№ 106
гр. Варна, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20223000500254 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени
две въззивни жалби, както следва.Въззивна жалба, подадена от
Прокуратурата на Република Б. чрез П.Вълчев-прокурор в ОП-Шумен, против
решение №72/24.03.2022г., постановено по гр.д.№428/21г. по описа на ШОС,
гр.о., в частите му, с които: 1/ е осъдена Прокуратурата на Република Б. да
заплати на Т. М. М. на осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ сумата от 6 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което
ищецът е оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
23.10.2018г. до окончателното й изплащане; 2/ е осъдена Прокуратурата на
Република Б. да заплати на Т. М. М. на осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ
сумата от 1 500лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди -
заплатен адвокатски хонорар, в резултат на обвинение за извършено
престъпление по 343б, ал.1 от НК за което ищецът е оправдан, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2018г. до окончателното й
изплащане; 3/ е осъдена Прокуратурата на Република Б. да заплати на Т. М.
М. разноски по делото в размер на 10лв.; 4/ е осъдена Прокуратурата на
Република Б. да заплати на адвокат П.П. от ШАК на осн.чл.38, ал.2, във вр. с
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. адвокатски хонорар за процесуално представителство
в размер на 349, 22лв.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му
част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и
1
поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.
Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
предявените искове бъдат отхвърлени. Евентуално се претендира да бъде
намален размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Въззиваемият Т. М. М., редовно уведомен, не е депозирал отговор по
жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з., чрез процесуалния си
представител адв.П.П., поддържа становище за нейната неоснователност и
моли решението на ШОС в обжалваните му от Прокуратурата на Република Б.
части да бъде потвърдено.
Въззивна жалба, подадена от Т. М. М. чрез процесуалния му представител
адв.П.П., против решение №72/24.03.2022г., постановено по гр.д.№428/21г. по
описа на ШОС, гр.о., в частта му, с която са отхвърлени предявените от Т.
М. М. против Прокуратурата на Република Б. искове за заплащане
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на обвинение за извършено
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан, и лихва
върху обезщетението, в останалата им част, като неоснователни.В жалбата се
твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено
в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените
в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което предявеният иск за присъждане обезщетение
за претърпени неимуществени вреди бъде уважен и за разликата над 6 000лв.
до пълния предявен размер от 30 000лв., ведно със законна лихва, считано от
23.10.2018г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Прокуратурата на Република Б., редовно уведомена,
не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з.
чрез зам.апелативен прокурор при АП-Варна И.М. поддържа становище за
нейната неоснователност и моли решението на ШОС в обжалваната му от
Т.М. част да бъде потвърдено.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба ищецът Т. М. М. излага, че с присъда
№16/22.02.2017г., постановена по НОХД №1766/16г. по описа на ШРС,
влязла в сила на 23.10.2018г., е бил оправдан по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.За започналото против
него наказателно производство бил уведомен на 11.07.2016г. със задържането
му за срок от 24 часа в ареста на РУ на МВР-Шумен.За периода от
11.07.2016г. до 23.10.2018г., т.е. повече от 2 години и 3 месеца, участвал в
наказателното производство като обвиняем, впоследствие и като подсъдим.
Същото се водило с висока интензивност, многократно е бил призоваван за
разпит, впоследствие многократно се явявал и в съдебни заседания. Общо по
случая били произнесени 6 съдебни акта/присъди и решения/. Всяко
призоваване и съответно явяване в полицията и в съдебно заседание му
причинявало тревога и силно притеснение, не можел да спи, започнал да
употребява успокоителни. Нарушил се и професионалният му живот.Било му
2
отнето свидетелството за правоуправление, което наложило да ползва такси
или молил колеги да го карат след работа. Първоначално свидетелството му
било отнето за около 9 месеца, после за още 6 месеца и въпреки, че съгласно
решението на ШОС му било определено наказание за срок от 12 месеца,
фактически изтърпял такова в размер на 15 месеца. Нарушил се личният му
живот. Информацията за производството добила широка известност сред
приятелите и познатите му в кв.“Дивдядово“, гр.Шумен, имало съобщения и в
ел.медии, но само за осъжданията, не е за оправдаването му. Чувствал се
притеснен, избягвал контакти, опитвал се да се крие от близките си, срамувал
се, като виждал погледите на хората, спрял да излиза от дома си, ограничил
всичките си контакти. Психическото напрежение се отразило неблагоприятно
на здравето му, получавал пристъпи на тревога при всяко призоваване. При
посещение на личния лекар се установило, че има високо кръвно налягане,
той го изпратил на консулт с кардиолог, били му предписани лекарства, които
взема и понастоящем. Направил разходи по организация на адвокатската си
защита в хода на досъдебното производство и съдебното такова пред
различните инстанции, общо сумата от 2 000лв.
Предвид изложеното претендира ответникът Прокуратурата на Република
Б. да бъде осъден да му заплати сумата от 30 000лв., представляваща
обезщетение за така претърпените неимуществени вреди, както и сумата от
2 000лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 23.10.2018г. до
окончателното изплащане.
Ответникът Прокуратурата на Република Б. в депозирания отговор в срока
по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и
моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Твърди, че ищецът не е
легитимиран да претендира обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, защото
фактически е санкциониран, макар и с наложено административно
наказание.Подържа, че твърдените от ищеца вреди са недоказани да са
търпени, нито, че се намират в причинно-следствена връзка с воденото
производство.Твърди, че претендираното обезщетение за неимуществени
вреди е изключително завишено, несъответстващо на принципа на
справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД, както и на социално-икономическите
условия в страната. Поддържа, че няма представени доказателства в
наказателното производство, че така претендираните адвокатски
възнаграждения са били договорени и реално заплатени, а дори и да има
такива доказателства, то същите, съобразно фактическата и правна сложност
на делото, са прекомерни.
С влязлото в сила в тази му част първоинстанционно решение предявените
искове за присъждане обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно
със законна лихва, са отхвърлени за разликата над 1 500лв. до 2 000лв., ведно
със законна лихва, считано от 23.10.2018г.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
3
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявени са искове с пр. осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от
ЗЗД.
Между страните не е спорно, а и от приобщеното към доказателствения
материал по делото НОХД №1766/16г. по описа на ШРС и приложеното по
него ДП №712/16г. по описа на ОД на МВР гр.Шумен, РУ-Шумен, се
установява, че на 11.07.2011г. на въззивника Т.М. е съставен АУАН за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а именно за това, че на 11.07.2016г. е
управлявал МПС с концентрация на алкохол 1, 23 промила и му е отнето
свидетелството за правоуправление.Със заповед от 11.07.2016г. на
полицейски орган при ОД на МВР гр.Шумен е задържан за срок от 24 часа в
РУ-Шумен. С постановление за привличане на обвиняем от 14.07.2016г. на
разследващ полицай при РУ-Шумен въззивникът е бил привлечен в
качеството му на обвиняем за извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от
НК, а именно за това, че на 11.07.2016г. в гр.Шумен е управлявал МПС-л.а.
„Фолксваген голф“, рег.№Н 0500 ВР с концентрация на алкохол в кръвта над
1, 2 промила, а именно 1, 39 промила, установено по надлежния ред.
По внесен на 18.07.2016г. обвинителен акт за престъплението, посочено в
цитираното постановление за привличане на обвиняем, е образувано НОХД
№1766/16г. по описа на ШРС.В о.с.з. на 22.02.2017г. е допуснато изменение
на обвинението на осн. чл.287, ал.1 от НПК досежно концентрацията на
алкохол, а именно от 1, 39 промила на 1, 22 промила.С присъда
№16/22.02.2017г., постановена по цитираното дело, Т.М. е оправдан по така
повдигнатото му/след изменението/ обвинение.
По подадения от РП-Шумен протест против присъдата е образувано
ВНОХД №94/17г. по описа на ШОС, по което с присъда №15/18.04.2017г. е
отменена присъда №16/22.02.2017г. по НОХД №1766/16г. по описа на ШРС и
Т.М. е признат за виновен за това, че на 11.07.2016г. в гр.Шумен е управлявал
МПС-л.а. „Фолксваген голф“, рег.№Н 0500 ВР с концентрация на алкохол в
кръвта над 1, 2 на хиляда, а именно 1, 22 на хиляда, установена по надлежния
ред, поради което на осн. чл.343б, ал.1 от НК е осъден на 1 година лишаване
от свобода и глоба в размер на 200лв., отложено е изпълнението на
наказанието лишаване от свобода за срок от 3 години, на осн. чл.343г от НК е
лишен от правото да управлява МПС за срок от 1 година, като се зачита
времето, през което е бил лишен от това право по административен ред,
считано от 11.07.2016г.Присъдата на ШОС не е била обжалвана или
протестирана и е влязла в сила на 04.05.2017г.
По искане на главния прокурор от 04.08.2017г. с решение №
278/01.12.2017г., постановено по н.д. №960/17г. по описа на ВКС,
производството по ВНОХД №94/17г. е възобновено, отменена е
постановената по него присъда №15/18.04.2017г. и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
4
След връщане на делото от ВКС е образувано ВНОХД №398/17г. по описа
на ШОС.С решение №15/21.02.2018г., постановено по същото дело, е
потвърдена оправдателната присъда №16/22.02.2017г., постановена по НОХД
№1766/16г. по описа на ШРС. Решението не е подлежало на обжалване и е
влязло в сила на 21.02.2018г.
По искане на главния прокурор от 31.05.2018г. с решение
№160/21.08.2018г., постановено по н.д.№204/18г. по описа на ВАпС,
производството по ВНОХД №398/17г. по описа на ШОС е възобновено,
отменено е постановеното по него решение №15/21.02.2018г. и делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
След връщане на делото от ВАпС е образувано ВНОХД №294/18г. по
описа на ШОС.С решение №83/23.10.2018г., постановено по посоченото дело,
е изменена присъда №16/22.02.2017г. по НОХД №1766/16г. по описа на ШРС,
като на осн. чл.174, ал.1 от ЗДвП е наложено на подсъдимия Т.М.
административно наказание глоба в размер на 1 000лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП-за това, че на 11.07.2016г. в гр.Шумен управлявал пътно
превозно средство под въздействие на алкохол - с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда - с 1,10 на хиляда, установена с
медицинско изследване, отменена е Присъда №16/22.02.2017г. по НОХД
№1766/16г. по описа на ШОС в частта за разноските, като вместо нея на
основание чл.189, ал.3 от НПК е осъден подсъдимият да заплати направените
по делото разноски в размер на 658, 94лв., както и е потвърдена присъда
№16/22.02.2017г. по НОХД №1766/16г. по описа на ШОС в останалата й
част.На основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което
подсъдимият е бил лишен по административен ред да управлява МПС,
считано от 11.07.2016г., както и времето, през което е бил лишен да
управлява МПС на основание чл.343г от НК с влязла в сила присъда
№15/18.04.2017г. по ВНОХД №94/2017г. по описа на ШОС. Решението не е
подлежало на обжалване и е влязло в сила на 23.10.2018г.
Въззивникът претендира обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в горепосочените изживени душевни
болки и морални страдания, дискомфорт, накърняване на името му в
обществото и физически страдания, всички резултат от воденото против него
наказателното производство, както и за имуществените такива,
представляващи заплатени адв.възнаграждения в хода на наказателния
процес.
Неоснователни са оплакванията на насрещната страна, че Т.М. не е
легитимиран да претендира обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, защото
му е било наложено адм.наказание.С изменението на чл.337, ал.2 от НПК,
обн.ДВ, бр.44/29.05.2018г., е създадена нова т.4, предвиждаща, че въззивният
съд може да наложи административно наказание, когато извършеното деяние
се наказва по административен ред в предвидените в особената част на
5
Наказателния кодекс случаи или когато съставлява административно
нарушение, предвидено в закон или указ.Така и в настоящия случай,
въззивният наказателен съд по ВНОХД №294/18г. по описа на ШОС, след
като е констатирал, че не е доказано подсъдимият да е извършил от обективна
страна престъплението, за което е бил обвинен, а именно престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК - управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, е потвърдил оправдателната
първоинстанционна присъда в тази й част.Тъй като обаче по делото е
доказано, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта в размер
на 1,10 на хиляда, а горното съставлява административно нарушение,
предвидено в чл.174, ал.1 от ЗДвП, му е наложил административното
наказание, предвидено в цитираната разпоредба.Независимо от
обстоятелството, че му е наложено адм.наказание по ЗДвП, ищецът е
оправдан с влязла в сила на 23.10.2018г. присъда за това да е извършил
престъпление по НК. Предвид горното и същият е материално-правно
легитимиран да претендира обезщетение на осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ, т.к. е налице обвинение в извършване на престъпление, а
впоследствие лицето е оправдано.
Наред с установения елемент от фактическия състав, предвиден в нормата
на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, а именно, че Т.М. е оправдан по
повдигнатото му обвинение, е необходимо да бъдат установени твърдените
неимуществени и неимуществени вреди и причинната връзка между
незаконно повдигнатото и поддържано обвинение и настъпилите
неблагоприятни последици.От своя страна размерът на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди се определя по реда на
чл.52 от ЗЗД, като съгласно разясненията, дадени в ППВС №4/23.12.1968г.,
понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Съгласно показанията на св.К.К., Т.М. му е пациент от около 1
година/свидетелят му е личен лекар/, но се познават от 2014г.-2015г.През
2016г. му се оплакал, че му отнели книжката и че има дело.След няколко
месеца му казал, че го стяга в сърдечната област, че му се повдига, че страда
от безсъние.Наложило се да му се коригира кръвното налягане/било високо,
около 100 на 170/ с лекарства, като имал и тахикардия над 100.На два пъти му
изписвал и Ксанакс, лекарство със зелена рецепта, защото не можел да
спи.След 2016г. не му е изписвал антидепресанти, вкл. и от както му е
пациент.И преди 2016г. Т.М. е взимал препарат за високо кръвно налягане, по
една таблетка дневно, но тогава било по-нормално налягането му, докато през
2016г. хипертонията се влошила и го заменили с по-силно, за да се
нормализира, ходил и на кардиолог, но не с направление.През последната
година здравословното му състояние е по-добро, пие все още лекарства за
кръвно, но като поддържаща терапия.
Съгласно показанията на св.С.Б., същият познава ищеца от 2003г.-2004г.,
6
приятели са и съседи, контактуват почти ежедневно.Т.М. е чувствителна
натура, с лесно ранима психика.Изживял делото доста тежко.Виждали се
преди заседания, след заседания, споделял ситуацията, бил с разбита психика,
опасявал се от налагане на ефективно наказание лишаване от
свобода.Оплаквал се, че не се чувства добре, съпругата на
свидетеля/медицинска сестра/ му биела успокоителни, мерила пулс, кръвно,
пиел хапчета.Затворил се в себе си, останал без работа, доходи, наложило се
приятелите му да му помагат.
Съгласно показанията на св.В.М., същият познава ищеца от 8-9 години.
Т.М. живее сам, не е имал съпруга.Знае за наказателното му дело.Понякога го
возил с колата си.Т.М. се притеснявал, че може да го вкарат в затвора.
Започнал да се оплаква от кръвно, световъртежи, не можел да
спи.Притеснявал се от хората, от съседите, какво ще кажат, ако отиде в
затвора.Делото се проточило, уж свършило, но после пак
започнало.Задържали му книжката от КАТ.Затворил се в себе си, канили го
на гости, за да не е сам, но той отказвал.
При съвкупния анализ на така събраните гласни доказателства, ценени от
съда като вътрешно непротиворечиви и базирани на непосредствени
възприятия, и за които същевременно не са налице предпоставки за оценка
при условията на чл.172 от ГПК, съдът приема, че в резултат именно от
воденото против ищеца наказателно производство по повдигнатото му
обвинение в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК същият е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психични страдания -
изживени силна тревожност /вкл. страх от осъждане и ефективна присъда/,
потиснатост, нервно напрежение, затваряне в себе си, срам.От своя страна
негативните психични изживявания са се отразили и на физическото му
състояние, като според показанията и на тримата свидетели, вкл. единият от
тях негов личен лекар, ищецът е започнал да има стягане в сърдечната област,
по-високо кръвно налягане, сменил е използваното лекарство, за да бъдат
овладени стойностите, не е можел да спи продължителни периоди от време,
двукратно са му били предписани антидепресанти.
От представената по наказателното дело справка за съдимост се
установява, че ищецът е имал предходни осъждания, а именно през 2000г. за
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК/управлявал МПС без свидетелство за
правоуправление в едногодишен срок от налагането на административно
наказание за управление на МПС без свидетелство за правоуправление/ и
през 2011г. за престъпление по чл.339, ал.1 от НК /държане на огнестрелно
оръжие, без да има за това надлежно разрешение/, за което престъпление е
бил с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието
изтърпяване е било отложено за срок от три години.От обстоятелството, че
ищецът има осъждания за извършени престъпления не би могло да се
обоснове извод, че процесното наказателно производство принципно не би
могло да се отрази силно негативно върху психичните му
изживявания.Следва да се посочи обаче, че начинът, по който наказателното
7
преследване би се отразило психически на човек без какъвто и да било досег
до този момент с правоохранителните органи и на такъв, попадал вече в
сходни ситуации, е различен.Извън горното и предвид наличието на
осъждането през 2011г., обосновани са били и страховите представи на ищеца
през 2016г., повлияли до голяма степен за влошаване на психичното и
физическото му състояние, от евентуалната възможност за налагане на
ефективно наказание „лишаване от свобода“ в случай, че не е настъпила
реабилитация по чл.88а от НК, което от своя страна е пречка за прилагане на
чл.66 от НК.
При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат съобразени следните обстоятелства.
Естеството и видът на повдигнатото обвинение - ищецът е обвинен в
извършване на престъпление с предвидено наказание лишаване от свобода от
една до три години, т.е. не за извършване на тежко умишлено престъпление
по см. на чл. 93, т.7 от НК, но с възможност за налагане на ефективно
наказание лишаване от свобода по изложените по-горе съображения.
Периодът на продължилото наказателно преследване.Повдигането на
обвинение е на 14.07.2016г., но наказателното преследване е започнало още
на 11.07.2016г., на която дата е задържан за срок от 24 часа, предвид
предстоящото бързо производство.Окончателната оправдателна присъда е
влязла в сила на 23.10.2018г. или периодът е две години и три месеца.Този
срок в неговата цялост не би могъл да бъде определен като неразумен
съгласно чл.6, §1 от КЗПЧОС.В този период до започване на съдебната фаза
от наказателното производство с внасяне на обвинителния акт в съда на
18.07.2013г. спрямо ищеца не са били извършвани процесуално-следствени
действия с изключителен интензитет, проведен е един разпит на 14.07.2016г.,
на който е дал обяснения.В хода на съдебната фаза няма съдебни заседания,
които да са отложени поради неправомерно му процесуалното и
извънпроцесуално поведение.Той се е явявал лично във всички открити
съдебни заседания, проведени пред ШРС/общо 5, с изслушани множество
експертизи/, както и в тези, проведени, съответно пред ШОС двукратно и
пред ВАпС еднократно.Бил е оправдан по повдигнатото му обвинение пред
първоинстанционния съд, присъдата обаче е била отменена по протест на
ШРП и вместо това постановена осъдителна, по искане на главния прокурор
делото на ШОС е възобновено, постановено е решение, с което
оправдателната присъда е била потвърдена, отново по искане на главния
прокурор делото на ШОС е възобновено и при последното разглеждане е
потвърдена отново оправдателната присъда, като с оглед изменението на
цитираната разпоредба на чл.337, ал.2 от НПК и е наложено административно
наказание за нарушение на ЗДвП.
На следващо място следва да бъдат съобразени видът и
продължителността на наложената мярка за неотклонение.Няма данни на
ищеца в хода на досъдебното и производство да е била налагана мярка за
8
неотклонение по НПК - според постановлението за привличане на обвиняем
от 14.07.2016г. и според заключителното постановление от 14.07.2016г. с
мнение за повдигане на обвинение мярка за неотклонение не е била
взета.Указано му е с първото постановление само да не променя
местоживеенето си и да се явява при призоваване, като при неизпълнение на
горното ще му бъде взета мярка за неотклонение.Няма данни на въззивника и
в хода на съдебното производство да е била налагана мярка за неотклонение,
като и няма данни именно предвид цитираните указания той да е ограничил
силно контактите си или да е било ограничено правото му на
придвижване.Задържането от органите на МВР за срок от 24 часа на осн.
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, т.е. на лице, за което има данни, че е извършило
престъпление, причинява обаче неимуществени вреди, обезщетението, за
което се определя глобално, заедно с дължимото за незаконното обвинение.
На следващо място следва да се съобразят данните за личността на
увредения, съответно отражението на наказателното преследване върху
личния, професионалния и обществения му живот, чувствата, честта и
достойнството му.Необходимо е да бъде посочено, че основанието за
ангажиране на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективният факт,
че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по НК, за което
впоследствие е било оправдано от съд, и прокуратурата отговаря, т.к. с
действията на органите си е допринесла за повдигане на обвинението,
внасянето му и поддържането му в съда.Няма значение дали конкретните
действия, предприети в досъдебната и съдебната фаза са били в съответствие
с процесуалния закон, не е налице и обвързване от наличието или липсата на
вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.Обвинението в
престъпление се явява неоснователно винаги щом има влязла в сила
оправдателна присъда, постановена от съд, като на обезщетение подлежат
всички вреди, които са в причинна връзка с това незаконно обвинение.Има
общодостъпни интернет данни за публикации в две електронни медии за
воденото наказателно производство против въззивника, конкретно за
постановената от ШОС осъдителна присъда /неоснователни са възраженията
на ответника, че не следва да носи отговорност за евентуално търпени вреди
от публичното разгласяване, т.к. прокуратурата не е извършвала такова,
доколкото това разгласяване е именно предвид повдигнатото и поддържано
от същата обвинение/, но не се установява от ангажираните гласни
доказателства, това разгласяване да е станало достояние на изключително
широк кръг от обществеността, още повече, че въззивникът не е публично
известна личност.Безспорно обаче следва да се отчете, че наказателното
производство е станало достояние на даден кръг, вкл. негови познати и
съседи, а от това той се е притеснявал и изпитвал чувство на срам и
неудобство.Не се установява производството да се е отразило трайно
негативно на въззивника в личен план - според показанията на свидетелите
той не е имал съпруга и деца, живеел е сам, без родители е, има сестра, с
която много рядко се среща.Установява се от показанията, че след започване
9
на производство е сменил работата си/работил до тогава в автосервиз/, но
според св.С.Б., той не знае по какви причини, защото не са коментирали дали
собственикът е настоял или Т.М. сам е напуснал, а според свидетеля В.М.
сменил работата си за по-голяма заплата, за да може да заплаща адвокатските
възнаграждения.Според показанията отнемането на свидетелството за
правоуправление е създавало трудности на въззивника с придвижването до
работното му място.Следва да се посочи, че за периода от 12 месеца
възивникът е бил лишен от право да управлява МПС по силата на влязлото в
сила административно наказание по чл.174 от ЗДвП, наложено с решението
на ШОС по ВНОХД №294/23.10.2018г., при извършено зачитане отнемането
на свидетелството по административен ред.Според представената по
първоинстанционното дело справка от 04.02.2022г., изготвена от МВР, ОД на
МВР гр.Шумен, Сектор „Пътна полиция“, свидетелството за управление на
въззивника е било отнето на 11.07.2016г. със Заповед №16-0869-
000471/12.07.2016г. на осн. чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП - до решаване въпроса
за отговорността му, но за не повече от 6 месеца, като действието на ПАМ е
отпаднало на 12.01.2017г., но лицето се е явило в Сектор „Пътна полиция“,
гр.Шумен, за да се получи свидетелството едва на 04.05.2017г., когато и то му
е върнато.Предвид решение №83/23.10.2018г. по ВНОХД №294/18г.
свидетелството е отнето отново на 04.01.2019г. до 04.07.2019г. и е върнато на
водача на 05.07.2019г.Видно от гореустановеното е, че свидетелството е било
отнето първоначално за срок от 6 месеца, а впоследствие за срок от още 6
месеца, т.е. общо за 12 месеца съгласно наложеното административно
наказание по чл.174 от ЗДвП.Обстоятелството, че след изтичане на
първоначалния 6 месечен срок, т.е след 12.01.2017г., въззивникът вече е
можел да си вземе свидетелството, но не се явил, за да го вземе от Сектор
„Пътна полиция“, гр.Шумен/няма твърдения, съответно и доказателства, че се
е явил по-рано, но му е било отказано/, а го е взел на 04.05.2017г. не може да
се вмени на насрещната страна.Обстоятелството, че е подадена молба по
ВНОХД №294/18г. по описа на ШОС за допълване на диспозитива на
решението, като се впише уточнението, че се зачита срокът до 04.05.2017г.,
като тази молба е оставена без разглеждане от ШОС, в случая се явява
ирелевантно.Във въззивната жалба са направени оплаквания и по повод това,
че направената на въззивника полицейска регистрация от момента на
повдигане на обвинението, въпреки подадената молба за заличаване на
регистрацията с приложен препис от оправдателната присъда, не била
заличена, каквито твърдения не е имало в исковата молба и в хода на
първоинстанционното производство и съответно доказателства за тях не са
събирани.
10
Съобразявайки в съвкупност установените в производството
неимуществени вреди, претърпени от въззивника следствие от воденото
против него наказателно преследване, изразяващи се в изживян силен стрес,
тревожност, безпокойство, потиснатост, затваряне в себе си, поддържаното у
въззивника чувство на страх, изпитвано за целия период на разследването до
оправдаването му, съдът приема, че справедливият размер на обезщетение за
така претърпените вреди, вкл. съобразен с икономическия растеж и стандарта
на живот в страната, както и със средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта, и
при съобразяване и на обстоятелството, че осъждането на деликвента
съдържа признание за противоправното му поведение и за увреждането на
пострадалия, като в този смисъл, само по себе си, също има ефект на
репарация предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди,
следва да бъде определен на 4 500лв.Този размер е обусловен от
продължителността и интензитета на търпените психични страдания, който е
бил висок, но не изключително висок, без да се установяват трайни последици
за въззивника в личен план, обстоятелството, че психичното и
здравословното му състояние са се нормализирали след окончателното
приключване на производството.Съобразяват се данните за неговата личност,
притежавания до повдигане на обвинението морален облик, отзвукът в
обичайната му среда, това, че не се установява същият да е бил отхвърлен от
близките си и от обществото.Съобразява се продължителността на
наказателното производство с множество провеждани съдебни производства,
както и обстоятелството, че осъщественото от въззивника деяние не
съставлява престъпление, но съставлява управление на МПС с концентрация
на алкохол в кръвта от над 0, 5 на хиляда.
Претендират се и имуществени вреди до размера от 1 500лв., пред
настоящата инстанция, представляващи заплатени адв.възнаграждения.Видно
от представените договор за правна защита и съдействие от 07.04.2017г. по
ВНОХД №94/17г., договор за правна защита и съдействие от 17.01.2018г. по
ВНОХД №398/17г. и договор за правна защита и съдействие от 08.10.2018г.
по ВНОХД №294/18г. е, че договореното адвокатско възнаграждение по
всеки един от изброените в размер от по 500лв. е било заплатено в брой,
съгласно удостовереното в договорите от страните по тях.В тази връзка и
неоснователно е оплакването на ответника за липса на доказателства, че
адвокатското възнаграждение е било реално заплатено.Според действащата
редакция на чл.13, ал.1, т.2 от Наредба №1/04г. на ВАдвС към момента на
заплащането им възнаграждението е било в минимален размер, т.е.
неоснователно е и оплакването, че възнаграждението е прекомерно съобразно
фактическата и правна сложност на наказателното дело.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск за
заплащане обезщетение за неимуществени вреди е основателен до размера от
4 500лв., ведно със законна лихва, считано от 23.10.2018г., съответно
неоснователен за разликата над 4 500лв. до 30 000лв., а този за имуществени е
11
основателен за размера от 1 500лв., ведно със законна лихва от същата дата.С
оглед частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ШОС следва да бъде отменено в
частта му, с която първият иск е уважен за разликата над 4 500лв. до 6 000лв.
и вместо него постановено друго, с което същият се отхвърли в тази му част,
ведно със законна лихва върху тази разлика, считано от 23.10.2018г.В
останалите му обжалвани части решението следва да бъде потвърдено.На осн.
чл.38, ал.2 от ЗА и направеното искане на процесуалния представител на
въззивника следва да се присъди възнаграждение за пред настоящата
инстанция според размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на
ВАдвС, съобразно основателната част от исковите претенции, а именно от
общо 6 000лв. и неоснователната за разликата до 31 500лв./размера,
разглеждан от настоящата инстанция/, или това е сумата от 280,
95лв.Присъдени разноски за първа инстанция от 349, 22лв. следва да се
намалят според новия резултат до 276, 56лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №72/24.03.2022г., постановено по гр.д.№428/21г. по
описа на ШОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е осъдена Прокуратурата на
Република Б. да заплати на Т. М. М. на осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ
сумата, представляваща разликата над 4 500лв. до 6 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на обвинение за извършено
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2018г. до окончателното й
изплащане; 2/ е осъдена Прокуратурата на Република Б. да заплати на адвокат
П.П. от ШАК на осн.чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. адвокатски
хонорар за процесуално представителство в размер, представляващ разликата
над 276, 56 лв. до 349, 22лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. М. М., ЕГН **********, адрес гр.Шумен,
ул.“Никола Симов“№4, против Прокуратурата на Република Б. искове с
пр.осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД в частите им за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над
4 500лв. до 6 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за
което ищецът е оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 23.10.2018г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №72/24.03.2022г., постановено по гр.д.
№428/21г. по описа на ШОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е осъдена
Прокуратурата на Република Б. да заплати на Т. М. М. на осн. чл.2, ал.1, т.3,
пр.1 от ЗОДОВ сумата от 4 500лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат на обвинение за извършено престъпление
12
по чл.343б, ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 23.10.2018г. до окончателното й
изплащане; 2/ е осъдена Прокуратурата на Република Б. да заплати на Т. М.
М. на осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ сумата от 1 500лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди - заплатен адвокатски хонорар, в резултат
на обвинение за извършено престъпление по 343б, ал.1 от НК, за което
ищецът е оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
23.10.2018г. до окончателното й изплащане; 3/ е осъдена Прокуратурата на
Република Б. да заплати на Т. М. М. разноски по делото в размер на 10лв.; 4/ е
осъдена Прокуратурата на Република Б. да заплати на адвокат П.П. от ШАК
на осн.чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. адвокатски хонорар за
процесуално представителство в размер на 276, 56лв.; 5/ са отхвърлени
предявените от Т. М. М. против Прокуратурата на Република Б. искове за
заплащане обезщетение за неимуществени вреди в резултат на обвинение за
извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан,
и лихва върху обезщетението, в останалата им част, като неоснователни.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б. да заплати на адвокат П.Х. П. от
АК-Шумен, адрес гр.Шумен, ул.“Добри Войников“№9-13, адв.кантора №26,
сумата от 280, 95лв. на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13