Решение по дело №330/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.227, ал.2 АПК, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница – Варна, чрез юрк. М.Х., против Решение № 123/15.11.2022г. на Районен съд – Девня, III-ти наказателен състав, постановено по НАХД № 257/2022г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № 83/23.07.2021г. на директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници“ (сега ТД Митница – Варна), с което за нарушение на чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 от Закона за митниците /ЗМ/ на „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2151,77лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания. Със същото решение в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 468,00лв.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк.М.Х., която поддържа касационната жалба. Счита, че решението на Съда на ЕС по дело С-292/22 е частично относимо към казуса, в частта по т.2 от диспозитива, относно методите, които могат да бъдат използвани. Твърди, че от МЛЕ безспорно се установява наличието в стоката на допълнително химично вещество - сорбитанов естер, поради което стоката е следвало да бъде класирана в позиция **** КН. В съдебния процес друга експертиза не е извършвана. Единственото изследване на стоката е това, извършено в ЦМЛ. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответната страна - „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, в съдебно заседание се представлява от адв.С.Ж., която оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. В пледоария по същество излага доводи за това, че получените резултати от изследването в ЦМЛ не могат да се приемат за достоверни и липсват основания да се отнесат към стоката по процесната декларация. Сочи и че в придружаващите декларацията документи не е посочено наличието на сорбитанов естер. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че по делото не са събрани доказателства, които да установяват безспорното извършване на нарушение.

За разрешаване на спора между страните, настоящият състав на Административен съд - Варна, приема следното:

С Решение № 498/11.04.2023г. по КНАХД № 330/2022г., Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, е отменил Решение № 123/15.11.2022г. на Районен съд – Девня, III-ти наказателен състав, постановено по НАХД № 257/2022г., с което е било отменено НП № 83/23.07.2021г. на директора на ТД Северна морска в Агенция Митници (сега ТД Митница – Варна) и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, т.к. делото е за втори път пред настоящата инстанция и допуснатите от ДРС процесуални нарушения могат да бъдат отстранени само по реда на чл.227 АПК.

За основателни са приети оплакванията на касатора за допуснати във въззивното производство съществени процесуални нарушения. Отстранени са само тези, констатирани от Адм.съд-Варна в Решение № 1043/27.07.2022г. по адм.д. № 1170/2022г. - относно правилното конституиране на страните в процеса. Спорът е останал неизяснен от фактическа страна – както при първоначалното, така и при повторното разглеждане на делото. РС-Девня не е обсъдил и преценил в съвкупност събраните по делото доказателства, не е изяснил релевантните по спора факти и приложимото право, което е довело до невярно установяване на фактическата обстановка по случая и необоснованост на извода за недоказаност на административното нарушение „митническа измама“.

Конкретно в мотивите на отменителното решение е прието, че неправилно РС-Девня не е съобразил и ОБХС, т.к. от практиката на СЕС недвусмислено следва, че ОБКН и ОБХС са признато годно средство за тълкуване на обхвата на позициите и подпозициите на КН, без да променят нейния обхват, като във всички случаи класирането на стоките следва да се извършва според техните обективни характеристики и при съобразяване на Общите правила за тълкуване на КН по част първа, раздел І, А от нея. Прието е, че прилагането на горепосочените насоки и правила за тълкуване на позициите в КН по отношение класирането на процесната стока в случая е невъзможно, т.к. доказателственият материал по делото, досежно обективните характеристики на процесната стока, е останал непълен. Единственият документ, съдържащ описание на обективните характеристики на изследваната стока е МЛЕ, която не е оборена в процеса, но и от която – поради липсата на доказателства по делото, позволяващи проследимост (по номера на пломби) на пробите от момента на вземането им от стоката до предаването им за изследване от ЦМЛ – не може да се обоснове извод, че е изследвана проба от стока, вложена именно в контейнер № ****, респ., че резултатите от извършеното изследване са относими към предмета на процесния внос. Прието е и че неправилно ДРС не е кредитирал МЛЕ и по съображения, че ЦМЛ не е акредитирана за извършеното изследване и е част от системата на митническите органи, т.к. в случая компетентността на ЦМЛ следва пряко от закона – Устройствения правилник на АМ, според който Дирекция „Централна митническа лаборатория“ е част от Специализираната администрация в ЦМУ на АМ (чл.22, т.6) и съгласно чл.28, т.1 изследва, анализира и идентифицира стоки за целите на митническия надзор и контрол. Прието е и че в противоречие на правото на ЕС, ДРС не се е съобразил с даденото от СЕС задължително тълкуване с Решение по дело С-571/12, т.к. същото е валидно и към действащите норми на чл.48 (съответен на чл.78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 ) и чл.190 от Регламент № 952/2013г. (съответен на чл.70 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 ) – както се установяват от таблиците за съответствие и които по същество са идентични. Неправилно ДРС е приел и че приложима към спора е разпоредбата на чл.190 от Регламент № 952/2013г., т.к. същата се намира в Глава 3 „Проверка и вдигане на стоки“ и в тази връзка се отнася до „нормалната процедура“ за проверка на митническата декларация – преди да е дадено разрешение за вдигане на стоките и когато все още е възможно да се извършат проверките по чл.188 от МК, в т.ч. по буква г) – да се вземат проби за анализ.

Тъй като делото е за втори път пред настоящата инстанция е прието, че допуснатите от ДРС процесуални нарушения могат да бъдат отстранени само по реда на чл.227, ал.2 АПК – като се съберат доказателства за изясняване на спора от фактическа и правна страна, а именно: 1/ доказателства за проследимост на пломбите, с които са били запечатени процесните проби – по номера, и отнасянето им към изследваната от ЦМЛ проба, след което: 2/ назначаване на СХЕ за установяване обективните характеристики на стоката и конкретно на наличието на добавен в нея емулгатор – сорбитанов естер.

В хода на производството по чл.227, ал.2 АПК, настоящата инстанция установи следното:

Производството пред Районен съд - Девня е било образувано по жалба на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, против НП № 83/2021/23.07.2021г. на д-ра на ТД „Северна морска“, с което на основание чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2 ЗМ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2151,77лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Наказателното постановление е издадено за това, че на 05.02.2020г. на МП Варна Запад, „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД е осъществило състава на митническо нарушение по чл.234, ал.1, т.1 ЗМ, т.к. в митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“ MRN ****/05.02.2020г. е декларирало стока „хидрогенирана палмоядкова мазнина, ****35, 1133 колета х 20кг. нето тегло, бруто тегло 23407,78кг., нето тегло 22660,00кг., деклариран код по ТАРИК **** и ставка на митото 10,90% приложима спрямо декларираната държава на произход Малайзия, вместо да декларира стоката в коректния код по ТАРИК ********, със ставка на митото 16,00%.

Нарушението било установено въз основа на резултатите от Митническата лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 13_02.02.2021г./02.04.2021г. и Становище от директора на Дирекция „Митническа дейност и методология“ към ЦМУ № 32-112454/07.04.2021г., вр.чл.190, § 1 от Регламент (EI) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

Изследването от МЛЕ било извършено не на проба от процесния внос, а на проба, взета от стока по последваща декларация за режим „митническо складиране“ с MRN ****/25.01.2021г. с получател „Милки Груп Био“ ЕАД, с износител ****, Малайзия, за стока: хидрогенирана палмоядкова мазнина ****35, 1133 колета х 20кг., него, 1 х 20 = ****, декларирана с код по ТАРИК ****, ставка на митото по отношение на трети страни – 10,90 %, държава на износ Малайзия.

Пробите от тази декларация били взети на 26.01.2021г. с протокол за вземане на проба № 11, от стока в контейнер № ****. Пробата била изпратена в Централна митническа лаборатория – гр.София с придружително писмо № 32-31919/29.01.2021г. и Заявка за анализ № 11/26.01.2021г. В ЦМЛ била получена проба – 2бр. пластмасови кутии, маркирани с етикети на проба и запечатани с пломби № **** и 0040147, регистрирана с лабораторен код № 771_2002_21.

В контекста на тълкуването, дадено от СЕС по дело С-571/2012г., митническите органи са приели, че резултатите от изследването на пробите по декларацията от 25.01.2021г. са валидни и могат да бъдат отнесени и към вноса по декларацията от 05.02.2020г., т.к. стоките по двете декларации са идентични, имат еднакво наименование, износител и получател. Идентичността на стоките се установявала от придружаващите документи, в които данните за износител, получател, както и описанието на стоките, съвпадали.

Издаденото при горните факти Наказателно постановление № 83/201/23.07.2021г. е незаконосъобразно.

С отменителното решение настоящият състав е приел, че нито в Протокола за вземане на проби № 11/26.01.2021г., нито в Акта № 2149/26.01.2021г. за вземане и разработване на средна проба, са посочени номера на пломби, с които са запечатани взетите проби, поради което е невъзможно проследяването им до ЦМЛ и отнасянето на резултатите от изследването по МЛЕ към стоката по декларацията, от която е взета, респ. – към процесната стока.

В тази връзка директорът на ТД Митница – Варна е задължен да представи доказателства/направи доказателствени искания, за установяване на следните обстоятелства: с какви номера пломби са запечатани пробите по Протокол № 11/26.01.2021г., съответно средните проби по Акт № 2149/26.01.2021г., и как същите кореспондират с получените в ЦМЛ проби с пломби № № **** и ****, идентифицирани за целите на изследването като проба лаб. код № 771_2002_21.

С молба С.д. № 5960/19.04.2023г. директорът на ТД Митница - Варна чрез юрк. М.Х., излага доводи във връзка идентификацията на пробите по Протокол за вземане на проба № 11/26.01.2021г. и Акт за вземане и разработване на средна проба № 2149 на „Вилмар Контрол“ ООД, и пробата, изследвана от МЛЕ. Във връзка с установяване на обстоятелството с какви номера пломби са били запечатани взетите проби, моли да се допусне до разпит при режим на призоваване, лицето взело пробата от стоката по митническата декларация от 25.01.2021г. - Я.Ж..

С Определение № 1291/10.05.2023г., съдът: 1/ е допуснал до разпит като свидетел лицето, взело пробата по Протокол № 11/26.01.2021г. и Акт № 2149/26.01.2021г. - Я.Ж., представител на „Вилмар Контрол“ ООД; 2/ изискал е от ЦМЛ информация за това, въз основа на какви данни/документи са установени номерата на пломбите (№ №**** и 0040147), с които са били запечатани 2 бр. пластмасови кутии, заведени като проба лаб. код № 771_2002_21, изследвана по МЛЕ № 13_02.02.2021/02.04.2021г., както и с какви етикети са били маркирани 2 бр. пластмасови кутии; 3/ изискал е от Районен съд - Девня, в 7-дневен срок от получаване на съобщението, препис от Приемо-предавателен протокол с вх. № 4357/15.10.2021г. на РС - Девня по НАХД № 228/2021г., НАХД № 232/2021г. и НАХД № 233/2021г., ведно с информация за номер на пломба и надпис на етикета, с които е запечатана и маркирана предадената проба.

Със С.д. № 7629/19.05.2023г. по делото е постъпил отговор от директора на Дирекция „ЦМЛ“, според който в ДЦМЛ е въведена система за управление, акредитирана по БДС EN ISO 17025:2018. Стандартна оперативна процедура СОП 704-1 „Манипулиране на проби“ от СУ регламентира реда за приемане, регистриране, управление, контрол, съхраняване и унищожаване на пробите за анализ, и механизмите, по които се организират работните потоци в лабораторията. В СОП 704-1 подробно се описват дейностите, които се извършват от лицето, регистриращо пробите, постъпили в ДЦМЛ. Регистраторът на проби прави щателен оглед на пробата (ите), като задължително проверява: физическото й състояние; съответствието с информацията в приложените документи; начина на запечатване - при установяване на видимо нарушаване на целостта или разлика с описанието на пробата, наблюдението се отразява в Регистрационен формуляр за несъответствия извън обсега от дейности на лабораторията (ФК 701-1). След като са проверени физическото състояние на пробата и комплектът от придружаващи документи, служителят регистрира пробата в лабораторната система за управление на информацията (LIMS) (СОП 711-1), като освен данните от придружаващите документи, въвежда и данни за всички маркировки и пломби, открити при огледа на пробите. В конкретния случай служителят, регистрирал пробите, е отбелязал вида на опаковките, установените етикети и пломби с № № **** и 0040147, както и наличието на оловни пломби, като ги е отразил в документ „Регистрационна карта“ (ФК 704-6) генериран от LIMS. В заявка за анализ или контрол, с която е възложено изпитването, е отбелязано, че пробата е взета с Протокол за вземане на проба № 2149/26.01.2021г., съответстващ на Акт № 2149/26.01.2021г. за вземане и разработване на средна проба, издаден от „Вилмар контрол“ ООД, в който е описано, че пробите са разпределени в кутии, поставени в полиетиленови търпи и запечатани с оловни пломби.

С писма С.д. № 7800/23.05.2023г., С.д. 7847/23.05.2023г. и С.д. № 7946/26.05.2023г., от Районен съд - Девня са постъпили приемо - предавателни протоколи от 15.10.2021г. за предаване за нуждите на НАХД № № 228/2021г., 232/2021г. и 233/2021г. на контролни проби, описани в протоколите като „синя полиетиленова опаковка с поставени пломби с надпис „Митница 0040141“, поставени без етикет на проба, с указан Протокол за вземане на проба № 11/26.01.2021г. и жълт етикет , с указан Акт № 2149“.

В проведеното на 15 юни 2023г. открито съдебно заседание, като свидетел е разпитана Я.Д.Ж..

От показанията й се установява, че от м.декември 2019г. работи във „Вилмар Контрол“ ООД [дружеството, извършващо сървейорските услуги], на длъжност „мениджър - качество“. Задълженията й се състоят в това да подготвя документи, да работи със системата за качество, както и да взема проби. Спомня си случаи, в които през 2021г. и 2022г. е вземала проби от стока на „МИЛКИ ГРУП БИО“ - палмово масло. От дружеството, което им възлага работата, им изпращат съответните документи, за да се запознаят с партидата, вида на стоката, нейния произход, като констатациите описват в Акт за вземане на проби. Лично свидетелката и нейни колеги вземали пробите. Същите се запечатвали, слагали се в кутия, след което се пломбирали. Слагал се и етикет, на който се отбелязвали дата, място на вземане на пробата, вида на стоката, номер на контейнер или име на склад, номер на партидата. Всяка една проба (кутия) се пломбирала. Св.Ж. и колегите й слагали оловни пломби, които на всяка кутия били с един и същ номер. Номерата на пломбите се посочвали в Акта за вземане на проба. Пломбите на „Вилмар Контрол“ ООД били различни от митническите пломби, които се слагали отделно от митническите служители. На Митницата предавали четири проби, а петата оставала при тях. Пломбите на „Вилмар Контрол“ ООД били комбинация от букви и цифри. Единият пломбач бил за пломба „VC3“, а другият за „191“. При предявяване на Акт № 2149/26.10.2021г., св.Ж. потвърждава, че подписът е неин, както и че в акта е посочена пломба „VC3“. Този номер пломба се слагал на всички пет кутии от взетите проби. Същия номер пломба се използвал и за други стоки, за други клиенти на дружеството.

При така събраните в производството по чл.227, ал.2 АПК доказателства, настоящият състав на Административен съд - Варна преценява, че по делото не е доказано с какви номера митнически пломби са били запечатани пробите по Протокол № 11/26.01.2021г., съответно средните проби по Акт № 2149/26.01.2021г., и как същите кореспондират с получените в ЦМЛ проби с пломби № № **** и ****, идентифицирани за целите на изследването като проба лаб. код № 771_2002_21.

В т.8 от протокол № 11/26.01.2021г. само е отразено, че опаковките са запечатани с митнически пломби, но техните номера не са посочени. Единствено в Акта за вземане и разработване на средна проба № 2149/26.01.2021г., съставен от представител на сървейъра „Вилмар Контрол“ ООД, са посочени номера на пломби - „VC3“, но същите не са митнически пломби и както безспорно се установява от показанията на св.Ж., същите не са уникални – т.е. не могат да послужат за недвусмислена идентификация на пробата, т.к. се използват и за други стоки и други клиенти, поради което по никакъв начин не може да се установи, посочените от ЦМЛ в МЛЕ номера на митнически пломби, как кореспондират с пломбите по Акт № 2149/26.01.2021г. и с пробите по Протокол № 11/26.01.2021г.

Обстоятелството, че в ЦМЛ пробите са били придружени от посочените два документа, по никакъв начин не обосновава извод, че изследваните проби са именно от стоката по MRN ****/25.01.2021г.

При това положение и след като изследваните проби не могат безспорно да се обвържат с тази митическа декларация, няма как да се обоснове и категоричен извод, че стоките по нея и по процесната декларация са идентични, респ. че резултатите от извършеното от ЦМЛ изследване може да се отнесе към стоките по процесната декларация.

Само на това основание изводът на митническите органи за извършено нарушение на чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 ЗМ се явява необоснован и недоказан, а издаденото наказателно постановление - незаконосъобразно.

След като не може да извърши проследимост на пробите - от вземането им до предаването им на ЦМЛ, извършването на СХЕ е безпредметно.

По изложените съображения обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.

При този изход на спора, в полза на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД следва да се присъдят сторените в производството разноски общо в размер на 936лв. с вкл. ДДС, от които 468лв. с ДДС по НАХД № 231/2021г. (изплатени съгласно ДПЗС от 27.08.2021г. и платежно нареждане от 30.08.2021г.) и 468лв. с ДДС по КНАХД № 1170/2022г. (изплатени съгласно ДПЗС от 21.04.2022г., фактура № 1182/20.04.2022г. и платежно нареждане от 21.04.2022г.). По настоящото производство, към отговора по касационната жалба, е представена фактура № 1384/20.01.2023г. за 612лв. с ДДС, но липсват доказателства за изплащане на възнаграждението по банков път - какъвто начин на плащане е указан във фактурата, поради което липсват доказателства за реалното извършване на тези разноски.

Възражението на процесуалния представител на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.

Към 30.08.2021г. и 21.04.2022г. - когато са извършени плащанията, е била в сила редакцията на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ДВ, бр.68/20г., според която при интерес от 1000 до 10000лв., възнаграждението е в размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. При интерес от 2151,77лв., възнаграждението е в размер на 300 + (1151,77 х 7%) = 380,62лв. Изплатените възнаграждения са в размер на по 390,00лв. без ДДС и доколкото надвишението е несъществено, делото се отличава с фактическа и правна сложност и по арг. от §2а ДР от Наредба №1, заплатените разноски не следва да се редуцират, а да се присъдят в доказания размер - общо 936,00лв. (деветстотин тридесет и шест лева) с вкл. ДДС.

Водим от горното и на основание чл.227 АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 83/2021/23.07.2021г. на д-ра на ТД „Северна морска“ (сега ТД Митница - Варна), с което на основание чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2 ЗМ, на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от П. Д. П., е наложена имуществена санкция в размер на 2151,77лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от П. Д. П., разноски за всички инстанции в размер на 936,00лв. (деветстотин тридесет и шест лева).

Решението е окончателно!

	Председател:
	Членове: