№ 3806
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Темислав М. Димитров
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20221100502872 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу решение №
*********/01.11.2021 г. по гр.д. № 21955/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 30 състав, с
което въззивникът е осъден по исковете с правно основание чл. 137, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, вр.
чл. 59 ЗЗД да заплати в полза на Д. Н. Б. и Р. Н. Б. сумата в размер на 12000 лв.,
представляваща цена за ползване за периода от 26.06.2015 г. до 03.06.2020 г. на
изградените от ищците за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна
сграда, намираща се на адрес: гр. София, ул. ****, абонатна станция и топлопроводна
връзка.
Решението е обжалвано в цялост.
Жалбоподателят „Т.С.“ ЕАД твърди, че решението е неправилно. Счита, че
ищците нямат право на присъденото им обезщетение за ползване на изградените в
имота им съоръжения - абонатна станция и топлопроводна връзка, тъй като същите не
са депозирали необходимите документи за изкупуване на съоръженията от страна на
„Т.С.“ ЕАД, при която хипотеза биха имали право на обезщетение в по-нисък размер.
Освен това, твърди, че не е доказано обстоятелството, че ищците са собственици на
1
енергийните съоръжения, ползвани от „Т.С.“ ЕАД, поради което същите нямат право
на присъденото им обезщетение. Счита, че не е налице необоснован отказ от страна на
„Т.С.“ ЕАД да изкупи съоръженията, поради което не се дължи обезщетение за
ползването им. Ето защо, моли решението да бъде отменено изцяло, като исковете
бъдат отхвърлени. Претендира разноските по производството.
Ответниците по жалбата – Д. Н. Б. и Р. Н. Б., оспорват жалбата, като считат
решението на СРС за правилно и молят същото да бъде потвърдено. Претендират
разноските по производството пред въззивната инстанция.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищците Д. Н. Б. и Р. Н. Б. с активно
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. чл. 137, ал. 2, изр. 2
ЗЕ, вр. чл. 59 ЗЗД за осъждането на ответника „Т.С.“ ЕАД да заплати в полза на
ищците сумата в размер на 12000 лв., представляваща цена за ползване за периода от
26.06.2015 г. до 03.06.2020 г. на изградените от ищците за присъединяване към
топлопреносната мрежа на жилищна сграда, намираща се на адрес: гр. София, ул. ****,
абонатна станция и топлопроводна връзка.
Ищците – Д. Н. Б. и Р. Н. Б., твърдят, че с предварителен договор от 08.08.2006 г.
за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди,
сключен с ответника „Т.С.“ ЕАД, са се задължили да изградят в собствения си имот,
намиращ се в гр. София, ул. ****, присъединителен топлопровод, съоръжения към него
и абонатна станция. В изпълнение на договора посочените съоръжения са изградени от
страна на ищците, като с удостоверение от 20.02.2017 г. обектът е бил въведен в
експлоатация. Излагат, че на основание чл. 137 ЗЕ, в случай че присъединителните
съоръжения бъдат изградени от потребителя със съгласието на топлопреносното
предприятие, последното дължи заплащането на цена за ползване на съоръженията,
изградени от потребителя. За процесния период съоръженията не са изкупени от „Т.С.“
ЕАД, поради което дружеството дължи на ищците претендираната сума,
представляваща цена за ползване на топлопреносните съоръжения за процесния
период.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
За основателност на иска с правно основание чл. 137, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, вр. чл. 59
ЗЗД, основан на общия фактически състав на неоснователно обогатяване, по делото
следва да бъде установено обогатяване на ответника, обедняване на ищците, както и
наличието на връзка между обедняването и обогатяването.
2
Съгласно чл. 137, ал. 1 ЗЕ, при присъединяване на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и
абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова
собственост. На основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ, изграждането на съоръженията по чл. 137,
ал. 1 ЗЕ може да се извършва от клиентите след съгласуване с топлопреносното
предприятие. В този случай топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване
на съоръженията по чл. 137, ал. 1 ЗЕ, изградени от клиентите.
От приетите пред първоинстанционния съд писмени доказателства се
установяват елементите на фактическия състав на предявеното от ищците право на
обезщетение. Съгласно нотариален акт № 103, рег. № 4347, том I, дело № 113/2013 г.
по описа на нотариус Т.А., се установява, че ищците са съсобственици при режим на
съпружеска имуществена общност на имот, намиращ се в гр. София, ул. ****, което
обстоятелство освен това не се оспорва от ответника. Видно от предварително
проучване за присъединяване на жилищна сграда, намираща се в гр. София, ул. ****,
към топлопрепосната мрежа, изготвено от представител на „Т.С.“ ЕАД, дружеството е
изразило съгласие за присъединяване на процесната сграда към топлопреносната
мрежа чрез изграждане на съответните съоръжения от страна на потребителите. В
резултат на посоченото е подписан представения по делото предварителен договор от
08.08.2006 г. за присъединяване на потребителите, ползващи топлинна енергия за
битови нужди, в който са описани условията, необходими за присъединяване на
процесната сграда, собственост на ищците. Съгласно посочения предварителен
договор, потребителят се е съгласил да изгради за своя сметка необходимите
съоръжения с оглед присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. От
представените по делото разрешение за строеж № 42/30.08.2006 г., както и
удостоверение за въвеждане в експлоатация № 20/20.02.2007 г., се установява, че
ищците са изградили съоръженията, свързани с топлозахранването на абонатната
станция на жилищна сграда, намираща се в гр. София, ул. ****. Следователно и на
основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ „Т.С.“ ЕАД дължи заплащане цена за ползване на
съоръженията по чл. 137, ал. 1 ЗЕ, изградени от ищците, доколкото по делото не се
установява същите да са придобити от страна на ответника, а същите се ползват от
последния през процесния период, който факт е безспорен между страните.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
неоспорена от страните, цената за ползване на процесните съоръжения за периода от
26.06.2015 г. до 03.06.2020 г. е в размер на 12751,88 лв. Предвид посоченото и с оглед
диспозитивното начало исковете се явяват основателни за пълния предявен размер.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ищците нямат право на
присъденото им обезщетение за ползване на изградените в имота им съоръжения -
абонатна станция и топлопроводна връзка, тъй като същите не са депозирали
3
необходимите документи за изкупуване на съоръженията от страна на „Т.С.“ ЕАД, при
която хипотеза биха имали право на обезщетение в по-нисък размер. В тази връзка
правилно първостепенният съд е посочил, че от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че потребителите са изпълнили всички свои задължения,
касаещи изграждането на съоръженията, необходими за присъединяване на обекта към
топлопреносната мрежа. Включително, видно от заявление, получено от „Т.С.“ ЕАД на
13.07.2009 г., ищците са поканили ответника да изкупи изградените от тях съоръжения,
във връзка с което съдът намира, че липсата на изкупуване на съоръженията се дължи
единствено на бездействието на ответника (жалбоподател в настоящото производство).
Следва да се посочи, че първоинстанционното решение съдържа подробни
мотиви, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК
препраща изцяло към тях.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответниците по въззината жалба е
неоснователно, тъй като същото е в рамките на минималния размер, съгласно НМРАВ.
При този изход на спора само въззиваемите имат право на разноски, като в тяхна
полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 1480 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № *********/01.11.2021 г. по гр.д. № 21955/2020 г.
по описа на СРС, I ГО, 30 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати в полза на Д. Н. Б., ЕГН
**********, и Р. Н. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 1480 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в 1-месечен срок от съобщението.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5