№ 2919
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110204568 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на И. Г. Г. срещу наказателно постановление
/НП/ № 22-4332-027451/ 29.12.2022 г. на началник сектор в СДВР, отдел
Пътна полиция-СДВР, с което е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 250.00 лв. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса
за застраховането /КЗ/, на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. члр.461, т.1 от КЗ.
Депозирана е жалба срещу НП, с която се иска отмяна на обжалваното
НП. Акцентира се на маловажност на случая. Претендират се сторени
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от процесуален представител, редовно упълномощен. Жалбата
се поддържа и се моли за отмяна на НП. Допълнително аргументи се изнасят
в писмени бележки. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се
представлява. Писмено изтъква доводи в подкрепа на тезата си за
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Прави възражение за
прекомерност на адвокатски хонорар; претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
1
възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
На 13.12.2022г. около 00:07 часа в гр.София по ГП Е-871жалбоподателя
управлявал лек автомобил марка „А.“ с рег. № .., негова собственост, с посока
на движение от гр.София към с.Драгичево. На КПП-Владая била извършена
проверка от органите на ОПП-СДВР, приключила със заключение, че
автомобилът няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите към датата и часа на проверката. Счетено е, че
жалбоподателят като физическо лице, което притежава МПС, регистрирано
на територията на Р България и не спряно от движение, не е сключил
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Проверяващите извършили констатация и за това, че същият не представя
СУМПС и контролен талон към него.
Във връзка с горното на 13.12.2022 г. бил съставен АУАН № 650499 от
св.И. В. Н., на длъжност младши автоконтрольор при ОПП-СДВР, в
присъствието на свидетел-очевидец. Актът бил връчен на нарушителя.
На база на посочения АУАН е издадено процесното наказателно
постановлние № 22-4332-027451/ 29.12.2022 г. на началник сектор в СДВР,
отдел Пътна полиция-СДВР, с което е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 250.00 лв. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса
за застраховането /КЗ/, на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. члр.461, т.1 от КЗ.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства: заповеди за компетентност, справка-картон на
водача, проверка за валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, разписка, както и от останалите материали по делото,
приети по надлежния процесуален ред, и от показанията на разпитания по
делото свидетел Н., които съдът кредитира изцяло, като корелиращи на
изложената фактическа обстановка и на целия доказателствен материал.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства,
тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават
при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране на който и да е от доказателствените
източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и
съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на
обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед на което същата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Същата се явява основателна, като съображенията за това са следните:
Сроковете за съставяне на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН, са спазени. Той е съставен на 13.12.2022 г., тоест в деня, в
който е установен нарушителят от контролния орган. АУАН е бил предявен
за запознаване и подписан от нарушителя, и в зааконоустановения
2
шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Налице е материална компетентност касателно съставителя на АУАН и
издателя на НП, оправомощени за това.
В хода на административнонаказателното производство на
жалбоподателя са били повдигнати административни обвинения за
осъществени от негова страна две отделни административни нарушения. Така
от АУАН се чете, че същият е извършил нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ
- за това, че автомобилът няма сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към датата и часа на проверката, а
жалбоподателят като физическо лице, което притежава МПС, регистрирано
на територията на Р България и не спряно от движение, не е сключил
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите;
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - за
това, че същият не представя СУМПС и контролен талон към него, не носи
свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен
талон към СУМПС от съответната категория. От друга страна, наказателното
постановление визира нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ - за това, че
автомобилът няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите към датата и часа на проверката, а жалбоподателят като
физическо лице, което притежава МПС, регистрирано на територията на Р
България и не спряно от движение, не е сключил договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите; водачът не представя
СУМПС и контролен талон към него, като не се наблюдава да е формулирано,
че не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и
контролен талон към СУМПС от съответната категория, нито пък става ясно,
какво е цифровото изражение на последното твърдяното второ нарушение. В
този смисъл, не е налице идентитет между описанието на нарушението в
АУАН и в наказателното постановление, което съществено нарушава правото
на жалбоподателя да разбере, какво му се вменява да е извършил,
респективно да организира адекватно защитата си. Касае се за съществено
процесуално нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна
на НП.
Съгласно разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение; това
изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на
моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. По
делото се установява, че по време на проверката водачът не е имал валидна
застраховка «ГО». Същевременно, не се констатира да е изследван въпросът
за прилагане на института на "маловажност", уреден в чл. 28 от ЗАНН. В
обжалваното наказателно постановление липсват аргументи, относно
тежестта на нарушението, предвид нормата на чл. 28 от ЗАНН, съгласно
която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. В ЗАНН няма легална дефиниция на понятието
„маловажен случай“, затова с оглед препращащата норма на чл. 11 от същия
3
закон следва да намери приложение определението на това понятие, визирано
в чл. 93, т. 9 от НК: извършеното административно нарушение, с оглед
липсата на вредни последици или незначителността им и другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи от същия вид. В случая
проверката на жалбоподателя от ОПП-СДВР е извършена на 13.12.2022 г.
около 00.07 ч., като същият непосредствено след нея – на 13.12.2022 г. в 09.42
ч. – е сключил договор за застраховка «ГО».
Горното води до извод, че процесното нарушение е с по-ниска степен
на обществена опасност спрямо обикновените случаи на административно
нарушение от този вид.
Всичко изложено до тук мотивира съда на приеме че процесното
наказателно постановление следва да бъде отменено поради маловажност на
случая, като предупреди нарушителя, че в случай на извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебното решение, за
второто нарушение ще бъде наложено съответното административно
наказание.
В съдебното производство безусловно страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс,
съобразно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В този
смисъл, при своевременно направено искане и с оглед изхода на делото, на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Представени са доказателства по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв. Съдът намира, че следва
да се присъди цялото поискано възнаграждение, тъй като същото не се явява
прекомерно. С оглед изхода на делото, искането на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без
уважение като неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл.61, ал.2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-027451/ 29.12.2022 г.
на началник сектор в СДВР, отдел Пътна полиция-СДВР, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
250.00 лв. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането
4
/КЗ/, на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. члр.461, т.1 от КЗ.
НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя сумата от 500.00 лв.,
представляваща сторени разноски по делото.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И. Г. Г., че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5