Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 331
гр. Севлиево,
19.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито
съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х. ХРИСТОВ
при участието на секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от съдията
Христов гражданско дело № 627 по
описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, като производството e във фазата по
допускане на делбата.
Делото е
образувано по искова молба от Г.П.К., с ЕГН **********,*** срещу Р.С.К., с ЕГН **********,***.
Ищеца
твърди, че страните са бивши съпрузи и съсобственици на недвижим имот придобит
в режим на СИО по време на брака, представляващ: ½ идеална част от урегулиран
поземлен имот с кадастрален идентификатор 65927.501.603 по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрен със Заповед № РД-18-77/16.07.2008 год. на
Изпълнителния директор на АГКК /по нот. акт УПИ № XI - 630, кв. 53 по плана на
гр. Севлиево/, с обща площ на имота 394 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с административен адрес: гр. Севлиево, ***, при
граници/съседи: имоти с центификатори 65927.501.604; 65927.501.4306;
65927.501.602; 65927.501.606; 65927.501.605, заедно с построените в него:
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 65927.501.603.1, със застроена площ от
51 кв.м., едноетажна, с предназначение - жилищна сграда еднофамилна и сушина с
идентификатор 65927.501.603.6, със застроена площ от 10 кв.м., едноетажна, с
предназначение - постройка на допълващо застрояване. Описаните недвижими имоти
били придобити в режим на СИО от съсобствениците по време на брака им сключен
на *** и прекратен със съдебно решение № 50/20.03.2017 г., постановено по гр.д.
№ 24/2017 год. по описа на PC - Севлиево. За собствеността върху имота
съсобствениците се легитимирали с нотариален акт № 2, том III, peг. № 3307, д.
№ 385/2004 г. на нотариус И.П.с район на действие PC - Севлиево. От изложеното
следвало, че понастоящем горепосочените имоти предмет на делбеното производство
били в равни идеални части - по ½ идеална част между Г.П.К. и Р.С.К..
Предвид гореизложеното, иска допускане на делба на процесните, описани по –
горе имоти при горепосочените квоти.
Преписи от исковата молба и от доказателствата са връчени на
ответницата, като същата е подала писмен отговор, в законния едномесечен срок.
В отговора ответницата заявява, че счита, че делбата следва да се допусне при
различни от посочените от ищеца делбени квоти. Счита, че нейният личен принос
при закупуването и последващото изплащане на имотите е много по - голям от този
на ищеца. Същият през по - голямата част на периода на закупуването на имотите
и датата на прекратяване на брака бил безработен и/или получавал минимално
възнаграждение. През този период доходите на ответницата надвишавали с пъти
тези на ищеца. Едновременно с това ответницата теглила множество заеми, които
изплащала сама. Ответницата заплащала всички консумативни разходи и дължими
данъци и такси за имота. Тя с нейните доходи заплащала и всички извършени в
имота ремонти и подобрения, като същевременно издържала и съпруга си. Счита, че
квотите, при които следва да се допусне
делбата са: 1/5 идеална част за съделителя Г.П.К. и 4/5 идеални части за
съделителката Р.С.К.. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си
представител, поддържа исковата молба, по доводите изложени в същата. В писмена
защита излага подробни съображения за основателност на иска.
В съдебно
заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, поддържа основателност
на иска, при квотите посочени в отговора и по съображенията, изложени в същия.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Установява
се от нотариален акт № 2, том III, рег. № 3307, дело № 385 от 11.06.2004 г. на
нотариус И.П., с рег. № 300 на НК, скица № 15-604772-29.11.2017 г., скица № 15-604773-29.11.2017 г. и скица №
15-604776-29.11.2017 г., че Г.П.К. и Р.С.К. са закупили, недвижими имоти,
представляващи ½ идеална част от урегулиран поземлен имот, с кадастрален
идентификатор 65927.501.603 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-77/16.07.2008 год. на Изпълнителния директор на
АГКК /по нот. акт УПИ № XI - 603, кв. 53 по плана на гр. Севлиево/, с обща площ
на имота 394 кв. м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с административен адрес: гр.
Севлиево, ***, при граници/съседи: имоти с идентификатори 65927.501.604;
65927.501.4306; 65927.501.602; 65927.501.606; 65927.501.605, заедно с построените
в него: къща, едноетажна жилищна сграда, с идентификатор 65927.501.603.1, със
застроена площ от 51 кв.м., с предназначение - жилищна сграда еднофамилна и
сушина, с идентификатор 65927.501.603.6, със застроена площ от 10 кв. м.,
едноетажна, с предназначение - постройка на допълващо застрояване, за сумата от
5 000 лева, която сума продавачите заявили, че получили напълно в брой.
