О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/………….2022 г.
Административен съд - Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет и втора година в
състав съдия Евелина Попова като разгледа докладваното от съдията адм. дело №
1118/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искане на Ч.С.П.
с правно основание чл. 256 АПК съдът да осъди началника на Затвора Варна да предостави
на ищеца по подаденото от него искане рег. № 1901/26.04.2022 г. цялата
административна преписка във връзка с преместването му в Затворническо
общежитие от закрит тип – с. Разделна. Искането е основано на съображения, че
като не е предоставил на ищеца поисканата административна преписка,
административният орган е нарушил задължението си по чл. 34 ал. 1 АПК. Твърдението
на П. е, че като е подал до началника на
Затвора Варна искане рег. № 1901/26.04.2022 г., той го е сезирал „да издаде
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК, а именно на
основание чл. 34 ал. 1 АПК да му предостави цялата административна преписка,
касаеща преместването му в ЗОЗТ – Разделна“.
Алтернативно, основавайки се на съображението, че не е
юрист и поради това не може да прецени по кой ред точно да поиска да се проведе
производството, П. е сезирал съда да проведе производството по реда на чл. 58 и
чл. 168 ал. 2 АПК, тъй като актът на началника на Затвора не отговарял на
формата и вида, предвидени в чл. 59 ал. 2 АПК – „страда от съществен порок,
толкова тежък, че го приравнява на правно нищо“. Така формулирано, това искане е
за прогласяването на нищожността на постановения от началника на Затвора Варна
мълчалив отказ по подаденото от П. искане рег. № 1901/26.04.2022 г.
За да се произнесе по процесуалната допустимост на
съдебното производство, съдът съобрази следното:
Първото искане,
с което съдът е сезиран, е за образуването на производство по реда на глава
Петнадесета от АПК /това изрично е записано на стр. 4/, в което началникът на
Затвора Варна да бъде осъден да предостави на ищеца по подаденото от него искане
рег. № 1901/26.04.2022 г. цялата административна преписка във връзка с преместването
му в Затворническо общежитие от закрит тип в с. Разделна. Търсената от П. защита
по реда на глава Петнадесета от АПК е по раздел ІІ на глава Петнадесета - „Защита
срещу неоснователни бездействия“. Дори самото наименование на този раздел
показва, че защитата е насочена изцяло и единствено срещу фактически бездействия
на административния орган, а няма отношение към неизвършването на правни
действия, свързани с издаването на индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21 АПК. Защитата по раздел ІІ на глава Петнадесета от АПК се реализира в
исково съдебно производство, в което предвид характера му на такова, съдът е
обвързан изцяло от основанието и петитума на исковата молба, наименована в
случая „Искане“. Изложените в исковата молба факти, свързани с подаването до началника
на Затвора на искане рег. № 1901/26.04.2022 г. да изпълни задължението си по чл.
34 ал. 1 АПК като предостави на ищеца административната преписка относно
преместването му в Затворническо общежитие от закрит тип и твърдяното от ищеца последвало
бездействие на административния орган, сочат на целена и търсена от съда защита
по чл. 256 ал. 2 АПК. Съгласно тази разпоредба неизвършването на фактически действия, които административният орган е
длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от
подаването на искане до органа за извършването му. В отлика от застъпеното в
исковата молба становище на ищеца, предоставянето на административната преписка
представлява фактическо действие, а не правно такова посредством издаване на
индивидуален административен акт по чл. 21 ал. 1 АПК, поради което редът за
охрана на интересите на засегнатия от бездействието на компетентния
административен орган субект е действително този по глава Петнадесета, раздел
ІІ от АПК – в случая по чл. 256 ал. 2 АПК. Подаването на искане до съда по чл.
256 ал. 2 АПК е обвързано обаче с кратък 14-дневен преклузивен срок, започващ
да тече от момента на подаване на искането до административния орган да извърши
дължимото по силата на закона фактическо действие. В случая релевантно за определянето
на началото на процесуалния срок по чл. 256 ал. 2 АПК е подаденото искане рег.
№ 1901/26.04.2022 г., поради което при изчисляването на срока по правилото на чл.
60 ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК, следва, че той е изтекъл на 10.05.2022 г.
/присъствен ден/. За изтичането му е ирелевантно твърдяното от ищеца обстоятелство,
че инспектор „Режимна дейност“ е адресирал до началника на Варненския затвор
становище рег. № 1529/09.05.2022 г., съгласно което искането на П. не следва да
се удовлетворява. При това положение изпратеното по пощата на 17.05.2022 г.
искане по чл. 256 ал. 2 АПК, което според изрично извършеното от ищеца ръкописно
отбелязване под него е изготвено на датата 16.05.2022 г., се явява просрочено
като подадено извън 14-дневния срок по чл. 256 ал. 2 АПК и поради това
процесуално недопустимо, а производството по него - подлежащо на прекратяване.
Алтернативно предявеното искане за прогласяване нищожността
на постановения от началника на Затвора Варна мълчалив отказ по подаденото от П.
искане рег. № 1901/26.04.2022 г. е поначало процесуално недопустимо на
основание чл. 159 т. 1 АПК като лишено от предмет. По смисъла на чл. 58 ал. 1 АПК мълчалив отказ е налице само когато в изискуемия от закона срок по чл. 57 АПК компетентният административен орган не изпълни задължението да се произнесе
с административен акт по чл. 21 АПК. По силата на законовата фикция на чл. 149
ал. 2 АПК мълчаливият отказ е приравнен на индивидуален административен акт, въпреки
липсата на волеизявление на административния орган, като законодателят изрично
е регламентирал възможност за обжалването му пред съд с цел охрана на
интересите на засегнатите лица. В случая обаче, както се посочи, става въпрос
за неизвършване на фактическо, а не на правно действие от началника на Затвора
Варна, поради което няма основание за квалифицирането му като мълчалив отказ по
чл. 58 ал. 1 АПК. Следователно то не подлежи и на съдебен контрол по реда на
глава Десета, раздел І от АПК в срока по чл. 149 ал. 2 АПК.
Съдът намира за необходимо да посочи, че на административния
процес поначало са непознати процесуалните конструкции на предявени в условията
на кумулативност, евентуалност или алтернативност искания, които са характерни
за гражданския исков процес. Ето защо алтернативното искане на П. съдът да проведе производството „по реда на
чл. 58 и чл. 168 ал. 2 АПК“ е ненадлежно и в пълно несъответствие с процесуалните
правила. Задължение на подателя на искането, респективно на жалбата, е да
посочи пред съда какво точно оспорва - административен
акт, неоснователно фактическо действие или неоснователно бездействие на
административния орган, като изхождайки от така формулирания предмет, съдът да
се произнесе по процесуалната допустимост на образуваното въз основа на
подаденото искане съдебно производство. Независимо от това, единствено с цел да
внесе яснота съдът направи разясненията в предходния абзац на определението.
В целостта си изложеното сочи на недопустимост на
образуваното съдебно производство, поради което то следва да се прекрати.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1118/2022 г.
по описа на Административен съд, Варна, ХV състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВАС РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: