С решение № 61/19.06.2006 година, постановено по гр. д. № 8/2006 година, Кърджалийският районен съд е осъдилРегионална дирекция на вътрешните работи- гр. Кърджали да заплати на Спиридон Живков Стоев с ЕГН ********** сумата в размер на 800 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл. 311 от НК, по което образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление- чл. 2 т. 2 предл. 2 от ЗОДВПГ, ведно със законната лихва за забава, считано от 15.07.2002 г. до окончателното изплащане на сумата, като иска за разликата над 800 лв. до пълния му предявен размер от 8000 лв. е отхвърлен и за законна лихва за периода от 16.06.2000 г. до 15.07.2002 г. Със същото решение е отхвърлен предявения от Спиридон Живков Стоев от гр. Кърджали срещу Прокуратурата на Република България, гр. София иск за сумата 8000лв., ведно със законната лихва за забава от 16.06.2000 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл. 311 от НК, по което образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление- чл. 2 т. 2 предл. 2 от ЗОДВПГ. С решениетоРегионална дирекция на вътрешните работи гр. Кърджали е осъдена да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд сумата 32 лв., представляваща държавна таксапо делото съразмерно на уважената част от иска, аСпиридон Живков Стоев е осъден да заплати на Регионална дирекция на вътрешните работи сумата 268.50 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на Кърджалийския районен съд сумата 288 лв., представляваща държавна такса по делото съразмерно на отхвърлената част от иска. Недоволен от така постановеното решение в частта, с която е отхвърлен иска против РДВР- Кърджали за разликата над 800 лв. до пълния предявен размер, ведно със законната лихва, считано от 16.06.2000 г., както и в частта, с която иска е отхвърлен изцяло против Прокуратурата на РБ, е останал жалбодателят Спиридон Живков Стоев. В жалбата са изложени подробни съображения за необоснованост на решението и за неправилно приложение на материалния закон. Моли исковете да бъдат уважени така, както са предявени. Претендира разноски. Недоволен от постаÝовеното решение в частта, с която РДВР Кърджали е осъдено да заплати на Спиридон Живков Стоев сумата в размер на 800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл. 311 от НК , ведно със законната лихва за забава, считано от 15.07.2002 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която РДВР- Кърджали е осъдено да заплати държавна такса, съразмерно уважената част от иска, е останала Областна дирекция „Полиция”- Кърджали. В жалбата и в писмена защита се излагат подробни съображения. Поддържа се, че решението е недопустимо, тъй като се търсела солидарна отговорност, каквато не била предвидена в Закона, а и ищецът не бил разграничил претендираната сума от всеки ответник. Освен това решението било издадено срещу несъществуващ субект, тъй като с новия Закон за МВР били закрити и техни правоприемници били областните дирекции „Полиция”. Решението било недопустимо и за това, че било постановено по нищожен отменителен акт- постановлението за прекратяване на наказателното производство било нищожно, тъй като прокурорът нямал право да прекратява наказателното производство, а това било в компетенциите на съда и този акт нямал правни последици. Поддържа се още, че решението било постановено в нарушение на материалния закон. По делото нямало доказателства служител на РДВР да е обвинил ищеца в престъпление. Неправилно бил определен и периода на причинените вреди на ищеца. По делото не били събрани доказателства за претърпени неимуществени вреди от ищеца, а и мотивите на съда били противоречиви. Поддържа се също, че неправилно РДВР- Кърджали като държавно учреждение, била осъдена да заплати държавна такса. Моли, решението да бъде обезсилено и производството по делото да се прекрати. Алтернативно се иска решението да бъде отменено в частта, с която РДВР- Кърджали е осъдено да заплати обезщетение на ищеца, както и държавна такса. Претендира разноски. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Представителят на Прокуратурата счита, че решението, в частта, с която е отхвърлен иска по отношение на Прокуратурата на РБ е правино и законосъобразно. По отношение на останалата част на решението, предоставя на съда да се произнесе. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадените жалби, констатира: Жалбите са подадени в срок от лица, имащи интерес от обжалването и са допустими. Разгледани по същество са частично основателни. Съображенията на съда за това са следните: Пред първоинстанционния съд е предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди, с правно основание чл. 2 т. 2 от Закона за отговорността на държавата за вреди причинени на граждани, сега ЗОДОВ, срещу Прокуратура на Република България и Регионална дирекция на вътрешните работи гр. Кърджали /сега Областна дирекция „Полиция”- Кърджали/ за сумата 8000 лв., ведно със законната лихва от 16.06.2000 г. до окончателното изплащане на сумата, като се претендира солидарно осъждане на ответниците. Ищецът твърди в исковата молба, че с постановление на Районна прокуратура- Кърджали от 16.06.2000 г. бил привлечен като уличено лице по дознание № 717/2000 г. по описа на Районно полицейско управление- Кърджали за извършено престъпление по чл. 311 от НК като му била взета и мярка за неотклонение, а с постановление на Районна прокуратура- Кърджали от 15.08.2002 г. било прекратено наказателното производство поради несъставомерност на извършеното деяние. Твърди, че с тези незаконни действия на прокурора при Районна прокуратура- Кърджали и дознател при РДВР-Кърджали по повдигане на обвинение и вземане на мярка за неотклонение, както и с извършване на процесуално- следствени действия за един дълъг период от 16.06.2000 г. до 15.08.2002 г. му били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на личното му достойнство, авторитет, влошаване на здравословното му състояние и отношенията му в семейството, с оглед на което били налице условията за ангажиране на отговорността на Държавата при условията на чл. 2 т. 2 предл. 2 от ЗОДВПГ. От приложеното като доказателство Дознание № 717/2000 г. по описа на РПУ-Кърджали се установява, че била извършена предварителна проверка съгласно чл. 191 от НПК като било заведено и дознание № 717/16.06.2000 г. по описа на РПУ- Кърджали, на която дата постъпил заявителски материал до началника на РПУ- Кърджали. Видно от дознанието, същото не съдържа акт на прокурор за започването му или постановление за привличане на ищеца като уличен, както се твърди в исковата молба. От протокол за разпит на уличено лице от 30.06.2000 г. се установява, че ищецът е бил уведомен, че срещу него започва наказателно преследване за това, че на 23.02.2000 г. в качеството си на старши експерт в Областна Дирекция "Земеделие и Гори" гр. Кърджали съставил договор с невярно съдържание- престъпление по чл. 311 от НК, за което се предвиждало наказание лишаване от свобода до 5 години, като са му били разяснение правата на уличен. Разпитът е бил проведен от дознател при РПУ- Кърджали- м- р Ясен Векилов Деянов. На 12.07.2000 г. дознателят Деянов е изготвил обвинително заключение по дознанието с мнение същото да се изпрати на Районна прокуратура- Кърджали за предявяване на обвинение и предаване на съд на уличения Спиридон Живков Стоев за престъпление по чл. 311 от НК. В обвинителното заключение е посочено, че спрямо Спиридон Живков Стоев не е била взета мярка за неотклонение. На 15.07.2002 г. с Постановление за прекратяване на наказателно производство прокурор при Районна прокуратура- Кърджали, на основание чл. 237 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 21 ал. 1 т. 1 от НПКе прекратил наказателното производство, водено срещу Спиридон Живков Стоев за престъпление по чл. 311 НК. От показанията на св. Кротнев- началник отделение в Психиатрична болница- Кърджали, се установява, че познавал ищеца от около 10- 12 години като съсед, а отпреди 4 години и като пациент. През 2002 г. при извършен преглед на ищеца, свидетелят установил, че същият се намира в затегнато депресивно състояние и му предписал лечение с антиоксидант за период от 6 месеца, в резултат на което състоянието на ищеца видимо се подобрило. От протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК с дата на издаване 06.12.2002 г. се установява, че свидетелят д- р Кротнев предписал на ищеца за срок от шест месеца "Ципралекс" при диагноза Паническо разстройство. В тази връзка на ищеца е била издадена и Рецептурна книжка на хронично болен за заболяване "Паническо разстройство", заверена на 06.12.2002 г. Свидетелят твърди, че ищецът не му споделил какви проблеми има, но депресивното му състояние можело да се дължи на всяка една стресова ситуация, както и, че депресията се отключвала в период от един до шест месеца след преживяването на стреса. Преди това познавал ищеца като веселяк, отзивчив човек, ползващ се с авторитет сред съседите. От показанията на св. Гангалов се установява, че работел заедно с ищеца от 1992 г. до 1994 г. и го познавал като добър професионалист. Научил, че ищецът бил освободен от работа заради служебни нарушения и това му се отразило зле. Било му известно, че срещу ищеца било образувано наказателно производство и бил разпитван в полицията. От показанията на св. Александров се установява, че познавал ищеца служебно и в тази връзка осъществявал с него контакти от 1995 г. до 2000 г., когато го уволнили. Ищецът се ползвал с добро име като човек и като експерт. Познавал го като весел и жизнен, но след като го уволнили, ищецът посърнал и бил жестоко стресиран. Знаел, че ищецът бил викан в МВР и бил обвинен, че незаконно заверил скици. За около две години се променил, побелял във връзка с водените следствия, по които впоследствие бил признат за невиновен. Установява, че в службата му и в града му имало приказки между хората, че ищецът бил мафиот, с оглед на което се нарушил авторитета му и се намалило самочувствието му, останал без работа за около година и половина- две. От Заповед № РД- 44- 529/12.04.2000 г., приложена в Дознание № 717/2000 г. по описа на РПУ- Кърджали се установява, че считано от 13.04.2000 г. Спиридон Живков Стоев бил дисциплинарно уволнен от Областна дирекция "Земеделие и гори" гр. Кърджали. С оглед на така изложеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от водено срещу ищеца и прекратено наказателно производство против двамата ответници е основателен, но завишен по размер. Съгласно действащите към 2000 г. разпоредби на НПК при полицейското производство не се съставя акт за образуване на производството, не се повдига обвинение и не се предявяват събраните материали. Производството се счита за започнало от съставяне на акта за първото действие по разследването съгласно чл. 409 ал. 1 от НПК. За започване на полицейското производство незабавно се уведомява прокурора, освен ако производството е започнало по негово разпореждане и по отношение на уличения вземането на мярка за неотклонение не е задължително, освен в определени случаи. Наказателното преследване срещу уличения се счита за започнало, след като лицето бъде разпитано в това му качество или по отношение на него са предприети мерки на процесуална принуда, освидетелстване, претърсване или изземване. Дознателят приключва дознанието в 1- месечен срок и изпраща с мнение делото на прокурора /чл. 410а от НПК/. Воденото срещу ищеца наказателно производство по Дознание № 717/2000 г. по описа на РПУ- Кърджали, образувано на 16.06.2000 г., започнало спрямо ищеца като уличен на датата, на която същия е бил разпитан като уличен и уведомен, че спрямо него е започнало наказателно производство за престъпление по чл. 311 от НК- 30.06.2000 г. Производството е било прекратено поради това, че извършеното деяние не съставлява престъпление на основание чл. 21 ал. 1 т. 1 от НПК и чл. 237 ал. 1 т. 1 от НПК, и прекратяването е станало с постановление от 15.08.2002 г. на районна прокуратура- Кърджали. Съгласно чл. 2 т. 2 от Закона за отговорността на Държавата за вреди причинени на граждани, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. След като извършеното от ищеца не е съставлявало престъпление, всички предприети спрямо Спиридон Живков Стоев действия от органите на дознанието са били незаконни. За тези действия отговаря Държавата. Тази инстанция намира, че е основателна и претенцията на ищеца спрямо ответника Прокуратура на Р. България за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл. 311 от НК и продължилото около две