Р Е
Ш Е Н
И Е № 260026
гр. София, 17.02.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично
заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Г. ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 29 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
М.Я.М. *** е предявила срещу „З ” АД, ЕИК обективно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ :
1. за заплащане на обезщетение в размер на 30 000
лева за причинени на ищцата неимуществени вреди – физически болки и страдания,
стрес, тревожност и нарушение на съня вследствие нанесени й телесни увреждания
– закрито счупване
на костите на носа, мозъчно сътресение, травма на нервни коренчета на
лумбосакралния отдел на гръбначния стълб и дискови хернии на ниво L3-4 вляво и L4-5 вдясно, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 08.09.2019 год. в района на 22 км
на АМ „Хемус“ /посока от гр. С. към гр. В./,
по вина на Й.И.Й. с
ЕГН ********** – водач на пътнически автобус марка
„Мерцедес“, модел „0350“ с ДК № СА 7002 АА, със застрахователна полица № BG/22/119000169232 за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника,
валидна от
10.01.2019 год. до 09.01.2020 год., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 03.10.2019 год., до окончателното
й заплащане и
2. за заплащане на обезщетение в размер на 250 лева за
причинени й имуществени вреди вследствие на горното ПТП – направени от ищцата
разходи за диагностициране на причинените й увреждания – заплатена цена за
извършена магнитнорезонансна
томография по фактура № **********/03.10.2019 год. на ДКЦ „А“ ООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
03.10.2019 год., до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и
заплащане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА предоставена
на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото от адв. Г.Й. от САК.
С исковата молба се твърди, че на 08.09.2019 год. ищцата пътувала в пътнически автобус марка „Мерцедес“, модел „0350“ с ДК № СА 7002 АА, управляван от Й.И.Й. с ЕГН **********, като седяла с поставен
обезопасителен колан на седалка № 21, намираща се в колоната седалки зад водача
– до пътеката към задната врата на автобуса. В района на 22 км на АМ „Хемус“
/посока от гр. София към гр. Варна/ водачът на автобуса вследствие нарушаване
на правилата за движение по пътищата и движение с несъобразена скорост
застигнал и ударил отзад намаляващия скоростта пред него товарен автомобил „ДАФ
ХФ 105.460“ с ДК № РВ 9222 СА с ремарке „Шмитц СКО
24“ с ДК № С 1527 ЕК, управляван от Б.П.А.,
вследствие на което реализирал ПТП с пострадали лица, между които и ищцата М.М.. Горното било отразено в съставения констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 121/09.09.2019 год. на ОД „Полиция“ – С.
Вследствие на инцидента ищцата получила травматични
увреждания и била приета за лечение в УМБАЛ „С“ АД – С. за периода от 08.09.2019 год. до 11.09.2019
год. в Клиника по лицево-челюстна
хирургия, където й била поставена диагноза счупване на костите на носа,
закрито. На 09.09.2019 год. ищцата претърпяла оперативна интервенция : закрито
наместване на дислокацията на други определени места, отразено в Епикриза към
ИЗ № 20497/2019 год.
Твърди се, че както по време на болничното лечение,
така и след изписването ищцата се оплаквала от силни болки в областта на носа,
невъзможност за нормално дишане и хранене, главоболие, световъртеж, болки в
кръста и изтръпване в долните крайници. Последното наложило да бъде прегледана
от неврохирург, като й била поставена диагноза мозъчно сътресение с
придружаващи заболявания и усложнения : травма на нервни коренчета на
лумбосакралния отдел на гръбначния стълб. Било й назначено медикаментозно
лечение за стабилизиране на състоянието й.
Поради нестихващите болки в областта на шията и
главата, на ищцата й се наложило да проведе изследване – ядрено-магнитен
резонанс. При разчитане на изследването от 01.10.2019 год., направено в ДКЦ „А“
ООД, при пострадалата били установени следните увреждания : малка
интрафораменална дискова херния на ниво L3-4 вляво; малка парамедианна дискова
херния на ниво L4-5 вдясно. Изследването коствало на ищцата разход в размер на
250 лева, видно от фактура № **********/03.10.2019 год. и приложения към нея фискален бон.
Твърди се, че и към настоящия момент ищцата продължава
да изпитва силни болки в областта на носа, затруднено дишане, болки в кръста,
изтръпване на крайниците и главоболие, като болките й се засилват особено
нощем. Това води до постоянен дискомфорт, обездвижване, свързано с невъзможност
за задоволяване на елементарни хигиенни и битови нужди без помощта на някой от
близките й. Инцидентът се отразил негативно и на психиката на пострадалата, която
поради силните болки страда от нарушения на съня, понижено настроение,
тревожност, чувство за безпомощност и малоценност. Негативно върху
самочувствието й се отразява и загрозяването на лицето й вследствие на
счупените носни кости. Твърди се, че получените стресови посттравматични
състояния водят до нарушения в нормалния социален живот на ищцата и създават
трайни препятствия за упражняване на обикновените битови и трудови дейности.
Ищцата сочи, че за пътническия автобус марка „Мерцедес“, модел „0350“ с ДК № СА 7002 АА, управляван при ПТП от
деликвента Й.И.Й., била сключена с ответника застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/22/119000169232, , валидна от 10.01.2019 год. до 09.01.2020 год., т.е. към датата на ПТП, 08.09.2019 год.
Твърди се, че М.Я.М. депозирала писмена
застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ – вх. № 13012/03.10.2019 год.
по описа на З. „Л.И.” АД, като при ответника била образувана преписка по щета №
0000-1000-03-19-7724/03.10.2019 год., а с допълнителна молба от 28.10.2019 год.
ищцата представила допълнително изискани й от застрахователя документи,
удостоверяващи настъпването на щетата и последиците от същата. До изтичане на
тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, 03.01.2020 год., ответникът не се е произнесъл по
претенцията, което обуславя интереса от
предявяване на настоящите искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ.
С писмения отговор на и.м. ответникът е оспорил
исковете като неоснователни, а искът по чл.432, ал.1 от КЗ – и като завишен по
размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил
възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за
виновност на водача на катастрофиралото МПС, застраховано при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като не се оспорва
наличието на валидна такава към момента на ПТП. Прави се възражение по чл.51,
ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от бездействието на
ищцата, за която се сочи, че е пътувала в автобуса към момента на ПТП без
поставен обезопасителен колан.
Ответникът също претендира
направените по делото разноски.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представените
с исковата молба и с молба от 05.11.2020 год. на ищцата констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 121/09.09.2019 год. на
ОД „Полиция“ – С. и протокол за оглед на местопроизшествие от 08.09.2019
година на РУП Е.П., в същите е отразено
ПТП, настъпило на 08.09.2019 год. в района на 22 км на АМ „Хемус“ /посока от гр. С. към гр. В./, с участници : МПС 1 – пътнически автобус марка
„Мерцедес“, модел „0350“ с ДК № СА 7002 АА,
с водач Й.И.Й.
с ЕГН ********** и МПС 2 –
товарен автомобил марка „ДАФ ФТ ХФ 105 460” с ДК № РВ 92 22 СА, с водач Б.П.А. Отразено е, че участник 1 засича и удря намаляващия
скоростта участник 2 отзад, с което реализира ПТП. Отразено е, че при катастрофата са пострадали седем пътуващи в
автобуса лица, включително шофьорът и ищцата, получила лицева травма.
От показанията на свидетеля Й.И.Й., водачът на катастрофиралия пътнически автобус, се установява, че управлявал автобус „Мерцедес“ по автобусна линия С. – М. – Л. по автомагистрала „Хемус“, когато преди разклона за с. Ж. настигнал ТИР, който се движил приблизително със същата като неговата скорост от 85-90 км/ч. Когато се приближил, първоначално разстоянието било 60 – 80 метра, но внезапно видял пушек от гумите на ТИР-а, който рязко намалил скоростта. Й. също задействал спирачната система, но тъй като вече бил на около 10-тина метра, а в същото време в лявата му съседна лента на пътното платно го изпреварвали два автомобила, не успял да предотврати удара. Автобусът се ударил в ремаркето на ТИР-а и спрял извън пътното платно в посока към дерето. В този момент свидетелят бил заклещен между волана и ламарините, а впоследствие се установило, че има два счупени крака и ребра; въпреки това успял да натисне бутона за да отвори вратата на автобуса за да излязат пътниците. В един момент хората отвън се разкрещели, че автобусът се движи към дерето, а шофьорът е вътре и със сетни усилия Й. успял да дръпне ръчната спирачка и да го спре.
Свидетелят сочи, че автобусът бил оборудван с предпазни колани на всички седалки, като на пасажерските коланите били ниско долу /двуточкови/. Не знае дали всички пътници били с поставени колани по време на ПТП, тъй като горното не се виждало в огледалото за обратно виждане.
От заключението по назначената КСМАТЕ, изготвено след запознаване с материалите по делото, вкл. обсъдените горе констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие и показанията на св. Й., се установява следния механизъм на настъпване на ПТП :
Мястото на удара между автобуса „Мерцедес 0350“ с ДК № СА 7002 АА и товарения автомобил “ДАФ ХФ 105.460“, с ДК РВ 9222 СА, с ремарке “Шмитц СКО 24“, с ДК № С1527 ЕК, се определя от експертизата върху пътното платно, както следва –
- по дължина на платното за движение – на около 50 – 52 метра след приетия по време на огледа ориентир № 1, описан в горния протокол /билборд, отстоящ на 5 метра вдясно от десния край на асфалтовото покритие;
- по широчина на платното за движение – на около 8 – 10 метра вляво от десния край на асфалтовото покритие на платното за движение, по отношение посоката на движение от С. към В..
Скоростта на движение на двете ППС към този момент се определя от в.л. от деформациите им, тъй като по делото липсват други данни, въз основа на които да може да се определи точно скоростта им към момента на удара и непосредствено преди това. Приема се, че към момента на удара товарният състав /товарният автомобил с ремарке/ се е намирал в активен спирачен режим, докато автобусът е бил в двигателен режим. Въз основа на горните данни и окончателните места на установяване на превозните средства след приключване на ударния процес се определят приблизителни стойности на скоростите, а именно : на автобуса – около 50 км/ч и на товарния състав – около 20 км/ч.
В с.з. на 02.02.2021 год. в отговор на поставен от съда въпрос автоекспертът допълва, че единствената причина за настъпване на ПТП в случая е липсата на постоянен контрол над управляваното МПС от страна на водача на автобуса, а не на действия на другия участник в ПТП или на трето, неучастващо в него лице.
От същото заключение, както и от заключението по назначената СМЕ, изготвено след запознаване с медицинската документация, представена по делото, се установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие пострадалата М.Я.М. е получила следните травматични увреждания – лицева травма, изразяваща се в разкъсноконтузна рана в областта на носа и счупване на носните кости; периорбитален хематом и оток на меките тъкани, като раната е заздравяла е образуването на ръбец.
В.л. сочи, че в представената с и.м. епикриза, издадена на базата на история на заболяването с № 20497 от болница „С“ – С., е отразено, че М.Я.М. е постъпила на лечение в Клиниката по лицевочелюстна хирургия на болницата на 08.09.2019 год. след като пострадала при ПТП като пасажер в автобус, който се блъснал в друго превозно средство, при което се ударила в предната седалка и получила рана в областта на носа, съпроводена с обилно кървене. Не е губила съзнание и има ясен спомен за случилото се. При постъпването в клиниката е била с оплаквания от болка и невъзможност да диша през носа и силно нарушена естетика следствие на разкъсноконтузната рана. Приложено било оперативно лечение, при което е извършено закрито наместване на носните кости. Изписана е с подобрение на 11.09.2019 год. с диагноза по МКБ – Счупване на носни кости закрито.
Видно от обсъдения от в.л. лист за преглед на пациент в СО с № 65 от дата 16.09.2019 год., пострадалата е била на преглед и е й била поставена основна диагноза по МКБ – Мозъчно сътресение. Като придружаващо заболяване е отразено : Травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб. Анамнестично е записано, че след изписването й от болничното заведение продължила да се оплаква от главоболие и световъртеж, като съобщава за болки в кръста, появили се след инцидента, както и изтръпване в долни крайници.
Обективно е отразено : Леко увредено общо състояние. Заема анталгично положение в леглото. Изразен цефалгичен синдром. Периорбитален оток на меки тъкани и нос. Изразен вертебрален синдром за лумбален отдел с хпестезия по коренчев тип за дерматом ЛЗ и Л4. Без изразен двигателен дефицит. Препоръчано е КТ на главен мозък и МРТ на лумбални прешлени.
По делото представено и копие на фиш за проведено МРТ изследване на поясни прешлени със заключение – МР данни за малка интрафораменална дискова херния на ниво ЛЗ-4 вляво. Малка парамедианна дискова херния на ниво Л4-5 вдясно.
СМЕ сочи, че възстановяването при подобни тип лицеви травми протича в рамките на около 25-30 дни, като възстановяването е пълно, ако оперативната намеса е успешна. В конкретния случай няма приложена по делото медицинска документация, в която да са отразени усложнения от страна на травмата на носа след проведеното лечение. Сочи се, че в първите дни след инцидента пострадалата е изпитвала значителни по интензитет болки и страдания в областта на лицето, което е богато инервирано и кръвоснабдено, като в рамките на периода от около 30 дни болезнеността е намаляла и изчезнала. В с.з в отговор на поставени от пълномощника на ищцата въпроси в.л. допълва, че всяка подобна травма в областта на носа е съпроводена с продължителна и силна болезненост, която постепенно намалява, поради което през следващите дни след инцидента със сигурност пострадалата се е оплаквала или е имала главоболие и съпроводените с това усещания – замайване, световъртеж и др.
В отговор на въпроса дали са налице трайни последици за здравословното състояние на ищцата, СМЕ дава заключение, че раната в областта на лицето е заздравяла с образуването на ръбец, който ще остане доживот и води до козметичен дефект /загрозяване/.
В отговор на поставената от ответника задача КСМАТЕ дава заключение, че и в случай, че пострадалата е използвала обезопасителен колан по време на инцидента, е щяла да получи описаната горе лицева травма и мозъчно сътресение, тъй като поставеният двуточков обезопасителен колан, с каквито колани е била оборудвана пасажерската част на автобуса, не ограничава придвижването на частта над кръста на тялото на ползващия колана пасажер.
От показанията на свидетелката Я.М., дъщеря на ищцата, се установява, че на 08.09.2019 год. майка й участвала в ПТП на автомагистрала „Хемус“ на път за с. Ч. Свидетелката я изпратила на автогарата в два часа на обяд, а в четири следобед майка й се обадила по телефона, че е станала катастрофа – говорела бавно и много тихо, едва я чувала, но разбрала, че се връща в София с линейка. Впоследствие разбрала, че тя и шофьорът на автобуса били най-тежко пострадали и транспортирани в „Св. Анна“ в С.
Същия ден видяла майка си в Спешно отделение на болницата – била в инвалидна количка, цялата в кръв и с огромна дупка в областта на носа. Претърпяла операция на следващия ден за наместване на носа, който буквално бил изкривен. След интервенцията останала още няколко дни в болницата, тъй като освен счупването на носа имала и болки в кръста от удара, както и в челюстта, не можела да говори и да се храни.
След изписването на ищцата от болницата за нея се грижила дъщеря й, а когато била на работа, помагали техни близки. Налагало се да ползва чужда помощ, защото вероятно от удара в главата не можела да ходи и да пази равновесие. И понастоящем не се е възстановила напълно – продължава да изпитва болки в кръста и в тялото, появили се след катастрофата; когато е студено, няма обоняние, но и през останалото време няма пълно такова.
От момента на инцидента ищцата повече не се е придвижвала с автобус, а и не позволява на дъщеря си. Когато в деня на ПТП пътувала към с. Черни връх, имало предизборна кампания, а тя била кандидат за кмет на селото, където живеела. Заради седмиците лечение след катастрофата не могла да провежда кампанията си и в крайна сметка изгубила изборите.
С
определението си по чл.374 от ГПК с оглед становището на ответника с отговора
на и.м. съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и
ненуждаещо се от доказване твърдяното от ищцата застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за пътнически автобус
марка „Мерцедес“, модел „0350“ с ДК № СА 7002 АА, със застрахователна полица
№ BG/22/119000169232 на З. „Л.И.” АД,
валидна от 10.01.2019 год. до 09.01.2020 год., т.е. към датата на ПТП, 08.09.2019 год.
