Решение по дело №698/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 748
Дата: 10 ноември 2022 г. (в сила от 27 март 2023 г.)
Съдия: Пенка Колева Костова
Дело: 20227260700698
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 юли 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№748

гр. Хасково, 10.11.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

 

СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА

 

При участието на секретаря Гергана Тенева, постави за разглеждане докладваното от съдия П.Костова адм.д. №698/2022г. по описа на Административен съд - Хасково и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 27, ал. 3  от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Образувано е по жалба от „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Харманли, ул***, представлявано от управителя Р. Р. подадена чрез пълномощник адв. Д.А., против Акт за установяване на публично държавно вземане №02-260-2600/8776#3 от 08.10.2021г., издаден от зам. изпълнителения директор на Държавен фонд „Земеделие“ град София.

В жалбата се сочи, че акта е нищожен, неправилен, поради нарушение на закона и на процесуалните правила при издаването му, необоснован и несъответен на целта на закона. Жалбоподателят твърди, че оспореният акт не му е редовно връчен, поради което за него не е започнал да тече срока за обжалването му. За това приема, че жалбата му е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването. По отношение на нищожността сочи, че може да бъде заявена без ограничение във времето. Намира, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган, при липса на установената и предписана от закона форма, същият не съдържал всички необходими реквизити съгласно АПК и другите законови разпоредби. В акта не били посочени и не били ясни фактическите и правни основания за неговото издаване. Същият бил издаден и при неизяснена фактическа обстановка. На следващо място се сочи, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като не били налице фактическите и материално правните предпоставки за издаването му. Нарушени били и административнопроцесуалните правила при издавеното му. Не били на лице никакви основания за издаване на акта. По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорения акт, както и за обявяването му за нищожен. Претендират се разноски по делото.

Ответната страна Зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Както в представено по делото придружително писмо вх. № 5162/25.07.2022 / л.12 от делото /, така и в съдебно заседание поддържа становище за недопустимост на жалбата, като подадена след преклузивния срок за оспорване на акта. Поради това се моли същата да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено на основание чл.159, ал.1, т.5 от АПК. Претендира присъждане на разноски по делото. В условията на евентуалност на съдебното решение, прави възражение за прекомерност.

По допустимостта на производството:

Не се спори между страните, че Акт за установяване на публично държавно вземане №02-260-2600/8776#3 от 08.10.2021г., издаден от зам. изпълнителения директор на Държавен фонд „Земеделие“ град София е връчен лично на управителя на дружеството жалбоподател – Р. Д. Р. , който е изписал върху акта „Получих лично на ръка“. Спорна е годината, през която е станало връчването на акта, а именно дали е 2021г. или 2022г. В случая следва да бъде прието, че датата и годината, на която е извършено връчването на оспорения акт е 13.04.2022г., като безспорно при изписване на годината - 2021г. е допусната техническа грешка. Това е така, тъй като не е логично акт, който е с дата на издаване 08.10.2021г. да бъде връчен на 13.04.2021г., т.е. много преди да бъде издаден. Следва да бъде отбелязано и това, че самия оспорващ бланкетно в жалбата заявява, че акта не му е редовно съобщен, но в хода на съдебното производство не ангажира каквито и да било доказателства, които да опровергаят, че в действителност изписания на последна страница от АУПДВ текст „Получих лично на ръка на 13.04.2021г. ОД на ДФЗ гр. Хасково, Р. Д. Р.“, съдържащ и подпис не е положен лично от представляващия дружеството. При това положение следва да бъде прието, че с оглед допусната техническа грешка в годината акта е връчен на 13.04.2022г., съответно жалбата срещу акта е подадена в Административен съд Хасково и е заведена с вх. № 4902 на 13.07.2022г., т.е. много след изтичане на предвидения от законодателя 14-дневен преклузивен срок за обжалването му, поради което е просрочена.

В случая след като подадената от „А.“ ЕООД, гр. Харманли жалба е просрочена, тя следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено в частта, в която се иска да се отмени като незаконосъобразен оспорения акт. С оглед нормата на чл. 149, ал.5 от АПК, съгласно която, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, жалбата следва да бъде разгледана в частта, в която се иска прогласяване на нищожност на акта.

Административен съд Хасково, като взе предвид събраните в хода на производството доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно по делото, че дружеството жалбоподател „А.“ ЕООД е регистрирано с Уникален регистрационен номер УРН:****** в интегрираната система за администриране и контрол ИСАК и е подало заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН: 26/220520/00047, като е заявило за подпомагане парцели по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци / домати, краставици, корнишони и патладжани / СЗ-ДККП.

С оспорения в настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане №02-260-2600/8776#3 от 08.10.2021г., издаден на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и чл. 27, пap. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 година от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", е определено за възстановяване публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) по заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН 26/220520/00047 в размер на 24010.41 лева. В акта е посочено, че е извършена проверка на място (ПнМ) в периода 11.08.2020г. - 11.08.2020г. от дирекция "Технически инспекторат" със заявка № 399735, която е определила парцелите, описани в таблица 1, за допустими за подпомагане по останалите схеми. Но е посочено, че след извършен допълнителен контрол на извършената проверка на място за допустимост на декларираните парцели по заявената схема за обвързано подпомагане, същите се явяват недопустими за подпомагане по СЗ - ДККП. Заявено е, че несъответствията по схемата за гореописаните парцели са посочени в доклад от проверката на място, като за резултатите от извършената ПнМ и причините за недопустимост на парцелите по схемата бенефициентът е информиран с Уведомително писмо с изх. № 01-262-2600/163 от 10.07.2020г. на началник отдел РТИ към ОД - Хасково, получено на 15.07.2020г., с приложено копие от доклад за извършената проверка. Посочено е, че писмото е обжалвано от кандидата в законоустановения срок, като след разглеждането на жалбата е извършена контролна проверка със заявка с № 422048, потвърждаваща резултатите от първоначално извършената проверка на място, за която бенефициентът е уведомен с писмо с № 01-262-2600/163#2 от 08.09.2020г. При извършване на калкулациите по СЗ-ДККП, вследствие на технически пропуск, недопустимостта на парцелите, описани в табл. 1, определена от извършената ПнМ, не е взета предвид и на бенефициента е изплатена сума в размер на 24010.41 лв. по схемата. Установяването на пропуск в отразяването на резултата от допълнителния контрол на извършената проверка на място за допустимост на декларираните парцели по СЗ-ДККП при извършване на калкулацията, допуснат поради техническа причина, наложило повторното преразглеждане на подаденото от „А.“ ЕООД заявление. След приключване на повторните проверки било установено, че парцелите, описани в табл. 1, са изначално недопустими за подпомагане по СЗ-ДККП. За недопустимостта на парцелите кандидатът бил уведомен преди изплащането на финансовата помощ за тях чрез писмото, с което му бил връчен доклада от извършената проверка на място. След извършената прекалкулация изчислената полагаема се финансова помощ по СЗ-ДККП възлиза на 0.00 лв. Разликата между изплатената и полагаемата се финансова помощ по СЗ-ДККП в размер на 24010.41 лв. представлявала недължимо изплатена сума.

Доколкото в специалните закони и в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1).Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. 2).Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. 3).Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. 4).Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора- т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. 5). Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт посоченият порок води до нищожност.

В случая съдът не констатира такива пороци допуснати при издаване акта, които да водят до неговата нищожност.

Оспореният в настоящото производство акт касае публични държавни вземания, като съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, такива са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. В нормата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП се предвижда, че Разплащателната агенция (РА) е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП, ДФЗ е акредитиран за единствена РА за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. В чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП се регламентира, че РА е длъжна да предприема необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК, публичните държавни вземания се установяват от органа, определен в съответния закон – в случая ЗПЗП.

В чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП се посочва, че Изпълнителният директор на ДФЗ, който е и Изпълнителен директор на РА, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК, а съгласно ал. 6 от същия закон, този орган може да делегира това си правомощие и на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Процесният АУПДВ е издадено от Заместник-изпълнителен Директор на ДФЗ. По делото е представена Заповед № 0З-РД/2891#2/16.06.2021 г. за делегиране от Изпълнителния директор на ДФЗ в полза на П. С. – Заместник-изпълнителен директор на ДФЗ на редица правомощия, като в т. 3 се съдържа и правомощието да издава и подписва АУПДВ по всички схеми и мерки по директни плащания, за които реда за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба № 5/27.02.2009 г. Доколкото се касае за подадено заявление за подпомагане по мярка за директни плащания, установена в посочената наредба, то извършеното в полза на конкретния издател делегиране в посочения смисъл следва да се приеме за валидно, тъй като материално компетентният административен орган - изпълнителен директор на ДФЗ има предоставена по закон такава възможност. Делегирането е по отношение на изрично предвиден в чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП орган – Заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, като страните не спорят, че именно П. С. към този момент е заемала съответната длъжност. Ето защо, съдът приема за установена валидността на процесния АУПДВ, тъй като е издаден от орган, който притежава по делегация от материално компетентния административен орган това правомощие, съответно не е налице основание по чл. 146, т. 1 от АПК за обявяване за невалиден на този акт.

На следващо място, обжалваният АУПДВ е постановен в изискуемата писмена форма, като са посочени правните основания за неговото издаване- нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган правомощие и е разяснено съдържанието на разпоредените правни последици, както и са описани и фактическите основания за издаването на акта.

В специалния закон не е регламентирана процедура по издаване на АУПДВ във връзка с установяването на недължимо платени и надплатени суми, включително по финансирания от европейските земеделски фондове, както и свързаното с тях национално съфинансиране. Ето защо, това производство следва да протече в съответствие с правилата и нормите на АПК, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 166, ал.2 от ДОПК. При издаване на акта, административния орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона, които да са довели до липса на волеизявление и на това основание до нищожност на акта или да са повлияли или да са могли да повлияят върху съдържанието на акта.

Не е налице и превратно упражняване на власт и такова несъответствие със закона, което да влече нищожност, тъй като преследваната с административния акт цел е законоустановена.

Ето защо, жалбата на „А.“ ЕООД, с която е направено направено искане да се прогласи нищожност на Акт за установяване на публично държавно вземане №02-260-2600/8776#3 от 08.10.2021г., издаден от зам. изпълнителения директор на Държавен фонд „Земеделие“ град София, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 /сто/ лева.

Водим от горното и на основание чл.159, ал.1, т.5 от АПК и чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Харманли, ул.“***, представлявано от управителя Р. Д. Р. , в частта относно направеното искане да се отмени като незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно вземане №02-260-2600/8776#3 от 08.10.2021г., издаден от зам. изпълнителения директор на Държавен фонд „Земеделие“ град София И

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 698/2022г. по описа на Административен съд Хасково в тази му част.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Харманли, ул***, представлявано от управителя Р. Д. Р. , в частта относно направеното искане да се прогласи нищожност на Акт за установяване на публично държавно вземане №02-260-2600/8776#3 от 08.10.2021г., издаден от зам. изпълнителения директор на Държавен фонд „Земеделие“ град София.

ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Харманли, ул.***, представлявано от управителя Р. Р. да заплати в полза на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, направените пред настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 100 лева.

Решението в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата и е прекратено производството по делото, имащо характер на опредление подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд, в 7-дневен срок от уведомяването на страните.

Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

 

                                                        СЪДИЯ: