№ 109
гр. Варна, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20243100502013 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„Фарма комерс“ ЕООД, ЕИК *********, срещу решение №2175/11.06.2024г.,
постановено по гр.д. № 7900/2023 г. на ВРС, в частта, с която е прието за
установено, че въззивникът дължи на „Златни пясъци“ АД, ЕИК *********,
сумите, както следва: - сумата от 10 123.03 лева, представляваща главница за
2020 г. и 2021 г. по Договор с рег. № 169/30.04.2003 г. за поддръжка на общата
инфраструктура в к. к. „Златни пясъци“, формирана от следните суми: сумата
от 2 658.82 лева, представляваща левовата равностойност на 1 500.00 щ. д.,
изчислена по централния курс на БНБ в деня на падежа – 30.03.2020 г.; сумата
от 2 498.29 лева, представляваща левовата равностойност на 1 500.00 щ. д.,
изчислена по централния курс на БНБ в деня на падежа – 30.07.2020 г.; сумата
от 2 498.71 лева, представляваща левовата равностойност на 1 500.00 щ. д.,
изчислена по централния курс на БНБ в деня на падежа – 30.03.2021 г. и
сумата от 2 467.20 лева, представляваща левовата равностойност на 1 500.00
щ. д., изчислена по централния курс на БНБ в деня на падежа – 30.07.2021 г.,
ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаване заявлението
в съда – 30.03.2023 г. до окончателното изплащане на главницата; - сумата от
808.73 лева - лихва за забава върху главница в размер на 2 658.82 лева, за
периода от 31.03.2020 г. до 30.03.2023 г.; - сумата от 675.24 лева - лихва за
забава върху главница в размер на 2 498.29 лева, за периода от 31.07.2020 г. до
30.03.2023 г.; - сумата от 506.68 лева - лихва за забава върху главница в размер
на 2 498.71 лева, за периода от 31.03.2021 г. до 30.03.2023 г.; - сумата от 416.68
лева - лихва за забава върху главница в размер на 2 467.20 лева, за периода от
1
31.07.2021 г. до 30.03.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№ 2160/12.04.2023 г. по ч. гр. д. № 4216 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО,
9-ти съдебен състав.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението. Конкретните оплаквания са за липса на произнасяне по
действителността на представените по делото договори, за което съдът е
длъжен да следи служебно, както и за неправилност на извода, че ищецът е
собственик на инфраструктурата. Поддържа се възражението за нищожност на
процесния договор №169/30.04.2003г. поради липса на предмет, тъй като
„Паркстрой-Златни пясъци“ООД, а не ищецът, е собственик на
инфраструктурата, поради което ищецът не е легитимиран да договаря
изпълнение на задължения по поддръжка на комплекса, както и защото е
делегирал като ползвател същите тези задължения на собственика на
инфраструктурата „Паркстрой-Златни пясъци“ООД с договор
№13/17.12.2022г. Поддържа се, че договор №13/17.12.2022г. е недействителен
и няма доказателствено значение. Твърди се, че същият е прекратен с изтичане
на неговия срок на 31.12.2005г., не е новиран или продължен, поради което
анексите към него 01.12.2020г. и 01.12.2021г., с които се уговаря платимо от
ищеца възнаграждение за поддръжка в размер на 100000 лева годишно, са
нищожни, като сключени по вече прекратен договор между свързани лица за
целите на процеса. Изразява се несъгласие с намаляване на възнаграждението
по договора само с 40% с твърдения, че неизпълнението на ищеца е
съществено, поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена
изцяло. При липса на валидна договорна връзка, на присъждане подлежат
само реално направени от ищеца разходи, каквито по делото не са доказани.
Поддържа се, че доколкото осчетоводените разходи не са диференцирани по
пера, от тях следва да се приспаднат разходите, направени за обслужване на
отделните обекти, собственост на ищеца и свързаните с него 47 дружества.
