№ 409
гр. Русе, 11.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Димана С.а
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500439 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Г. И. С., от гр.Русе, е обжалвала решение №437 от 12.04.2022г. на
Русенския районен съд, постановено по гр.д.№20214520104092/21г. в частта,
в която са отхвърлени предявенияте от нея искове по чл.200 КТ, за заплащане
на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди,
причинени от трудова злополука.Излага доводи за неправилност на
решението в обжалваната част и моли въззивният съд да го отмени и вместо
него да постанови друго, с което да уважи изцяло исковете, при законните
последици.
Общинско предприятие „Комунални дейности“-Русе, Булстат
0005306320248, представлявано от директора М.Ч., изразява становище, че
жалбата е неоснователна.
Въззивният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и провери
събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
1
искова молба на Г. И. С. срещу ОП „Комунални дейности“-Русе, с която са
предявени искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, причинени от трудова злополука. По делото не е било
спорно и от представените писмени доказателства се установява, че ищцата е
в трудово правоотношение с ответното предприятие, на длъжност „работник
паркинг”, по трудов договор №208 от 21.10.2013г., на пълно работно време.
На 08.08.2018 г. сутринта, по време на придвижване до работното
място, в близост до спирка на градския транспорт в гр.Русе, ищцата
претърпяла злополука. Подадена е декларация №1 от 09.08.2018г. за трудова
злополука. С разпореждане №107 от 13.08.2018г., издадено от надлежния
орган, декларираната злополука е призната за трудова по чл.55,ал.2 от КСО.В
декларацията за трудова злополука, и Протокол за трудова злополука №
1/09.08.18 г., съставен от петчленна комисия на ОП "Комунални дейности" не
е отразено работничката да е допуснала нарушения на нормативните актове
или да се е отклонила от нормалните действия.В декларацията от 09.08.2018г.
подадена от работодателя до НОИ, като „специфично действие“, извършено
от пострадалата, е посочено, че при гонене на автобуса, пострадалата се е
спънала и паднала напред, при което е получила контузия - увредила своята
дясна гривнена става. Веднага след злополуката, по спешност ищцата е била
приета в болница. В епикриза по ИЗ №17745, издадена на 15.08.2018г. от
отделение Ортопедия и травматология, е удостоверено, че при
рентгенографията са установени данни за фрактура на дисталната част на
десен радиус; не са установени фрактури по графираните носни кости.В
отделението е извършена репозиция на дясна ръка, под обща упойка и е
поставен циркулярен гипс. В същата епикриза са отразени и данните от
извършените консултативни прегледи. При прегледа в неврохирургия
пострадалата съобщила, че докато гонила автобуса се спънала и паднала
напред; ударила си дясната ръка и лицето; не е губила съзнание; без гадене и
повръщане и без главоболие. В момента на прегледа е в съзнание, контактна,
адекватна. Назначен е консулт със специалист УНГ, който С. отказала.На
същия ден – 08.08.2018г., е изписана с подобрение.Издаден е болничен лист
за отпуск поради временна нетрудоспособност за периода 08.08.2018г.-
07.09.2018г.Не се спори и от данните по икономическата експертиза е
установено, че отпускът е продължен до 27.12.2018г. – общи 97 дни.
В първото по делото съдебно заседание ищцата е обяснила, че е
2
усилила крачки, за автобуса, но не е хукнала – това било невъзможно, тъй
като има дискова херния. В района на инцидента имало много дупки и
единият й крак хлътнал в една от тях. Заявила е, че „може би месец“ след
случката се появили главоболие и световъртеж.
В първоинстанционното производство е приета комплексна
съдебномедицинска експертиза, от която се установява, че вследствие
трудовата злополука на 08.08.2018 г. Г. С. е получила многофрагментно
вътреставно счупване на дисталния край на дясна лъчева кост, за което
обичайният възстановителен период е около 3-5 месеца и до 1 година. В
конкретния случай, при пострадалата е настъпило срастване на дясна лъчева
кост, като воларният фрагмент е останал под ъгъл от 7 градуса. Това води до
леко ограничение в обема на движение. При ортопедичният преглед
експертите са констатирали скъсяване повече от 0, 5 см спрямо лакетната
кост, но разясняват че е възможно последното да е особеност на крайника
/обичайна вариация/. Вещите лица посочват, че нивото на клинична активност
и възстановяване при пациенти в напреднала възраст е различно от по-
младите хора и трябва да се отчитат фактори, като качество на костите
(остеопороза), засягане на ставите, професия, настоящи или предишни
наранявания, типа на счупване. Няма медицинска документация за
изследване на степента на остеопороза. Експертите са обяснили, че
лечението с вътрешна стабилизация (напр. с воларна плака), позволява ранно
активно движение и намалява възможността на разместване на фрактурата, за
разлика от по-дългия период на лечение със закрита репозиция и гипсова
имобилизация /4-6 седмици/. Заявяват, че от вида на счупването на дясната
лъчева кост не могат да определят дали при падането й от собствения ръст, С.
е предвижвала ходейки или бегом.При прегледа за изготвяне на експертизата
ишцата е споделила, че продължава да чувства слабост, има болки в дясната
ръка – към м.февруари 2022г.
В обстоятелствената част на експертизата е посочено, че в представената
медицинска документация няма обективни данни за травматични увреждания
на главата на пострадалата. В тази връзка е уточнено, че отразената в
епикризата диагноза "Контузио капитис" е поставена от специалист по
неврохирургия на базата на анамнестичните данни, съобщени от пострадалата
за механизма на удара, без същата да е имала оплаквания от гадене,
3
повръщане и главоболие и без да са отразени обективни следи от
травматични увреждания. Заключението на експертите е, че няма причинно-
следствена връзка между главоболието и световъртежа, за които в съдебно
заседание ищцата споделя, че са се появили месец след злополуката. В
съдебно заседание вещите лица са разяснили, че при този вид счупване,
каквото е получила С., винаги остава някакво изместване и много рядко се
случва пълно възстановяване – вж.обяснения на в.л.д-р П.Д..Вещо лице д-р
С.З. заявява, че перфектно срастване се получава, когато има перфектна
репозиция, т.е. перфектно наместване на фрагментите
В първоинстанционното производство е представено решение на НЕЛК
от 16.01.2014г. от данните по което се установява, че на 02.11.2012 г. Г. С.,
при падане е получила травма в областта на лява гривнена става, а с решение
на ТЕЛК й била определена 50 % трайно намалена работоспособност за срок
от три години-до 01.04.2016 г.В мотивите на решението е посочено, че е било
констатирано вторично усложнение в областта на фрактурата-локална
остеопороза. Налице са данни и за това, че на 31.03.2017 г. С. е претърпяла
друга трудова злополука-счупване на лява ръка – обезщетяването на вредите,
претърпени при тази трудова злополука, са предмет на спор между същите
страни по гр. дело № 1544/2020 г. по описа на РРС.
Както беше посочено по-горе, жалбоподателката е била в отпуск поради
временна нетрудоспособност за период от 97 дни. От удостоверение,
издадено на 29.12.2021г. от ТП на НОИ-Русе се установява, че за периода на
временна нетрудоспособност на С. е изплатено обезщетение в размер на 2 592
лв. От приетата в първоинстанционния съд икономическата експертиза се
установява, че разликата между тази стойност и брутното трудово
възнаграждение, което ищцата би получила за процесния период, при
отчитане размера на следващата й се работна заплата за пълен отработен
месец и приспадане на трите дни, заплатени от работодателя по силата на
закона, възлиза на 256, 61 лв.
