Определение по дело №70/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Ю."О. Г.П., против решение №214/06.07.2010 г. на Районен съд - П. по Г.д.№224/2010г., с което е уважен предявеният иск по чл.422 ГПК и съдът, след като е приел за установено между страните, че „|Ю." О. дължи на „Б. А." О. – С. сумата от 1 071,81 лв /хиляда седемдесет и един лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща неизплатени главници по фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 400,20 /четиристотин лева и двадесет стотинки/, представляващи разноски по делото, съобразно уважения иск, е осъдил въззивника да заплати тези разноски на „Б. А." О..

Според наведените във въззивната жалба оплаквания, решението на Районен съд - П. се атакува като неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът излага съображения, че съдът неправилно е осъдил „Ю.” О., като е приел, че всички суми, предявени в исковата молба се дължат. Твърди се, че по безспорен начин се е установило, че след справка в счетоводството на дружеството фактури с №*/14.01.2005г.; №*8/27.10.2005г. и №*/06.02.2007 г. били платени на ответното Д. и същото било потвърдено от вещото лице. Сочи се, че било извършено плащане на фактура №* за сумата от 38,40 лв, като плащането било извършено по банков път на 02.08.2005 г. С оглед на това, вещото лице направило изменение в експертизата си, което не било съобразено от съда при постановяване на решението. Наред с това се твърди, че плащането по посочените по-горе фактури, видно от експертизата на вещото лице, не било отразено в счетоводството на ищцовото Д.. Видно от горепосочената експертиза било, че в счетоводството на ищцовото Д. не били отразени за плащане фактури №* за сумата от 38,64 лв; №* за сумата от 46,92 лв; №* за сумата от 38,56 лв.; №* за сумата от 164,40 лв. и същите не били заприходени. Сочи се, че съдът не излага доводи по отношение на тези обстоятелства. Също така се сочи, че не били сторнирани сочените от въззивника фактури с №* за сумата от 250,80 лв.; №* за сумата от 394,13 лв; №* за сумата от 58,50 лв и №* за сумата от 18,90 лв.

Наред с гореизложеното, се оспорва като неправилно изнесеното в мотивите на съда, че представените фактури представляват годно доказателствено средство. След преглед на същите условия се установило, че единствено фактура №*/13.12.2005 г. съдържа всички необходими реквизити – дата, подписи на страните и печати, каквито са били изискванията към 2004 и 2005 г., регламентирани както в закона за счетоводството, така и в Закона за ДДС. Твърди се, че сторените разноски по делото били изчислени неправилно, като са поставени в тежест на въззивника при условие, че се претендира сума, която не се дължи и не е доказана по безспорен начин от ищцовата страна.

Предвид това, въззивникът молисъда да постанови решение, с което да отмени решение №214/06.07.2010 г. на Районен съд-П., постановено по Г.д.№224/2010 г. като неоснователно, незаконосъобразно и недоказано в частта над сумата по фактури №* за сумата от 250,80 лв.; №* за сумата от 394,13 лв; № * за сумата от 58,50 лв и №* за сумата от 18,90 лв по отношение на главницата, както и по отношение признато осъждане за сторените разноски. Претендират се също така и направените от въззивника разноски по делото.

Въззиваемата страна по реда на чл.263 ГПК е депозирала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба по съображения, че същата е неоснователна и необоснована. Поддържа, че решението на Районен съд - П. е правилно и обосновано, постановено при пълнота на доказателствата, при съответствие на фактическите констатации на съда с обективната истина, както и при съответствие на правните изводи на съда с материалния закон.

Страните не сочат нови доказателства.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал. 1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

Благоевградският окръжен съд, като прецени самостоятелно доказателствата по делото и взе предвид исканията и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявеният пред районния съд иск е с правно основание чл.415, ал.1 във връзка с чл.422, ал.1 и сл ГПК, във връзка с чл.410 ГПК и чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

По заявление на “Б. А.” О. Районен съд - П. е издал заповед за изпълнение №26 от 19.01.2010 г. срещу длъжника. След подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК възражение съдът е указал на горепосоченото Д., че може да предяви иск за установяване на вземането си по чл.422 ГПК в едномесечен срок от уведомяването. Заявителят сезира съда с искова претенция досежно дължимите му суми, а именно 1 071 лв., главница по неизплатени фактури; сумата от 599,33 лв – законната лихва за забава за периода 25.08.2004 г. до 08.01.20101 г.; сумата от 252,90 лв, разноски, сторени по заповедното производство и законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.10.2009 г. до окончателното изплащане на главницата, ведно с претендираните разноски по делото. В указания едномесечен срок ответникът е депозирал отговор, в който заявява, че голяма част от описаните в исковата молба стоки действително са били поръчани на ищцовото Д., но поради това, че не отговаряли на изискванията за качество били върнати по автобус на ищеца.

От заключението по счетоводната експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и отговарящо в пълен обем на поставените задачи се установява, че процесните фактури са оформени съгласно изискванията на Закона за счетоводството и съдържат всички необходими реквизити. Експертизата установява също така, че дължимата и неплатена от ответника сума като купувач по процесните фактури възлиза в общ размер на 1 071,81 лв.

Съдът не възприема възраженията на въззиваемата страна, че същата не дължи заплащане по процесните фактури като твърди, че има фактури, които не са осчетоводени в счетоводството на „Ю.” О., както и че има такива, по които било постъпило плащане, неотразено в счетоводството на въззивника. Липсват доказателства по делото, че ответното Д. е извършило плащане. Същевременно същите не били оспорени и оборени чрез представяне на доказателства от дружеството-длъжник. Видно от заключението на вещото лице и предвид събрания доказателствен материал по делото, по отношение на процесните фактури Районен съд правилно е съобразил, че същите са оформени съгласно изискванията на Закона за счетоводството и съдържат всички необходими реквизити.

С оглед тези фактически констатации и съобразявайки, че ответното Д. не е оспорило качеството си на купувач на процесните стоки, не е оспорило, че е получило от продавача стоките в това си качество, както и че като купувач не е заплатил претендираната от продавача покупна цена, районният съд законосъобразно е приел, че ищцовата претенция за осъждане на ответника да изпълни задължението си на купувач и да заплати договорената и неплатена цена на стоките по процесните фактури в общ размер на 1 071,81 лв., е основателна и доказана.

Към този момент, като неизправна страна по договора за покупко-продажба, ответното Д. е дало основание на кредитора-ищец за образуването на заповедното производство, като сторените от ищеца разноски, са изчислени правилно от Районен съд-П., а именно съразмерно уважената претенция. Поради гореизложеното следва да бъде ангажирана отговорността на „Ю." О., въззиваема страна по настоящия предявен иск.

В обобщение, поради съвпадението на изводите на настоящата инстанция с тези на П. районен съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. На основание чл.272 ГПК с оглед ненужно преповтаряне настоящата инстанция препраща към мотивите на първостепенния съд.

Воден от всичко гореизложено, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №214/106.07.2010 г., постановено по гражданско дело .№224/2010г № 556 от 07.07.2009 г. на Районен съд-П..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: Членове: