№ 8481
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110136539 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на М. С. А. срещу „Неткредит“
ООД, с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответника, че страните не са обвързани от договор за
потребителски кредит № 202206130950560108/13.06.2022 г. поради
нищожност на същия поради уговаряне на незаконен размер на
възнаградителна лихва, непосочване на годишен процент на разходите,
невключване на уговорена в чл. 6 от договора неустойка в годишния процент
на разходите, а при условия на евентуалност – че страните не са обвързани
само от последната клауза поради противоречие с добрите нрави и
неравноправност.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за
потребителски кредит № 202206130950560108/13.06.2022 г., с който на
ищцата били отпуснати от ответника 3000 лева при годишен лихвен процент
40,88 % и годишен процент на разходите 49,49 %, като кредитът бил със срок
на изплащане 24 месеца и общата дължима сума била 4400 лева. В чл. 6 от
договора се предвиждало, ако ищцата не предостави обезпечение в 3-дневен
срок, същата да дължи на кредитора и 5136 лева неустойка. Ищцата твърди,
че е изплатила изцяло задължението по договора, но той бил нищожен и
следвало да върне само получената главница, тъй като в договора била
уговорена лихва в размер над 3 пъти над законната и това я правело
незаконна, като посочването на по-висока лихва било основание да се приеме,
че липсва реквизит на договора – точно посочване на лихвения процент,
поради което целият договор е нищожен. Освен това не било посочено кои
компоненти се включват в изчислението на годишния процент на разходите,
поради което и той бил неточно посочен, а това означавало, че липсва и този
1
реквизит на договора, а и освен това в годишния процент на разходите не
била включена неустойката. За неустойката се сочи, че била уговорена в
противоречие с добрите нрави, тъй като силно се отклонявала от размера
дори на вероятните вреди на кредитора от непредоставяне на обезпечение.
Претендират се и разноски.
В законоустановения срок не е подаден отговор от ответника –
„Неткредит“ ООД. Исковата молба е връчена за отговор на 14.09.2023 г., а
отговорът е подаден на 18.10.2023 г. Въпреки това съдът следва да зачете
възраженията в късно подадения отговор, като взема предвид преклузивния
срок по чл. 133 ГПК и не взема предвид фактически и насрещни възражения.
Поради това ответникът признава, че е сключен твърденият от ищцата
договор, като тя е получила 3000 лева, а размерът на уговорената неустойка
не е включен в годишния процент на разходите. Поддържа, че уговорената
лихва не противоречи на добрите нрави, тъй като е в предвиден в закона
размер, а неустойката не била лихва и като разход за неизпълнение не
следвало да се включва в ГПР. Лихвеният процент и ГПР били посочени
изрично и нямало защо да се пресмятат, а уговорената неустойка имала
изцяло обезпечителна функция и не противоречала на добрите нрави. Поради
това се иска отхвърляне и на главния, и на евентуалния иск. Претендира
разноски.
Страните не се явяват в откритото заседание по делото, ответникът
твърди, че е търпял вреди от непредоставяне на обезпечение от ищцата.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 12 – 21 от делото Договор за
потребителски кредит № 202206130950560108/13.06.2022 г. между страните,
чието сключване не се оспорва, ответникът е предоставил на ищцата кредит
от 3000 лева при лихва от 40,88 % годишно, като кредитът е следвало да се
върне на 24 месечни вноски по 185 лева, или общо 4440 лева до 14.06.2024 г.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора ищцата е била длъжна да си осигури
банкова гаранция до деня, следващ деня на сключване на договора, като това
става за нейна сметка. При неизпълнение на това задължение съгласно чл. 6,
ал. 1 се дължи неустойка в размер на 5136 лева – повече от целия размер на
кредита.
Ответникът е признал, че неустойката не е включена в ГПР.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Съдът следва първо да провери клаузите относно годишния процент на
разходите (ГПР), като намира, че следва да отговори на въпроса дали липсата
на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за
нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да
определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който
в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските
2
кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата
и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея – вж.
така и практиката на Съда на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение
от 09.11.2016 г. по дело C-42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран
в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр
представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да
получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в
посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита
(нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер
винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в
знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са
част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора
за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от
решението по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
При това е без значение дали потребителят е намерил грешката в ГПР
или се е съгласил с нея – основна задача на съда по потребителски дела е да
отиде отвъд буквалното съгласие на страните, за да възстанови
икономическия баланс по договора в съответствие със законовите правила за
защита на потребителя и принципите в тази насока – за това вж. и указанията,
дадени от СЕС във вече цитираното вече от решение по дело C-377/14
Radlinger и Radlingerová, т. 52, и цитираната там съдебна практика.
Следователно с какво се е съгласил или не потребителят, който не може да се
очаква да е правно информиран, е въпрос без всякаква релевантност за
делото.
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
3
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само
онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
Нерелевантно е и възражението на ответника, че търпял вреди от това,
че не му е учредено обезпечение по договора – няма забрана да има такава
санкция за непредоставяне на обезпечение, но е задължение на кредитора в
случай, че изисква такова, да включи разходите в ГПР, което ответникът
признава, че не е направил.
В случая това е така, тъй като са налице две възможни хипотези, които
следва да се разгледат като „прилагане на търговски клаузи“ по смисъла на §
1, т. 1 ЗПКр – кредитът или се отпуска без обезпечение и се плаща неустойка,
която е разход по него и следва да се включи при изчисляване на ГПР, или
ответникът би бил длъжен да си търси сам банкова гаранция и да плати
разходите за това, поради което ще се окаже, че за отпускане на кредита има
условие, като за да се отърве от него, потребителят плаща неустойка. Поради
това неустойката следва да се включи в общите разходи, от които се формира
ГПР и щом това не е направено, то договорът между страните е нищожен
поради неправилно посочен реквизит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Същата е доказала разноски в размер на 387,39 лева – държавна такса, а
на адвоката следва да се изплатят и 400 лева – адвокатски хонорар, определен
по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв за безплатна защита по договор на лист 9 от делото,
който съдържа клауза в този смисъл.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. С. А. иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, чл. 22 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр по отношение на
„Неткредит“ ООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул.
„Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 10, че М. С. А., с ЕГН: **********, и адрес: С.,
ж.к. „Л.“ *, вх. *, ет. *, ап. **, не е обвързана с Договор за потребителски
кредит № 202206130950560108/13.06.2022 г. между страните поради
нищожност на последния.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Неткредит“ ООД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 10,
да плати на М. С. А., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Л.“ *, вх. *, ет. *,
ап. **, сумата от 387,39 лева (триста осемдесет и седем лева и 39 стотинки) –
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв
Неткредит“ ООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул.
4
„Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 10, да плати на адв. Д. Л. Ф., с код по БУЛСТАТ:
*********, и адрес на кантората: С., ул. „П. П.“ № *, ет. *, ап. **, сумата от
400 лева (четиристотин лева) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5