РЕШЕНИЕ
№ 20.07.2020 г. , Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав
На деветнадесети юни , две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР:
Стоянка Миладинова
Като
разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев
Гражданско дело №4794 по описа за 2019 година.
Депозирана е искова молба с правно основание
чл. 357 от КТ от ищеца В.С.Б., ЕГН-********** ***, против Детска градина „Приказни герои“,
Булстат *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Септември, ул. „Васил Левски“№44, обл. Пазарджик, със законен представител М.Х.Ц. , в
качеството й на директор.
В подадената
искова молба ищцата твърди, че работи като детска учителка в Детска градина
„Приказни герои“ гр. Септември. В същото време от 04.09.2019 г до 10.11.2019 г.
била член на Общинска избирателна комисия - Септември.
Твърди, че в деня след втория тур на изборите - 04.11.2019 г. /понеделник/,
в 13.02 часа я извикала директорката на детската градина. Същата я уведомила за
постъпила при нея Докладна срещу нея и й връчила искане за представяне на
писмени обяснения. Крайният срок, в който следвало /според това писмено искане/
да представи обясненията си, била същата дата - 04.11.2019 г, до 16.30 часа.
Ищцата поискала да се запознае със съдържанието на докладната, за да научи
точно в какво я „обвиняват", след което да даде своите обяснения.
Директорката обаче й отказала да я запознае с докладната и й казала, че очаква
до края на дадения й срок писмените обяснения. Тъй като в писменото искане на обяснения
липсвало каквато и да било конкретика, отговорът на ищцата бил в същата насока.
Входирала го при директорката в 16.29 часа.
Твърди се, че на същия ден - 04.11.2019 г в 17.48 часа директорката дошла в
занималнята, в която работела ищцата и й връчила Заповед №80/04.11.2019 г., с
която й налагала наказание „Забележка“.
Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна и немотивирана. В нея не било
посочено защо й е наложено това наказание. Дори не се сочило да е извършила
каквото и да било нарушение. Не й била дадена възможност да се защити – искали
й се обяснения, които да даде в рамките на няколко часа, т.е. колкото формално
да бъде изпълнено изискването на чл. 193 от Кодекса на труда.
Счита, че задължавайки я да даде обясненията си в толкова кратък срок, по
същество ищцата била лишена от правото си да се защити срещу незаконните
обвинения /макар и неясни/, като обмисли на спокойствие своите обяснения и се
консултира с адвокат по неясните й въпроси.
Твърди се, че видно от процесната заповед, основанието за издаването й /за налагането на
наказанието/ е: "постъпила
Докладна с вх.№81/04.11.2019 г." /докладната, със съдържанието на
която ищцата и до настоящия момент не е запозната/.
Твърди се, че по повод на същата докладна обаче ищцата имала наложено и
друго наказание - на 05.11.2019 г /денят, следващ деня на връчване на
процесната заповед/, директорът на ДГ „Приказни герои" гр.Септември й
връчил Заповед №82/05.11.2019 г, с която
било наложено най-тежкото предвидено в КТ наказание -
Уволнение. Видно от тази заповед е, че в мотивите й също е посочена като
основание за издаването й същата докладна - Докладна вх.№81/04.11.2019 г.
Твърди се, че срещу тази заповед за уволнение подала искова молба в съда
/по която е образувано гр.д №4476/2019 г по описа на PC Пазарджик/, но ден след
подаването на тази искова молба работодателят й връчил последваща /поредна/
заповед №87/08.11.2019 г /връчена й на 12.11.2019 г/, с която се отменя Заповед
№82/05.11.2019 г за налагане на наказанието „Уволнение", но пък й връчил
нова заповед - Заповед №95/12.11.2019 г, с която й наложили и ново наказание -
„Предупреждение за уволнение". В тази нова заповед отново като основание е
посочена цитираната Докладна - Докладна №81/04.11.2019 г., т.е. за изложеното в
тази Докладна, на ищцата й наложени
/поне/ две наказания – „Забележка“ и „Предупреждение за уволнение“.
