№ 92
гр. София , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1 в публично заседание на
деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря СЛАВКА КР. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20211100901155 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от длъжник за
постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание свръхзадълженост,
евентуално на неплатежоспособност.
Молителят „Т.“ ЕООД твърди, че е в състояние на свръхзадълженост, евентуално в
неплатежоспособност, тъй като видно от ГФО за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., както и от
междинния баланс и отчет за приходите и разходите към 31.05.2021 г. имуществото му не е
достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Посочва, че дружеството е
преустановило стопанската си дейност, липсват средства за издръжка, същото не е в
състояние да извършва нормална икономическа дейност и да посреща своевременно
плащанията си към кредиторите. Твърди, че към датата на подаване на молбата
задълженията му към кредиторите „И.И.-2“ ЕАД са в общ размер на 1 636 033,20 евро, които
произтичат от договор за прехвърляне на вземане, сключен на 01.03.2021 г. между „И.“ АД –
цедент и „И.И. 2“ ЕАД – цесионер. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с
което да се констатира свръхзадължеността на дружеството и да се открие производство по
несъстоятелност на „Т.“ ЕООД, а при условията на евентуалност да се открие поради
неплатежоспособност.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички
1
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а
именно: 1/ Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор
на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите за публичноправно
задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или
задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция „Главна
инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на
търговеца; 2/ Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3/ Да се установи
неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл.
608 ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4/
Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е
обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай писмена молба за откриване на производство по
несъстоятелност е подадена от длъжника „Т.“ ЕООД. Молителят е търговец по смисъла на
чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, с оглед правно организационната си форма като търговско дружество.
От изслушаната по делото експертиза, както и приетите писмени доказателства се
доказа, че дружеството има изискуеми задължения към „И.И. 2“ АД в размер на 1 636 033,20
евро, произтичащи от допълнителни безлихвени парични вноски на съдружници в капитала
на дружеството, което вземане е прехвърлено от „И.“ АД на „И.И. 2“ АД.
Съобразно чл. 742 ТЗ, търговското дружество е свръхзадължено, когато неговото
имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения. По смисъла на цитираната
разпоредбата под имущество следва да се разбира съвкупността от имуществени активи на
дружеството, включително дълготрайни и краткотрайни, притежавани към началния момент
на свръхзадължеността.
В производството по чл. 625 ТЗ преценката за наличие или липса на
свръхзадълженост се прави чрез съпоставяне на общия размер на съществуващите към
началната дата на свръхзадълженост парични задължения на търговеца, които може и да не
са изискуеми, но трябва да е установено възникването им, със стойността на имуществото на
дружеството към този момент.
Установяването на състоянието на свръхзадълженост на молителя трябва да се
извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото състояние на предприятието му,
от който да се изведе възможността или невъзможността да погасява задълженията си.
По делото са приети като доказателства счетоводни баланси и годишни финансови
отчети за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и първата половина на 2021 г. От приложената по
делото справка от МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“ е видно, че в централната база на
АИС КАТ към 05.07.2021 г. няма данни за регистрирани моторни превозни средства на
името на „Т.“ ЕООД. Съгласно писмо от Национална агенция за приходите, Териториална
дирекция на НАП София няма наложени обезпечителни мерки и няма започнато
принудително изпълнение по реда на ДОПК срещу имущество на дружеството. Установява
се от извършената справка ИКАР по имотния регистър на Република България, че има данни
за вписвания на името на молителя.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвена, се установява, че към 31.12.2015 г. в основната си
част активите на „Т.“ ЕООД са били нетекущи, под формата на дългосрочни финансови
активи и на отсрочени данъци. Като текущи активи в края на 2015 г. дружеството е
2
притежавало материална запаси – незавършено производство, вземания и парични средства
– предимно касови наличности. Така описаната структура се е запазила и към края на 2016
г., като незначително намаление е отчетено за паричните средства по разплащателни сметки.
През 2017 г. в структурата на нетекущите активи са настъпили съществени изменения.
Придобити са дълготрайни материални активи – сгради, чиято балансова стойност към
31.12.2017 г. е била 127 хил. лв. Това са и единствените нетекущи активи на „Т.“ ЕООД в
края на годишния отчетен период, но общата им стойност е намаляла с 1 158 хил. лв. в
сравнение с 31.12.2016 г. Като балансова стойност текущите активи не са претърпели
съществени изменения през 2017 г. С 8 хил. лв. са се увеличили материалните запаси, за
сметка на отчетени стокови наличности. Около осем пъти е увеличен размерът на
краткосрочните вземания, но сумата на паричните средства е намаляла с 25 хил. лв. Към
края на 2018 г. дружеството не е притежавало нетекущи активи, а общата стойност на
текущите такива е намаляла до 87 хил. лв., в това число материални запаси – 14 хил. лв.,
краткосрочни вземания – 20 хил. лв. и парични средства - 53 хил. лева, представляващи
изцяло касови наличности. Към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г. и към 31.05.2021 г.
балансовата стойност на активите на „Т.“ ЕООД е нулева.
Видно е от заключението на вещото лице, че през анализирания период собственият
капитал на молителя е отрицателна величина, тоест дружеството е декапитализирано. През
2017 г., вследствие на отчетена текуща загуба със значителен размер, декапитализацията се е
задълбочила съществено. Като следствие от това състояние, дейността на дружеството през
2018 г. е силно ограничена. За периода отново е отчетена загуба, но в значително по-малък
размер от предходната година. Годината 2019 г. е приключена с нулев финансов резултат, а
за 2020 г. дружеството е декларирало, че не е извършвало търговска дейност.
Установява се, че стойностите на коефициентите на обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност към 31.12.2015 г. превишават значително референтните граници за
всеки един коефициент и сочат, че към тази дата „Т.“ ЕООД е било в състояние да погасява
своевременно своите изискуеми задължения. Този извод е валиден и за следващите три
годишни отчетни периода от 2016 г. до 2018 г. вкл., в края на които дружеството е отчело
наличие на текущи активи, в това число и на парични средства, но не и на текущи
задължения, които да бъдат съпоставени с текущите активи с цел изчисляване на показатели
за ликвидност. Липсата на каквито и да е активи към края на 2019 г. и на 2020 г., в това
число на текущи такива, обуславя нулеви стойности на показателите за ликвидност, което
означава, че молителят не е бил в състояние да погаси изискуеми парични задължения към
31.12.2019 г., 31.12.2020 г. и 31.05.2021 г.
През периода от 2015 г. до 2020 г. включително „Т.“ ЕООД е декапитализирано, а
изчислените стойности на показателите за финансова автономност не могат да бъдат
използвани за сравнителен анализ, тъй като същите не дават реална представа за степента на
задлъжнялост, която в случая е изключително висока.
Установява се от заключението на вещото лице, че от 2015 г. до 2018 г. вкл.
балансовата стойност на имуществото на „Т.“ ЕООД е била по-малка от общия размер на
паричните задължения на дружеството, като с всеки следващ годишен отчетен период тази
разлика се увеличава. Към края на 2019 г. и 2020 г. дружеството не е притежавало никакво
имущество, а е отчело задължения в размер на 3 200 хил. лв.
В периода между 2015 г. и 2018 г. „Т.“ ЕООД е разполагало с постоянен капитал,
формиран за сметка на задължения по допълнителни парични вноски към съдружници,
както и с нетен оборотен капитал, обусловен от наличието на краткотрайни активи, в това
число и парични средства, превишаващи размер на краткосрочните задължения. Липсата на
каквито и да е активи и при наличие на текущи задължения в значителни размери,
3
определят лошото финансово-икономическо състояние на дружеството към края на 2019 г. и
2020 г.
Към 31.12.2019 г. „Т.“ ЕООД не е притежавало никакви активи, респ. общата
балансова стойност на активите е нулева. Нулева обща стойност на активите е посочена и в
счетоводния баланс на дружеството към 31.12.2019 г.
От данните по делото и приетата съдебно-икономическа експертиза се доказа, че с
наличното си имущество дружеството не е в състояние да покрие всички свои задължения
към кредиторите. Показателите за финансова автономност, изразяващи съотношение между
собствения капитал към пасивите, показват пълна зависимост на длъжника по отношение на
кредиторите му, тъй като липсва собствен капитал за покриване на задълженията.
Установи се по делото, че коефициентът на финансова автономност и на задълженост
са многократно под приемливите стойности за целия анализиран период, като същите имат
отрицателна стойност. Видно е, че дружеството-молител е декапитализирано и зависимо от
кредиторите си. През изследвания период имуществото на дружеството /дълготрайни и
краткотрайни активи/ не е било достатъчно за покриване на всички негови задължения през
периода. Налице е недостиг на имущество, което обосновава състояние на
свръхзадълженост.
В разглеждания случай затрудненията на молителя не са временни, като молителят
не установи да разполага с достатъчно имущество за покриване на всички задължения, без
опасност за интересите на кредиторите.
Съгласно константната практика на ВКС, включително застъпена в решения по чл.
290 ГПК, като решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. № 959/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., в тежест на
длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите,
като трябва да бъде оборена установената от закона презумпция и докаже, че е
платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента
на тяхната изискуемост. От данните по делото се потвърждава становището на молителя, че
затрудненията му за покриване на задълженията не са временни и че същият е изпаднал в
състояние на свръхзадълженост и спрямо него следва да се открие производство по
несъстоятелност.
Съобразно изложеното съдът намира, че са налице всички изискуеми предпоставки за
откриване на производство по несъстоятелност на „Т.“ ЕООД на основание
свръхзадълженост.
С оглед на това не се дължи произнасяне по направеното от молителя при условията
на евентуалност искане да бъде открито производство по несъстоятелност на дружеството
поради неплатежоспособност.
При определяне началната дата на свърхзадълженост трябва да се прецени дали
длъжникът е в състояние с наличното си имущество да покрие всички свои задължения към
кредиторите. Предвид събраните по делото доказателства и приетото заключение, съдът
намира, че за начална дата на свърхзадълженост следва да се приеме датата 31.12.2019 г.,
към която дружеството има задължения и същото е свръхзадължено, тъй като с наличното
си имущество не е могло да покрива всичките си задължения към своите кредитори и
собственият капитал на дружеството е декапитализиран.
По делото са събрани доказателства, че молителят „Т.“ ЕООД не разполага с парични
средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на първоначалните разноски в
4
производството по несъстоятелност. Разноски не са предплатени и в указания от съда срок с
протоколно определение от 19.07.2021 г., вписано в книгата по чл. 634в ТЗ на 19.07.2021 г.
С оглед на това съдът намира, че следва да постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1
ТЗ.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 84, т. 1 ГПК молителят ще бъде осъден с решението
да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 250 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „Т.“ ЕООД , с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район *********.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на свръхзадължеността – 31.12.2019 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Т.“
ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район *********.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „Т.“ ЕООД , с ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район *********.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на „Т.“ ЕООД.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието „Т.“ ЕООД , с ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район *********.
СПИРА производството по т.д. № 1155/2021 г. по описа на СГС, VІ-1 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението
по ал. 1 по молба на длъжника или на кредитора, ако молителят удостовери, че е налице
достатъчно имущество или ако представи доказателства за предплащане на сумата от 3 000
лева /три хиляди лева/, необходима за покриване на началните разноски в производството
по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено, дружеството ще бъде
прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 84, т. 1 ГПК „Т.“ ЕООД , с ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район *********, да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева /двеста и петдесет лева/,
представляваща разноски по делото за държавна такса.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо
дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
5
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6