Р Е Ш Е Н И Е
№748
гр. Хасково,
10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично
заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При участието на секретаря Гергана Тенева,
постави за разглеждане докладваното от съдия П.Костова адм.д. №698/2022г. по
описа на Административен съд - Хасково и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на чл.
145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/, във връзка с чл. 27, ал. 3 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано
е по жалба от „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Харманли, ул***, представлявано от управителя Р. Р. подадена чрез пълномощник
адв. Д.А., против Акт за установяване на публично държавно вземане №02-260-2600/8776#3 от 08.10.2021г., издаден от
зам. изпълнителения директор на Държавен фонд „Земеделие“ град София.
В жалбата се сочи,
че акта е нищожен, неправилен, поради нарушение на закона и на процесуалните
правила при издаването му, необоснован и несъответен на целта на закона. Жалбоподателят
твърди, че оспореният акт не му е редовно връчен, поради което за него не е
започнал да тече срока за обжалването му. За това приема, че жалбата му е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването. По отношение на нищожността сочи, че може да
бъде заявена без ограничение във времето. Намира, че оспореният акт е издаден
от некомпетентен орган, при липса на установената и предписана от закона форма,
същият не съдържал всички необходими реквизити съгласно АПК и другите законови
разпоредби. В акта не били посочени и не били ясни фактическите и правни
основания за неговото издаване. Същият бил издаден и при неизяснена фактическа
обстановка. На следващо място се сочи, че оспореният акт е незаконосъобразен,
тъй като не били налице фактическите и материално правните предпоставки за
издаването му. Нарушени били и административнопроцесуалните правила при
издавеното му. Не били на лице никакви основания за издаване на акта. По
изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорения акт, както и за
обявяването му за нищожен. Претендират се разноски по делото.
Ответната
страна Зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата. Както в представено по делото придружително писмо
вх. № 5162/25.07.2022 / л.12 от делото /, така и в съдебно заседание поддържа
становище за недопустимост на жалбата, като подадена след преклузивния срок за
оспорване на акта. Поради това се моли същата да бъде оставена без разглеждане,
а производството по делото прекратено на основание чл.159, ал.1, т.5 от АПК.
Претендира присъждане на разноски по делото. В условията на евентуалност на
съдебното решение, прави възражение за прекомерност.
По
допустимостта на производството:
Не се
спори между страните, че Акт за установяване на публично държавно вземане
№02-260-2600/8776#3 от
08.10.2021г., издаден от зам. изпълнителения директор на Държавен фонд
„Земеделие“ град София е връчен лично на управителя на дружеството жалбоподател
– Р. Д. Р. , който е изписал върху акта „Получих лично на ръка“. Спорна е
годината, през която е станало връчването на акта, а именно дали е 2021г. или
2022г. В случая следва да бъде прието, че датата и годината, на която е
извършено връчването на оспорения акт е 13.04.2022г., като безспорно при
изписване на годината - 2021г. е допусната техническа грешка. Това е така, тъй
като не е логично акт, който е с дата на издаване 08.10.2021г. да бъде връчен
на 13.04.2021г., т.е. много преди да бъде издаден. Следва да бъде отбелязано и
това, че самия оспорващ бланкетно в жалбата заявява, че акта не му е редовно
съобщен, но в хода на съдебното производство не ангажира каквито и да било
доказателства, които да опровергаят, че в действителност изписания на последна
страница от АУПДВ текст „Получих лично на ръка на 13.04.2021г. ОД на ДФЗ гр.
Хасково, Р. Д. Р.“, съдържащ и подпис не е положен лично от представляващия
дружеството. При това положение следва да бъде прието, че с оглед допусната
техническа грешка в годината акта е връчен на 13.04.2022г., съответно жалбата
срещу акта е подадена в Административен съд Хасково и е заведена с вх. № 4902
на 13.07.2022г., т.е. много след изтичане на предвидения от законодателя 14-дневен
преклузивен срок за обжалването му, поради което е просрочена.
В случая
след като подадената от „А.“ ЕООД, гр. Харманли жалба е
просрочена, тя следва да бъде оставена без разглеждане, а производството
по делото прекратено в частта, в която се иска да се отмени като
незаконосъобразен оспорения акт. С оглед нормата на чл. 149, ал.5 от АПК,
съгласно която, административните актове могат да се оспорят с искане за
обявяване на нищожността им без ограничение във времето, жалбата следва да бъде
разгледана в частта, в която се иска прогласяване на нищожност на акта.
Административен
съд Хасково, като взе предвид събраните в хода на производството доказателства,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е
спорно по делото, че дружеството жалбоподател „А.“ ЕООД е регистрирано с
Уникален регистрационен номер УРН:****** в интегрираната система за
администриране и контрол ИСАК и е подало заявление за подпомагане за кампания
2020 с УИН: 26/220520/00047, като е заявило за подпомагане парцели по схема за
обвързано подпомагане за зеленчуци / домати, краставици, корнишони и патладжани
/ СЗ-ДККП.
С
оспорения в настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане
№02-260-2600/8776#3 от
08.10.2021г., издаден
на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и чл. 27, пap. 1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 година от
Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", е
определено за възстановяване публично държавно вземане, представляващо
недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати,
краставици, корнишони и патладжан) по заявление за подпомагане за кампания 2020
с УИН 26/220520/00047 в размер на 24010.41 лева. В акта е посочено, че е
извършена проверка на място (ПнМ) в периода 11.08.2020г. - 11.08.2020г. от
дирекция "Технически инспекторат" със заявка № 399735, която е
определила парцелите, описани в таблица 1, за допустими за подпомагане по
останалите схеми. Но е посочено, че след извършен допълнителен контрол на
извършената проверка на място за допустимост на декларираните парцели по
заявената схема за обвързано подпомагане, същите се явяват недопустими за
подпомагане по СЗ - ДККП. Заявено е, че несъответствията по схемата за
гореописаните парцели са посочени в доклад от проверката на място, като за
резултатите от извършената ПнМ и причините за недопустимост на парцелите по
схемата бенефициентът е информиран с Уведомително писмо с изх. №
01-262-2600/163 от 10.07.2020г. на началник отдел РТИ към ОД - Хасково,
получено на 15.07.2020г., с приложено копие от доклад за извършената проверка.
Посочено е, че писмото е обжалвано от кандидата в законоустановения срок, като
след разглеждането на жалбата е извършена контролна проверка със заявка с №
422048, потвърждаваща резултатите от първоначално извършената проверка на
място, за която бенефициентът е уведомен с писмо с № 01-262-2600/163#2 от 08.09.2020г.
При извършване на калкулациите по СЗ-ДККП, вследствие на технически пропуск,
недопустимостта на парцелите, описани в табл. 1, определена от извършената ПнМ,
не е взета предвид и на бенефициента е изплатена сума в размер на 24010.41 лв.
по схемата. Установяването на пропуск в отразяването на резултата от
допълнителния контрол на извършената проверка на място за допустимост на
декларираните парцели по СЗ-ДККП при извършване на калкулацията, допуснат
поради техническа причина, наложило повторното преразглеждане на подаденото от
„А.“ ЕООД заявление. След приключване на повторните проверки било установено,
че парцелите, описани в табл. 1, са изначално недопустими за подпомагане по СЗ-ДККП.
За недопустимостта на парцелите кандидатът бил уведомен преди изплащането на
финансовата помощ за тях чрез писмото, с което му бил връчен доклада от
извършената проверка на място. След извършената прекалкулация изчислената полагаема
се финансова помощ по СЗ-ДККП възлиза на 0.00 лв. Разликата между изплатената и
полагаемата се финансова помощ по СЗ-ДККП в размер на 24010.41 лв.
представлявала недължимо изплатена сума.
Доколкото в
специалните закони и в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове,
теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато
нарушенията им са особено съществени. Нищожен
е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които
е насочен. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на
административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един
порок води до нищожност и кога същият води до
унищожаемост: 1).Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. 2).Порокът във формата
е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен,
че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на
волеизявление. 3).Съществените нарушения на административно-производствените
правила са основания за нищожност, също само
ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление.
4).Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния
акт, а не неговата валидност, поради което нищожен
би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова
опора- т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно
засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на
каквото и да е основание и изобщо на възможност, за който и да е орган да
издаде акт с това съдържание би довело до нищожност
на посоченото основание. 5). Превратното упражняване на власт също е порок,
водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не
може да се постигне с никакъв акт посоченият порок води до нищожност.
В случая съдът не
констатира такива пороци допуснати при издаване акта, които да водят до
неговата нищожност.
Оспореният в
настоящото производство акт касае публични държавни вземания, като съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8
от ДОПК,
такива са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, както и за
неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани
от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително
финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения,
превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и
в правото на Европейския съюз. В нормата на § 1, т. 13 от ДР на
ЗПЗП
се предвижда, че Разплащателната агенция (РА) е специализирана акредитирана
структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на
плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки,
включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП, ДФЗ е акредитиран
за единствена РА за Република България за прилагане на Общата селскостопанска
политика на Европейския съюз. В чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП се регламентира, че
РА е длъжна да предприема необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват
въз основа на административен договор или административен акт, са публични
държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК,
публичните държавни вземания се установяват от органа, определен в съответния
закон – в случая ЗПЗП.
В чл. 20а, ал. 5 от
ЗПЗП
се посочва, че Изпълнителният директор на ДФЗ, който е и Изпълнителен директор
на РА, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
ДОПК, а съгласно ал. 6 от същия закон, този орган може да
делегира това си правомощие и на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. Процесният АУПДВ е издадено от Заместник-изпълнителен
Директор на ДФЗ. По делото е представена Заповед № 0З-РД/2891#2/16.06.2021 г. за
делегиране от Изпълнителния директор на ДФЗ в полза на П. С. –
Заместник-изпълнителен директор на ДФЗ на редица правомощия, като в т. 3 се
съдържа и правомощието да издава и подписва АУПДВ по всички схеми и мерки по
директни плащания, за които реда за подаване на заявления за подпомагане е
уреден или е бил уреден в Наредба № 5/27.02.2009 г. Доколкото се касае за
подадено заявление за подпомагане по мярка за директни плащания, установена в посочената наредба, то извършеното в
полза на конкретния издател делегиране в посочения смисъл следва да се приеме
за валидно, тъй като материално компетентният административен орган -
изпълнителен директор на ДФЗ има предоставена по закон такава възможност.
Делегирането е по отношение на изрично предвиден в чл. 20а, ал. 6 от
ЗПЗП
орган – Заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, като страните не спорят, че
именно П. С. към този момент е заемала съответната длъжност. Ето защо, съдът
приема за установена валидността на процесния АУПДВ, тъй като е издаден от
орган, който притежава по делегация от материално компетентния административен
орган това правомощие, съответно не е налице основание по чл. 146, т. 1 от АПК за обявяване за
невалиден на този акт.
На следващо място,
обжалваният АУПДВ е постановен в изискуемата писмена форма, като са посочени
правните основания за неговото издаване- нормативните разпоредби,
регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от
административния орган правомощие и е разяснено съдържанието на разпоредените
правни последици, както и са описани и фактическите основания за издаването на
акта.
В
специалния закон не е регламентирана процедура по издаване на АУПДВ във връзка
с установяването на недължимо платени и надплатени суми, включително по
финансирания от европейските земеделски фондове, както и свързаното с тях
национално съфинансиране. Ето защо, това производство следва да протече в
съответствие с правилата и нормите на АПК, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 166, ал.2 от ДОПК. При
издаване на акта, административния орган не е
допуснал нарушение на административнопроизводствените правила и
материалноправните разпоредби на закона, които да са довели до липса на
волеизявление и на това основание до нищожност на акта или да са повлияли или
да са могли да повлияят върху съдържанието на акта.
Не е
налице и превратно упражняване на власт и такова несъответствие със закона,
което да влече нищожност, тъй като преследваната с административния акт цел е
законоустановена.
Ето
защо, жалбата на „А.“ ЕООД, с която е направено направено искане да се прогласи
нищожност на Акт за установяване на публично държавно вземане №02-260-2600/8776#3 от 08.10.2021г., издаден от
зам. изпълнителения директор на Държавен фонд „Земеделие“ град София, следва да
бъде отхвърлена, като неоснователна.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във
връзка с чл. 37 Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ в полза на ответника следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 /сто/
лева.
Водим от
горното и на основание чл.159, ал.1, т.5 от АПК и чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Харманли,
ул.“***, представлявано от управителя Р. Д. Р. , в частта относно направеното
искане да се отмени като незаконосъобразен Акт за установяване на публично
държавно вземане №02-260-2600/8776#3 от
08.10.2021г., издаден от зам. изпълнителения директор на Държавен фонд
„Земеделие“ град София И
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело № 698/2022г. по описа на Административен съд Хасково в
тази му част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Харманли, ул***,
представлявано от управителя Р. Д. Р. , в частта относно направеното искане да
се прогласи нищожност на Акт за установяване на публично държавно вземане
№02-260-2600/8776#3 от
08.10.2021г., издаден от зам. изпълнителения директор на Държавен фонд
„Земеделие“ град София.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Харманли, ул.***, представлявано от
управителя Р. Р. да заплати в полза на Държавен фонд "Земеделие" гр. София,
направените пред настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 100 лева.
Решението
в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата и е прекратено
производството по делото, имащо характер на опредление подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен административен съд, в 7-дневен срок от
уведомяването на страните.
Решението
в частта, с която е отхвърлена жалбата подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от уведомяването на
страните.
СЪДИЯ: