Решение по дело №1480/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 869
Дата: 9 юли 2020 г. (в сила от 8 юли 2020 г.)
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20203100501480
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 86908.07.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 08.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20203100501480 по описа за 2020 година
Производството е образувано по жалба на М. Т. М. срещу действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/
Захари Димитров, изразяващи се в насрочване на опис и публична продан по отношение на недвижим имот,
представляващ вилна сграда, находяща се в УПИ № ІV-1213 в квартал 32 по плана на вилна зона – Варна, местност
Евксиноград, ул. „13-та“ № 18, по изпълнително дело № 20198080400374.
С жалбата се претендира отмяна на това действие на ЧСИ, тъй като имотът, към който е насочено
принудителното изпълнение, е единствено жилище на жалбоподателката и семейството й и следователно е
несеквестируем. Иска се отмяна действията на ЧСИ по насочване на принудителното изпълнение спрямо имота.
Взискателят В. Г. В. чрез адвокат Галя Николова е депозирал отговор по жалбата, в който излага, че
процесният имот, върху който е наложена възбраната в действителност представлява жилищна сграда с
полуподземен етаж с площ от 83,05 кв.м, първи етаж с площ от 92,13 кв.м, втори етаж с площ от 79,07 кв.м и гараж с
площ от 23 кв.м, което значително надвишава жилищните нужди на жалбоподателката и семейството й. отделно от
това се сочи, че същата притежава и идеални части от имот, придобит по дарение и наследство, находящ се в град
Варна – кв. Аспарухово, ул. „Места“ № 15, представляващ дворно място с площ 300 кв.м, както и от първия етаж от
жилищната сграда, построена в дворното място.
ЧСИ излага в обясненията си, че жалбата е неоснователна, доколкото жалбоподателката притежава и друг
жилищен имот, в който живее, тъй като е посочила неговия административен адрес като такъв за призоваване по
делото. Също така се излага, че възбраната е наложена и върху гараж, който не е жилище, за да се ползва от
несеквестируемостта.

За да се произнесе, ВОС съобрази следното:
Изпълнителното производството е образувано в кантората на ЧСИ Захари Димитров въз основа на
прехвърлено за продължаване на действията изпълнително дело № 20187170400276 по описа на ЧСИ Румяна
Тодорова с взискател В. Г. В. и длъжник М. Т. М. .
От материалите по изпълнителното дело е видно, че с молба от 04.03.2020 г. е поискано насочване на
принудителното изпълнение срещу недвижим имот, представляващ вилна сграда, находяща се в УПИ № ІV-1213 в
квартал 32 по плана на вилна зона – Варна, местност Евксиноград, ул. „13-та“ № 18, състояща се от сутерен с площ
от 46,32 кв.м, първи жилищен етаж, състоящ се от две спални, дневна, кухненска ниша със столова, баня и тоалет
на площ от 60,59 кв.м, втори жилищен етаж, състоящ се от две спални, баня и тоалет, коридор на площ от 42.07 кв.,
както и гараж в постройката на площ от 23,59 кв.м.
Опис е бил насрочен за 01.04.2020 г., но не е извършен с оглед Закона мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците

Съгласно разпоредбата на член 435, алинея 2, точка 2 от ГПК длъжникът може да обжалва насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, каквито твърдения има изложени в жалбата,
поради което и настоящият състав на въззивния съд намира жалбата за допустима.
Преди да пристъпи към принудително изпълнение върху недвижим имот, който е собственост на длъжника,
съдебният изпълнител възбранява този имот, респективно имоти. Самата възбрана по своето същество не
представлява обжалваемо действие по смисъла на член 435 от ГПК, тъй като тя няма самостоятелно значение. На
обжалване подлежи обаче насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. По такава жалба
съдът следва да се произнесе дали имущественият обект, към който е насочено изпълнието за събиране на
вземането е секвестируем, и дали изпълнителното действие, което се обжалва, е несъвместимо с
несеквестируемостта и я нарушава. В този смисъл е и точка 1 от тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.,
постановено по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд.
Съгласно разпоредбата на член 444, точка 7 от ГПК изпълнение не може да бъде насочено върху жилището на
длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо
от това дали длъжникът живее в него. Ако обаче жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете
на семейството му, определени с наредба на Министерски съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са
налице условията на член 39, алинея 2 от Закона за собствеността. Няма спор, че процесният недвижим имот
представлява жилище. Безспорно е доказано от събраните доказателства, че това жилище не е единственото
такова на Маргарита Мертенс, същата притежава и друго жилище в град Варна. Отделно от това жалбоподателката
не е посочила каквито и да е било доказателства за притежаваните от членовете на семейството й имоти.
Изискването на член 444, точка 7 от ГПК е не само длъжникът, но и никой друг от семейството му да не притежава
друг жилищен имот и доколкото от това обстоятелство се ползва длъжника, то негова се явява и тежестта да
докаже това съобразно разпоредбата на член 154, алинея 1 от ГПК.

С оглед изложените мотиви жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.

Водим от горното и на основание член 437 от ГПК, съдът

РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. Т. М. срещу действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Захари Димитров,
изразяващи се в насрочване на опис и публична продан по отношение на недвижим имот, представляващ вилна сграда,
находяща се в УПИ № ІV-1213 в квартал 32 по плана на вилна зона – Варна, местност Евксиноград, ул. „13-та“ № 18, състояща
се от сутерен с площ от 46,32 кв.м, първи жилищен етаж, състоящ се от две спални, дневна, кухненска ниша със столова, баня и
тоалет на площ от 60,59 кв.м, втори жилищен етаж, състоящ се от две спални, баня и тоалет, коридор на площ от 42.07 кв.м,
както и гараж в постройката на площ от 23,59 кв.м, по изпълнително дело № 20198080400374. Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване на основание член 437, алинея 4, изречение второ от ГПК. Препис от решението да се
изпрати на ЧСИ за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________