РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Монтана, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20221600500244 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 205/18.05.2022 г., постановено по гр. д. № 2308/21 г. Районен съд
Монтана е отхвърлил исковете ЗК “Л.И.” АД, ЕИК *ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на О.М., за съществуващо ВЗЕМАНЕ на ищеца за сумата 745,80 лв.
главница и 227.28лева мораторни лихви за периода 18.08.2018 г. до 18.08.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.08.2021 година до изплащане на вземането
,както и за направете разноски .
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ЗК “Л.И.” АД
,който чрез своя процесуален представител твърди, че същото е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Поддържа, че от
съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства /уведомление за
настъпило застрахователно събитие, талон за оглед на автомобил, фактура за ремонт на
процесния автомобил на името на собственика, заведена щета при застрахователя и
изплатено застрахователно обезщетение/ се установява съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“,както и на настъпилото увреждане
. Твърди, че представеният протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ и има
материална доказателствена сила. Първоинстанционният съд не се е съобразил с практиката
на ВКС, поради което и атакуваното решение като неправилно следва да се отмени, като се
постанови ново,с което да се уважи предявения иск .Претендират се и разноски пред двете
инстанции .
Въззиваемата страна – О.М. чрез своя процесуален представител взема становище за
неоснователност на жалбата ,като моли съда да потвърди атакуваното решение и се
присъдят направените разноски пред настоящата инстанция.
1
Съдът , след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр.
с чл. 49 ЗЗД.
За да постанови атакуваното решение , РС е приел,че ищецът не е доказал както
механизма на настъпилото увреждане, така и размера на причинените вреди. Достигайки до
извода,че ищецът не е установил настъпването на застрахователното събитие,
първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция като неоснователна.
Настоящата инстанция не споделя този извод по следните съображения:
По предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже: че е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахованото лице застрахователното обезщетение до размера на действителните вреди.
Безспорно е установено от доказателствата по делото и не се спори между
страните,че по отношение на лек автомобил марка *модел *с рег. № *е сключена
застраховка „Каско“ на МПС, полица № *, със срок на валидност от 24.07.2017г. до
23.07.2018г.
Не се спори също така,че пред ЗК „Л. И.“ АД е образувана щета № * за настъпило
застрахователно събитие по отношение на процесния автомобил /скъсана предна дясна
гума, щети по предна броня/,както и относно факта,че определената от застрахователя
сума е изплатена на собственика на увреденото МПС, Ф. ЕООД с платежно нареждане от
дата 16.01.2018г. за сумата от 266.80лв. и на 04.04.2018г. за сумата от 469.00лв. О.М. е
поканена с писмо изх. № */ 02.05.2018г., получено с обратна разписка на 03.05.2018г., да
възстанови на ЗК „Л.И.“ АД изплатеното застрахователно обезщетение,но тъй като това не е
направено, ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение и с оглед
постъпило възражение е депозирана и настоящата искова молба .
Спорът в случая се концентрира дали е налице увреждане, което е настъпило
вследствие виновното поведение на ответника.
Ищецът е представил протокол за ПТП от 12.10.2017г.,в който е отразено,че
процесния автомобил е спукал предна дясна гума и щети по предната броня ,като за причина
на ПТП е посочено преминаване пред нарушена пътна настилка /дупка/ несигнализирана .
Районният съд е приел,че в случая този протокол е съставен в нарушение на закона,
тъй като не е установено невъзможността на автомобила да се придвижи на собствен ход.
Този извод е неправилен.Съгласно Чл. 6,т.4 от Наредба № iз-41 от 12 януари 2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между министерството на вътрешните работи, комисията за финансов надзор
и гаранционния фонд не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция", и не се
съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато
повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и
МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. В случая очевидно длъжностното
лице при посещението си е констатирало този факт,поради което е съставил протокола за
ПТП, и това обстоятелство не подлежи на доказване от ищеца .
Първоинстанционният съд е приел,че в случая няма доказателства,че увреждането е
2
настъпило вследствие пропадане на автомобила в необозначена дупка .
Този извод също е неправилен.
Действително протоколът за ПТП № */12.10.2017 г., съставен от служител нана ОУ
на МВР М. след посещение на място, в частта му относно механизма на настъпване на
процесното ПТП не се ползва с материална доказателствена сила по см. на чл. 179, ал. 1
ГПК, тъй като не удостоверява извършени от и пред длъжностното лице действия и
изявления, а изявление на участник в ПТП.
Следва да се отчете обаче, че така описаният механизъм на настъпване на
процесното ПТП и видимите щети по процесния лек автомобил кореспондира с показанията
на св. Г.А. , водач на увредения автомобил, и с отразеното в уведомлението за щета от
16.10.2017 г., поради което протоколът за ПТП следва да се кредитира изцяло.
На следващо място, от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебната автотехническа експертиза се установява, че вредите, които е получил процесният
лек автомобил, отговарят на механизма на настъпване на ПТП, и че щетите по него са в
пряка причинно - следствена връзка с настъпилото на 12.10.2017 г. в гр. * ПТП.
Действително, експертът не е много категоричен относно механизма, но в крайна сметка
изводите му са в насока,че е възможно уврежданията да са настъпили по описания в
исковата молба . Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира за безспорно
установено,че ПТП е настъпило вследствие на преминаване през необозначена дупка на
общински път /този факт не се оспорва от ответника/.
Действителната стойност на щетите по процесния лек автомобил към момента на
настъпване на застрахователното събитие е 745,80 лв.
С оглед горното съдът намира, че е настъпил застрахователен риск, носен от
застрахователя, като в изпълнение на договорното си задължение същият е заплатил на
собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 745,80лв.,
поради което е налице и основание за възникване на регресното право.
Регресното вземане възниква в размер на по - малката от двете суми - на
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая - в размер на извършеното
плащане.
Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице -
пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 - 49 ЗЗД, срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия - в този смисъл е р. V от ППВС
№ 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/, и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
В случая, не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание
чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по
поддържането му, включително до извършването на ремонтните дейности, да означи
съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в
движението съобразно чл. 13 ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай, именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупката до
премахването й, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при
3
процесното ПТП вреди.
Предвид изложеното по - горе, съдът приема, че предявения иск с правно основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД е основателен и следва да се уважи.
ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА МОРАТОРНА ЛИХВА .
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция принципно възниква от
момента на изплащане на обезщетението, но, за да настъпят последиците на забавата, не е
достатъчен само фактът на плащането. По смисъла на чл. 86 от ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата- чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. В
настоящия случай, тъй като вземането на застрахователя произтича от закона и няма
конкретна дата на изпълнението, ответникът изпада в забава от момента на връчване на
поканата. По делото ищецът ангажира писмени доказателства за получена от ответника
регресна покана 03.05.2018 г.,но с оглед изрично заявената претенция,че лихвата се дължи
от 18.08.2018 г. следва да бъде присъдена от този момент до 18.08.21 г.Обезщетението за
забава е в размер на 227,28 лв.
Поради несъвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд атакуваното решение следва да се отмени като неправилно, като
вместо него следва да се постанови друго решение, с което да се уважи предявеният от ЗК
„Л. И.“ АД срещу О. М. иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ
във вр. с чл. 49 ЗЗД за 745.80лева (седемстотин четиридесет и пет лева и осемдесет ст. )-
главница , ведно със законните последици и обезщетение за забавено плащане в рамер на
227.28лева за периода 18.08.2018 г.-18.08.21 г.
При този изход на делото ответникът дължи и направените в производството
разноски пред двете инстанции в размер на 725 лв./ 475 лв. за първата инстанция и 250 лв.
пред настоящата /.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 205/18.05.2022 г., постановено по гр. д. № 2308/21 г.
на Районен съд-Монтана, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на З. К. “Л. И.” АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. * № *, срещу О.М., ЕИК: *, с адрес:
гр. *, п. к. *, ул. *№ * за следните суми : 745.80лева (седемстотин четиридесет и пет лева и
осемдесет ст. )- главница, 227.28лева (двеста двадесет и седем лева и двадесет и осем ст. ) -
мораторни лихви за периода 18.08.2018 г. до 18.08.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.08.2021 година до изплащане на вземането , за което е издадена
Заповед № 518 от 27.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по частно гражданско
дело № 2060/2021 г. на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА О.М., ЕИК: *, с адрес: гр. *, п. к. *, ул. *№ * да заплати на З. К.
“Л.И.” АД, ЕИК * сумата от 475 лв., представляваща разноски в първоинстанционното
производство, както и сумата от 250 лв., представляваща разноски въз въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5