Твърди се, че не ставало ясно за какво точно й било наложено наказанието „забележка“,
което оспорва с настоящата си искова молба, работодателят е допуснал и
нарушение на чл.189 ал.1 от Кодекса на труда.
От описаните по-горе факти и издаването за толкова кратък срок на поредица
от заповеди за налагане на наказания сочило, че е видно тенденциозното
отношение на издателят на заповедта към ищцата.
Твърди се, че процесната Заповед за налагане на наказание „Забележка“ е с
пореден номер /80/04.11.2019
г/ преди този, посочен в т.нар. „Докладна /същата е с номер 81/04.11.2019 г/. Според ищцата това
означава, че процесната заповед е издадена преди постъпването на докладната,
която е посочена като нейно основание, т.е. че самата докладна е съставена
нарочно и само за да обслужи процедурата по нейното наказване и че за заповедта
за налагането на наказанието предварително, преди издаването й, е бил
„запазен" номер във двойно-входящия дневник. Това отново било индиция, че
процесната заповед е издадена тенденциозно, не поради обективно извършено от
ищцата нарушение на трудовата дисциплина, а с някаква друга цел, т.е. с
издаването й е целено да бъде заобиколен законът - чрез на пръв поглед законна
процедура да бъде осъществена друга преследвана от автора на процесната заповед
цел.
Твърди се, че процесната заповед, с която й е било наложено оспорваното
наказание, страда от липса на императивно установени реквизити - в нея не е
посочено нарушението, което се твърди, че е извършила /дори не е посочено, че е
извършила нарушение/, не е посочено кога се твърди, че съм извършила това
нарушение. В същото време са посочени две правни норми, въз основа на които й
се налага наказанието, т.е. налице е нарушение на чл.195 ал.1 от Кодекса на
труда. Тази правна норма задължава работодателят в заповедта, с която налага
дисциплинарно наказание, да опише подробно всички фактически елементи на
твърдяното нарушение - с какви действия или бездействия е извършено, кога и т.н.
и след това да го квалифицира, т.е. да посочи законовия текст, който счита че е
осъществен посредством тези действия или бездействия.
Твърди се, че липсата на описание на нарушението /и липсата дори на
твърдение за извършено нарушение/ й пречи да разбере в какво я обвинява
работодателят й, и да даде своите обяснения и доказателства срещу това
/конкретно/ обвинение.
Моли се съдът да постанови решение, с което да отмени Заповед
№80/04.11.2019 г. на директора на Детска градина „Приказни герои", като
незаконосъобразна, и да отмените наложеното с нея дисциплинарно наказание „Забележка".
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски. Сочат се
доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който предявеният иск се счита за допустим, но по съществото си
неоснователен.
Твърди се, че издадената Заповед № 80/04.11.2019 г., с която е наложено
дисциплинарно наказание „забележка" по отношение на ищцата, е
законосъобразна и обоснована, издадена в предвидената от закона форма и след
получаването на писмени обяснения от страна на ищцата. Посочени са законовите
разпоредби, на основание на които е издадена оспорената Заповед. Въпреки
липсата на изрични мотиви в същата, се
счита, че това не е основание за отмяната й, тъй-като дисциплинарните
нарушения, осъществени от ищцата са описани подробно в писмо - искане изх. №
12/04.11.2019 г., а именно: “системно закъсняване за работа, тръгване преди
приключване па работния ден, пушене навън по време на работа", които
работодателят е квалифицирал като нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ
„закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или
неуплътняване на работното време" и по чл. 187, ал. 1, т. 5 от КТ
„неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд".
Твърди се, че в това се състоят и мотивите за издаване на Заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание „забележка", тъй като, макар и същите
да не са изрично посочени в издадената Заповед, с оглед обстоятелството, че са
визирани в документ, находящ се в преписката и доведен до знанието на ищцата,
която с подписа си е удостоверила получаването му, не следва да бъде приемано,
че Заповедта е немотивирана.
Твърди се, че не отговаря на действителността обстоятелството изложено в
исковата молба, че въз основа на една и съща „докладна" на ищцата са
наложени поне две наказания - ..забележка" и „предупреждение за
уволнение".
Твърди се, че, както изрично е посочено в исковата молба в Заповедта, с
която на ищцата е наложено наказание „уволнение" е отменена с последваща
Заповед на работодателя, поради което същата не е произвела правно действие.
Сочи се, че Заповед № 95/12.11.2019 г., с която на ищцата е било наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение" /която Заповед не е
предмет на настоящото производство/, е издадена на основание друга подадена
жалба, съдържаща данни за нарушение на трудовата дисциплина от страна на Б..
Твърди се, че след подаването на докладна вх. № 81/04.11.2018 г. до
директора на ДГ „Приказни герои", гр. Септември и връчването на
писмо-искане изх. № 12/04.11.2019 г. на ищцата В.С.Б., директорът на ДГ
„ПРИКАЗНИ ГЕРОИ", гр. Септември е провел срещи и разговори за изясняване
на обстоятелството отговаря ли на действителността изнесеното от докладната,
свързано с неспазване на работното време и пушене по време на работа от страна
на Б. с други работещи в същото предприятие, както и с родители. Заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание „забележка" е издадена едва след като
и трети лица са потвърдили действителността на изнесеното в докладната и за
работодателя не е имало съмнение за осъществяването от страна на ищцата на
нарушенията на трудовата дисциплина.
Не отговаряли на действителността и изложените в исковата молба твърдения
за нарушение на закона и за заобикаляне на същия, свързани с номерацията на
цитираната вече докладна с № 81/04.11.2019 г. и на Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „забележка" с № 80/04.11.2019 г. Това е така, тъй
като се касае за два отделни регистъра, от което следва изводът, че Заповедта
за налагане на наказание и докладната не следват поредност на номерацията, т.е.
всеки един от тези два документа е с регистрационен номер от различен регистър.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени
искания.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
достигна до следната фактическа обстановка:
Не
е спорно, че между страните В.С.Б., ЕГН-********** ***, и Детска градина „Приказни герои“, Булстат *********, със седалище и адрес на управление – гр. Септември, ул. „Васил Левски“№44,
обл. Пазарджик, със законен
представител М.Х.Ц. , в
качеството й на директор, съществува
трудово правоотношение, като ищцата заема длъжността „ старши учител" в ответната детска градина, въз основа на трудов договор и
допълнително споразумение №12 от 25.02.2019г.
По
силата на Заповед №80/04.11.2019г. на Директора М.Ц.,
връчена на ищцата на 04.11.2019г. , на Б. било наложено дисциплинарно наказание
„забележка". Дисциплинарното наказание е било наложено на ищцата поради
допуснати от нея нарушения, изразяващи
се в „системно закъсняване, тръгване
преди приключване на работният ден и пушене навън по време на работа“ и на
основание чл.187,ал.1,т.1 и т.5 от КТ. Съгласно изложеното в заповед №80/04.11.2019г., процесното дисциплинарно наказание било наложено на основание
постъпила Докладна с вх.№81 от
04.11.2019г. и поискани писмени обяснения с писмо- искане изх.№12 от
04.11.2019г. и отговор с вх.№82 от 04.11.2019г.
Видно от приетите по делото доказателства,
работодателят е поискал от ищеца писмени обяснения за допуснатите нарушения на
трудовата дисциплина с писмо изх.№12 от 04.11.2019г.
Ищцата Б. е
представила писмени обяснения / Отговор от 04.11.2019г./ , в който е направила
изрично възражение във връзка с неспазването на срока за представяне на
обяснения, които е следвало да даде в рамките на 3 астрономически часа , в
рамките на работното време. Сочи се в дадените обяснения, че Б. не е била
запозната с Докладната записка, въз основа на която й е било наложено
съответното дисциплинарно наказание.
По делото са били приети и приложени следните
писмени доказателства, а именно: Заповед №82 от 05.11.2019г. , с което на ищцата е било наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“, която впоследствие е била отменена със
заповед №87 от 08.11.2019г. /приложени по делото/; както и Заповед №95 от
12.11.2019г., с която на ищцата е било
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
От приетата по делото „Докладна“
вх.№81 от 04.11.2019г., се установява,че същата е била изготвена от И.Л.К.,
заемаща длъжността „помощник- възпитател“ в ответната детска градина. С
посочената докладна, К. е уведомила Директора на Детска градина „Приказни
герои“- гр. Септември,че ищцата Б. не си спазва работното време, като системно
закъснява, пуши навън по време на работа и си тръгва преди приключване на
работният ден. Процесното дисциплинарно наказание е било наложено на основание постъпилата Докладна с вх.№81 от 04.11.2019г.
По делото е била разпитана в качеството си на
свидетел И.Л.К. - „помощник- възпитател“ в
ДГ „Приказни герои“. Съгласно показанията на св. К., в изпълнение на служебните
си задължения, последната отива на работа преди възпитателите. От показанията
на свидетелят се установява, че ищцата Б. не е закъснявала системно за работа, но
това се е случвало, както се е случвало Б. да си тръгне от работното си място
преди приключване на работният ден, т.е преди 18.00 часа. Свидетелят не посочва
конкретна дата, на която Б. да не е спазила регламентираното работно време. К.
посочва, че Б. е пушила в сградата на
детската градина, както и че, същата е
проявила агресивно поведение към колегите си, но не конкретизира кога и спрямо
кого се е случило това.
От показанията на разпитания по делото свидетел
Р.Н.Б. /старши учител/
не се установява системно неспазване на работното време от страна на Б..
Св. Б. споделя, че не й е направило впечатление Б. да си е тръгвала по-рано от
работното място.
Съгласно показанията на св. С.С. Г.,
последната не е забелязала Б. да закъснява за работа, когато двете са били в
една смяна. Св. Г. не е виждала Б. да
пуши на територията на детската
градина, както и не е запозната срещу Б. да има оплаквания от колеги.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели Б. и Г. като обективни
и непротиворечиви, същите са незаинтересовани от изхода на делото.
Предвид установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът съобрази следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.357 във вр. с
чл.188, т.1 от КТ. Исковата молба е депозирана в рамките на едномесечният срок, визиран в чл.358, ал.1,т.1 от КТ, броим от датата на връчване на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание - "забележка". / заповед
№80 от 04.11.2019г. е била връчена на ищцата на 04.11.2019г., докато исковата
молба е постъпила в съда на 03.12.2019г./
По своята правна природа спорът, с който е
сезиран съда, е трудов спор между ищеца/ работник/ и
ответника/ работодател/ за отмяна на наложеното на работника дисциплинарно
наказание. При разпределяне на доказателствената тежест, в съответствие с изискванията на чл.154 от ГПК, в тежест на работодателя- ответник по делото е да
установи при условията на пълно и главно доказване законосъобразното
упражняване на дисциплинарната власт. Безспорно се установи наличието на
валидно учредена трудовоправна връзка между страните по делото. Ищецът Б. е в трудово правоотношение с ответника, като заема
длъжността „ старши учител" в
ответната детска
градина, въз основа на трудов договор и допълнително споразумение №12 от
25.02.2019г.
Съдът
е длъжен служебно да провери дали са спазени императивните разпоредби на
чл.195, ал.1 от КТ, чл.194, ал.1 от КТ и чл.193, ал.1 от КТ. Разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ предвижда определени изисквания към
съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се за задължителни
реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с
обективни и субективните му признаци, време на извършване на нарушението, вида
на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага
дисциплинарното наказание. Липсата на само на
един от посочените задължителни реквизити е достатъчно, за да се приеме, че
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна.
Изискването за мотивиране на заповедта е продиктувано от принципа за
равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е
трудовото. Мотивирането е необходимо и за да се гарантира правото на защита на
наказаното лице- същото своевременно и по адекватен начин да организира
защитата си срещу вмененото му дисциплинарно нарушение и с оглед реализиране и
на съдебен контрол на действията на субекта на дисциплинарна власт.
Съдът
намира атакуваната заповед за
немотивирана. Действително, както е посочено и от
процесуалният представител на ответника, за законосъобразността на заповедта, с
която е било наложено дисциплинарно наказание, е достатъчно извършените
нарушения да са били сведени до знанието на работника, макар същите да не са
подборно описани в самата заповед. Достатъчно е заповедта да препраща към други
документи по преписката , които са станали известни на работника преди издаване
на Заповедта / в този смисъл решение №309 от 14.03.2018г., постановено по гр.
дело №5464/2016г. на ВКС/. Дори да приемем, че издадената Заповед
№80/04.11.2019г. препраща към постъпилата
Докладна с вх.№81 от 04.11.2019г.,
изготвена от И.Л.К., в последната липсва каквато и да е конкретика относно датите, на които са били допуснати
твърдените от Б. нарушения на трудовата дисциплина. Видно от съдържанието
на приетата по делото „Докладна“ вх.№81
от 04.11.2019г., в същата е посочено единствено , че Б. не си спазва работното време, като
системно закъснява, пуши навън по време на работа и си тръгва преди приключване
на работният ден, както и че има агресивно поведение. Описанието на извършените
от ищцата нарушения е прекалено общо, не
се посочват конкретни дни, на които работникът да е закъснявал за работа, още
повече ,че се твърди за допуснати системни
закъснения.
Както в заповедта, с която е било наложено дисциплинарното наказание, така
и в документите, към които заповедта препраща,
не се посочват конкретни дати и часове ,
за които е било установено, че ищцата не
спазила определеното работно време, т.е липсват изобщо и изначално данни
за времето на извършване
на нарушенията. Не е
описано подробно и в какво точно се изразяват допуснатите от ищцата системни
нарушения с оглед заеманата от нея длъжност, като липсва фактическо описание на
твърдените дисциплинарни
нарушения (по всеки конкретен текст) с обективните му и
субективни признаци. Съставителят на въпросната докладна е бил разпитан в хода
на производството по делото, като същият
е заявил пред съда, че ищцата Б. не е закъснявала системно за работа, но това
се е случвало, както се е случвало Б. да си тръгне от работното си място преди
приключване на работният ден, т.е преди 18.00 часа. Свидетелят К. не посочва
конкретна дата, на която Б. да не е спазила регламентираното работно време. К.
посочва, че Б. е пушила в сградата на
детската градина, както и че, същата е
проявила агресивно поведение към колегите си, но не конкретизира кога се е
случило това.
Предвид изложеното, съдът приема,
че не са налице задължителните реквизити, които бяха посочени - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение,
описано с обективни и субективните му признаци, време на извършване на
нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на
което се налага дисциплинарното наказание. Съдът
приема, че заповедта,с която е било наложено процесното дисциплинарно наказание
на ищцата, не е изготвена в съответствие с изискванията на
чл.195,ал.1 КТ, тъй като дисциплинарните нарушения не са
били посочени по разбираем начин, даващ възможност на работника да проведе
пълноценно защитата си.
Съгласно съдържанието на атакуваната заповед,
работодателят е достигнал до извод за системност при допускане на нарушения на
трудовата дисциплина от страна на ищцата Б.. За да е налице системност на
нарушението на трудовата дисциплина, обаче е необходимо работника/служителят да
е извършил три или повече нарушения на трудовата дисциплина в рамките на една
година, които да не са санкционирани, или ако е налагано дисциплинарно
наказание, то същото да не е заличено, както и да не са погасени с изтекли
сроковете за осъществяване на дисциплинарната отговорност, като не са налице
данни в тази насока. От приетите по делото доказателства се установява, че
до момента на издаване на Заповед №80/04.11.2019г., на ищцата не са били налагани предходни
дисциплинарни наказания. Ответникът не доказа констатирани три или повече
нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неспазване на
регламентираното работно време в рамките
на една година, които да не са санкционирани, или ако е налагано дисциплинарно
наказание, то същото да не е заличено, както и да не са погасени с изтекли сроковете
за осъществяване на дисциплинарната отговорност, какъвто смисъл влага
законодателят в понятието системност. / Решение № 213 от 29.01.2019 г. по гр.
д. № 4469 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение и др./ За да
се гарантира правото на защита на работника, нарушенията трябва да са описани
по начин, сочещ ясно и конкретно действие
или бездействие на работника, чрез което същият да е нарушил трудовата
дисциплина, което не е налице в случая.
Следва да се има предвид, че по делото не бяха ангажирани достатъчно
доказателства от ответната страна / която носи доказателствена тежест за това/,
от които да се установи по несъмнен начин, че Б. действително е извършила
твърдените в Заповед №80/04.11.2019г. и в Докладна
записка с вх.№81
от 04.11.2019г. нарушения на
трудовата дисциплина. В подкрепа на твърденията на ответника са единствено
показанията на св. К., която е и лицето, изготвило докладната. От показанията на свидетелите Б. и Г. не се
установава Б. да е закъснявала за работа,да си тръгвала преди края на работният
ден, или да е проявила агресивно поведение към колегите, още повече това да се
е случвало системно, както се твърди от работодателя. Ето защо съдът намира, че по делото не
се установи поведение на ищцата, което да представлява нарушение
на трудовата дисциплина и неизпълнение
на възложената й работа, поради което същата не е осъществила вменените й с оспорваната
заповед нарушения на чл. 187,ал.1,
т. 1 и т. 5 от КТ. От страна на
работодателя – ответник не бяха ангажирани доказателства по делото, които да
опровергават горния извод. Тъй като по делото не се установи по
изискуемият от закона несъмнен и
категоричен начин извършено от ищцата
деяние, което да съставлява нарушение на трудовата дисциплина, не следва да се
обсъжда дали наложеното наказание съответства на тежестта на
нарушението.
Предвид
изложеното съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл.357
във вр. с чл.188, т.1 от КТ от ищеца В.С.Б.,
ЕГН-********** ***, против Детска градина „Приказни герои“, Булстат *********, със седалище и адрес на управление – гр. Септември, ул.
„Васил Левски“№44, обл. Пазарджик,
със законен представител М.Х.Ц. , в качеството й на директор , е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските: С оглед изхода на спора, ищецът има право на присъждане на разноските по
делото, като е претендирал присъждането им. Същият доказва да е извършил такива
в размер на 350.00
лева – заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат заплатени от ответника.
На
основание чл.78,ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пазарджик държавна такса в размер на 50.00лв.
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
РЕШИ:
По иска на В.С.Б., ЕГН-********** ***, против Детска градина „Приказни герои“,
Булстат *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Септември, ул. „Васил Левски“№44, обл. Пазарджик, със законен представител М.Х.Ц. , в
качеството й на директор , с правно основание чл.357 във вр. с
чл.188, т.1 от КТ, ОТМЕНЯ дисциплинарното
наказание „забележка“, наложено на В.С.Б., ЕГН-********** със Заповед
№80/04.11.2019г. на Директора на
Детска градина „Приказни герои“, Булстат ********* – М.Х. Ц., като незаконосъобразно, като признава
издадената Заповед №80/04.11.2019г. за незаконосъобразна и я отменя.
ОСЪЖДА Детска
градина „Приказни герои“, Булстат *********, със седалище и адрес на управление – гр. Септември, ул. „Васил Левски“№44,
обл. Пазарджик, със законен
представител М.Х.Ц. , в
качеството й на директор , ДА ЗАПЛАТИ на В.С.Б., ЕГН-********** *** , сумата от 350.00 лв. /триста и петдесет лева /, на осн. чл.78,ал.1 от
ГПК, представляваща сторените от ищеца по
делото съдебно - деловодни разноски.
ОСЪЖДА Детска градина „Приказни герои“, Булстат
*********, със седалище и адрес на
управление – гр. Септември, ул. „Васил Левски“№44, обл. Пазарджик, със законен представител М.Х.Ц. , в
качеството й на директор, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -
Пазарджик, държавна такса в размер на 50.00лв. /петдесет лева/ на осн.
чл.78,ал.6 от ГПК
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