Видно от представената с и.м. застрахователна
претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на М.Я.М. – вх. № 13012/03.10.2019 год. по
описа на З. „Л.И.” АД, при ответника била образувана преписка по щета №
0000-1000-03-19-7724/03.10.2019 год., а с допълнителна молба от 28.10.2019 год.
ищцата представила допълнително изискани й от застрахователя документи,
удостоверяващи настъпването на щетата и последиците от същата. До изтичане на
тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, 03.01.2020 год. няма данни ответникът да се е произнесъл по
претенцията.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна
на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по
чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни
– чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага срокът
по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да
е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ,
като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и
изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените
претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е
било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата
на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в
случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне
на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са
представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496,
ал.1 от КЗ – тримесечен.
В настоящия случай допустимостта
на предявените искове съгл. разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на М.Я.М.
– вх. № 13012/03.10.2019 год. по описа на З. „Л.И.” АД, по която няма данни
застрахователят да се е произнесъл до изтичане на
тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ.
По основателността на
предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1
от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител,
като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
В настоящия случай от събраните гласни и
писмени доказателства и от заключението по назначената КСМАТЕ бе установено по
несъмнен начин, че единствената причина
за настъпването на описаното с и.м. ПТП са били субективните действия на водача
на пътническия
автобус марка „Мерцедес“, модел „0350“ с ДК № СА 7002 АА – Й.И.Й., който в зоната на ПТП не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство,
което управлява, като се е ударил в движещото се пред него пътно превозно
средство. В резултат на удара между двете ППС седналата на пасажерска седалка М.Я.М. се е ударила в седалката пред нея и са й
били нанесени описаните в и.м. телесни
увреждания – закрито счупване на костите на носа, мозъчно сътресение, травма на
нервни коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб и дискови хернии
на ниво L3-4
вляво и L4-5 вдясно.
По отношение на описаните травма
на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб и дискови
хернии следва да се посочи, че същите не фигурират в епикризата, издадена от
„Св. Анна“, където ищцата е претърпяла оперативна интервенция за закрито
наместване на носните кости, тъй като в болницата М. не е била преглеждана от
неврохирург. При последващ преглед 5 дни след изписването й от болничното
заведение вече й е била поставена
основна диагноза по МКБ – Мозъчно сътресение, с придружаващо заболяване –травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб. В лист за преглед на пациент в СО с № 65/16.09.2019 год. е отразено, че ищцата след изписването й от болничното заведение продължила да се оплаква от главоболие и световъртеж, като съобщава за болки в кръста, появили се след инцидента, както и изтръпване в долни крайници. Горното се потвърждава и от показанията на свидетелката Я.М., която сочи, че болките в кръста при майка й са се появили след катастрофата и не са престанали и до днес.
При проведения преглед на 16.09.2019 год. ищцата била насочена към КТ на главен мозък и МРТ на лумбални прешлени с оглед появилите се оплаквания. От представения по делото фиш за проведено МРТ изследване на поясни прешлени е видно, че заключение за проведеното изследване е за МР данни за малка интрафораменална дискова херния на ниво ЛЗ-4 вляво. Малка парамедианна дискова херния на ниво Л4-5 вдясно.
В
обобщение на горното съдът приема, че независимо, че травмата на нервните коренчета на лумбосакралния
отдел на гръбначния стълб и дискови хернии на ниво L3-4 вляво и L4-5 вдясно при ищцата не са посочени в заключението на
СМЕ като увреждания, причинени й при ПТП, то същите са удостоверени пет дни
след катастрофата, като е удостоверено и че са се появили след нея, а не са
били предходни заболявания, т.е. установено бе и че същите, наред със закритото счупване
на костите на носа и мозъчното сътресение, са в причинна връзка с противоправните действия на
деликвента, причинил ПТП – Й.Й.. Вината
на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на
противното, а горната презумпция в настоящото производство не само не бе
опровергана, но и от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен начин
– с установяването на факта на нарушаване на правилата за движение по пътищата
от този водач, регламентирани в чл.20, ал.1 от ЗДвП –
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват.“.
Установена бе и причинната връзка между горните
нанесени на ищцата телесни увреждания и търпените нея физически болки и
страдания в хода на възстановителния процес.
По делото бе установен и последният
елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя
по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – обстоятелството,
че за пътническия
автобус марка „Мерцедес“, модел „0350“ с ДК № СА 7002 АА, управляван при ПТП от Й.И.Й., е била
сключена със
З. „Л.И.” АД застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица № BG/22/119000169232 на, валидна от 10.01.2019
год. до 09.01.2020 год., т.е. към датата
на ПТП, 08.09.2019
год.
Доказани по основание,
предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди,
са доказани изцяло
и по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта
на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното
отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице. В настоящия
случай неимуществените вреди са във формата на физически болки, страдания и стрес като пряка и непосредствена последица от получените
при ПТП травматични увреждания. Към момента на причиняване на
травмите ищцата е била на 48 години, като с оглед естеството на получените от
нея наранявания не може да се очаква пълно възстановяване от част от травматичните
увреждания; заключението по назначената СМЕ, неоспорено от страните, сочи, че раната
в областта на лицето на ищцата е заздравяла с образуването на ръбец, който ще
остане доживот и води до козметичен дефект /загрозяване/. От друга страна, от показанията на св. Я.М., дъщеря на ищцата,
се установява, че появилите се след ПТП при майка й болки в областта на кръста
в резултат на травмата
на нервните коренчета на лумбосакралния
отдел на гръбначния стълб и двете дискови хернии, не са преминали повече от година след
инцидента. От същите показания, както и от заключението на СМЕ, се установява, че
търпените от ищцата болки и страдания са били с голям интензитет в областта на
счупените носни кости – тази област на лицето е богато инервирана и кръвоснабдена,
като СМЕ сочи, че в сходни случаи болезнеността
намалява и изчезва в рамките на около 30 дни – с уговорката, че в.л. не е
извършило личен преглед на ищцата. Експертизата сочи, че всяка подобна травма в областта на носа е съпроводена с продължителна и
силна болезненост, която постепенно намалява, поради което през следващите дни
след инцидента със сигурност пострадалата се е оплаквала или е имала главоболие
и съпроводените с това усещания – замайване, световъртеж и др. Горното се
потвърждава и от показанията на св. М., която сочи, че в дните след изписването
й от болницата майка й не е можела да ходи и да пази равновесие.
Съдът приема, че наред с
установените по делото описани горе травматични увреждания и причинен стрес на
ищцата, същата не установи част от твърденията си по и.м. – за нарушение на съня й, което да е в причинна връзка с
ПТП, а от друга страна не бе установено и че частичната загуба на обоняние, за
която говори дъщеря й, също е в такава причинна връзка; последното не е и
въведено като основание на исковата претенция.
В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни
проявления на причинените на М.Я.М. увреждания налагат определяне на обичайния
определян в практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени
неимуществени вреди, което следва да допринесе за репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищцата, а
именно – обезщетение в размер на 30 000 лева, която сума съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата,
която със своето бездействие да е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат – като е пътувала в автобуса без поставен обезопасителен колан. Видно
от неоспореното от страните заключение на КСМАТЕ, при отчитане конкретния механизъм
на пътнотранспортното произшествие са налице условията, при които част от констатираните
увреждания са щели да бъдат получени и при наличието на поставен обезопасителен
колан, като в конкретния случай коланът не може да ограничи или намали тежестта
на уврежданията в областта на лицето и главата. От друга страна, провеждането
на пълно доказване за обстоятелството, че пострадалата не е била с поставен
колан, е възложено на ответника, направил възражението за съпричиняване, а
такова доказване не бе проведено.
Върху сумата от 30 000 лева съдът на осн. чл.409 от КЗ съдът
следва да присъди и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 04.01.2020 год. – деня, следващ
изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като отхвърли иска за заплащане на законна лихва в
частта му за периода от 03.10.2019
год. до 03.01.2020 год.
