№ 2572
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.А
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20221110123041 по
описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по предявени от
„***************** ЕАД против И. С. Д., Г. С. Д., П. А. Г., В. Д. С., С. Д. К.,
А. Д. К., К. Д. К., Д. А. К., В. С. К. и А. А. К. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят разделно на ищеца
следните суми: сумата от 2 101,16 лв. - главница за доставена от дружеството
топлинна енергия до имот с адрес: **********************, аб. № 220297,
ИД номер 171081 през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. , ведно със
законната лихва считано от входиране на исковата молба в съда - 29.04.2022
г., до погасяване на вземането, както и сумата от 432,98 лв. - лихва за забава
за периода 15.09.2019 г. - 11.04.2022 г., сумата от 27,62 лв. - такса за дялово
разпределение за периода м. 03.2019 г. - м. 04.2020 г., ведно със законната
лихва считано от входиране на исковата молба в съда – 29.04.2022 г., до
погасяване на вземането, както и сумата от 6,92 лв. - лихва за забава за
периода 30.04.2019 г. - 11.04.2022 г. При следните квоти И. С. Д. (1168/1536),
Г. С. Д. (224/1536), П. А. Г. (128/1536), В. Д. С. (1/1536), С. Д. К. (1/1536), А.
Д. К. (1/1536), К. Д. К. (1/1536), Д. А. К. (4/1536), В. С. К. (4/1536) и А. А. К.
1
Претендира (4/1536). Претендира разноски.
В исковата молба и уточнителна молба от 10.08.2022 г. на л. 101 ищецът
сочи, че ответниците като наследници на С. Д. Д., починал на 20.10.1997 г., са
собственици на топлоснабден имот с адрес: **********************, аб. №
220297, ИД номер 171081, до който през исковия период е доставяна ТЕ за
битови нужди.
В срока по чл. 131 ГПК Ответниците И. С. Д. и П. А. Г. са подали в срока
по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба. Не спорят да са наследници на С.
Д. Д., както и С. Д. Д. да е придобил имота през 1979 г. Сочат, че наследници
на С. Д. Д. са единствено те двамата и Г. Д.. Излагат, че имотът е придобит от
С. Д. Д. като индивидуално собственост, а не в режим на СИО с Яна Д..
Оспорват до имота да е доставено соченото количество ТЕ в исковия период.
Ответникът Г. С. Д. е подала в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата
молба. Оспорва да е потребител на ТЕ. Оспорва размера на задълженията.
Позовава се на давност.
Ответникът С. Д. К. е подала в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата
молба. Не оспорва С. Д. Д. да е бил потребител на ТЕ относно процесния
имот, негова собственост. Оспорва да е негов наследник, като оспорва да има
лице П. Ст. Д. сред наследниците на С. Д.. При условията на евентуалност,
ако се счете, че е наследник на С. Д. Д., то не оспорва размера на исковете.
Ответникът В. Д. С. е подала в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата
молба. Не оспорва С. Д. Д. да е бил потребител на ТЕ относно процесния
имот, негова собственост. Оспорва да е негов наследник, като оспорва да има
лице П. Ст. Д. сред наследниците на С. Д.. При условията на евентуалност,
ако се счете, че е наследник на С. Д. Д., то не оспорва размера на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД
изразява становище за основателност на исковете.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК кумулативно
обективно и субективно съединени положителни установителни искове с
правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.
2
1 от ЗЗД.
Основателността на исковата претенция по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 150 от ЗЕ е обусловена от наличието на следните предпоставки
(юридически факти), а именно: валидно облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което
ищецът е предоставил на ответника на адреса на процесния имот и заявения
период услуги, чиято цена възлиза на претендираната сума, а за ответника е
възникнало задължението за заплащането им. Установяването на тези
обстоятелства при условията на пълно и главно доказване е в тежест на
ищеца. В тежест на ответника (при доказване на предпоставките за
основателност на иска) е да установи по делото погасяване на задълженията
си към ищеца.
Софийският районен съд приема, че исковата претенция подлежи на
отхвърляне, тъй като не се доказва от събраните в хода на съдебното
производството доказателства, че ответникът е бил собственик на процесния
недвижим имот.
От представената по делото Заповед № А-0-08-1005 от 25.04.1980г. се
установява, че С. Д. Д. /без ЕГН/ е обезщетен в бл. № 13, в м. Дървеница с ап.
177, находящ се на 6-ти етаж.
По делото е представено удостоверение за наследници на С. Д. Д. с ЕГН
**********, от което се установяват наследници на това лице.
По делото обаче, не се установи, идентитет между лицето което е
обезщетено с ап. 177, находящ се на 6-ти етаж, бл. № 13, в м. „Дървеница“ и
това което е посочено в Удостоверение за наследници № РСТ22-ДИ11-104 от
27.05.2022г.
С оглед изложеното не може да бъде направен извод и че посочените в
удостоверението за наследници на С. Д. Д. с ЕГН ********** действително са
наследници на лицето обезщетено с процесния апартамент. Поради което,
съдът намира, че ответникът при условията на пълно и главно доказване не
успя да установи, наличието на пасивна материалноправна легитимация у
лицата посочени като наследници на лицето С. Д. Д. с ЕГН **********.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест, до приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция не е ангажирал доказателства, от които да
3
се установява, че през процесния период между страните е съществувало
валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия – подадена
молба-декларация от ответниците за откриване на партида при ищеца или
документ за собственост на топлоснабдения имот на името на ответниците, от
който да е видно, че същите са собственици или ползватели на имота.
Единственото ангажирано от ищеца доказателство по делото за установяване
правото на собственост на процесния топлоснабден имот е постъпилото въз
основа на издаденото на ищеца съдебно удостоверение писмо от Столична
община, Направление „Архитектура и Градоустройство“,“, от което е видно,
че процесният имот находящ се в гр. София, ж.к. „Дървеница“, бл. 13, вх. Е,
ет.6 е предоставен като обезщетение на С. Д. Д. /без ЕГН/ със Заповед на
Столичен общински съвет – изпълнителен комитет по ЗТСУ № А-0-08-1005,
издадена на 25.04.1980г.
На следващо място, съдът счита, че между страните не съществува
договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна
енергия за топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, жк. „Дървеница“,
бл.13, вх. Е, ет.6, ап.177. Липсата на проведено доказване за наличието на
договорно правоотношение между страните обосновава извод, че не е
доказана изискуема материалноправна предпоставка за уважаване на иска,
респективно искът подлежи на отхвърляне. Разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ
предвижда, че клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, а според приетото
Тълкувателно решение от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
по описа на ОСГК на ВКС пасивнолегитимиран да отговаря за заплащане
цената на доставена топлинна енергия е и ползвателят на имота на
облигационно основание, когато между него и топлопреносното предприятие
е сключен договор.
С оглед това, че не се доказва при условията на пълно и главно
доказване пасивната материалноправна легитимация на ответниците, както и
че до имотът е доставяна топлинна енергия през процесния период в
посочените от ищеца количества, както и съществуването на договорно
правоотношение, съдът приема, че исковете за главница и за сума за дялово
разпределение подлежат на отхвърляне. Изводът на съда за недоказаност иска
за главница обосновава разбирането, че е недоказан и искът за мораторна
лихва. Когато не е доказано съществуването на парично вземане, не може да
бъде уважен и иск за мораторна лихва върху същото вземане предвид
акцесорния му характер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***************** ЕАД, ЕИК
********************, със седалище и адрес на управление:
г************************ 23 Б срещу И. С. Д. ЕГН **********, Г. С. Д.
ЕГН **********, П. А. Г. ЕГН **********, В. Д. С. ЕГН **********, С. Д. К.
ЕГН **********, А. Д. К. ЕГН **********, К. Д. К. ЕГН **********, Д. А. К.
ЕГН **********, В. С. К. ЕГН ********** и А. А. К. ЕГН **********, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с
които се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумите от 2
101,16 лв. - главница за доставена от дружеството топлинна енергия до имот
с адрес: **********************, аб. № 220297, ИД номер 171081 през
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. , ведно със законната лихва считано
от входиране на исковата молба в съда - 29.04.2022 г., до погасяване на
вземането, както и сумата от 432,98 лв. - лихва за забава за периода
15.09.2019 г. - 11.04.2022 г., сумата от 27,62 лв. - такса за дялово
разпределение за периода м. 03.2019 г. - м. 04.2020 г., ведно със законната
лихва считано от входиране на исковата молба в съда – 29.04.2022 г., до
погасяване на вземането, както и сумата от 6,92 лв. - лихва за забава за
периода 30.04.2019 г. - 11.04.2022 г.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Техем
сървиси“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5