Излага се, че с гласни доказателства е установено, че два от имотите
собственост на ищеца, представляващи обществен парк, които са в
непосредствена близост до собствения на ответника хотел „Бриз“, са в
изключително неподдържано състояние. Допуснатата ССЕ е негодно
доказателство за установяване на конкретно направените разходи за обекта на
ответника, нито за имоти в района на хотел Бриз“, нито за имоти, които са
собственост на ищеца и свързаните с него лица, за да се направи извод какви
средства и дали са изразходвани въобще такива за обекти на различни от тях
лица. От водения от самия ищец свидетел се установява, че
видеонаблюдението в комплекса през последните години не обхваща района
на хотел „Бриз“. При липса на разграничение на разходите, извършвани за
обектите на 47 свързани с ищеца дружества, ССЕ е негодно доказателство за
установяване притезанията на ищеца по отношение на ответника. Излага се,
че СТЕ и гласните доказателства установяват, че районът около хотел „Бриз“ е
изключително занемарен и с неподдържани алеи, стълби и улични лампи,
поради което не само, че не са налице извършени от ищеца дейности, от които
ответникът да се е ползвал, а напротив последният търпи загуби и пропуснати
ползи в голям размер именно поради пълното игнориране на хотела от страна
на изпълнителя. То влошава качеството на туристическия продукт на
ответника. Фактът, че поддържката в централната и западната част на
комплекса е на добро ниво според СТЕ, няма значение за
конкурентноспособността на хотел „Бриз“. Напротив зависимостта е обратна,
туристите ще избягват неосветените, силно замърсени и рискови за преминава
2
територии около хотел „Бриз“ и ще предпочетат хотел в поддържаната част на
комплекса. Поддържането на далечни от хотела площи е само във вреда на
ответното дружество. Излага се, че от калкулациите следва да отпаднат
разходите за паркоподдържане и охрана, за плаж север и пристанищни
разходи, данък сгради, материали и амортизации, както и плащането в полза
на „Паркстрой-Златни пясъци“ООД в размер на 100000 лева, тъй като се касае
за двойно осчетоводяване. Прави се искане за отхвърляне на иска поради
пълно неизпълнение, а евентуално за намаление на възнаграждението с 90%
поради съществено неизпълнение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия, в който
оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Поддържа, че от анексите е видно, че договор №13/17.12.2022г. е
продължил действието си и за процесния период. От ССЕ се установява, че
ищецът е извършил плащания по тях на основание този договор, а от
показанията на свидетеля, служител на „Паркстрой-Златни пясъци“ООД, се
доказва, че дружеството фактически е извършвало дейностите по поддръжка
на парковите и зелени площи в курортния комплекс. Счита за неоснователни
възраженията за нищожност на процесния договор по съображения, че
предметът му е възможен, защото е осъществим. Поддържа, че доказаните
чрез разходите на ищеца и дъщерното му дружество „Паркстрой-Златни
пясъци“ООД дейности, са от полза за ответника. Процесният договор има за
предмет извършването на дейности, които са от обща полза. Не е предвидено
извършването на определен обем работи или такива на определена стойност,
които са относими към притежаваните от ответника имоти или към
инфраструктурата около тези имоти. От заключението на СТЕ и разпитаните
свидетели на ищеца, се установява, че състоянието на общата инфраструктура
на територията на курорта е добро, че се извършват дейности по
поддържането й, че е изградена система за видеонаблюдение и е организирана
охрана чрез патрули от лице, извършващо дейност по ЗЧОД. Последното се
установява и от приетия като доказателство договор за охрана. От
заключението на ССЕ се установява извършването на разходи за дейностите,
предмет на процесния договор. Без значение за изпълнение на договора е
обстоятелството, че те не са пряко свързани с имота на ответника.
Замърсяването на терена пред имота на ответника и пътеката до плажа, както
и на намиращата в собствен на държавата републикански път автобусна
спирка, не е вследствие на бездействието на ищеца. Не се твърди и установява
тези имоти да са собственост на ищеца, за да се приеме, че поддържането им е
негово задължение. Сметопочистването и сметоизвозването е ангажимент на
Община Варна. Ищецът не разполага с правомощия да предотвратява
замърсяването на комплекса. Връзката на хотела на ответника с централната
зона край плажа е такава, каквато е била при придобиването му. Хотелът се
намира в крайната зона на курорта, най-отдалечена от централната част и
плажа. Страните не са уговорили с процесния договор задължения на ищеца
да изгражда нови пътища, пешеходни алеи и стълби. Твърденията за
свързаност на ищеца с 47 дружества е без значение за установяване
изпълнението по договора и не отговаря на действително вписаните в ТР
данни.
Постъпила е и частна жалба от „Фарма комерс“ ЕООД, ЕИК *********,
срещу Определение №8647/05.08.2024г., постановено по гр.д. №7900/2023 г.
по описа на ВРС, в частта, с която е изменено постановеното по делото
Решение № 2175/11.06.2024 г., в частта за разноските, като е оставено без
3
уважение искането на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1 438.00
лева за производството пред първата инстанция.
Жалбоподателят счита, че молбата на ищеца по чл.248 от ГПК е
недопустима с оглед преклузия на възражението по чл.78, ал.5 от ГПК.
