Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1880 16.05.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на шестнадесети април две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 13594 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са субективно съединени
искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Ищците
ТЕТРАКЛИНИС ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от В.Т.В. и УАЙТШАРК ЕООД, ЕИК *********, представлявано от В.Т.В.,
чрез пълномощника си Адвокатско съдружие С.К., БУЛСТАТ *********, със седалище
и адрес на управление: град София 1463, ул. Гургулят № 31, ет. 1 са предявили
против ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив 4000, район р-н Централен, ул. Христо Г. Данов № 37,
искове за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи
на ищците 537,80 лева — законна лихва за периода от 02.04.2015 г. до 01.09.2015
г. върху главница в размер на 12 636,23 лв., от които 268,90 лв. за ищеца
ТЕТРАКЛИНИС ЕООД с ЕИК ********* и 268,90 лв. за ищеца УАЙТШАРК ЕООД с ЕИК
*********, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 5180 от 27/04/2018
г по ч.гр. д. №5343/2018 на ПРС.
В исковата молба се
твърди, че на 27.01.2014 г. дружеството КРОКО ООД е платило неоснователно на
ЕВН България ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД сумата от 12 636,23 лв. Сумата била
начислена в резултат на извършена едностранна корекция на сметка от служителите
на ответника. С влязло в сила решение сила Решение № 3650 от 09.10.2014 г. на
Пловдивския районен съд по гр. д. № 3258/2014 ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД било осъдено да заплати цитираната сума на
КРОКО ООД, за което бил издаден изпълнителен лист.
Твърди се, че ищецът бил
поканил ответното дружество незабавно на възстанови неоснователно платената
сума за начислена, а не реално доставена ел. енергия. За покана следвало да се
счита входирана на 21.12.2013г., от КРОКО ООД в деловодството на ответното
дружество жалба, а при условията на евентуалност предявената искова молба по
гр.д. № 3258/2014г. на ПРС на 27.07.2014г. Процесната сума в размер на 537,80
лв., представлява законна лихва за периода от 02.04.2015 г. до 01.09.2015 г.,
върху главница в размер на 12 636,23 лв. С Договор за цесия от 04.11.2016 г.
КРОКО ООД продал на ТЕТРАКЛИНИС ЕООД и УАЙТШАРК ЕООД вземането си за законна
лихва, което имало срещу длъжника ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД, а именно
сумата от 537,80 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 12 636,23
лв., за периода от 02.04.2015 г. до 01.09.2015 г. С Писмо - Уведомление от
04.11.2016 г., връчено на ответника на 07.11.2016г. последният бил уведомен за
извършената цесия. Ищците депозирали заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ЕВН България Електроснабдяване ЕАД за
процесната сума. В срока по чл. 414 от ГПК е било депозирано заявление срещу
издадената заповед за изпълнение № 5180 от 27/04/2018 г. По изложените
съображения се моли за уважаване на иска. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се
взема становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че с постановеното решение касаещо
главницата от 12636,32 лева било признато едно безсрочно задължение и на осн.
чл .69 от ЗЗД ищецът е следвало да отправи подходящ срок за неговото изпълнение
или да иска то да бъде изпълнено веднага. Ищецът се възползвал от това свое
право едва с поканата за доброволно изпълнение от 23.11.2016г. В определения за
това срок на 01.12.2016г. ЕВН ЕС заплатило всички свои задължения към Кроко ООД.
За претендирания от ищеца период вземането е било спорно между страните, поради
което вземането не е било ликвидно. Твърди, че вземането е станало ликвидно с
влизане в сила на решението и изискуемо едва с покана от 23.11.2016г. Ето защо
исковата претенция за лихва не била дължима. При условията на евентуалност
ответникът твърди, че лихва се дължи само за периода 23.11.2016г. до
01.12.2016г., като сумата била изплатена изцяло по и.д. № ****. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска като неоснователен.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХVIІІ гр.състав, след
като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. №
5343/ 2018 г. на ПдРС, се установява, че в полза на ищците е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение от 27,04,2018 г. по чл. 410 ГПК срещу
ответника за следните суми: 537,80 лева
— законна лихва за периода от 02.04.2015 г. до 01.09.2015 г. върху главница в
размер на 12 636,23 лв., от които 268,90 лв. за ищеца ТЕТРАКЛИНИС ЕООД с ЕИК
********* и 268,90 лв. за ищеца УАЙТШАРК ЕООД с ЕИК *********, представляваща
недължимо платена сума от „Кроко“ ООД, чийто правоприемник се явяват
дружествата – заявители и Сумата от по 175лв./сто
седемдесет и пет лева/ – разноски за
всяко от дружествата –заявители. Срещу така издадената заповед за
изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК,
като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си
в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния
едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
С Решение № 3650/ 09.10.2014 г.
постановено по гр.д. № 3258/2014г. по описа на ПдРС, влязло в законна сила на
01,08,2016 г. „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, ЕИК *********, е осъдено да заплати
на „Кроко” ООД,
със седалище и
адрес на управление
гр. Велинград, Стопански двор 1,
парцел ХХХVІІІ, ЕИК
*********, сумата от
12636,23 лв., представляващи заплатена
без основание стойност на допълнително начислена
електрическа енергия за периода 11.06.2013г.-15.08.2013г. в
размер на 79144
квтч. по фактура №**********/03.12.2013г. и
фактура
№**********/03.12.2013г. за обект,
находящ се в гр.
К.- с., както и
направените по делото
разноски- 505,50 лв.-
държавна такса и
2000 лв.- адвокатско
възнаграждение.
С договор за цесия от 04,11,2016 г.
„Кроко” ООД е прехвърлило на цесионерите – ищци по делото
вземане в размер на 537,80 лв., представляващо законна лихва за периода от
02.04.2015 г. до 01.09.2015 г. върху главница в размер на 12 636,23 лв. Цесията
е съобщена на ответника от цедента - Кроко”
ООД на 07,11,2016 г. /вж. известие за доставка на л. 12/
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Няма спор по обстоятелството, че с
влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 3258/2014г. по описа на ПдРС ответникът е бил осъден да заплати на „Кроко”
ООД сумата от
12636,23 лв., представляващи заплатена
без основание стойност на допълнително начислена
електрическа енергия за периода 11.06.2013г.-15.08.2013г. в
размер на 79144
квтч. по фактура №**********/03.12.2013г. и
фактура
№**********/03.12.2013г. за обект,
находящ се в гр.
К.- с..
В случая се претендира лихва за забава върху
присъдената сума от 12 636,23 лв. за периода от 02.04.2015 г. до
01.09.2015 г., в която връзка следва да се посочи, че не съществува никаква
законова пречка за присъждане на търсената сума.
Вземането за лихва има самостоятелен
характер и макар да е пряко обусловено от съществуването на главното вземане,
то представлява отделна претенция, която подлежи на самостоятелно разглеждане и
именно такава се претендира с настоящото дело. По смисъла на чл. 86 от ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава,
когато няма определен ден за изпълнение, той изпада в забава от момента на
поканата- чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. В разглеждания казус ответникът е бил поставен в
забава с предявяване на исковата молба въз основа на която е било образувано
гр.д. № 3258/2014г. по описа на ПдРС. В
полза на цедента - Кроко” ООД съществува
парично вземане, което не е изпълнено и длъжникът дължи и съответното
обезщетение за забава.
Така претендираната лихва за забава е
в размер на 537,80 лв., представляващо
законна лихва за периода от 02.04.2015 г. до 01.09.2015 г. върху главница в
размер на 12 636,23 лв., изчислен на основание чл. 162 от ГПК.
Вземането за лихва е цедирано от „Кроко” ООД на
ТЕТРАКЛИНИС ЕООД и УАЙТШАРК ЕООД с договор за цесия от 04,11,2016 г. Цесията е
била съобщена на ответника от цедента - Кроко”
ООД на 07,11,2016 г. на ответното дружество.
Ето защо, съдът приема, че ищците са
материалноправно легитимирани да претендират процесното вземане за мораторна
лихва.
В
заключение следва да се приеме, че в полза на ищците съществуват вземания за
лихви, по отношение на които претенции вече е била издадена заповед за
изпълнение.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищците се дължат направените по делото разноски в пълния
им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират, като за същите е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства, че те са реално направени. В тях се включват внесената държавна
такса в размер на 25 лв. и 150 лв. адвокатско възнаграждение или общо по 175 лева
за всеки един ищец.
Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014г.
на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната
част на ТР е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските, отпада. Ето защо, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на всеки един ищец по 162,50 лв. сторените в
заповедното производство.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 5150/27.04.2018 г., издадена
по частно гр. дело № 5343/ 2018 г. на ПдРС, ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив 4000, район р-н
Централен, ул. Христо Г. Данов № 37, ДЪЛЖИ
на ТЕТРАКЛИНИС ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от В.Т.В. и УАЙТШАРК ЕООД, ЕИК *********, представлявано от В.Т.В.
сумата от 537,80 лева — законна лихва за периода от 02.04.2015 г. до 01.09.2015
г. върху главница в размер на 12 636,23 лв., от които 268,90 лв. за ТЕТРАКЛИНИС
ЕООД с ЕИК ********* и 268,90 лв. за УАЙТШАРК ЕООД с ЕИК *********.
ОСЪЖДА ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив 4000, район р-н
Централен, ул. Христо Г. Данов № 37, да
заплати на ТЕТРАКЛИНИС ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от В.Т.В. и УАЙТШАРК ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от В.Т.В., сумата от по 175 лева за всяко дружество /общо 350
лева/, представляваща направените по делото разноски и сумата от по 162,50 лева
за всяко дружество /общо 325 лева/ представляваща разноски частно гр. дело № 5343/
2018 г. на ПдРС.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