до 3000лв. При посочените горе смекчаващи обстоятелства съдът намира, че размеръа на глобата следва да бъде минимален – 1000лв.

Съдът се произнесе и по предявените граждански искове, като прие, че  същите са основателни следва да бъдат уважени по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. По категоричен и безспорен начин, описан по-горе, в наказателния процес се доказа, че събитието, от което произтичат неимуществените вреди за  пострадалия  действително е настъпило, че това събитие има характер на престъпление по смисъла на НК, че е извършено виновно от подсъдимия, както, че настъпилите вреди се намират в пряка и непосредствена  връзка с деянието му. Предвид това, че основание на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението  /т.1 от ППВС № 9 / 1961г., изм. с ППВС № 7/1987г./, съдът прие, че са налице всички елементи за уважаването на предявената гражданска претенция до размера  на доказаното обвинение, като следва да бъде присъдена законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на задължението.  Съдът намира, че предявения иск в размер на 2500лв за неимуществени вреди, причинени от престъплението по чл. 130, ал.1 от НК  е силно завишен, с оглед вида и характера на причинените телесни повреди. Касае се за леко увреждане на анатомичната цялост на организма, причинило  болка и страдание, съставляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.2 НК, изразяващи се в оток на главата и охлузвания по лицето, леви предмишница и китка. Обезщетението за  претърпени неимуществени вреди съда определи  в размер на 500лв, като следва да бъде присъдена законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на задължението. Съдът съобрази, че претърпените от пострадалия болки и страдания, както и душевните такива, които са в пряко следствие от нараняванията /преживяният стрес/, са отшумели в сравнително кратък срок. Предявения гр.иск за неимуществените вреди от престъплението по чл. 146, ал.1 от НК съдът уважи в частичен размер от 300лв, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на задължението, като обезщетение за унизената чест и достойнство на тъжителя. В останалата част до 2500лв съдът отхвърли иска като недоказан. Съдът приема, че по този начин в пълна степен ще бъдат репарирани причинените на пострадалия морални страдания от казаните обидни думи, вулгарно отправени към него под формата на така нареченото псуване. Съдът счита това обезщетение за справедливо и съответно на невисоката степен на обществената опасност на извършеното престъпление.

Съдът се произнесе и по въпроса за разноските, като осъди подсъдимия да възстанови на тъжителя направените съдебни и деловодни разноски в размер на 1244лв, от които 1000лв заплатено адвокатско възнаграждение, 232лв. възнаграждение за вещо лице и 12лв  - д.т. за водене на делото.

  Предвид изхода на делото, съдът осъди подсъдимия да заплати д.т. в размер на 100,00 лв  / два пъти по 50лв/  върху уважените граждански искове, платима в  полза на съдебната власт, по сметката на РС Бяла.

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                              

 

 

                                                                        СЪДИЯ  : /п/