Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 302, 21.05.2019 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия районен съд, шести състав, в
публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Женя Иванова,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1859
по описа за 2018 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, с цена 1542.71 лв. – главница, такси и
наказателни лихви.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че между
ответника и трето лице е имало сключен
договор за паричен кредит от 05.08.2015 год., по силата на който третото лице е
предоставило на ответника сумата от 2500.00 лв. лв., срещу задължението на
ответника да възстанови сумата на 60 равни седмични погасителни вноски в размер
на по 49.88 лв., включващи плащане по главница и договорна лихва в размер на
493.09 лв., при което ответника се е съгласил да възстанови на ищеца сума в общ
размер на 2993.09 лв. В молбата се твърди, че ответника се е съгласил при
подписване на договора да заплати и такса за оценка на досие в размер на 125
лв., която е била разпределена за плащане на 60 равни седмични вноски в размер
на 2.08 лв., както и е поискал предоставяне на допълнителна услуга „Кредит у
дома“ при такса в размер на 1957.43 лв., също разпределена на 60 равни седмични
вноски в размер на 32.62 лв., или общото задължение на кредитополучателя е в
размер на 5075.52 лв., което е следвало да се погаси на 60 равни седмични
вноски в размер на 84.60 лв., включващи плащане по главницата, договорната
лихва, и таксите, с по Ищецът твърди, че ответника с извършени плащания е
погасил общо 3634.12 лв., разпределени за погасяване на такса „Кредит у дома“ в
размер на 942.12 лв., такса оценка на досие в размер на 72.01 лв., договорна
лихва в размер на 493.09 лв. и главница в размер на 2126.90 лв., като на
крайния падеж остатъка от задължението не бил погасен. Ищеца твърди, че
вземането е прехвърлено от кредитора на ищеца с договор за цесия от 19.05.2017
г., от която дата поради забавата на длъжника ищеца претендира обезщетение за
забава в размер на 109.92 лв. Твърди се , че цесията е била съобщаване на
ответника на адресите в договора, но тъй като не е бил открит ищеца моли ведно
с преписа от исковата молба да му бъде връчено и уведомлението за извършеното
прехвърляне на вземането. Ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК за сумата в общ размер на
1542.71 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението и направените
разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника по реда на чл.47 от ГПК и на ищеца били дадени указания да предяви иск за установяване на вземането
си. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по
чл.422 от ГПК за установяване на вземането за което е издадена заповед за
изпълнение. Претендира разноски. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Поддържа
предявения иск чрез процесуален представител, депозирал писмено становище.
В дадения месечен срок ответника е упражнил правото си
на отговор, чрез назначения от съда особен представител. В отговора е изразено
становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Особения
представител е навел доводи за неоснователност на иска, поради това, че ищеца
няма качеството на кредитор на ответника, считайки, че цесията не е породила
действие спрямо последния, поради липсата на надлежно уведомяване за
извършеното прехвърляне, с оглед на което ищеца няма вземане срещу ответника.
Наведени са доводи и за погасяване на вземането поради изтекла давност. Моли
съда да постанови решение с което да отхвърли иска, ведно с законните
последици.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1157/2018 год.
на ТРС ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника. Подаденото от ищеца
заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал заповед за изпълнение
№ 662/05.07.2018 год. за сумата от 373.10
лв. – главница, представляваща
неизпълнение на парично задължение по договор за потребителски кредит №
*********/ 05.08.2015 год., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението на 03.07.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението; 52.99 лв. – такса за
оценка на досие от 04.03.2016 г. до 30.09.2016 г.; 1006.70 лв. – такса за
услуга „Кредит у дома“ от 04.03.2016 г. до 30.09.2016 г.; 109.92 лв. – обезщетение за забава от 19.05.2017 г. до 02.07.2018
г. и направените в заповедното
производство разноски. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при
условията на чл.47 от ГПК, поради което и на осн.
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия
иск,с правно осн. чл.422 от ГПК.
От
приложените по делото писмени доказателства се установи, че ответника на
05.08.2015 год. е сключил договор за потребителски кредит № *********/ 05.08.2015 год. с „Провидент
Файнешъл България“ ООД по силата на който му е предоставен кредит в
размер на 2500 лв. срещу задължението на ответника да възстановява
ползваната от него сума по кредита по начини и в срокове посочени в договора.
Видно от договора същия е сключен за срок от 60 седмици, или краен падеж - 30.09.2016 год., при фиксиран лихвен процент
от 31.82 %, или сума от 493.09 лв. и ГПР 48 %., или сума в размер на 618.09 лв.
Ответника е поел задължение да възстанови сумата на равни седмични вноски в
размер на 49.88 лв., съгласил се е да заплати на кредитора такса за оценка на
досие в размер на 125 лв., разпределена към седмичните вноски по кредита от по
2.08 лв. Видно от договора ответника при сключване на договора за кредит се е
съгласил да ползва допълнителни услуги, изразяващи се в предоставяне на
заемната сума по местоживеенето му и събиране на вноските по местоживеенето му,
наречени в договора услуги „ Кредит у дома“, които услуги се предоставят от кредитодателя срещу заплащане на такса в размер на 1957.43
лв., като страните са се съгласили ответника да заплати същата на вноски към
вноските по кредита в размер на по 32.62
лв., или общо дължимата седмична вноска от ответника е възлизала на 84.60 лв. Договора е подписан при действия на ОУ,
предоставени на ответника при сключването му. Безспорно е по делото, че
ответника е погасил част от задължението, като е внесъл сума в размер на
3634.12 лв., която е била разпределена за погасяване на главница – 2126.90 лв.,
договорна лихва- 493.09 лв., такса оценка на досие – 72.01 лв. и такса за
услуга „Кредит у дома“ – 1006.70 лв., както и е безспорно, че остатъка от
задължението на крайния падеж – 30.09.2016 год. не е било погасено. С
Приложение № 1/ 19.05.2017 год. към рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.05.2017
год. кредитора „Провидент Файненшъъл
България“ ЕАД е прехвърлил на ищеца вземанията си към трети лица - длъжници по договори за кредит, в това число и вземането към
ответника. Съгласно договора за цесия цедента се е задължил да предостави на цесионера пълномощно, по силата на което от името на цедента цесионера да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне, като видно от
приложеното на л. 25 пълномощно кредитора е упълномощил ищеца да извърши от
негово име уведомяване по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД на длъжниците.
По делото са приложени две уведомления за цесия от 06.06.2017
год. и 02.10.2018 год., изходящи от ищеца, като пълномощник на цедента, изпратени на адреса, посочен от ответника при
сключване на договора, които не са получени реално от последния. Именно поради
това ищеца е приложил уведомление за цесия до ответника, към исковата молба
и е формулирал искане същото да бъде
връчено на ответника, ведно с преписа на исковата молба, считайки, че
получавайки същото ведно с препис от молбата ответника ще бъде надлежно
уведомен за извършеното прехвърляне на вземането.
При така установеното съдът прави
следните изводи :
Предявените
искове са с правно основание чл. 422, вр.
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.
79, вр. чл.
240, чл. 240, ал.2 и
чл.86 от ., а основното възражение на ответника,
чрез назначения особен представител е, че ищеца няма вземане срещу ответника поради
това, че цесията не надлежно съобщена на длъжника и не е породила действие
спрямо него.
Това възражение съдът счита за основателно по следните съображения :
Установи се, че уведомленията за извършеното прехвърляне преди подаване на
заявлението за издаване на заповед не са достигнали до ответника, поради това
ищеца е приложил уведомление към исковата молба, което да се връчи ведно с нея.
Действително съдебната практика приема, че връчването на уведомлението за
извършеното прехвърляне на вземането на ответника, ведно с преписа от исковата
молба се счита за редовно уведомяване на длъжника за цесията и същата поражда
действие от момента на връчването, при което той ще дължи изпълнение на новия
кредитор и този факт настъпил след подаване на заявлението и исковата молба по
чл.422 от ГПК следва да се вземе предвид от съда, като факт настъпил в хода на
процеса. Съдебните решения обаче касаят случаи, при които преписа от исковата
молба, с уведомлението за цесията са достигнали фактически до адресата-длъжник,
какъвто настоящия случай не е. Ответникът не е открит на адреса (който е
постоянен и настоящ такъв) нито в хода на заповедното, нито в хода на исковото
производство. В хода на исковото производство не е установена и месторабота на
ответника, където да му бъдат връчени съдебните книжа, като видно от изисканата справка от НАП за регистрирани трудови
договори на лицето, такива няма. И книжата в заповедното производство и тези в
исковото такова са връчени на ответника по реда на чл.47, ал.1 – ал.3 от ГПК,
поради което на същия и за да бъдат защитени правата му, е назначен особен
представител- адвокат. Особеният представител, макар и назначен с акт на съда по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, не упражнява
свои процесуални права, а тези на
страната, която представлява – в този смисъл т.7 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Принципно процесуалното представителство може да произтича от
закона (в случаите на изрично
уредено законно представителство) или от договор. Представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна
норма, не е законово, тъй като произтича
от акт на
съда, при осъществяване на определените за това предпоставки – в този смисъл т.6 от цитираното вече Тълкувателно
решение на ВКС. От това следва, че особеният представител защитава процесуални
права на страната, но не е нито законов, нито договорен представител и не може
да приема адресирани до представляваното лице (в случая ответник)
материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на
длъжника от стария кредитор за сключен договор за цесия – чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Представителната власт на особения
представител се изчерпва с осъществяване на
процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият
е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни
изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ
ответник. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени
действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл.29, ал.5 вр.чл.34,
ал.3 от ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение.
Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха
довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на
предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект (в този смисъл вж.
решение № 74/27.07.2017 г. по в.т.д. № 154 по описа за 2017 г. на БАС, решение
№ 2350 от 7.04.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 5905/2016 г. и др.). Вярно е, че уведомлението за цесията
в рамките на исковото производство с връчване на изходящо от цедента
или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал.3
от ЗЗД, е валидно и има действие спрямо длъжника, но само ако последният го е
получил лично или чрез законен или негов договорен представител. Това е така,
защото целта на уведомяването е защита на длъжника при изпълнение
на неговото задължение на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. След като особен
представител и ответник очевидно нямат контакт (или правоотношение) помежду си,
то длъжникът не може да се счита за уведомен за цесията чрез особения
представител, поради което и тя няма действие спрямо него – чл.99, ал.4 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
Н.Т.С.и М.Д.Д., чрез пълномощник юрк.Ц.С.П. против П.М.П., ЕГН **********,***, чрез
назначения от съда а.. Д.П. от ТАК иск за установяване съществуването на вземане
в размер на 373.10 лв. – главница,
представляваща неизпълнение на парично задължение по цедиран
договор за потребителски кредит № *********/ 05.08.2015 год., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 03.07.2018
г. до окончателното изплащане на
задължението;
52.99 лв. – такса
за оценка на досие от 04.03.2016 г. до 30.09.2016 г.; 1006.70 лв. – такса за услуга „Кредит
у дома“ от 04.03.2016 г. до 30.09.2016 г.; 109.92 лв. – обезщетение за забава от
19.05.2017 г. до 02.07.2018 г., за което по реда на чл.410 от ГПК е издадена Заповед
за изпълнение № 662 / 05.07.2018 год. по ч.гр.д. № 1157/2018 год. на РСТ, с
правно основание чл.422 от ГПК, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.