Установява се от протокол от
29.06.2017 г. по в. гр. д. № 147/2017 г. на ОС – Габрово и от решение № 50 от
20.03.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г. на РС – Севлиево, че със спогодба, обективирана
в посочения протокол на ОС – Габрово е прекратен с развод, без
произнасяне по
въпроса за вината брака сключен през 2000 г.
между Г.П.К. и Р.С.К..
От удостоверение
от 13.02.2017 г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, е видно, че Р.С.К. е изтеглила
следните кредити от посочената банка: на 10.05.2004 г. сумата 6000,00 лв.; на
03.02.2006 г. сумата 3000,00 лв.; на 08.02.2006 г. сумата 2000,00 лв.; на
19.04.2006 г. сумата 7000,00 лв.; на 21.02.2011 г. сумата 4000,00 лв.; към
датата на удостоверението кредитите са погасени.
Видно от
служебна бележка от 24.06.2009 г., издадена от председателя на ПК „*“ с. К.Б.,
че според същата Г.П.К. през периода 2000 г. – 2006 г. е получил от предадено
сурово мляко обща сума от 12 363,00 лв..
Видно от
служебна бележка от 26.09.2019 г., издадена от ЧПТК „О.“ с. К.Б., че Г.П.К.
през периода 2000 г. – 2017 г. е получил от рента за притежавана земеделска
земя обща сума от 8 198,34 лв..
Видно от
служебна бележка от 26.01.2018 г., издадена от ИДЕАЛ СТАНДАРТ –ВИДИМА АД, гр. Севлиево,
че Р.С.К. през периода юли 2004 г. – декември 2017 г. е получила брутна заплата
в размер на общата сума от 193 067,62 лв. или средна месечна брутна заплата в размер по 1191,78 лв..
Видно от справка
от НАП – ТД – В. Т., за осигуряване от 01.03.2000 г. до 31.05.2017 г., че Г.П.К.
през посочения период има месечен осигурителен доход на различна стойност
ненадхвърляща сумата 750,00 лв..
При така
установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Установи се
по делото от съвкупната преценка на нотариален акт № 2, том III, рег. № 3307,
дело № 385 от 11.06.2004 г. на нотариус И.П., с рег. № 300 на НК, от спогодба
от 29.06.2017 г. по в. гр. д. № 147/2017 г. на ОС – Габрово и от решение № 50
от 20.03.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г. на РС – Севлиево, че страните - Г.П.К.
и Р.С.К., са придобили собственост върху делбения имот, през време на брака си,
понастоящем прекратен с развод. В същият смисъл са и безпротиворечивите
изявления на страните в исковата молба, отговора и в съдебно заседание. На
основание чл. 19, ал. 1 СК /отм./ (съответстващ на чл. 21, ал. 1 СК/действащ/) правото
на собственост върху гореописаният недвижим имот е придобито от съпрузите в
бездялова съпружеска имуществена общност, която с прекратяването на брака със спогодба от 29.06.2017
г. по в. гр. д. № 147/2017 г. на ОС – Габрово, е
трансформирана в дялова съсобственост при права за всеки от съсобствениците,
бивши съпрузи по ½ идеална част (чл. 28 СК/действащ/). С оглед
изложеното съсобствеността върху обсъжданият недвижим имот следва да бъде
прекратена при следните квоти: по ½ идеални части за всеки от
съделителите. Правото на собственост и квотите на страните се установиха от
необорената от други данни доказателствена сила на посочените по – горе съдебни
актове и нотариален акт.
Възражението
на ответницата, че квотите, при които се
допуска делбата следва да бъдат определени на: 1/5 идеална част за съделителя Г.П.К.