Предявеният втори обективно
съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди –
направени от ищцата разходи в размер на 250 лева за диагностициране на
причинените й увреждания – заплатена цена за извършена магнитнорезонансна
томография по фактура № **********/03.10.2019 год. на ДКЦ „А“ ООД, е изцяло доказан по основание и размер, поради
което съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата горната сума, ведно
със законната лихва, считано от 04.01.2020 год. – деня, следващ изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като отхвърли иска за заплащане на законна лихва в
частта му за периода от 03.10.2019
год. до 03.01.2020 год. По делото по несъмнен начин бе установено, че ищцата е
била насочена за извършване на такова изследване при поведения последващ
преглед след изписването й от болничното заведение, както и че магнитнорезонансна
томография е потвърдила
уврежданията в областта лумбосакралния отдел на гръбначния стълб, които, както бе
посочено, са в резултат на травмите при ПТП. Установено бе и че извършването на
този разход е бил наложителен с оглед нуждата от спешна диагностика, както и че
е бил сторен от ищцата.
По
отношение на държавните такси и разноски :
Тъй
като с определение № 138/10.03.2020 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е
била освободена от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то
с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се
осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения
размер на исковете – ДТ в размер на 1 250 лева /ДТ по иска с цена от 250 лева е
в минималния размер по чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК – 50 лева/, както и изплатените разноски от бюджета на
съда в размер на 300 лева – изплатено възнаграждение на в.л. по СМЕ.
В
хода на производството по делото ищцата не е направила съдебни или деловодни разноски
и такива не следва да й се присъждат.
Тъй като, видно от
представения в с.з. на 02.02.2021 год. договор за правна помощ от 20.10.2020
год., сключен между ищцата и адв. Г.Й.Й. от САК, същият е за оказване на осн.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да
определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2
от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения – в размер на 1 500 лева /при минимален размер от
1 437.50 лева по чл.7, ал.2, т.4 при интерес от 30 250 лева/, като осъди
ответника да заплати тази сума на пълномощника; върху така определеното
възнаграждение няма основание за начисляване на ДДС. Определянето на горния
размер на адвокатското възнаграждение бе съобразен с фактическата и правна
сложност на делото, броя на проведените заседания /три/ и извършените
процесуални действия /разпити на свидетели, изслушани заключения по две
експертизи и др./.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1
и чл.409 от КЗ „З” АД, ЕИК да заплати на М.Я.М. ***, с ЕГН **********, по банкова сметка *** ***, сумата от 30 000
лева /тридесет
хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди – физически болки, страдания и
стрес вследствие нанесени й телесни увреждания – закрито счупване на костите на носа, мозъчно
сътресение, травма на нервни коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния
стълб и дискови хернии на ниво L3-4 вляво и L4-5 вдясно, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 08.09.2019 год. в района на 22 км
на АМ „Хемус“ /посока от гр. С. към гр. В./,
по вина на Й.И.Й. с
ЕГН ********** – водач на пътнически автобус марка
„Мерцедес“, модел „0350“ с ДК № СА 7002
АА, със застрахователна полица № BG/22/119000169232 за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника,
валидна от
10.01.2019 год. до 09.01.2020 год., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 04.01.2020 год., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл.409 от КЗ В ЧАСТТА МУ
за заплащане на законна лихва за периода от 03.10.2019 год. до 03.01.2020 год.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1
и чл.409 от КЗ „З” АД, ЕИК да заплати на М.Я.М. ***, с ЕГН **********, по банкова сметка *** ***, сумата от 250 лева /двеста и петдесет лв./, съставляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди вследствие на горното ПТП – направени
от ищцата разходи за диагностициране на причинените й увреждания – заплатена
цена за извършена магнитнорезонансна
томография по фактура № **********/03.10.2019 год. на ДКЦ „А“ ООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.01.2020
год., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл.409 от КЗ В ЧАСТТА
МУ за заплащане на законна лихва за периода от 03.10.2019 год. до
03.01.2020 год.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „З” АД, ЕИК да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 1 550 лева /хиляда петстотин и петдесет
лв./, съставляваща
дължима за производството по делото държавна такса и изплатени разноски от бюджета
на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2
от ЗА „З” АД, ЕИК да
заплати на адв. Г.Й.Й.
от САК, с ЕГН **********, с личен номер в САК **********, със служебен адрес
гр. С., бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 85, ет.2, ап.6, сумата от 1 500 лева /хиляда и петстотин лв./, съставляваща определено от
съда по реда на чл.38,
ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :