Р Е Ш Е Н И Е
546/4.8.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание на шести юли, две
хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Татяна Тодорова като разгледа
докладваното от съдията-докладчик ГД № 742/2019 г., по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от “А1
България“ ЕАД против Г.Ц.Я. ***, с която по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, са предявени, в условията на първоначално, обективно, кумулативно
съединен, положителни установителни искове, както следва: -с правно основание
чл. 226 ЗЕС вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД и цена
257.72 (двеста петдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки) лева -
възнаграждение за предоставени на ответника услуги, през периода от
11.09.2017 г. до 09.02.2018 г., по Договор № М
5315836/15.09.2016 г., с рамков характер, от които: 168.12 лева - неплатени
месечни абонаментни такси за пакетна мобилна телефонна услуга с номер
**********; интернет услуга с фиксиран номер 101000457066 и цифрова ТВ услуга с
№ 201000457065; 45.33 лева – неплатена цена за потребени електронни съобщителни
услуги с телефонен номер **********; 7.98 – неплатена цена за потребена цифрова
ТВ услуга с № 201000457065; 19.49 - неплатени месечни абонаментни такси и цена
за потребени електронни съобщителни услуги с фиксиран, домашен телефонен номер
**********; 16.80 – неплатени други такси съгласно ценоразпис на оператора; -с правно основание чл. 205 вр. чл. чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 71 ЗЗД и цена 60 лева - предсрочно изискуеми вноски по Договор за
продажба на изплащане на Апарат Huawei Y5 II DS Black MNP MAT 20; -с правно основание
чл. 92 ЗЗД и цена 30.54 лева – мораторна неустойка в размер на законната
лихва върху исковата претенция от 317.72
(триста и седемнадесет лева и седемдесет и две стотинки) лева за периода от
27.09.2017 г. до 07.11.2018 г.; -с правно основание чл. 92 ЗЗД и цена 517.46 (петстотин и седемнадесет
лева и четиридесет и шест стотинки) лева – начислени неустойки за
предсрочно прекратяване на Договор № М 5315836/15.09.2016 г. с рамков характер, както
следва: 41,64 (3 месечни такси х 13.88) лева - за мобилни услуги за телефонен
номер **********; 30,33 (3 месечни такси х 10.11) лева - за услуга за интернет
с номер 101000457066; 12,99 (3 месечни такси х 4,33) лева - за услуга за
телевизия с номер 201000457065; 7,50 (3 месечни такси х 2,50) лева - за мобилни
услуги за фиксиран домашен телефонен номер **********; 100,00 лева - за
невърнато оборудване, предоставено във връзка с пакетна услуга за телевизия и
интернет; 100,00 лв. - за невърнато оборудване, предоставено във връзка с
пакетна услуга за телевизия и интернет; 100,00 лв. - за невърнато оборудване,
предоставено във връзка с пакетна услуга за телевизия и интернет; 100,00 лв. -
за невърнато оборудване, предоставено във връзка с пакетна услуга за телевизия
и интернет; 25,00 лв. - за невърнато оборудване, предоставено във връзка с
услугата домашен телефон с номер **********.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че
с ответницата бил сключен Договор № М 5315836/15.09.2016 г. за предоставяне
на електронни съобщителни услуги и продукти, с рамков характер, при общи
условия. Номерът на договор - М5315836 представлявал индивидуален клиентски
номер, по който се издавали месечни сметки/фактури. Другият индивидуализиращ
признак на абоната бил индивидуален абонатен номер - ID номер (Account ID), с
който клиентът се въвеждал в системата на оператора, където ответницата
фигурирала с (ID) *********. Към Рамковия договор бил сключен и Договор от
19.09.2016 г. за продажба на изплащане, по силата на който ищецът, прехвърлил
на ответника, правото на собственост върху Апарат Huawei Y5 II DS Black MNP MAT
20, а последният се задължил да му плати уговорената цена на вноски, при
разсрочено плащане, като били уговорени една първоначална вноска платима при
подписването на договора и 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 5,00
лв. платими съгласно погасителния план в Приложение № 2 към Договора. Съгласно рамковия
Договор на един клиентски номер можело да се предоставят множество услуги и
продукти, въз основа на допълнителни индивидуални договори и приложения към
същите, за които ежемесечни ищецът издавал фактури. По този ред с ответницата
било подписано Приложение № 1/06.10.2016 г. към рамковия Договор с избран
тарифен план за: пакетна мобилна телефонна услуга (с телефонен номер
**********); фиксиран интернет (с номер на услугата 101000457066) и цифрова
телевизия (с номер на услугата 201000457065) - Мтел Микс Стандартен 50, при
договорена месечна абонаментна такса в общ размер на 33,99 лева (28,32 лева,
без ДДС), както следва: 16.66 лв. (13,88 лв., без ДДС) - за мобилната услуга;
5.20 лв. (4.33 лв., без ДДС) - за интернета и 12.30 лв. (10.11 лв., без ДДС) -
за телевизията. С друго Приложение № 1/06.10.2016 г. към рамковия Договор бил
определен тарифен план - Мтел Безкрай Фикс L за фиксиран домашен телефон (номер
**********), при месечна абонаментна такса от 3,00 лв. (2,50 лв., без ДДС). Твърди
се, че за част от услугите операторът предоставил на абоната техническо
оборудване за временно ползване, което при прекратяване на договора, бил длъжен
да върне в пълна комплектност и изправност, като в противен случай дължал
неустойка в размер на цената на оборудването, съгласно действащ ценоразпис. Твърди
се, че за периода от 11.09.2017 г. до 09.02.2018 г., ответницата не платила
задълженията си в общ размер 317.72 лв., за което ищецът издал, неоспорени в
дадения съгласно договора срок, фактури както следва: с падеж 26.9.2017 г. -
Фактура № *********/11.09.2017 г., за сумата 88,38 лв. и Фактура №
*********/11.09.2017 г., за сумата 5,00 лв.; с падеж 25.10.2017 г. - Фактура №
*********/10.10.2017 г., за сумата 45.67 лв. и Фактура № *********/10.10.2017
г., за сумата 5,00 лв.; с падеж 25.11.2017 г. - Фактура № *********/10.11.2017
г., за сумата 36.98 лв. и Фактура № *********/10.11.2017 г., за сумата 5.00
лв.; с падеж 26.12.2017 г. - Фактура № *********/11.12.2017 г., за сумата 50,81
лв. и Фактура № *********/11.12.2017 г., за сумата 5,00 лв.; с падеж 25.1.2018
г. - Фактура № *********/10.01.2018 г., за сумата 33,40 лв. и Фактура №
*********/10.01.2018 г., за сумата 5,00 лв.; с падеж 24.2.2018 г. - Фактура №
*********/09.02.2018 г., за сумата 2,48 лв. и Фактура № *********/09.02.2018
г., за сумата 35,00 лв.. Поради неплащане в срок на дължимите суми Рамковият
договор бил прекратен едностранно от страна на ищеца, като на ответницата била
начислена неустойка, в общ размер на 517,46 лева, както и поради неплащане в
срок на 2 последователни месечни вноски от страна на купувача, Договорът за
продажба на изплащане също бил прекратен като дължимата сума била включена във
фактура № *********/09.02.2018 г.. На потребителя били начислени и други такси,
съгласно действащия ценоразпис на оператора за: уведомяване за просрочено
задължение - 1,49 лева (1,24 лева, без ДДС); повторно включване - в зависимост
от приложимия ценоразпис за конкретния период; събиране на дължими суми - 13,82
лв. (11,52 лева, без ДДС). Ищецът счита, че от датата, следващата датата на
настъпване на падежа на всяка от фактурите до датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение - 08.11.2018 г., се дължи законова лихва,
която за този период възлизала на сума в общ размер 30,54 лева. Въз основа на Заявление, по реда на чл. 410 ГПК, било
образувано ЧГД № 3254/2018 г., по описа на РС Шумен и срещу ответника била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Моли да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено по издадената Заповед за
изпълнение наличието на парично вземане за сумите: -257.72 лева -
възнаграждение за предоставени на ответника услуги, през периода от
11.09.2017 г. до 09.02.2018 г., по Договор № М
5315836/15.09.2016 г., с рамков характер, от които: 168.12 лева - неплатени
месечни абонаментни такси за пакетна мобилна телефонна услуга с номер
**********; интернет услуга с фиксиран номер 101000457066 и цифрова ТВ услуга с
№ 201000457065; 45.33 лева – неплатена цена за потребени електронни съобщителни
услуги с телефонен номер **********; 7.98 – неплатена цена за потребена цифрова
ТВ услуга с № 201000457065; 19.49 - неплатени месечни абонаментни такси и цена
за потребени електронни съобщителни услуги с фиксиран, домашен телефонен номер
**********; 16.80 – неплатени други такси съгласно ценоразпис на оператора; -60 лева - предсрочно изискуеми вноски по Договор за
продажба на изплащане на Апарат Huawei Y5 II DS Black MNP MAT 20; -30.54 лв. - законна лихва за забава върху за периода
от 27.09.2017 г. до 07.11.2018 г.; -517.46 лв. - неустойки за неизпълнение на
договорите. Претендира
законна лихва върху вземането считано от
08.11.2018 г. до окончателно плащане, както и разноски в заповедното и
исковото производства.
В срока по чл. 131 ГПК назначения на ответника особен
представител подава писмен отговор, като намира исковете за допустими, но
неоснователни. В тази връзка излага подробни аргументи, като счита: че не е
недоказан фактът за сключването на процесния договор, от тук твърдението на
ищеца за неизпълнение договорното задължение на ответника, за плащане цената на
предоставени услуги; че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда претендираните суми не са дължими и изискуеми; че представените по делото
фактури сами по себе си не служат за доказване на процесното парично вземане,
тъй като били частни удостоверителни документи и не съдържали подписа на
ответника, а и фактът на издаването им не било основание за плащане. Оспорва
иска за неустойка като намира клаузите в процесния договор за неравноправни -
според чл. 146,
ал. 2 ЗЗП, тъй като били изготвени предварително и не били индивидуално
уговорени, поради което потребителя не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им.
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът
подава молба рег. № 9230/03.07.2020 г., с която поддържа исковете. Ответникът, чрез процесуален представител, поддържа
отговора.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
От Договор №
*********/15.09.2016г. /л. 27/, с рамков характер, сключен при Общите условия на оператора /л. 6 - 26/, се
установява, че страните се уговорили ищецът да предостави на ответника пакет
електронни съобщителни услуги и продукти.
С Договор № *********/19.09.2016 г. /л. 36/ Мобилтел“ ЕАД, продава на купувача Г.Ц.Я.,
на цена 120 лева, апарат Huawei Y5 IIDS Black MNP MAT 20 23 m, на изплащане за срок от 23 месеца, на вноски по 5
лева, съгласно приложен Погасителен план. Вещта е предадена с Приемо - предавателен
протокол от 19.09.2016 г. /л. 40/ и гаранционна карта /л. 39/. С Приложение № 1
/л. 28/, подписано на 06.10.2016 г., Мобилтел“ ЕАД, предоставя на абоната Г.Ц.Я.,
пакетна услуга /пакет/ - гласова услуга чрез мобилен номер **********, фиксиран
интернет и телевизия, при тарифен плана „Мтел Безкрай ХL“ и месечна абонаментна такса „Мтел Микс Стандартен 50“
в лева с ДДС при срок на ползване 1 година – 35.99 лв. и при срок на ползване 2
години – 33.99 лв. С Приложение № 1 /л. 33/, подписано на 06.10.2016 г.,
Мобилтел“ ЕАД, предоставя на абоната Г.Ц.Я., услуга „Мтел Домашен телефон“ през
мобилен номер **********, при месечна абонаментна такса от 3,00 лв. с ДДС. От Фактура № **********/11.09.2017 г. /л. 41/ се
установява, че за отчетен период 07.08.2017 г. – 06.09.2017 г., като задължение
на ответника е начислена сумата 93.38 лв., с ДДС, от която 5 лева вноска за
изплащане на стоки, със срок за плащане 26.09.2017 г.. От Фактура №
**********/10.10.2017 г. /л. 43/ се установява, че за отчетен период 07.09.2017
г. – 06.10.2017 г., като задължение на ответника е начислена сумата 50.67 лв.,
с ДДС, от която 5 лева вноска за изплащане на стоки, със срок за плащане
25.11.2017 г.. От Фактура № **********/10.11.2017 г. /л. 44а/ се установява, че
за отчетен период 07.10.2017 г. – 06.11.2017 г., като задължение на ответника е
начислена сумата 41.98, с ДДС, от която 5 лева вноска за изплащане на стоки, със
срок за плащане 26.09.2017 г.. От Фактура № **********/11.12.2017 г. /л. 46/ се
установява, че за отчетен период 07.11.2017г. – 06.12.2017г., като задължение
на ответника е начислена сумата 55.81 лв., с ДДС, от която5 лева вноска за
изплащане на стоки, със срок за плащане 26.12.2017 г.. От Фактура №
**********/10.01.2018 г. /л. 47а/ се установява, че за отчетен период 07.12.2017
г. – 06.01.2018 г., като задължение на ответника е начислена сумата 41.98 лв.,
с ДДС, от която 5 лева вноска за изплащане на стоки, със срок за плащане
25.01.2018 г.. От Фактура № **********/09.02.2018 г. /л. 49/ се установява, че
за отчетен период 07.01.2018 г. – 06.02.2018 г., като задължение на ответника е
начислена сумата 37.48, с ДДС, от която 35 лева вноска за изплащане на стоки, със
срок за плащане 24.02.2018 г.. Със сметка № **********/04.02.2018 г. /л. 51/ на
ответника е начислена сума за неустойка месечни такси в размер на 41.64 лв.. Със
сметка № **********/04.02.2018 г. /л. 54/ на ответника е начислена сума за
неустойка месечни такси в размер на 12.99 лв.. Със сметка №
**********/04.02.2018 г. /л. 57/ на ответника е начислена сума за неустойка
месечни такси в размер на 30.33 лв.. Със сметка № **********/04.02.2018 г. /л.
53/ на ответника е начислена сума за неустойка месечни такси в размер на 7.50
лв. Със сметка № **********/04.02.2018 г. /л. 52/ на ответника е начислена сума
за неустойка устройство – *********, в размер на 100 лв.. Със сметка №
**********/04.02.2018 г. /л. 53/ на ответника е начислена сума за неустойка
устройство – 2159355002910, в размер на 100 лв.. Със сметка №
**********/04.02.2018 г. /л. 55/ на ответника е начислена сума за неустойка
устройство bghzr 016128006026; 00677191651 в
размер на 100 лв. Със сметка № **********/04.02.2018 г. /л. 56/ на ответника е
начислена сума за неустойка устройство 013902241358; 00677191651 в размер на
100 лв.. Със сметка № **********/04.02.2018 г. /л. 58/ на ответника е начислена
сума за неустойка устройство 356530037919491 в размер на 25 лв. Въз основа на
Заявление, по реда на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № 3254/2018 г., по описа
на РС Шумен и срещу ответника била издадена Заповед № 1606/08.11.2018 г. за
изпълнение на парично задължение в претендирания общ размер 865.54 лева.
Представени са и други неотносими към предмета на
правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
намира за установено от правна страна следното:
От писмените доказателства еднозначно се установява,
че по инициатива на ищеца, по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно
производство - ЧГД № 3254/2018 г., по описа на РС Шумен; че в негова полза е издадена Заповед №
1606/08.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение в претендирания общ размер
865.54 лева. Съдът констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение, длъжникът не е подал възражение, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, тъй като не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес. От справка на НАП
е установено, че няма регистриран валиден трудов договор и заповедният съд не е
успял да му връчи книжата по месторабота, поради което е дал възможност на
заявителя да подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния
срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Въз основа на така установеното съдът намира
исковите претенции, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за
допустими.
Основателността на претенция, по иск за реално
изпълнение, с правно основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр.
чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД, за непогасени суми по
Договори за предоставени мобилни телефонни номера, по общо правило е
предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от
ищеца: че с ответника са се намирали във валидни облигационни правоотношения;
че действително е извършил за сметка на доверителя възложени действия, както и
изискуемост на претендираните вземания за възнаграждения – пълно и главно. В
тежест на ответника е да установи, че задължението му е погасено - пълно и
главно.
От приетите по делото Договор №
М5315836/15.09.2016 г., с рамков характер; Приложение № 1/06.10.2016 г. за
пакетна мобилна телефонна услуга (с телефонен номер **********), фиксиран интернет
(с номер на услугата 101000457066) и цифрова телевизия (с номер на услугата
201000457065) - Мтел Микс Стандартен 50, както Приложение № 1/06.10.2016 г. за
телефонна услуга за фиксиран домашен телефон с номер **********, доколкото
подписа на Г.Ц.Я., не е оспорен по
предвидения в закона ред, съдът намира, за еднозначно установено, че е налице договорно правоотношение между ищеца -
доставчик и ответника - абонат, по силата на които ищецът е поел задължение да
предоставя на ответника пакет услуги за определен срок, който срок съгласно
клаузата 7.2.10 от Приложение № 1/06.10.2016 г. за пакетна мобилна телефонна
услуга и клаузата 6.2.4 от Приложение
№ 1/06.10.2016 г., за телефонна услуга за фиксиран домашен телефон, може да се
прекрати от абоната с едномесечно предизвестие, а при липса на такова
ползването на услугите продължава за неопределен срок при същите условия, като
може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно предизвестие без
неустойки. Доколкото доказателства за прекратяване на договора от никоя от
страните не са представени се налага извод, че договорно правоотношение към момента на предявяване на исковата молба е
безсрочно.
При така създадената между страните
облигационна обвързаност по ненаименован Договор за услуги ищецът е предприятие
предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, по смисъла на ЗЕС, а
ответникът притежава качеството „абонат на електронни съобщителни услуги” по
смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на ЗЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 298 ТЗ
търговски договор е възможно да се сключи при предварително установени от
едната страна Общи условия, които на практика съдържат клаузите на договора.
Следователно на ответника, в качеството на физическо лице, от предприятие
предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са предоставени
далекосъобщителни услуги при предварително установени от едната страна Общи
условия, които съгласно чл. 226, ал. 3 ЗЕС са неразделна част от индивидуалния
договор между предприятието и абоната. Предпоставка за валидност на Договор при
предварително установени от едната страна Общи условия е приемане на същите от
насрещната страна, тъй като установените от търговеца, предлагащ стоки или
услуги, Общи условия стават задължителни за другата страна, само ако тя заяви
писмено, че ги приема. В разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ТЗ законодателят е
предвидил допълнително изискване - за предаване на Общите условия на насрещната
страна по договора, когато за действителността на договора има изискване за
писмена форма, тъй като в противен случай те няма да имат действие за нея.
Възможно е законодателно предвиждане и на допълнителни изисквания за валидност
на Договор при Общи условия, поради което при произнасяне по такива спорове
следва да се съобразява не само предвидените в ТЗ общи правила относно сключването
на такива търговски сделки, но и специфичните правила за регулиране на
определени отношения между търговци - доставчици на стоки или услуги и абонати.
От клауза 4.4 на Договор № М5315836/15.09.2016 г., с рамков характер, се
установява, че абонатът изрично е
декларирал, че е запознат, а с подписа си, който не е оспорен, е удостоверил, че е съгласен с приложимите Общи
условия на дружеството – ищец. Срещу предоставените услуги, чрез обществена
далекосъобщителна мрежа, задължение на потребителя е да плаща възнаграждение.
Съгласно чл. 22 и сл. от Общите условия на дружеството - ищец, представляващи
неразделна част от съответния договор и приложими спрямо абонати на ищеца,
страните са договорили, че дружеството - оператор има право да получава
абонамент, който се заплаща от потребителя всеки месец, както и цена за
ползвани услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна база. Съгласно чл.
26 и сл. от Общите условия за ползваните услуги операторът издава на името на абоната
ежемесечно фактура на определена дата, а неполучаването на фактурата не
освобождава абоната от задълженията да я плати съгласно определения в нея срок.
При наличието на тези доказателства се налага извода, че ищецът действително е
извършил за сметка на доверителя възложени действия, поради което претендираните
в настоящото производство суми, за потребени мобилни телефонни услуги, чрез
обществена далекосъобщителна мрежа, е следвало да бъдат платени от абоната в определените
във фактурите срокове, които са изтекли. Абонатът – ответника не е представил
доказателства за погасяване на задължението. Следователно искът с правно
основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД,
за възнаграждение по предоставени на ответника услуги, през периода от
11.09.2017 г. до 09.02.2018 г., по Договор № М
5315836/15.09.2016 г., с рамков характер, Приложение № 1/06.10.2016 г. за
пакетна мобилна телефонна услуга (с телефонен номер **********), фиксиран
интернет (с номер на услугата 101000457066) и цифрова телевизия (с номер на
услугата 201000457065) - Мтел Микс Стандартен 50, както Приложение №
1/06.10.2016 г. за телефонна услуга за фиксиран домашен телефон с номер
**********, както следва: 168.12 лева - неплатени месечни абонаментни такси за
пакетна мобилна телефонна услуга с номер **********; интернет услуга с фиксиран
номер 101000457066 и цифрова ТВ услуга с № 201000457065; 45.33 лева – неплатена
цена за потребени електронни съобщителни услуги с телефонен номер **********;
7.98 – неплатена цена за потребена цифрова ТВ услуга с № 201000457065; 19.49 -
неплатени месечни абонаментни такси и цена за потребени електронни съобщителни
услуги с фиксиран, домашен телефонен номер **********; 16.80 – неплатени други
такси съгласно ценоразпис на оператора, следва да бъде уважен в претендирания
размер от 257.72 (двеста петдесет и седем
лева и седемдесет и две стотинки) лева.
Основателността на претенцията по иска, с правно основание чл. 205 вр. чл. чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 71 ЗЗД, е предпоставена от установяване от ищец: 1/че по силата на Договор за продажба на изплащане от 19.09.2016 г., страните са се намирали във валидни облигационни
правоотношения - пълно и главно; 2/че е предал вещта предмет на Договора /Апарат
Huawei Y5 II DS Black MNP MAT 20/ - пълно
и главно; 3/че законосъобразно е прекратил Договора за продажба на изплащане
предсрочно - пълно и главно; 4/изискуемост и размер на исковите претенции -
пълно и главно. В тежест на ответника е да установи, че задължението му за
плащане на цената по Договора за продажба на изплащане /в случая вноските/ е
погасено - пълно и главно, както и всички евентуално наведени от него
положителни твърдения за факти, като правоизключващи и правопогасяващи
възражения, от които черпи благоприятни за себе правни последици. От приетите
по делото Договор № *********/19.09.2016 г. и Приемо - предавателен протокол от 19.09.2016 г., предвид, че подписа на Г.Ц.Я., не е оспорен по предвидения в закона ред,
съдът намира, за еднозначно установено, че „Мобилтел“ ЕАД е продал на изплащане на цена 120 лева, на вноски по 5
лева, съгласно приложен Погасителен план, апарат Huawei Y5 IIDS Black MNP MAT
20 23 m, който е предаден на Г.Ц.Я. заедно
с гаранционна карта. Доколкото срокът на
договора е 23 месеца следва, че е изтекъл на 19.08.2018 г., поради което
изследване дали продавачът го е прекратил законосъобразно не се налага.
Купувачът - ответник не е установи, че задължението му за плащане на цената е
погасено. От приетите по делото и неоспорени фактури, издадени съобразно
приетите от ответната страна Общи условия на дружеството – оператор, се
установява, че ищецът е начислил като задължение на ответника общо 60 лева.
Сумата не е оспорена в 6 м. срок след издаване на съответната фактура по реда
на чл. 26.6 от същите общи условия, поради което искът следва да
бъде уважен в претендирания размер от 60 (шестдесет)
лева.
Основателността на исковете за неустойка, с правно основание чл. 92 ЗЗД,
е предпоставено от установяване от ищец: наличие на валиден договор /клауза от
договор/ за неустойка - пълно и главно; размер на неустойката - пълно и главно;
настъпването на предпоставките за плащане на неустойка т. е че вземането за
плащане на неустойка е изискуемо - било поради настъпил падеж, било след покана
за плащане, т. е че ответникът е изпаднал в забава от твърдения момент - пълно и главно. Ответникът трябва да докаже всички
евентуално наведени от него положителни твърдения за факти, като
правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за
себе правни последици.
Съгласно правната
доктрина неустойката е договорно съглашение или нормативно предварително
определена отговорност за обезпечение на вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Като клауза,
уговорена в съответния договор, неустойката е проявление на принципа на автономия
на волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. По своята правна същност
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вреди от неизпълнението - с неустойката
страните предварително уговарят размера на обезщетението, което ще следва да
плати неизправната страна в случай, че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва размера на вредите. Съглашението за неустойка има
акцесорен характер – т. е. касае се акцесорно задължение, чието възникване е
обусловено от изискуемостта на главното задължение, което може да няма
договорен източник, но не може да е естествено - следва да е правно. С оглед
акцесорния характер, неустоечната клауза би била действителна само при
действителност на главното задължение, чието изпълнение е обезпечено. От друга
страна при предявен иск за присъждане на неустойка клаузата, на която се
позовава ищецът подлежи на служебна преценка за спазването на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Добрите нрави не са писани, систематизирани
и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от
тях. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се
нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран,
но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби от действащото
право. Такива са принципите: 1/на справедливостта; 2/на добросъвестността в
гражданските и търговските отношения и 3/на предотвратяване несправедливото
облагодетелстване намерили израз в отделни правни норми /чл. 20 ЗЗД, чл. 289,
чл. 302 и чл. 307 ТЗ и др./. В тази връзка, въпросът за накърняването на
добрите нрави по отношение на уговорена неустойка, за да не се превърне в
средство за неоснователно обогатяване, следва да бъде решен чрез комплексна
преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на
други фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните,
функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да
ограничи размера на неизпълнението. Следователно условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка в хипотезата „накърняване на добрите нрави“,
произтичат, както от нейните функции, така и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Законодателят придава правна значимост
на накърняването на добрите нрави с оглед защита на обществените отношения като
цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект. В
разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, която е диспозитивна, се посочват функциите
на неустойката: обезпечаваща изпълнението на задължението и обезщетяваща
вредите от неизпълнението или ще е налице неравностойност на насрещните
задължения по договора. Следователно договорната клауза за неустойка би могла
да е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия
за неоснователно обогатяване, когато вследствие на плащането ще излезе извън
обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от
страните. От друга страна, според указанията в ТР № 1/15.06.2010 г., ТД № 1/2009
г., т. 3, ОСТК, неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД тогава, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този
смисъл освен посочените от закона обезпечителна и обезщетителна функции, по
волята на страните неустойката може да изпълнява и санкционна /наказателна/
функция, особено когато се касае за сделки между търговци. Неустойката има
санкционна /наказателна/ функция в случаите, при които уговореният размер
надхвърля вредите от неизпълнението. Посочено е, че преценката за нищожност се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при
съблюдаване и на примерно изброените критерии като: естеството и размера на обезпеченото
с неустойка задължение; обезпечаването на задължението с други, различни от
неустойката, правни способи; съотношението между размера на неустойката и
очакваните вреди от неизпълнението, както и вида на уговорената неустойка и
вида на неизпълнението, за което е предвидена.
Относно претенцията, с правно основание чл. 92 ЗЗД и цена 30.54 лева – мораторна неустойка в размер на законната
лихва върху исковата претенция от 317.72
(триста и седемнадесет лева и седемдесет и две стотинки) лева за периода от
27.09.2017 г. до 07.11.2018 г.. На първо място претенцията е акцесорна, поради което
основателността и е обусловена от обуславящата искова претенция, която както бе
посочено по – горе, доколкото е сбор от приетите за основателни искови
претенции по чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр.
чл. 286, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД с цена 257.72 (двеста петдесет и седем лева
и седемдесет и две стотинки) лева и по чл. 205 вр. чл. чл. 79, ал. 1, вр. чл.
71 ЗЗД с цена 60 (шестдесет) лева, е основателна. На второ място претенцията е
договорна - съгласно т. 27.1 от Общи условия на дружеството – оператор, в
случай на частично или цялостно неплащане на указаната във фактурата сума в
срока за плащане, абонатът дължи лихва в размер на 10 % годишно за всеки ден
закъснение, следователно се основава на валидна клауза от договор, предвид, че
общите условия обвързват абоната. На трето място съдът намира, че доколкото
падежите на всяко месечно плащане са определени в издадените от оператора
фактури следва, че са настъпили предпоставките за плащане на неустойка т. е вземането за плащане
на неустойка е изискуемо поради настъпили падежи. Размерът на неустойката е договорен като 10 % годишно
за всеки ден закъснение върху указаната във фактурата сума, поради което
подлежи на преценка за неравноправност, предвид, че абонатът е потребител по
смисъла на ЗЗП. В практиката на ВКС се приема, че сделки, при които
икономически слаби участници в оборота се третират неравноправно, са
противоречащи на добрите нрави. В този смисъл уговорка за лихва, многократно
превишаваща размера на законната лихва, е нищожна, като нарушаваща принципа за
справедливост и добрите нрави, тъй като се създава възможност за неоснователно
обогатяване. Така че уговорка за лихва надвишаваща трикратния размер на
законната лихва е противна на добрите нрави. Размерът на законната лихва е
определен с ПМС № 426/18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и се равнява на
ОЛП на БНБ плюс 10 % пункта. Към момента на сключване на договора ОЛП на БНБ е
бил 0,00 % и е в същия процент към приключване на съдебното дирене,
най-високата стойност, която би имала законната лихва за периода на действие на
договора от момента на сключването му е 10,00 %. Доколкото договорената
мораторна неустойка не надвишава трикратния размер на законната лихва, следва
че не е неравноправна, поради което искът следва да бъде уважен в претендирания
размер от 30.54 (тридесет лева и петдесет и четири стотинки) лева.
Относно претенцията, с правно основание чл. 92 ЗЗД и цена 517.46 (петстотин и седемнадесет лева и четиридесет
и шест стотинки) лева – начислени неустойки за предсрочно прекратяване на Договорното правоотношение,
от които общо 92.46 лева - начислени месечни такси и общо 425 лева - начислена
цена за невърнато оборудване. Договорните
клаузи, на които ищецът се позовава, за да начисли процесните неустойки поради
предсрочно прекратяване на процесния договор са: относно начислените
месечни такси - чл. 7.3.1 от Приложение
№ 1/06.10.2016 г., за пакетна мобилна телефонна услуга, съответно чл. 6.3.1 от
Приложение № 1/06.10.2016 г., за телефонна услуга за фиксиран домашен телефон, а
относно начислена цена за невърнато
оборудване - чл. 7.3.4 от Приложение
№ 1/06.10.2016 г., за пакетна мобилна телефонна услуга съответно чл. 6.3.4 от Приложение
№ 1/06.10.2016 г., за телефонна услуга за фиксиран домашен телефон. Възраженията на особения представител на ответника са,
че тези клаузи за неустойки са нищожни поради неравноправност.
Основателността на начислената цена за невърнато
оборудване на стойност 425 лева, на основание чл. 7.3.4 от Приложение № 1/06.10.2016 г., за пакетна мобилна
телефонна услуга, съответно чл. 6.3.4 от Приложение № 1/06.10.2016 г., за
телефонна услуга за фиксиран домашен телефон, предвид че претенцията е акцесорна, е обусловена както от обуславяща
искова претенция, и наличие на валиден договор /клауза от договор/ за
неустойка, така и от настъпването на предпоставките за плащане на неустойка. В
случая предпоставка за присъждане на неустойка за невърнато
оборудване е предпоставено от доказване от ищеца предоставянето на такова
оборудване. Съгласно чл. 6.3 от
Приложение № 1/06.10.2016 г., за пакетна мобилна телефонна услуга, предоставянето
на оборудването се удостоверява с Протокол за инсталация по смисъла на чл. 6.9 от специализиран технически екип, за което абонатът
е длъжен да осигури съдействие и достъп, а съгласно чл. 5.2 от Приложение
№ 1/06.10.2016 г., за телефонната услуга с фиксиран домашен телефон
устройството е Viocebox, което се
предоставя в комплект със SIM. Доколкото
ищецът не е представил единствено валидното доказателство за установяване
предоставянето на процесното оборудване следва, че само на това основание
ацесорната претенция за неустойка /начислената цена за невърнато оборудване/, е
неоснователна.
Относно начислените месечни такси на
основание чл. 7.3.1 от Приложение
№ 1/06.10.2016 г., за пакетна мобилна телефонна услуга, съответно чл. 6.3.1 от
Приложение № 1/06.10.2016 г., за телефонна услуга за фиксиран домашен телефон. В петитума на исковата молба искът за неустойка в тази
част не е конкретизиран. С допълнителна молба, в отговор на дадена възможност,
ищецът конкретизира, че начислената неустойка е договорна, за предсрочно
прекратяване на Договор № М 5315836/15.09.2016 г., и е на обща стойност
92.46 лева, от които: 41,64 (3 месечни такси х 13.88) лева - за мобилни услуги
за телефонен номер **********; 30,33 (3 месечни такси х 10.11) лева - за услуга
за интернет с номер 101000457066; 12,99 (3 месечни такси х 4,33) лева - за
услуга за телевизия с номер 201000457065; 7,50 (3 месечни такси х 2,50) лева -
за мобилни услуги за фиксиран домашен телефонен номер **********. Съгласно клаузата на 7.3.1 от Приложение № 1/06.10.2016 г., за пакетна мобилна
телефонна услуга, както и съгласно клаузата на чл. 6.3.1 от Приложение № 1/06.10.2016
г., за телефонна услуга за фиксиран домашен телефон, ако абонаментът по
договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди
изтичане на срока на ползване абонатът дължи на оператора неустойка в размер на
месечните абонаментни вноски, чийто размер, предвид, че абонатът е физическо
лице, не може да превишава трикратния им размер. С оглед вида на договорното неизпълнение, съществува доктрина, изцяло
възприета и съобразена в съдебната практика, съгласно която, според различни критерии,
неустойката може да бъде: компенсаторна; при разваляне на договор по реда на
чл. 88 ЗЗД; зачетна или мораторна. В този смисъл един от видовете неустойки е
компенсаторната. „Компенсаторна“ е неустойка, която се претендира вместо
изпълнение, като служи за основа и при частичното неизпълнение. Следователно
така формулирана исковата претенция за неустойка е „компенсаторна“ - претендира
се поради неизпълнение на задължението за плащане в срок на изискуемо парично
задължение. Относно възможността наред с иск за реалното изпълнение на
паричното задължение и на обезщетението за забавата му, на кредитора да бъде
присъдена и договорна неустойка за неизпълнение в Решение № 123/17.11.2010 г.,
ТД № 698/09 г., т. 2, II т. о. на ВКС, е посочено, че когато договорената
неустойка е компенсаторна, в единовластна преценка на кредитора е да иска или
реално изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по общия ред, или
уговорената за пълното неизпълнение на длъжника компенсаторна неустойка.
Предвид, че в настоящия случай ищецът по реда на чл. 422 ГПК е предявил
положителен установителен иск за реално изпълнение, с правно основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79,
вр. чл. 71 ЗЗД, и цена 257.72 (двеста петдесет и седем лева и седемдесет и две
стотинки) лева, за което парично вземане по ЧГД № 3254/2018 г., по описа на РС
Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 1606/08.11.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, то предявеният иск за компенсаторна неустойка
поради предсрочно прекратяване на договора между страните е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД като накърняваща добрите нрави, поради
противоречие на основния принцип за справедливост и добросъвестност в облигационните
правоотношения и подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Относно разноските: Ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Предвид изхода на спора и съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014 г., т.
12, ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. Ищецът е направил искане
за присъждане на разноски като е представил Списък по чл. 80 ГПК /л. 137/ за
сторените такива в общ размер 504.30 лева, от които 26 лева - държавна такса по заповедното
производство и 478.30 лв. в исковото производство, които следва да бъдат
присъдени съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „А1 България” ЕАД, с ЕИК № ***, седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, че ответницата Г.Ц.Я., с ЕГН ********** и адрес: ***,
дължи по Договор
№ М 5315836/15.09.2016 г., с рамков характер, за електронни съобщителни услуги и закупени продукти, сумата 257.72
(двеста петдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки) лева -
възнаграждение за предоставени на ответника услуги, през периода от
11.09.2017 г. до 09.02.2018 г., от които: 168.12 лева - неплатени месечни
абонаментни такси за пакетна мобилна телефонна услуга с номер **********;
интернет услуга с фиксиран номер 101000457066 и цифрова ТВ услуга с №
201000457065; 45.33 лева – неплатена цена за потребени електронни съобщителни
услуги с телефонен номер **********; 7.98 – неплатена цена за потребена цифрова
ТВ услуга с № 201000457065; 19.49 - неплатени месечни абонаментни такси и цена
за потребени електронни съобщителни услуги с фиксиран, домашен, телефонен номер
**********; 16.80 – неплатени други такси съгласно ценоразпис на оператора,
платима по банкова сметка ***: ***, BIC: ***
„***, за която по образувано ЧГД № 3254/2018 г., по описа
на РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 1606/08.11.2018 г., за
изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.11.2018 г. /датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК/ до
окончателно плащане, на основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр.
чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД.
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „А1 България” ЕАД, с ЕИК № ***, седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, че ответницата Г.Ц.Я., с ЕГН ********** и адрес: ***,
дължи по Договор
№ М 5315836/15.09.2016 г., с рамков характер, за електронни съобщителни услуги и закупени продукти, сумата 60 лева
/шестдесет / лева - предсрочно изискуеми вноски по Договор за
продажба на изплащане на Апарат Huawei Y5 II DS Black MNP MAT 20 платима по
банкова сметка ***: ***, BIC: *** ***, за която по образувано ЧГД № 3254/2018 г., по описа
на РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 1606/08.11.2018 г., за
изпълнение на парично задължение, на основание чл. 205 вр. чл. чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 71 ЗЗД.
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „А1 България” ЕАД, с ЕИК № ***, седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, че ответницата Г.Ц.Я., с ЕГН ********** и адрес: ***,
дължи по Договор
№ М 5315836/15.09.2016 г., с рамков характер, за електронни съобщителни услуги и закупени продукти, сумата 30.54
/тридесет лева и петдесет и четири стотинки/ лева – мораторна неустойка в
размер на законната лихва върху исковата претенция от 317.72 (триста и седемнадесет лева и седемдесет и две
стотинки) лева, за периода от 27.09.2017 г. до 07.11.2018 г., платима по
банкова сметка ***: ***, BIC: *** ***, за
която по образувано ЧГД № 3254/2018 г., по описа на РС – Шумен, срещу ответника
е издадена Заповед № 1606/08.11.2018 г., за изпълнение на парично задължение на
основание чл.
92 ЗЗД.
Отхвърля предявеният, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК,
от „А1 България” ЕАД, с ЕИК № ***, седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, срещу Г.Ц.Я.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, иск за признаване като установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата 517.46 (петстотин и седемнадесет лева и
четиридесет и шест стотинки) лева – начислени неустойки за
предсрочно прекратяване на Договор № М 5315836/15.09.2016 г., с рамков характер, за електронни съобщителни услуги и закупени продукти,
както
следва: 41,64 (3 месечни такси х 13.88) лева - за мобилни услуги за телефонен
номер **********; 30,33 (3 месечни такси х 10.11) лева - за услуга за интернет
с номер 101000457066; 12,99 (3 месечни такси х 4,33) лева - за услуга за
телевизия с номер 201000457065; 7,50 (3 месечни такси х 2,50) лева - за мобилни
услуги за фиксиран домашен телефонен номер **********; 100,00 лева - за
невърнато оборудване, предоставено във връзка с пакетна услуга за телевизия и
интернет; 100,00 лв. - за невърнато оборудване, предоставено във връзка с
пакетна услуга за телевизия и интернет; 100,00 лв. - за невърнато оборудване,
предоставено във връзка с пакетна услуга за телевизия и интернет; 100,00 лв. -
за невърнато оборудване, предоставено във връзка с пакетна услуга за телевизия
и интернет; 25,00 лв. - за невърнато оборудване, предоставено във връзка с
услугата домашен телефон с номер **********, за която по образувано ЧГД № 3254/2018 г., по описа на РС – Шумен,
срещу ответника е издадена Заповед № 1606/08.11.2018 г., за изпълнение на
парично задължение, като неоснователен.
Осъжда Г.Ц.Я., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати
на „А1 България” ЕАД, с ЕИК № ***, седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, сумата 263.71
/двеста шестдесет и три лева и седемдесет и една стотинки/ лева, разноски в
заповедното и исковото производства, съразмерно уважената част от исковете, платима по
банкова сметка ***: ***, BIC: *** ***, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № №
3655/2018 г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от
настоящото решение.
Районен
съдия:……………..