Поддържа, че чл.248 от ГПК предвижда възможност само за изменение, но не
и за отмяна на вече присъдени разноски, още повече на основание аргумент,
който е бил известен и на съда и на страните, преди произнасяне на
решението. Изложените аргументи в молбата касаят липсата на доказателства
за извършено плащане, а не аргументи за прекомерност. Това са аргументи по
оплакване за неправомерно присъждане на възнаграждението въобще, каквото
искане няма в молбата. Искането касае само намаляване на адвокатското
възнаграждение по размер. При вече присъдено възнаграждение и липса на
възражение на ответната страна по него няма основание за неговата отмяна.
Твърди, че съдът се е произнесъл с недопустимо определение, като е отменил
своето произнасяне в частта за разноските, каквото искане не се съдържа в
молбата по чл.248 от ГПК.
В постъпилия отговор ответникът по жалбата излага становище за
правилност на обжалваното определение. Счита, че представеният договор за
правна помощ предвижда плащане по банков път, каквито доказателства не са
представени, както изисква ТР 6/06.11.2013г. по т.д. 6/2012г. на ВКС.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от „Златни
пясъци“ АД, срещу „Фарма комерс“ ЕООД, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумите, както следва:
- сумата от 16 871.71 лева, представляваща главница за 2020 г. и 2021 г.
по Договор с рег. № 169/30.04.2003 г. за поддръжка на общата инфраструктура
в к. к. „Златни пясъци“, формирана от следните суми: сумата от 4 431.37 лева,
представляваща левовата равностойност на 2 500.00 щ.д., изчислена по
централния курс на БНБ в деня на падежа – 30.03.2020 г.; сумата от 4 163.82
лева, представляваща левовата равностойност на 2 500.00 щ.д., изчислена по
централния курс на БНБ в деня на падежа – 30.07.2020 г.; сумата от 4 164.52
лева, представляваща левовата равностойност на 2 500.00 щ.д., изчислена по
централния курс на БНБ в деня на падежа – 30.03.2021 г. и сумата от 4 112.00
лева, представляваща левовата равностойност на 2 500.00 щ.д., изчислена по
централния курс на БНБ в деня на падежа – 30.07.2021 г. ведно със законна
лихва за забава, считано от датата на подаване заявлението в съда – 30.03.2023
г. до окончателното изплащане на главницата;
- сумата от 1 347.88 лева, представляваща лихва за забава върху
главница в размер на 4 431.37 лева, за периода от 31.03.2020 г. до 30.03.2023 г.;
- сумата от 1 125.40 лева, представляваща лихва за забава върху главница в
размер на 4 163.82 лева, за периода от 31.07.2020 г. до 30.03.2023 г.; - сумата от
844.47 лева, представляваща лихва за забава върху главница в размер на 4
164.52 лева, за периода от 31.03.2021 г. до 30.03.2023 г.; - сумата от 694.47
лева, представляваща лихва за забава върху главница в размер на 4 112.00
4
лева, за периода от 31.07.2021 г. до 30.03.2023 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 2160/12.04.2023 г. по ч. гр. д. № 4216 по описа за
2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен Договор за
поддръжка на общата инфраструктура на к. к. „Златни пясъци“, гр. Варна с
регистрационен № 169/30.04.2003 г., с който ищецът се е задължил лично или
чрез свои дъщерни дружества да извършва дейности по поддръжка на общите
части на техническата инфраструктура, по охрана и опазване на обществения
ред, противопожарна безопасност, екологични и хигиенно-санитарни
мероприятия на територията на к. к. „Златни пясъци“, доколкото ответникът е
собственик на недвижим имот, находящ се в границите на курортния
комплекс, а именно хотел с наименование „Бриз“ и осъществява търговска
дейност на територията на комплекса. Договорът не е обвързан със срок.
Договорената годишна цена е сума, равна на левовата равностойност на 5
000.00 щатски долара по централния курс на БНБ в деня на плащане, платима
за годините след 2003 г. на две равни вноски с падежи 30 март и 30 юли.
Дейностите по поддръжка на общата инфраструктура в комплекса са
извършвани чрез дъщерно дружество „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД. За
осъществяване на определени дейности и осигуряване на обществения ред,
„Златни пясъци“ АД е сключвало договори и с трети лица, вкл. е осигурявало
издръжката на допълнителен ресурс от служители на полицията, извън тези на
намиращото се в курортния комплекс Пето РУ на МВР. Държавата и Община
Варна са участвали в поддържането на общата инфраструктура и в дейностите
по договора. Ответникът не е заплатил на ищеца дължимите суми за 2020 г. и
2021 г., чийто общ размер възлиза на 16 871.71 лева. Върху задължението
считано от всеки един от падежите е начислена и мораторна лихва, възлизаща
общо на 4 012.22 лева, която ищецът също претендира. Поради изпадането в
забава на ответника ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, като с оглед депозираното от длъжника възражение се обективира
искане за съдебно установяване на вземанията.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Релевира
възражение за недействителност на сключения между свързаните по смисъла
на ТЗ лица „Златни пясъци“ АД и „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД договор,
поради изтекъл срок. Твърди, че срокът на Договора е изтекъл през 2005 г. и
не са представени доказателства за продължаването му до 2020 г. и 2021 г., за
които години са представени Анекси. Сочи, че е налице съществено
неизпълнение от страна на ищеца на задълженията му по Договора за
поддръжка на общата инфраструктура на к. к. „Златни пясъци“ по отношение
състоянието на инфраструктурата около конкретния обект на възложителя
ответник – хотел „Бриз“, застроен върху ПИ с идентификатор 10135.513.694,
което e рефлектирало негативно върху осъществяваната търговска дейност на
ответника. Неизпълнението се състои в липса на поддръжка на ВиК мрежи,
отводнителна система, паркове и други зелени площи, плажна ивица, външно
ел. захранване, пътища, паркинги, пешеходни алеи и тротоари в района на
поземления имот на ответника. Не е извършвана дейност по охрана и опазване
на обществения ред, екологични и хигиенно-санитарни мероприятия. Твърди,
че персоналът на ответното дружество е извършвало част от посочените
дейности. Тези действия по отношение на хотел „Бриз“ са извършвани от
Община Варна, доколкото хотелът е разположен върху урбанизирана
територия и регулиран поземлен имот, чието лице е изцяло към първокласен
5
общински път, по който се осъществява транспортен достъп, вкл. с градски
транспорт от гр. Варна по посока с. Кранево, к. к. „Албена“, гр. Балчик. Пътят
не е част от инфраструктурата на к. к. „Златни пясъци“ и е общинска
собственост, грижи по поддържането му е полагала само общината. Околните
имоти са собственост на „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД, за които нито
собственикът, нито друго дружество са полагали грижи. Съседните имоти
били обрасли с треви и се използвали от преминаващите за трупане на
отпадъци, които с години не били почиствани и ставали причина за
оплаквания от гостите на хотела и изразяване на негативни мнения за хотела в
социалните мрежи и на сайта на хотела. Възможност за паркиране е имало
само в принадлежащия към хотела поземлен имот, собственост на ответното
дружество. Имотът, ситуиран непосредствено до хотела на ответника, се
използвал денонощно за тоалетна на туристи и пътници на десетките автобуси
на ден, които са превърнали спирката пред хотела „Зора“ в автогара за целия
комплекс. Гостите на хотела, настанени в стаите към спирката, масово
напускали хотела още в първите дни заради миризмата, боклука и шума от
туристите и автобусите. Достигането до плажната ивица се осъществявало
през територията на започнати, но недовършени строежи и строителни
площадки, отъпкани от преминаващите пътеки, обрасли понякога до
неизползваемост. При достигане до главните крайбрежни алеи туристите на
хотела се оплаквали от поставени многобройни преместваеми търговски
обекти, зад които било сметище, а често се използвали и като тоалетни.
Твърди, че неизпълнението е трайно, продължаващо 15 години, през които не
е търсено изпълнение на задължението за заплащане на дължимата цена по
процесния договор. Единствените видими дейности по поддръжка на общата
инфраструктура се осъществявали само спрямо обектите – хотели,
ресторанти, увеселителни атракциони и пр., които са собственост на ищеца
или на негови дъщерни дружества. По същество се моли предявените искове
да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради пълно неизпълнение и липса
на договорно основание за предявената претенция. В условие на евентуалност
се твърди съществено неизпълнение (90%) и се моли за намаляване на
възнаграждението, съгласно разпоредбата на чл. 265, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в
хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
Претенцията по чл. 79 ал.1 вр. чл. 266, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
предполага ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи
действителен договор с твърдяните параметри; фактическо изпълнение на
6
дейностите предмет на договора и размера на претенцията. Ответникът на
свой ред следва да установи правоизключващите си възражения и
възраженията си за некачествено изпълнение.
На съда е служебно известно, че с влязло в сила на 07.02.2007г. Решение
по т.д. 287/2006г. на ВОС ответникът е осъден да заплати на ищеца
възнаграждение по процесния Договор с рег. № 169/30.04.2003 г. за поддръжка
на общата инфраструктура в к. к. „Златни пясъци“ за 2003г., 2024г., и 2005г.
Следователно сключването и валидността на договора, представляващ
фактическо основание на иска, са обхванати от обективните предели на силата
на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, поради което не подлежат на
преразглеждане. Релевираните от ответника възражения за нищожност се
явяват преклудирани от установителната сила на решението и съдът не дължи
произнасяне по тях. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че
от облигационния характер на правоотношението следва изводът, че
вещноправният статут на вещта – предмет на поддръжка, е правно
ирелевантен. Договорените услуги са фактически и правно осъществими
независимо от собствеността върху инфраструктурата на курортния комплекс.
Процесният договор е сключен без определен срок. Последващо
прекратяване не се твърди и не се установява, поради което следва да се
приеме, че през процесния период 2020г. – 2021г. страните са обвързани от
възникналото валидно правоотношение и дължат изпълнение по него.
Съгласно раздел II от договора неговият предмет включва три групи
престации, дължими от ищеца: по чл.1 - да поддържа лично или чрез свои
дъщерни дружества общата инфраструктура на к.к.“Златни пясъци“, на
територията на който се намира собствения на ответника хотел „Бриз“,
включваща ВиК мрежи, отводнителна система, паркови и други зелени площи,
плажна ивица, външно ел.захранване, пътища, паркинги, пешеходни алеи и
тротоари, по чл.2 – да извършва дейности по охрана и опазване на
обществения ред, противопожарна безопасност, екологични и хигиенно-
санитарни мероприятия в общите части на комплекса и по чл.3, в който е
предвидено, че ищецът предоставя на ответника търговската марка „Златни
пясъци“, което право влиза в определената цена по този договор. Дължимото
от ответника възнаграждение е определено в размер на 5000 щ.д. годишно,
платимо на две равни части с падежи 30.03 и 30.07.
За установяване на изпълнението на задължението за поддръжка в
първата инстанция са ангажирани писмени доказателства, свидетелски
показания, съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
От съвкупния им анализ се установява, че изпълнение на задължението
за поддръжка на общите части е налице, но същото е неточно в качествено
отношение.
За установяване на факта, че ищовото дружество е извършвало дейности
по поддържане на общата инфраструктура в комплекса през 2020 г. и 2021 г.,
са представени договор за поддържане на общата инфраструктура в к. к.
„Златни пясъци“, сключен на 17.12.2002 г. между ищеца и „Паркстрой-златни
пясъци“ ООД; анекси към него от 29.12.2020 г., 01.12.2021 г.; договор за
охрана от 01.07.2013 г., сключен между ищеца и „Голдън Секюрити“ ЕООД,
анекс към него от 01.10.2019 г.
Доказателство, че са отделяни разходи за горепосочените дейности, е и
заключението по ССЕ, от което се установява, че в счетоводството на ищеца се
7
осчетоводяват всички разходи за поддръжка на инфраструктурата в целия
комплекс, като за 2020 г. са осчетоводени 774 514.83 лева, от които разход за
плаж север – 2 208.07 лева, разходи за паркоподдържане – 124 779.31 лева,
разходи за инфраструктура – 308 980.64 лева, разходи за охрана 330 569.33
лева, разходи пристанище – 7 7977.48 лева, а за следващата 2021 г. – общо 824
456 лева, от които разходи за плаж север - 2 207.58 лева, разходи за
паркоподдържане – 124 404.55 лева, разходи за инфраструктура – 331 035.66
лева, разходи за охрана – 364 695.74 лева и разходи за пристанище – 2 112.48
лева.
Посочените счетоводни записвания служат само за индиция за реално
извършени разходи. При формиран извод за валидност на договора и
уговарянето на възнаграждението във фиксиран размер, ирелевантен се явява
въпросът относно конкретния размер на разходите за дейностите по
поддръжка на инфраструктурата, както и дали тези разходи са сторени от
ищеца или трето лице, с възлагане или не на тези дейности. Съгласно клаузите
по договора, дължимата от ответника цена е фиксиран размер, а не е
уговорена съобразно размер на разходите, сторени за осигуряване на
дължимия резултат. Изрично е уговорено също, че дейностите могат да бъдат
превъзлагани на подизпълнител. В контекста на изложеното въпросът относно
валидността на договор №13/17.12.2022г., сключен между ищеца и неговия
подизпълнител „Паркстрой-Златни пясъци“ООД, се явява без правно
значение. Единствено релевантни за спора са обема и качеството на
изпълнението и дали същите съответстват на уговореното и/или обичайното.
В тази насока по делото е допуснато провеждането на СТЕ, от
заключението на която се установява, че в граничните на процесния имот
площи отредени за озеленяване има високостеблена широколистна и
иглолистна растителност. Обслужващата автомобилна и велосипедна алея с
паркинг западно от процесния имот е в добро състояние с хубав асфалт.
Тръгвайки на изток към плажната ивица се минава по асфалтиран път с
тротоар от едната страна и бетонова канавка от другата страна. Същите са в
добро състояние. Преминава се през парцел отреден за озеленяване с голяма
денивелация. Там са изградени стоманобетонни стълби с метален парапет.
Има осветяване с лампи, но същите са недостатъчни. Достига се до
събирателна автомобилна и велосипедна алея. Същата е асфалтирана, с
маркировка, пътни знаци, в много добро състояние. Връзката между
събирателна автомобилна и велосипедна алея и автомобилна и велосипедна
алея с режим на ползване е посредством асфалтирана пътека в добро
състояние в парцел „за озеленяване". От автомобилна и велосипедна алея с
режим на ползване /крайбрежна/ посредством асфалтирана пътека се достига
до плажа. В парцелите, предвидени „за озеленяване" в близост до
принадлежащия към хотел „Бриз" поземлен имот, има високостеблена
широколистна и иглолистна растителност. В УПИ „за плажни атракции,
търговски обекти и озеленяване“ има осъществено частично озеленяване.
Състоянието на асфалтовата настилка на обслужващи автомобилни и
велосипедни алеи, събирателни автомобилни и велосипедни алеи и
автомобилна и велосипедна алея с режим на ползване е много добро, с нова
маркировка, пътни знаци и подменено осветление. Тротоарите са с бетонови
павета в много добро състояние. Стоманобетонните стълби са в добро
състояние. Озеленяването е с високостеблена широколистна и иглолистна
растителност в западната и централна част на комплекса, затревени площи с
декоративни храсти и групи дървета около крайбрежната алея. Цялата обща
8
инфраструктура - ВиК мрежа, отводнителна система, паркови и други зелени
площи, плажна ивица, външно ел. захранване, пътища, паркинги, пешеходни
алеи и тротоари е достъпна за всички обитатели и гости на к. к. „Златни
пясъци". Почти цялото алейно осветление на територията на к. к. „Златни
пясъци" е подменено. От друга страна на отделни места такова липсва. По
стълбището до плажа осветителните тела са недостатъчни. По граничната с
процесния имот обслужваща автомобилна и велосипедна алея с паркинг
осветление изобщо липсва. Пейки има основно около крайбрежната алея, но
не и в алеите около хотел „Бриз“. Част от информационните табели не са в
добър вид. В западно разположения парцел, който е собственост на ищеца, до
републиканския път „Варна Балчик“ и спирка на градски транспорт има
непочистени отпадъци. В района около хотела липсват контейнери и кошчета
за отпадъци. В курортен комплекс "Златни пясъци" има изградени четири
контролно-пропускателни пункта, представляващи преместваеми обекти, с
метална конструкция, остъклени, функциониращи само през летния сезон,
големи празници и мероприятия, в които дежурят служители на МВР.
Контролно-пропускателните пунктове са снабдени с видеонаблюдение,
обслужвано от охранителна частна фирма. Ответникът обаче не се ползва от
пропускателния режим. осигурен на територията на к. к. „Златни пясъци", тъй
като достъпът до собствения му имот е през републикански път посока с.
Кранево, к. к. "Албена" и гр. Балчик, от където преминават всички граждани и
гости на комплекса.
Kонстатациите на вещото лице се потвърждават и от ангажираните по
делото гласни доказателства относно състоянието на инфраструктурата през
процесния период 2020г. – 2021г. От показанията на водените от ищеца
свидетели се установява, че в комплекса целогодишно се извършват дейности
по озеленяване – поддръжка на зелени паркови площи, резитба на храсти,
дървета, засаждане на цветя, поливане на тревни площи, санитарна сеч,
събиране на шума, а в района на процесния хотел – основно почистване на
храстова и дървесна растителност, резитба по опис на сухи дървета, но без
свидетелят да е в състояние да посочи с точност кога и в коя от околните
залесени територии. По отношение на дейностите по охрана свидетелят на
ищеца посочва, че същите се изразяват във видеонаблюдение и патрул, но
имотите на трета линия, сред които е и процесният хотел „Бриз“, попадат
извън обсега на камерите в мониторинговия център. Водените от ответника
свидетели излагат впечатления, че имотите съседни на процесния са
изключително замърсени и нехигиенични вследствие от засилен пътнико-
поток през автобусната спирка на републиканския път, което влошава
качеството на предлагания от ответника туристически продукт и води до
загуба на клиенти. Периметърът около хотела е неподдържан. За да се стигне
до плажа, се преминава през една зона, която е непочистена със стари бараки,
сандъци, щайги и превърната в бунище. Стълбището от хотела до плажа е
неосветено, стръмно и непригодно за детски и инвалидни колички.
Семействата с детските колички следва да се движат по главния път, за да
стигнат до плажа, по който обаче липсват тротоари и бордюри. Около хотела
няма никакво осветление. От 2022г. намиращата се пред ходела спирка „Зора“
се превърнала в международна автогара на курорта. Всички автобуси за
Молдова, Украйна и т.н. спират на нея. Голямото замърсяване около хотела се
дължи именно на преминаващите през нея туристи и бежанци. На спирката
няма кошчета за боклук, нито тоалетна, поради което за тази цел се ползвала
територията около хотела. Налага се персоналът на хотела да чисти този
9
район. Опасност създавали стърчащи необезопасени кабели от електрическите
стълбове. Неколкократно върху автомобили на гости на хотела падали клони
от саморасли дървета около хотела, които не били подлагани на санитарна сеч.
Около хотела няма никакво озеленяване, пейки, беседки, пътеки. Клиентите на
хотела не преминават през пропускателните пунктове, тъй като той се намира
на главния път за с. Кранево, освен в случаите, при които слизат до центъра
или до пристанището. Най-близкият пункт е на разстояние около 500 метра.
Гостите на хотела често напускат преждевременно поради оплаквания от
хигиената и неприятната миризма на околните територии. През процесния
период 2020г. – 2021г. проблемът със замърсяването не бил толкова
съществен, но през следващите години станало нетърпимо.
В заключение, по делото се установява, че ищецът, самостоятелно и/или
чрез свързаните с него търговски дружества или по възлагане на лицензирани
дружества, както и със съдействието на специализирани държавни органи, е
изпълнявал в процесния период 2020 и 2021г. задълженията, поети с
процесния договор. За да прецени степента и качеството на изпълнената
работа съдът съобрази, че процесният договор има за предмет поддръжка не
само на района около процесния хотел, а и на всички общи части на
комплекса. Поетите задължения касаят цялостното поддържане на
инфраструктурата в комплекса, така че да се обезпечи нормалното му
функциониране като обособен териториално туристически обект, както и
ефективното, спокойно и сигурно ползване на общата инфраструктура от
гостите на комплекса, в частност от гостите на стопанисвания от ответното
дружество хотел.
По делото действително се установи по-високо качество на дейностите
по поддръжка в централната и западна част на комплекса в сравнение с тези в
периферията. Това несъмнено намалява конкурентоспособността на
предлаганата от ответника туристическа услуга, но от друга страна го ползва,
доколкото цялата територия на комплекса е на разположение на гостите на
хотела, а местоположението му предполага ползването й за достигане до
плажната ивица. Следва да се съобрази, че поетите с договора задължения не
се свеждат само до озеленяване, осветление, охрана и почистване, във връзка
с които са основните възражения на ответника. Те включват много по-
всеобхватна дейност, в т.ч. поддръжка на инсталации (ВиК мрежи,
отводнителни система, външно ел.захранване), на плажната ивица, опазване
на обществения ред, противопожарна безопасност, екологични мероприятия и
пр. На последно място, но не и по значение, в уговорената цена по договора се
включва и възнаграждение за възможността ответникът да ползва търговската
марка „Златни пясъци“, която несъмнено осигурява маркетингово предимство.
Съдът отчита и факта, че основните възражения за некачествено изпълнение
на ответника не касаят общата инфраструктура на комплекса, а съседни имоти
частна собственост, които попадат извън приложното поле на договора. В този
смисъл събраните доказателства за зле поддържана хигиена в собствени на
ищеца частни имоти не могат да бъдат съобразявани в контекста на
изпълнение на процесния договор. Нещо повече, от показанията на водения от
самия ответник свидетел се установява, че през процесния период 2020г. –
2021г. обстановката в съседните имоти е била приемлива, като влошаването е
последвало през следващите години. По отношение на дейностите по охрана
безспорно се установява, че видеонаблюдението не обхваща процесния обект,
но не може да не се отчете, че са осигурени предпазни мерки спрямо
останалата част от територията на комплекса, която се ползва от всички
10
туристи, включително и тези настанени в процесния хотел. Неслучайно
отсъстват възражения за конкретни посегателства спрямо клиенти на
ответното дружество, които да са настъпили на територията на комплекса.