Във връзка с изложеното от ищцата, че вследствие претърпените от
злополуката болки и страдания е имала и идеи за самоубийство, в
настоящото производство е приета съдебно-психиатрична експертиза, която
да отговори на въпроса възможно ли е да се стигне до едно тежки депресивно
състояние при такъв тип травматично увреждане.Заключението на вещото
4
лице д-р Б. И. е, че при Г. С. няма данни за настъпило тежко депресивно
състояние.При прегледа споделила с психиатъра, че се е чувствала много
тежко от факта, че синът е трябвало да върши домакинската работа. За
период от около 3-4 дни имала мисли да сложи край на живота си, но с
отслабването на болките тези мисли изчезнали.Според вещото лице мисли за
самоубийство могат да се появят в резултат на изпитваните болки и
страдания. С вещото лице жалбоподателката споделила, че много тежко
преживявала, че трябва синът й да се грижи за нея.постепенно болките
отшумяли и тогава решила, че не си заслужава да се самоубива.
С въззивната жалба е представен резултат от рентгенография на гривнена
става на Г. С., извършена на 28.01.2022г., в който лекарят, извършил
изследването, е посочил, че констатира умерени артрозни промени на дясна
гривнена става.
Предвид изложената фактическа обстановка правилно първоинстанционният
съд е приел, че са налице предпоставките по чл.200, ал.1 КТ за ангажиране на
имуществената отговорност на работодателя – ищцата Г. С. е претърпяла
трудова злополука, вследствие на която са й причинени имуществени и
неимуществени вреди.Възражението на ответника, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат, е изцяло недоказано. В съставените
от работодателя документи изрично е посочено, че не е налице отклонение от
нормалните действия и няма допуснати нарушения на нормативните актове.
Логично и напълно оправдано е било поведението на ищцата, въпреки
наличните дупки и неравности, да се затича и да се разбърза към идващия
автобус, за да не закъснее за работа.Това безспорно не може да се
квалифицира като нарушение на правилата за безопасност при липса на
елементарно внимание. В теорията и в съдебната практика се приема, че
груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е неполагане на дължимата
грижа, която би положил и най-небрежният работник, зает със съответната
дейност при подобни условия - при проявена от работника липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност.В случая не са установени подобни
действия.
Предвид констатациите в медицинските документи и в съдебно-
медицинската експертиза за състоянието на С. след инцидента и през периода
5
на възстановяване, като съобразява и данните от психиатричната експертиза и
рентгенографията, извършена на 28.01.2022г.и като съобразява
обстоятелството, че този вид увреждания са свързани с интензивни болки и
страдания, въззивният съд намира, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди от трудовата
злополука е 8000 лв. и в този размер искът следва да бъде уважен. При
определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и
обстоятелството, че изискването за справедливо определяне на обезщетението
за неимуществени вреди е свързано с преценка на конкретни обективно
настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени, а
в случая и към момента движенията на ръката на пострадалата са
ограничени.Решението следва да се отмени в частта, в която искът е
отхвърлен в размера над 7000лв. за разликата до 8000лв., а в останалата част
да се потвърди, като правилно.
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания против
първоинстанционното решение в частта, в която искът за обезщетение за
претърпени имуществени вреди е уважен в размер на 256,61лв и е отхвърлен
над този размер.В съдебно заседание на 15.11.2022г., в хода на съдебните
прения процесуалният представител на жалбоподателката заявява, че относно
„малката сума“ нямат претенции.
Решението е правилно в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на
ответника деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
В полза на ищцата не следва да бъдат присъждани разноски за
адвокатско възнаграждение, тъй като не са налице доказателства за
договаряне и заплащане на възнаграждение.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция ответникът дължи
държавна такса по сметка на Русенския окръжен съд в размер на 40лв.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 437 от 12.04.2022г. на Русенския районен съд
в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. И. С., ЕГН**********, от
6
гр.Русе против Общинско предприятие „Комунални дейности“, Булстат
0005306320248, със седалище гр.Русе, иск за обезщетение за неимуществени
вреди в размера над 7000лв. за разликата до 8000лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Комунални дейности“, Булстат
0005306320248, гр.Русе, да заплати на Г. И. С., ЕГН********** още 1000лв.
обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, при законното
лихва върху главницата, считано от 08.08.2018г. до окончателното й
изплащане, като общия размер на обезщетението е 8000лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Комунални дейности“, Булстат
0005306320248, гр.Русе да заплати по сметка на Русенския окръжен съд
държавна такса в размер на 40лв.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7