години дознание. Действително, установява се от приложеното дознание № 717/2000 г. на РПУ- Кърджали, че липсват данни наказателно производство да е било започнало по разпореждане на прокурор и същият да е извършвал някакви действия по дознанието. При воденето на дознанието прокурорът не е имал същински задължения по разследването, не е повдигал обвинение, а дознателят е разполагал до голяма степен с оперативна самостоятелност. Но независимо от това обаче, прокурорът по силата на действащите към този момент разпоредби на НПК е бил уведомен за започналото полицейско производство и е упражнявал ръководство и надзор за законност. След приключване на дознанието, същото е изпратено на Районна прокуратура- Кърджали с писмо, заведено в Прокуратурата на 07.08.2000 г., след която дата и до 15.08.2002 г., когато е постановено постановлението за прекратяване на наказателното производство, Прокуратурата не се е произнесла по дознанието, макар разпоредбата на чл. 411 ал. 3 от НПК да я задължава да стори това в срок до един месец от получаване на делото, и поради което през целия този продължителен период от време, дознанието против Стоев е било висящо. С оглед на това следва да се приеме, че е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, визиран в чл. 2 т. 2 от ЗОДВПГ, за вредите, причинени на граждани от органи на дознанието и Прокуратурата. Ищецът бил уличен и спрямо него е имало наказателно производство в резултат на действията на органите на дознанието и на прокуратурата за периода от 30.06.2000 г. до 15.08.2002 г., когато производството спрямо него е било прекратено. А съгласно една от хипотезите на чл. 2 т. 2 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконÝо обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието не съставлява престъпление. Що се касае до довода на пълномощника на ответника РДВР- Кърджали, че не била налице хипотезата на чл. 2 т. 2 пр. 2 от ЗОДВПГ"- обвинение в извършване на престъпление", защото срещу ищеца не било повдигано и предявено обвинение с обвинителен акт, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 414 от НПК, доколкото за производството по този раздел няма особени правила, се прилагат общите правила и правилата за предварителното производство, в т. ч. и разпоредбите, които се отнасят до обвиняемия, се прилагат и за уличения. Уведомяването на уличения, че спрямо него се започва наказателно производство за извършено престъпление по НК, е равнозначно на повдигане на обвинение като и в двата случая тези действия се следват от разпит на уличеното лице, респ. на обвиняемия и вземане на мярка за неотклонение. Или няма принципна разлика между тези две фигури, като само формите на разследване и органите, осъществяващи разследването, са различни. Съдът приема, че в конкретния случай всяко едно от действията на органите на дознанието, вкл. и непроизнасянето на Прокуратурата след изпращането на дознанието през един продължителен период от време- повече от две години, които са ограничили ищеца от започване на дознанието до неговото прекратяване, се намират във взаимна обвързаност и всеки един от тези органи е допринесъл за настъпване на вредите. Или съдът приема, че вредата за ищеца е съпричинена от двамата ответници и отговорността им е солидарна. Това произтича от разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД и следва от препращането, което § 1 от Заключителните разпоредби на Закона за отговорността на Държавата прави към гражданските закони. С оглед на така приетото, тази инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая не е налице солидарност пред вид правилото на чл. 121 от ЗЗД.Тази инстанция приема, че в конкретния случай отговорността на РДВР- Кърджали, сега Областна дирекция „Полиция- Кърджали и Прокуратурата на РБ, е солидарна, каквато е и претенцията на ищеца пред първоинстанционния съд и за което в исковата молба са изложени обстоятелства. Съдът приема, че вредите за ищеца са настъпили, както от действия на съответното длъжностно лице- дознател при РПУ- Кърджали, който е извършвал процесуални действия, така и от тези на Прокуратурата, която в продължение на повече от две години не се е произнесла по дознанието. Съдът приема за справедливо ищецът да бъде обезщетен със сумата в размер на 2500 лв. предвид критериите на чл. 52 от ЗЗД. При определяне размера на неимуществените вреди, причинени на ищеца от органите на дознанието и на прокуратурата, изразяващи се в уронване на честта и достойнството му, както и в отрицателните емоционални преживявания и страдания, съдът съобрази и периода, през който е водено наказателното производство срещу ищеца- от 30.06.2000 г.- от която дата ищецът е имал качеството на уличен, до 15.08.2002 г.- датата, на която е било прекратено наказателното производство. За да приеме, че в така посочения по- горе размер, иска е основателен, съдът взе предвид и това, че негативно състояние на ищеца е било повлияно и от това, че е бил дисциплинарно уволнен от работа. Сумата в размер на 2500 лв. следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца- 02.09.2002 г.- или това е началната дата на изискуемостта на вземането на ищеца за причинените му вреди, до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата над сумата от 2500 лв. до пълния му предявен размер от 8000 лв. като недоказан следва да се отхвърли. Неоснователна е претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва върху определеното обезщетение, считано от 16.06.2000 г., като първоинстанционния съд неправилно се е произнесъл в частта за законната лихва от 16.06.2000 г. до 15.07.02 г. като за самостоятелен иск. Като е направил различни от горните изводи, относно солидарността на отговорността на двамата ответници и относно размера на присъденото обезщетение, както и за началната дата на дължимото обезщетение, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в тези части. Поради това и на основание чл. 208 ал. І от ГПК следва да се отмени решението в частта, с която иска на Спиридон Живков Стоев е уважен само спрямо ответника РДВР- Кърджали, сега Областна дирекция „Полиция”- Кърджали с оглед претендираната солидарна отговорност на двамата ответници, и е отхвърлен против солидарния длъжник Прокуратурата на Р. България. Решението е неправилно и като такова следва да се отмени и в частта, с която съдът е присъдил обезщетението, считано от 15.07.2002 година, като за начална дата следва да се определи 02.09.2002 г. Следва да се постанови ново решение в тези части, с което двамата ответници бъдат осъдени да заплатят на ищеца солидарно сумата в размер на 2500 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.09.2002 г. до окончателното й изплащане. Решението е неправилно и в частта, с която ответникът РДВР- Кърджали е осъден да заплати по сметка на съда държавна такса съразмерно на уважената част от иска, поради което и в тази част решението следва да се отмени. Съгласно разпоредбата на чл.10 ал. 2 от ЗОДОВ такси и разноски не се внасят предварително. Същата разпоредба в изр. 2 предвижда, че ако искът бъде отхвърлен изцяло или частично, съдът осъжда ищеца да заплати дължимите такси и разноски. Ответникът не дължи такси, още повече, че същият е държавно учреждение и като такова е освободено от такси. С оглед размера на уважения иск от тази инстанция, следва да се отмени решението на първоинстанционния съд и в частта, с която ищецът е осъден да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд държавна такса съразмерно отхвърлената част за разликата от 220 лв. до 288 лв., или за сумата 68 лв. Решението следва да се отмени и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на РДВР- Кърджали разноски по делото пред първата инстанция за разликата от 201.57 лв. до 268.50 лв. Несъстоятелен е довода в жалбата и в писмената защита на Областна дирекция „Полиция”- Кърджали, че решението било постановено спрямо несъществуващ субект. Безспорно е че със Закона за МВР- ДВ бр. 17/24.02.2006 г., в сила от 01.05.2006 г., се създават областни дирекции „Полиция”, които съгласно § 4 от ПЗР на ЗМВР, са правоприемници на активите, пасивите, правата и задълженията на регионалните дирекции на вътрешните работи. В случая, жалба против решението на първоинстанционния съд е подала „Областна дирекция „Полиция” като правоприемник на РДВР- Кърджали, която е била приета от съда и при образуването на производството по делото пред тази инстанция именно Областна дирекция „Полиция”- Кърджали е била вписана като страна в процеса, макар да не е била изрично конституирана, призована е била за съдебно заседание и е участвала в същото със свой представител. Довода, че съгласно разпоредбата на чл. 411 от НПК- прокурорът нямал право сам да прекрати предварителното производство е несъстоятелен, тъй като действащите към момента на постановяване на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство / ДВ бр. 42/2001 година/, разпоредбите на чл. 411 от НПК и на чл. 237 от НПК, предвиждат, че прокурорът прекратява наказателното производство в случаите на чл. 21 ал. 1, а съгласно ал. 3 на същия текст- препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия и на пострадалия, които могат да го обжалват пред съответния първоинстанционен съд в 7- дневен срок от получаване на преписа. Видно от материалите по дознанието, постановлението на прокурора е било връчено на уличените на 26.08.2002 г. и на служба „ЗГ” на 23.08.2002 г., които не са го обжалвани в определения за това срок, респ. постановлението е влязло в сила на 02.09.2002 г. При този изход на делото и на основание чл. 64 ал. 1 от ГПК съразмерно с уважената и отхвърлената част на иска, и тъй като ответникът Областна дирекция „Полиция”- Кърджали е била представлявана от юрисконсулт, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника Областна дирекция „Полиция”- Кърджали сумата в размер на 206.25 лв. разноски за тази инстанция. Съразмерно с отхвърлената част на иска- 5500 лв. и на основание чл.10 ал. 2 от ЗОДОВ /загл. ЗОДВПГ изм. ДВ бр. 30/2006 г./, ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса в размер на 110 лв. за тази инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. І от ГПК въззивният съд РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 61/ 19.06.2006 г., постановено по гр. д. № 8/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд в частта, с която РДВР- Кърджали е осъдена да заплати на Спиридон Живков Стоев сумата 800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2 т. 2 пр. 2 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва за забава, считано от 15.07.2002 г., както и в частта, с която е отхвърлен иска на Спиридон Живков Стоев от гр. Кърджали против Прокуратурата на Р. България на основание чл. 2 т. 2 пр. 2, вместо което постановява: ОСЪЖДА Областна дирекция „Полиция”- Кърджали и Прокуратурата на Р. България да заплатят солидарно на Спиридон Живков Стоев с ЕГН ********** от гр. Кърджали, бул. Беломорски N 42 вх. А, ет. 9 ап. 25 сумата в размер на 2500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл. 311 от НК, по което образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление- чл. 2 т. 2 пр. 2 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва за забава, считано от 02.09.2002 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част. ОТМЕНЯВА решение № 61/19.06.2006 г., постановено по гр. д. № 8/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд в частта, с която е осъдена РДВР- гр. Кърджали да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд сумата 32 лв., представляваща държавна таксапо делото съразмерно на уважената част от иска. ОТМЕНЯВА решение № 61/19.06.2006 г., постановено по гр. д. № 8/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд в частта, с която е осъденСпиридон Живков Стоев с ЕГН ********** от гр. Кърджали да заплати на Регионална дирекция на вътрешните работи- Кърджали разноски по делото над 201.57 лв., а по сметка на Кърджалийския районен съд държавна такса по делото съразмерно на отхвърлената част от иска над 220 лв. ОСЪЖДА Спиридон Живков Стоев с ЕГН 5807192367от гр. Кърджали, бул. Беломорски N 42 вх. А, ет. 9 ап. 25 ДА да заплати на Областна дирекция „Полиция”- Кърджали сумата в размер на 206.25 лв. разноски за тази инстанция, а по сметка на Кърджалийския окръжен съд съразмерно с отхвърлената част на иска на основание чл. 10 ал. 2 от ЗОДОВ държавна такса в размер на 110 лв. за тази инстанция. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от получаване на съобщение за обявяването му.
Председател: Членове: 1/ 2/ |