№ 3726
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря П. Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110129742 по описа за 2021 година
Предявен е конститутивен иск по чл.34,ал.1 ЗС.
Производството е делбено във фазата по допускане на съдебната делба (чл.341-
чл.344 ГПК).
В исковата молба пълномощникът на ищците И. М. Букурещлиева-
Калянджиева и П. М. Букурещлиева- Стефанова твърди , че те и ответницата са
съсобственици на недвижим имот, представляващ
АПАРТАМЕНТс идентификатор 68134.901.451.1.1, находящ се в гр.София, район
„Лозенец”, 1111 със застроена площ от 103, 46 кв.м. , при граници според документа за
собственост : отгоре – Тодор Благоев Тодоров, отдолу – мазе, от север – двор , запад – двор,
изток- двор , юг- ул. „Плана планина” , мазе, изток – мазе на Тодор Благоев Тодоров, при
съседни самостоятелни обекти в сградата според схема от СГКК: на същия етаж- няма; под
обекта – няма ; над обекта - 68134.901.451.1.2, заедно с прилежащи мазе и 45/100 идеални
части от общите части на сградата , находящ се на етаж 1 в жилищна многофамилна сграда с
идентификатор 68134.901.451.1., разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.901.451, представляващ палцел VІ-27 квартал 151 , с обща застроена и незасторена
площ площ от 720 кв.м. , а по схема от СГКК с площ от 690 кв.м. , с трайно предназначение
на територията – урбанизирана , с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./ ,
при съседи : 68134.901.1046 ; 68134.901.452 ; 68134.901.819 ; 68134.901.445 ;
68134.901.450.
Според твърденията в исковата молба посоченият имот е принадлежал на родителите
1
на ищците– Михаил Петров Букурещлиев и Сузи Нисим Букурещлиева при условията на
семейна имуществена общност , тъй като е закупен на 01.10.1961г. по силата на Договор за
продажба на държавен жилищен имот съгласно НПЖДЖФ , по време на брака им, сключен
през 1955г. След смъртта на майка им Сузи Нисим Букурещлиева през 1986г. всяка от
ищците е придобила по наследство 1/6 идеална част от правото на собственост върху имота,
както и баща им Михаил Петров Букурещлиев , който е станал собственик общо на 4/6
идеални части от правото на собственост върху имота , които смед смъртта му през 2018г. са
наследени поравно от трите негови наследници по закон – двете ищци като негови деца и
ответницата като преживяла съпруга.
Искането към съда е да допусне делба на посочения имоти между трите
съсобственици при квоти : за И. М. Букурещлиева- Калянджиева - 7/18 идеални части, за
П. М. Букурещлиева- Стефанова - 7/18 идеални части и за В. А. Стоянова – Букурещлиева –
4/18 идеални части от правото на собственост върху процесния апартамент.
Ищците са предявили и претенция по чл.344,ал.2 ГПК , уточнена уточнена с
допълнителна писмена молба-уточнение, вх. № 115846/07.06.2022г. , със съдебното решение
по допускане на делбата да бъде присъдено на всяка от ищците на месечно обезщетение в
размер на 350 лв за лишаването им от правото да ползват притежаваните от всяка от тях
идеални части от процесния апартамент за периода от датата на влизане в сила на
решението за допускане на делбата до окончателното извършване на съдебната делба ,
заедно със законната лихва върху всяко месечно обезщетение от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане на сумите.
Останалите твърдения и искания , съдържащи се в исковата молба, са НЕОТНОСИМИ
към първата фаза на делбеното производство , тъй като касаят ползването на имота и
претенции по сметки , които са предмет на втората фаза на делбата.
В хода на съдебното производство адвокатът на ищците поддържа иска за делба на
процесиня апартамент при посочените в исковата молба делбени квоти, както и
претенцията по чл.344,ал.2 ГПК. При устните състезания в заседанието на 16.12.2022г.
адвокатът на ищците е пледирал за допускане на делбата на процесния имот при
посочените квоти и за уважаване на претенцията по чл.344,ал.2 ГПК, предявена от
ищците.
Ответницата В. А. С. оспорва иска за делба видно от изявленията й в представения
на 31.08.2021г. отговор на исковата молба. Оспорват се : твърдението на ищците , че са
наследници по закон на Михаил Букурещлиев ; притежаването на процесния имот при
условията на СИО от Михаил Букурещлиев и Сузи Букурещлиева, като се сочи , че имотът е
бил „лична собственост на Михаил Букурещлиев”; наличието на съсобственост между
страните по настоящото дело относно процесния имот ,като се сочат доводи , че ответницата
е изключителен собственик на имота, като го е придобила по давност чрез присъединяване
на владението , упражнявано от нейния съпруг Михаил Букурещлиев.
Останалите твърдения и искания , съдържащи се в отговора на исковата молба, са
НЕОТНОСИМИ към първата фаза на делбеното производство , тъй като касаят ползването
2
на имота и претенции по сметки , които са предмет на втората фаза на делбата.
В хода на съдебното производство , включително и в откритото заседание на
16.12.2022г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на
ответницата.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на съделителите по реда на чл.12 ГПК и на чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Предявеният иск за делба е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Предмет на конститутивния иск за съдебна делба е потестативното право на съответния
съсобственик да иска разделяне на съсобствената вещ. В т.нар. фаза по допускането на
делбата се установява именно правото на делба - съществуването
му, съдържанието му, страните и обектите му. В доказателствена тежест на съделителите ,
които искат допускането на съдебната делба, е да установят по категоричен и безспорен
начин чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение) съществуването, както
и обективните и субективните граници на твърдяното от всеки от тях право на делба.
По настоящото дело ищците, чиято е доказателствената тежест съгласно чл.154,ал.1
ГПК и чл.8,ал.2 ГПК, не са представили надлежни писмени доказателства, че процесният
имот е съсобствен между тях двете и ответницата.
Твърдението на ищците в исковата молба е , че имотът е бил придобит от техните
родители – Михаил Петров Букурещлиев и Сузи Нисим Букурещлиева чрез договор за
продажба по Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд ,
предоставен на народните съвети , сключен на 01.10.1961г.
С исковата молба по настоящото дело е представено заверено от пълномощника на
ищците ксерокопие от Договор за продажба по Наредбата за продажба на жилища от
държавния жилищен фонд , предоставен на народните съвети от 01.10.1961г., подписан
от секретаря на ИК-Благоевски РНС (доколкото се разчита – б.с.) като продавач и от
Михайл Букурещлиев като купувач. Освен, че е в недостатъчно четливо копие , този
екземпляр от договор не е подпечатан, като върху него няма никакво отбелязване за
входиране или извеждане с номер и дата в някакъв регистър на общинския орган-
продавач, няма отбелязване и за вписване или за отбелязване на този договор в акта за
държавна собственост на имота – обект на продажбата, т.е. по настоящото дело няма
представени никакви доказателства , че приложеният към исковата молба договор по
НЗЖДЖФПНС/1957г. – отм./е бил елемент от смесен правопораждащ фактически
състав за продажба на държавен жилищен имот.
С протоколно определение , постановено в откритото заседание на 10.06.2022г. , по
искане на ищците е възложено на ответницата задължение по чл.183 ГПК да представи
оригинала на договора от 01.10.1961г. , но такъв не е представен по делото. А в откритото
заседание на 16.12.2022г. адвокатът на ищците е оттеглил искането за представяне от
ответницата на оригинала на договора от 01.10.1961г. и изрично е поискал да не бъде
3
изключвано от доказателствения материал по делото представеното с исковата молба
заверено копие от този договор.
Дори и да се приеме, че представеният с исковата молба договор от 01.10.1961г. е бил
подписан от посочените в него лица , по настоящото дело не е доказано , че този договор е
породил транслативен ефект. Това е така по следните причини:
Редът за продажбата на държавни жилища на граждани през 1961г. е бил уреден в
Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на
народните съвети /обн. ДВ. бр.39 от 14 Май 1957г., изм. ДВ. бр.72 от 8 Септември
1959г., изм. ДВ. бр.88 от 1 Ноември 1960г., изм. ДВ. бр.94 от 24 Ноември 1961г., изм. ДВ.
бр.100 от 24 Декември 1963г., отм. ДВ. бр.6 от 20 Януари 1967г., отменена с т. 25, ал. 2 от
заключителните разпоредби на Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен
фонд - ДВ, бр. 6 от 20 януари 1967 г./ и е включвал няколко елемента : 1)актове на
държавни органи – решение на председателя на изпълнителния комитет на съответния
районен народен съвет в Софийски градски народен съвет и одобрение от Министъра на
финансите на това решение (чл.3,ал.1 и ал.2 НПЖДЖФПНС/1957г- отм./); 2) плащане на
цената на имота или на първоначална вноска от купувача- (чл.4,ал.1, изр.1
НПЖДЖФПНС/1957г- отм./) и 3) правна сделка – договор за продажба , подписан от
председателя на ИК на народния съвет или от натоварено от него длъжностно лице и от
купувача (чл.4,ал.1 НПЖДЖФПНС/1957г- отм./), т.е. касае се за смесен фактически
състав на възникването на правото на собственост върху продадени държавни жилища.
В настоящия съдебен процес не са представени нито акт за държавна собственост на
процесния имот, нито решение на председателя на изпълнителния комитет на съответния
районен народен съвет в Софийски градски народен съвет за продажбата на този имот на
Михаил Петров Букурещлиев, нито одобрение от Министъра на финансите на решението
на председателя на ИК на РНС в СГНС за продажба на имота на Михаил Петров
Букурещлиев; нито документ за плащането на цената на имота от Михаил Петров
Букурещлиев, т.е. не са доказани останалите елементи от правопораждащия
фактически състав на правото на собственост върху процесния имот за Михаил
Петров Букурещлиев и неговата съпруга – Сузи Нисим Букурещлиева , които са
наследодателите на ищците. Следователно по делото не е доказано придобиването на
правото на собственост върху процесния имот от наследодателите на страните- Михаил
Петров Букурещлиев и Сузи Нисим Букурещлиева.
Според установената съдебна практика „продажбата на държавни жилища по реда
на НПЖДЖФПНС/отм./ и по реда на НПЖДЖФ/отм./ представлява смесен динамичен
фактически състав на сделката, който включва освен гражданскоправния елемент,
изразяващ се в съвпадение на насрещните волеизявления при подписване на договора /чл.4,
ал.1 НПЖДЖФПНС, отм. и чл.15, ал.1 НПЖДЖФ, отм./, още и административноправни
елементи: решение на председателя на изпълнителния комитет на народния съвет по
местонахождението на имота за извършване на продажбата, становище на
председателя на ИК на ОНС за утвърждаване на продажбата и утвърждаване на
4
решението за продажбата от министъра на финансите, съотв. министъра на
архитектурата и благоустройството. Всяко едно от трите условия от
административноправно естество е предпоставка за последователно осъществяване на
изискванията, без спазване на които договорът за продажба ще е недействителна сделка,
чиято порочност не може да бъде санирана” (изрично в този смисъл - решение №20 от
04.05.2012 по гр. дело №1042/2011 на ВКС , ІІ 2ГО).
Както бе посочено, по настоящото дело ищците не са представили доказателства,
че продажбата на поцесния имот е извършена при спазване разпоредбите на
НПЖДЖФПНС/1957г- отм./ като условие за валидността й, т.е не е доказано
осъществяването на предвидения в НПЖДЖФПНС /1957г- отм./ смесен фактически
състав на покупко-продажбата на държавния жилищен имот на физическо лице, а
съответно недоказано е и правото на собственост върху имота на наследодателите на
страните - Михаил Петров Букурещлиев и Сузи Нисим Букурещлиева.
Мотивите на съдебното решение № 378/18.03.2008г. по гр.д. № 2202/2007г. по описа
на ВКС , V ГО и на съдебното решение № 698/02.10.2009г. по гр.д. № 4206/2008г. по описа
на ВКС , ІІІ ГО (представени с исковата молба по настоящото дело- б.с.), които са
постановени в съдебното производство по предявени искове по чл.7 ЗВСОНИ и чл.108 ЗС,
нямат сила на пресъдено нещо, поради което не могат да бъдат доказателство за
съсобственост между съделителите по настоящото дело за съдебна делба на имота,
особено след като съделителите по настоящото съдебно производство не са били страни
по исковете по чл.7 ЗВСОНИ и по чл.108 ЗС, а и предметът на посочените искове е
различен от предмета на иска за съдебна делба, т.е. няма субективно и обективно
тъждаство между двете дела.
Представените с исковата молба Скица на поземлен имот № 15-602053/09.07.2020г. на
СГКК и Скица на поземлен имот № 15-602048/09.07.2020г. на СГКК не са доказателства за
право на собственост върху недвижимите имоти , за които са издадени. Освен това няма
тъждество между имотите, описани в тези скици , и имотите , описани в представения с
исковата молба договор от 01.10.1961г. – различни са номерата на парцелите , посочени в
тези документи : VІ-27 (по договора от 01.10.1961г.) и Х (по Скица на поземлен имот № 15-
602053/09.07.2020г. на СГКК), както и площите на парцелите – 720 кв.м. (по договора от
01.10.1961г.) и 690 кв. м. (по Скица на поземлен имот № 15-602053/09.07.2020г. на СГКК),
като няма нито посочено обяснение , нито доказателства за тези разлики в номерата
на парцела и в площта му.
Други писмени доказателства за правото на собственост върху процесния имот на
наследодателите на страните Михаил Петров Букурещлиев и Сузи Нисим Букурещлиева по
настоящото дело не са представени.
Ищците не твърдят техните наследодатели - Михаил Петров Букурещлиев и Сузи
Нисим Букурещлиева да са придобили имота по давност. В исковата молба няма позоваване
на изтекла придобивна давност , а и да беше предявено такова позоваване, то би било
недоказано. Съгласно чл.79,ал.1 ЗС правото на собственост се придобива с непрекъснато
5
владение в продължение на десет години. Като елемент на придобивната давност владението
трябва да бъде постоянно, непрекъснато, явно и несъмнено Намерението за своене се
предполага съгласно чл.69 ЗС, но за да се осъществи фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС е
необходимо владението да е несъмнително и явно. Тези признаци на владението следва да се
докажат чрез пряко и пълно доказване. По настоящото дело не са представени никакви
писмени доказателства , от които да се установява, че наследодателите на страните - Михаил
Петров Букурещлиев и Сузи Нисим Букурещлиева, а след това ищците и ответницата да са
осъществявали постоянно, непрекъснато и явно владение на имота. От показанията на
свидетелката Сирма Боянова Калянджиева , разпитана в заседанието на 16.12.2022г. по
искане на ищците , се установява само , че тя е посещавала заедно с ищците (които са
съответно нейна майка и леля) процесния апартамент , както и, че след смъртта на Михаил
Букурещлиев ищците не са имали ключ от апалртамента, и , че никой не им е отварял
вратата при опитите за посещения. Тези обстоятелства не доказват трайно постоянно и
непрекъснато владение на имота на никоя от трите съделителки , нито на техните
наследодатели.
По гореизложените причини тъй като не е доказано по надлежен начин правото на
собственост на страните върху процесния апартамент, предявения иск за делба е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция по чл.344,ал.2 ГПК, която е
обусловена от основателността на иска за делба.
Относно разноските по делото:
Съгласно чл.9 ТДТКССГПК при отхвърляне на молби за делба се събира такса от 25 до
100 лв. Ищците , чийто иск е отхвърлен, следва да бъдат осъдени да платят държавна такса в
размер на 100 лв.
На ищците не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като искът за делба и
претенцията по чл.344,ал.2 ГПК се отхъвлят изцяло.
На ответницата не следва да се присъдят разноски , тъй като не са представени
доказателства за осъществени от нея разходи във връ зка с насотящото дело.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД ,68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от И. М. Букурещлиева-
Калянджиева, ЕГН: **********, град София, ул. „1115, и П. М. Букурещлиева- Стефанова,
ЕГН: **********, град София, ул. 1111 – двете със съдебен адрес: гр. София , ул. 1111 офис
Лойд Консулт – адв. Г. Е.,против В. А. С., ЕГН: **********, гр. София, ул. „Плана планина”
№ 7, иск по чл.34,ал.1 ЗС за СЪДЕБНА ДЕЛБА на недвижим имот, представляващ
АПАРТАМЕНТс идентификатор 68134.901.451.1.1, находящ се в гр.София, район
„Лозенец”, 1111 със застроена площ от 103, 46 кв.м. , при граници според документа за
6
собственост : отгоре – Тодор Благоев Тодоров, отдолу – мазе, от север – двор , запад – двор,
изток- двор , юг- ул. „Плана планина” , мазе, изток – мазе на Тодор Благоев Тодоров, при
съседни самостоятелни обекти в сградата според схема от СГКК: на същия етаж- няма; под
обекта – няма ; над обекта - 68134.901.451.1.2, заедно с прилежащи мазе и 45/100 идеални
части от общите части на сградата , находящ се на етаж 1 в жилищна многофамилна сграда с
идентификатор 68134.901.451.1., разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.901.451, представляващ палцел VІ-27 квартал 151 , с обща застроена и незасторена
площ площ от 720 кв.м. , а по схема от СГКК с площ от 690 кв.м. , с трайно предназначение
на територията – урбанизирана , с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./ ,
при съседи : 68134.901.1046 ; 68134.901.452 ; 68134.901.819 ; 68134.901.445 ;
68134.901.450. , както и претенцията по чл.344,ал.2 ГПК за присъжане на всяка от ищците
на месечно обезщетение в размер на 350 лв (триста и петдесет лева) за лишаването им от
правото да ползват притежаваните от всяка от тях идеални части от процесния апартамент за
периода от датата на влизане в сила на решението за допускане на делбата до окончателното
извършване на съдебната делба , заедно със законната лихва върху всяко месечно
обезщетение от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на
сумите.
ОСЪЖДА И. М. Букурещлиева- Калянджиева, ЕГН: **********, град София, ул.
„1115, и П. М. Букурещлиева- Стефанова, ЕГН: **********, град София, ул. 1111 – двете
със съдебен адрес: гр. София , ул. 1111 офис Лойд Консулт – адв. Г. Е., ДА ЗАПЛАТЯТ на
основание чл.9 ТДТКССГПК по сметка на СРС държавна такса за отхвърления иск за
делба в размер на 100 лв (сто лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7