В обобщение съдът намира, че недостатъците на извършената работа не
са толкова съществени, за да се приеме, че е налице пълно неизпълнение, но са
основание за отбив от цената. При положение, че възнаграждението е
уговорено във фиксиран размер за три групи услуги, обособени в първите три
позиции на Раздел II от договора, коментирани по-горе, съдът намира, че при
липса на изрична уговорка в друг смисъл, следва да се приеме, че за всяка от
тези групи се полага по 1/3 от възнаграждението или по 1666.67 щ.д. годишно.
Възражението за недостатъци касае само първите две категории. Поради
събраните доказателства за недостатъчно и/или липсващо осветление и
недобре поддържани зелени площи и пешеходен достъп до плажа по т. 1 на
Раздел II от договора, възнаграждението за тази категория следва да бъде
намалено с ½ или с 833.34 щ.д. годишно. По т. 2 на Раздел II релевираните и
доказани възражения касаят липсващото видеонаблюдение и недобрата
хигиена в района около хотела, поради което по тази категория
възнаграждението също следва бъде редуцирано с ½ или с 833.34 щ.д.
годишно. По т.3 на Раздел II възнаграждението за ползването на търговската
марка на ищеца не следва да се редуцира и се дължи в пълния приет по-горе
размер от 1666.67 щ.д. годишно. Налага се изводът, че дължимото
възнаграждение по договора след извършения отбив от цената възлиза на
3333.34 щ.д. за всяка от процесните години. Общо за процесния период
възнаграждението възлиза на 6666.68 щ.д. с левова равностойност 11247.48
лева по курса на БНБ към съответния падеж.
Поради забраната за влошаване положението на обжалващия
първоинстанционното решение, с което искът е уважен за сумата от 10123.03
лева, следва да бъде потвърдено.
По частната жалба:
С първоинстанционното решение в полза на ответника е присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 1438 лева, съразмерно с отхвърлената
част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Постъпила е молба от ищеца с правно основание чл.248 от ГПК за
изменение на решението, като в полза на ответника не бъдат присъждани
разноски за адвокатски хонорар поради липсата на представени доказателства
за реалното му заплащане.
С обжалваното определение №8647/05.08.2024г. решението е изменено
по реда на чл.248 от ГПК, като искането на ответника за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1438 лева е оставено без
уважение.
Съдът намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна при
наличие на правен интерес, срещу акт, който подлежи на обжалване и в
законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Производството по чл.248 от ГПК има за цел да се ревизират пороците
на решението в частта за разноските. Същите не се ограничават до хипотезите
на прекомерност на адвокатското възнаграждение, а обхващат всички случаи
11
на допуснати грешки при разпределение на отговорността за разноски,
включително при неправилна преценка на представените доказателства за
реалното им заплащане.
Съгласно постановеното в т.1 на ТР № 6/2012 на ОСГТК на ВКС само,
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ
следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на
нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен
начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е
договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В
тълкувателното решение изрично е посочено, че когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има
характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
В случая в представения от ответника договор за правна защита и
съдействие изрично е уговорено плащане по банков път. В този смисъл
договорът няма характера на разписка и за доказване на разхода е необходимо
представяне на платежно нареждане или друг документ, удостоверяващ
извършването на банкова транзакция. В случая такива доказателства не са
представени до края на устните състезания в първата инстанция. Прилагането
им за първи път с отговора на молбата по чл.248 от ГПК се явява
несвоевременно, доколкото съдът не може да зачете доказателства
представени след края на съдебното дирене.
По изложените съображения подадената молба на ищеца с правно
основание чл.248 от ГПК се явява основателна.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции обжалваното
определение следва да бъде потвърдено, независимо от използваната
непрецизна формулировка, с която вместо присъдените разноски да бъдат
намалени със сумата за адвокатско възнаграждение в размер на 1438 лева, е
отхвърлено искането за присъждане на разноски в тази част.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
въззиваемия се следват разноски за настоящата инстанция в размер на 400
лева, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2175/11.06.2024г., постановено по гр.д. №
7900/2023 г. на ВРС.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №8647/05.08.2024г., постановено по
гр.д. №7900/2023 г. по описа на ВРС, в частта, с която е изменено
постановеното по делото Решение № 2175/11.06.2024 г., в частта за
разноските, като е оставено без уважение искането на жалбоподателя за
присъждане на съдебно-деловодни разноски, представляващи адвокатско
12
възнаграждение в размер на 1 438.00 лева за производството пред първата
инстанция.
ОСЪЖДА Фарма комерс“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
„Златни пясъци“ АД, ЕИК *********, сумата от 400 лева, представляваща
сторени във въззивното производство разноски, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13