№ 144
гр. Благоевград, 02.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
в присъствието на прокурора А. Ст. А.
като разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Търговско дело №
20241200900015 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба, подадена от
Окръжна прокуратура Благоевград против „П.В.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Благоевград, ул. „***“ № 29, ет. 3.
Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че на 22.08.2014 г. в ТР към
АВ е вписано ЕООД „П.В.“, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „***“
№ 29, ет. 3. Като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е вписан
П.В., гражданин на Република Албания. На 01.03.2016 г. е вписана промяна относно лицето,
управляващо и представляващо дружеството, а именно: А. Е. К., гражданин на Република
Гърция. Сочи се, че на 29.08.2023 г. в Окръжна прокуратура – Благоевград е получена по
компетентност от СГП пр.вх. № 14111/2023 г. по нейния опис, ведно с уведомление изх. №
11-00-1142/24.07.2023 г., подписано от Директора на ТД на НАП гр. София, ведно с
приложени документи. С посоченото уведомление се иска съдействие от прокуратурата за
предприемане на действия по чл. 155, т. 3 от ТЗ. В писмо с изх. № 11-00-1142#2/11.08.2023 г.,
подписано от зам. директора на ТД на НАП София е отразено, че на осн. Чл. 5 от Директива
2010/24/ЕС – чл. 22 от споразумение ЕС – К. Норвегия до Р. Гърция е изпратено запитване с
искане за предоставяне на информация относно лицето А. Е. Короутсос. От получения
отговор е видно, че лицето е починало на 02.04.2020 г. Към писмото е приложено копие от
формуляр от искането. Молителят се позовава на разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ТЗ, както
и на т. 21 от Учредителния акт на „П.В.“ ЕООД. Съгласно цитираната т. 21 от Учредителния
акт на дружеството, същото се прекратява със смъртта или поставяне под запрещение на
собственика на капитала; при обявяване в несъстоятелност; ликвидация – по решение на
собственика; Освен това наследниците на А. Е. К. не са поискали продължаване на
дейността на дружеството. При справка в електронния ТР по партидата на дружеството се
установява, че до настоящия момент не е поискана промяна относно управителя, т.е. в
продължение на три месеца дружеството няма вписан управител.
Видно от материалите по делото в указания двуседмичен срок е депозиран писмен
1
отговор по подадената искова молба от назначения от съда особен представител на
ответника. С писмения отговор се твърди, че доказателствата по делото не са достатъчни,
за постановяване на решение за прекратяване на дружеството, тъй като по делото липсват
доказателства за това, че наследниците на А. Е. К. са уведомени, че техния наследодател е
бил едноличен собственик на капитала на дружеството, за да могат да заявят в съответния
срок дали желаят продължаване на дейността на дружеството.
Исковата молба е редовна и допустима. С т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от
31.05.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСТК, докладчик съдията Петя Хорозова, се
прие, че предвид посочените в чл. 157, ал. 1 от ТЗ отрицателни условия за прекратяване на
ЕООД, смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично
действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като
зависи от наличието на две отрицателни предпоставки - да не е предвидено друго в
учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на
дружеството. Липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на висящност и
очакване, което е пречка да настъпи действието на предвиденото с разпоредбата
прекратително основание. Следователно в периода от смъртта на собственика на капитала
до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл.
последно от ТЗ, дружеството не може да се счита за прекратено. Това разрешение
кореспондира и с разпоредбата на чл. 157, ал. 2 от ТЗ, че когато капиталът е притежание на
едно юридическо лице, с прекратяването му трябва да се прекрати и дружеството, т. е.
прекратяването не настъпва автоматично. След като дружеството не се прекратява с
обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов
управител, остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл. 154, ал. 1, т. 5 вр.
чл. 155, т. 3 от ТЗ - по иск на прокурора, поради това, че в течение на три месеца ЕООД няма
вписан управител. Следователно настоящият иск се явява допустим и трябва да бъде
разгледан по същество.
Разпоредбата на чл. 155, т. 3 от ТЗ е приложима и без да се тълкува разширително,
доколкото смъртта на управителя на ЕООД, лишаваща дружеството от дееспособност, е
идентична по правни последици с липсата на вписан в регистъра управител. Причините,
поради които дружеството е без управител /дали същото има волеобразуващ орган, който
бездейства, или няма такъв/, са без значение за основателността на иска. Производството за
прекратяване на дружеството по съдебен ред не застрашава упражняването на правата на
наследниците, които искат да продължат дейността на дружеството по смисъла на чл. 157,
ал. 1 от ТЗ. На първо място, искът по чл. 155, т. 3 от ТЗ подлежи на отхвърляне, ако до
приключване на устните състезания пред инстанциите по същество наследниците
конституират органи на дружеството и впишат нов управител. На следващо място,
наследниците могат да се ползват и от изрично предвидената в закона възможност за
продължаване на дейността на вече прекратеното дружество в производството по
ликвидация, съгласно правилото на чл. 274, ал. 1, изр. 2 от ТЗ.
Прокуратурата следваше да докаже, че вписаният в ТР управител е починал и не е
вписан друг управител на ответното търговско дружество за срок, по-дълъг от 3 месеца. Тези
факти се установиха по безспорен начин по делото, предвид служебно изискан, чрез съдебна
поръчка от Република Гърция препис от смъртен акт на вписания като управител на
ответното дружество А. Е. К.. Видно от представения препис – извлечение от смъртен акт, е,
че същият е починал на 22.04.2020 г. Оттогава е изминала повече от година. През това време
в ТР не е вписан нов управител. Налице са всички предпоставки за уважаване на предявения
конститутивен иск. Претенцията на прокуратурата за прекратяване на ответното дружество е
основателна и доказана.
В разпоредбата на чл. 156 ТЗ се уреждат последиците от вече настъпило
прекратяване на дружеството – открива се производство по ликвидация, което е
2
охранително. Компетентният орган да извърши тези действия е длъжностното лице по
регистрацията към Агенцията по вписванията, поради което препис от решението, след
влизането му в сила, следва да се изпрати за обявяване в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията.
По разноските:
С оглед на разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавната такса, която се дължи за
разглеждането на иска, трябва да бъде възложена върху ответника.
Според чл. 47, ал. 6 от ГПК, към който препраща чл. 25, ал. 4 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, възнаграждението на особения представител се определя
от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като е допустимо то да бъде
определено и под минималния размер за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
За спазване изискването на закона – на чл. 36, ал. 2 от ЗАДв. - за обоснован и
справедлив размер, възнаграждението следва да съответства на обема и сложността на
извършената от адвоката работа, като това е важимо и при определяне минималните размери
на адвокатските възнаграждения, защото не цената на иска определя минималния размер
възнаграждение като обоснован и справедлив по см. на чл. 36, ал. 2 от ЗАДв. В тази връзка
следва да се отбележи Р. 3325/19.3.23 г. на ВАС по адм.д. № 10070/22 г., на 3-то о., в което се
цитира т. 47 от решение на СЕС от 23.11.2017 г., по съединени дела С- 427 и С. 428 /16
относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според
което „… разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да
било точен критерии, който би могъл да гарантира , че определените от Висшия адвокатски
съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и
обосновани при зачитане на общия интерес. …“ Заключава ВАС, че това потвърждава тезата,
че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда
определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да
отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската
услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.; както и че при противоречие на подзаконов
нормативен акт със закон следва приложение на чл.15,ал. 3 ЗНА.
БлОС съобрази и практиката на ВКС към настоящия момент, според която Наредбата
№1/09.04.2004 г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения не е
задължителна за съда, като визираните в нея минимални размери могат да служат
единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за
съда. При определянето им се преценява цената на предоставените услуги, като от значение
следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Посоченото се приема от ВКС след
Решение на СЕС от 25.1.202 4 г. по дело С-438/22 г. В решението на СЕС /което съгл. чл. 633
ГПК е задължително за съдилищата / е постановено, че чл. 101, § 1 от ДФЕС във връзка с
член 4, § 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 от
ДФЕС , националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба,
включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги. В настоящия казус при извършването на дължимата
преценка на обстоятелствата относими за размера на възнаграждението, за което по-горе в
акта се изложиха съображения, съдът счита, че определяното му на 300 лв. е адекватно и
справедливо на извършената по конкретното дело работа от адвоката, изразяваща се в
изготвяне на отговор на искова молба и явяване в едно съдебно заседание, в което са
приемани единствено писмени доказателства.
При очертания предмет на делото то не разкрива нито фактическа, нито правна
3
сложност. Ето защо настоящият състав приема за адекватно възнаграждение от 300 лв.,
която сума следва да бъде заплатена на адвокат Н. от бюджета на съда, но подлежи на
възстановяване от ответника.
Воден от изложеното и на основание чл. 154, ал. 1, т. 5 вр. чл. 155, т. 3 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, т. 3 ТЗ „П.В.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „***“ № 29, ет. 3.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на адв. Б. П. Н. от Адвокатска колегия – гр. Благоевград,
в размер на 300 /триста/ лева, което да бъде изплатено от бюджета на Окръжен съд -
Благоевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 155, т. 3 ТЗ „П.В.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „***“ № 29, ет. 3, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по съответната банкова сметка на Окръжен съд Благоевград, държавна
такса от 50 / петдесет/ лева, дължаща се за разглеждането на иска на прокуратурата и
възнаграждение за особен представител в размер на 300 /триста/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизането на решението в сила, заверен препис да се изпрати на Агенцията по
вписванията - Търговски регистър за вписване на прекратяването и откриване на
производство по ликвидация на дружеството по реда на чл. 156 и сл. ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
4