и 4/5 идеални части за съделителката Р.С.К., обосновано с твърдения за по –
големи доходи на ответницата е недопустимо. Изложените твърдения обуславят квалифициране
на възражението на ответницата, като такова по чл. 29, ал. 3 СК, но
предявяването на такова е недопустимо в делбата (определение № 325/02.10.2015 г. по дело № 3618/2015 г. на
ВКС, ГК, II г.о.). Чрез предявяване
на това възражение се упражнява
преобразуващо право, което би било предмет на конститутивен иск
и не отразява състоянието на съсобственост към
момента на предявяване на иска за делба, като предявяване на такова право в делбеното
производството не е изрично предвидено
в чл. 343 ГПК, поради което е недопустимо. Предявяване на такова право
би могло да се извърши надлежно единствено с конститутивен иск, преди делбата,
който в конкретния случай към датата на завеждане на иска за делба, би бил също
недопустим, като преклудиран, тъй като чл. 31 СК предвижда, че искът може да се
предяви в срок до една година от прекратяването на брака. В подкрепа на извода
за недопустимост на иска са и разрешенията дадени в решение № 35 от 26.06.2019
год. по гр. д. № 2124/2018 год. на ВКС, ІІ г. о., съобразно което правото да се
иска определяне на по-голям дял от съпружеската общност, като преобразуващо
субективно право, се упражнява само по исков ред, не и с възражение, по
аргумент от чл. 30 СК, което обуславя недопустимостта на предявяването му в
делбеното производство. Дори да би могло да се приеме за допустимо възражението
за определяне на по – голяма квота на съделителката в делбените имоти, същото би
било неоснователно, доколкото се твърди и доказва, че съделителката има принос
изразяващ се в осигуряване на по - големи доходи, но по отношение на останалите
форми на съвместен принос нито се твърди нито се доказва същият да надхвърля
приноса на съделителя. Приносът се изразява във влагането на средства и труд,
в
грижи за децата и работа в домакинството, като значителността на приноса, която
е основание за определяне на по - голям дял, следва да се отнася за всичките му
проявни форми, и същата означава отклонение от обичайното, което да сочи на
изключителност, а тежестта да установи, че приносът му значително надхвърля
този на другия съпруг е на лицето което се позовава на това обстоятелство. В
посочения смисъл са редица постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС - решение № 215 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1014/2010
г., II г. о., ГК, решение № 73 от 13.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4874/2014 г., I г. о., ГК
и решение № 237 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 931/2010 г., I г. о., ГК,
като по настоящото дело извън осигуряването на по - големи доходи от съделителката
не бе доказано принос на същата, надхвърлящ приноса на съделителя в нито една
от другите посочени по – горе негови проявни форми. Липсата на събрани доказателства за
истинността на служебната бележка от 24.06.2009 г., издадена от председателя на
ПК „*“ с. К.Б., с оглед указаната на ищеца в съдебно заседание доказателствена
тежест, обуславя извод за доказаност на
направеното оспорване на истинността на служебната бележка, но предвид
възприетото по – горе това е без значение за изхода по делото.
С оглед
всичко гореизложено съсобствеността върху имотите предмет на делба следва да
бъде прекратена при посочените по – горе квоти между посочените по – горе лица.
По
разноските, съдът намира, че принципно не подлежат на присъждане разноските,
направени в делбения процес в първата фаза, тъй - като съобразно чл. 355 ГПК
същите се определят според стойността на дяловете при извършването на делбата.
Принципът в гражданското съдопроизводство, който
предопределя начина на възмездяване на направените по делото разноски от
страните, изразен в разпоредбите на ГПК, се базира на разбирането, че
разноските по делото следва да поеме онази страна, която е станала причина за
завеждане на делото, тази която е станала причина за търсене на съдебна защита.
В делбения процес, чиято законова уредба сочи на специфични отклонения от
правилата на общия исков процес, всяка страна има двойното качество на ищец и
ответник, и за да се определи в чия тежест са направени разноските в първата
фаза на производството, следва да се съобразят конкретните данни по делото. Когато
не е налице спор между страните-съделители по делото относно съсобствеността и
правата, приложение ще намери специалната разпоредба на закона /чл. 355 ГПК/, а
в хипотезите при оспорване на факта на съществуване на собствеността чрез
възражения или при обективно съединяване на искове, обема права на
съделителите, способа на извършване на делбата във втората фаза, приложение
следва да намери чл. 81 ГПК вр. чл. 78 ГПК(определение № 226 от 05.06.2013
г. по ч.пр. д. № 3125/2013 г. на Върховен касационен съд, второ отделение). Конкретно
по настоящото дело исковете за делба са уважени и то при квотите посочени в
исковата молба. При този изход на делото в първа фаза на делбата, съдът намира,
че право на разноски би имал ищеца, чиито предявени за съдебна защита права са
намерили търсената защита, но същият не е претендирал разноски, поради което
такива не следва да му се присъждат. Разноски в тежест на ищеца и в полза на
ответницата, също не следва да се присъждат по делото, с оглед горепосоченият
основен принципът в гражданското съдопроизводство, който определя начина на
възмездяване на направените по делото разноски от страните, и съгласно който разноските
следва да поеме онази страна, която е станала причина за търсене на съдебна
защита.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на следните недвижими имоти, а именно: ½
идеална част от урегулиран поземлен имот, с кадастрален идентификатор
65927.501.603 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-77/16.07.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с обща
площ на имота 394 кв. м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с административен адрес: гр.
Севлиево, ***, при граници: имоти с идентификатори 65927.501.604;
65927.501.4306; 65927.501.602; 65927.501.606; 65927.501.605, заедно с
построените в него: къща, едноетажна жилищна сграда, с идентификатор
65927.501.603.1, със застроена площ от 51 кв.м., с предназначение - жилищна сграда
еднофамилна и сушина, с идентификатор 65927.501.603.6, със застроена площ от 10
кв. м., едноетажна, с предназначение - постройка на допълващо застрояване,
между: Г.П.К., с ЕГН **********,***, при квота: ½ идеална част
и Р.С.К., с ЕГН **********,***, при квота: ½ идеална част.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: