МОТИВИ по
НОХД № 2263/2018г.
на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Районна прокуратура - Русе е повдигнала обвинение и
предала на съд подсъдимия Д.М.К. – роден на ***г***,
български гражданин, с ромска етническа принадлежност, живущ ***, с начално
образование, неженен, не работи, ЕГН:**********, осъждан, за това, че на 29.07.2018г.
в град Ветово, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с
Наказателно постановление № 17-0350-000406/04.12.2017г. на Началник РУ Стражица
при ОД МВР-Велико Търново, влязло в законна сила
на 12.01.2018 г., за управление на
моторно превозно средство, без съответното свидетелство за управление, извършил
такова деяние, като управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
„Рено Сценик“ с рег. № СР 56 НКН, без съответното
свидетелство за управление на моторно превозно средство – престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.
В хода и по реда
на съдебните прения, представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото
обвинение, при същата фактическа обстановка и правна квалификация на деянието, както
изложените в обвинителния акт. Релевира подробни доводи,
за доказаност на обвинителната теза. При
индивидуализация на наказанието се инвокират доводи, че са налице единствено
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно минали
осъждания, включително и за същото престъпление и многократно налаганите му
наказания за нарушения на правилата за движението по пътищата и липсват
смекчаващи такива. С оглед това се предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, което да бъде изтърпяно
при първоначален „Строг“ режим, като на същия бъде наложено и кумулативно
предвиденото наказание „Глоба“ в размер ориентиран над средния.
Защитникът на подсъдимия моли да бъде
постановена оправдателна присъда, тъй като инкриминираното деяние не е доказано
по изискуемия от закона начин. В тази връзка инвокира
твърдения, че обвинението се крепи изцяло на показанията на полицейските
служители, които са последователни и логични, само защото са предварително
уговорени и само защото подсъдимият не е искал да стане информатор е било измислено
и това дело. По отношение показанията на сина на подсъдимия се застъпва тезата,
че същите съдържат противоречия, защото е бил притеснен и няма как от
разстоянието, на което са се намирали полицейските служители, което е било повече
от километър да се види кой е управлявал автомобила и ако полицейските
служители са били установили на място, че именно подсъдимият е управлявал
автомобила, то щели да му съставят акт на място, а не да го отведат в сградата
на Районното управление, където лицето да бъде поставено под натиск.
Упражнявайки правото си на лична защита
подсъдимият заявява, че иска да е свободен и че не е извършил престъплението и
не е управлявал автомобил, а е бил принуден да се подпише на акта.
Упражнявайки правото си на лична защита и
на последна дума, подсъдимият заявява, че иска да бъде свободен, за да може да
работи и да си храни децата.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни
и писмени доказателства, както и писмените доказателствени средства, поотделно
и в тяхната взаимна връзка и зависимост и като обсъди инвокираните
от страните фактически и правни доводи, възведени по реда на съдебните прения,
прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Д.М.К. е
роден на ***г***, български гражданин, с ромска етническа принадлежност, живущ ***,
с начално образование, неженен, не работи, ЕГН:**********, осъждан.
Същият е неправоспособен водач. Няма придобита
правоспособност и никога не е имал свидетелство за управление на моторно
превозно средство. Многократно е санкциониран за извършени от него нарушения на
правилата за движение по пътищата, свързани с управление на моторно превозно
средство.
С Наказателно
постановление № 17-0350-000406/04.12.2017г. на Началник РУ Стражица при ОД
МВР-Велико Търново, влязло в законна сила на
12.01.2018 г., подсъдимият К. е бил санкциониран по административен
ред, за извършено от него нарушение по чл. 150 ЗДвП, а именно за това, че
управлявал МПС без да е правоспособен водач. Наказателното постановление е било
връчено лично на подсъдимия на 04.01.2018г., което обстоятелство последният
удостоверил с подписа си.
Въпреки, че е неправоспособен водач и вече е бил
санкциониран по административен ред, за нарушение по чл. 150 ЗДвП, на 29.07.2018г.,
сутринта, подсъдимият привел в движение лек автомобил „Рено Сценик“
с рег. № СР 56 НКН и управлявал същия в улиците на град Ветово, когато около
10,20 часа, на ул. „Христо Ботев“ в град Ветово, бил забелязан от свидетелите Р.К.С.
и О.М.К. – полицейски служители във РУ Ветово при ОДМВР – Русе, които в този
момент извършвали обход в района, съгласно утвърден график. В момента, в който
подсъдимият възприел приближаващия се срещу него полицейски автомобил, отбил и
спрял, след което се прехвърлил между предните две седалки на задната седалка
на автомобила. Полицейските служители възприели спирането и движението във
вътрешната част на автомобила и решили да извършат проверка. При приближаването
си към автомобила, управляван от подсъдимия, полицейските служители спрели управлявания
от тях автомобил пред автомобила на подсъдимия, слезли от полицейския автомобил
и в автомобила възприели само подсъдимия, който бил на задната седалка. В хода
на извършената документна проверка и проверка на автомобила не били установени
други лица в автомобила. Полицейските служители установили, самоличността на
подсъдимия, както и че същият не притежава СУМПС. Подсъдимият бил поканен да ги
придружи до Районното полицейско управление, където му бил съставен АУАН, след
което заедно с подсъдимия полицейските служители се върнали при автомобила
където свалили регистрационните табели на управлявания от подсъдимия лек
автомобил.
В хода на досъдебното производство била назначена и
изготвена съдебно-техническа експертиза от 25.09.2018г. на 1 бр. оптичен
носител DVD-R марка „Maxell“ с номер 05-01-000903, чието заключение съдът
кредитира като компетентно и обосновано, посредством която са фиксирани кадри
от камерата, разположена в полицейския автомобил, документираща извършената
проверка.
Назначена е била и изготвена съдебно-техническа
експертиза от 20.09.2018г., на 1 бр. оптичен носител DVD-R марка „EMTEC“ с капацитет 4,7 GB, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, посредством която се
фиксирани кадри от видео-записите от Районното полицейско управление.
В хода на досъдебното производство е била назначена
и изготвена, и съдебно – почеркова експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, от която се
установява, че подписът, положен в Наказателно постановление № 17-0350-000406/04.12.2017г.,
в разписката за получил, е изпълнен от подсъдимия Д.М.К..
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена, въз основа на извършената оценка на събраните по делото
гласни доказателства, приобщени посредством обясненията на подсъдимия Д.М.К. и
показанията на свидетелите Р.К.С., О.М.К. и М.Д.К., а така също и от писмените
доказателства и писмените доказателствени средства приобщени по реда на чл. 283 НПК – рапорт, График относно дежурствата, ежедневна ведомост, Сертификат на МПС
с рег. № СР 56 НКН, АУАН бл. № 214344/29.07.2018г., Справка за нарушител на
подсъдимия, Справка за съдимост на подсъдимия, Наказателно постановление № Наказателно
постановление № 17-0350-000406/04.12.2017г. на Началник РУ Стражица при ОД
МВР-Велико Търново, АУАН бланков № 873687/16.11.2017г., биографична справка,
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, Писмо от
Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, Писмо от ОДМВР – Русе и жалба срещу АУАН
от 29.07.2018г., както и заключенията на изготвените
и приобщени по реда на чл. 282 НПК
съдебно – технически и съдебно - почеркова
експертизи.
Съдът, като взе предвид, че
по делото са събрани две групи противоречиви помежду си гласни доказателства и
в изпълнение на задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят и
след внимателен анализ, и оценка на доказателствената съвкупност по делото,
намира следното:
Гласни доказателства, досежно фактите включени в
предмета на доказване в настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл.
102 НПК, се съдържат в показанията на свидетелите Р.К.С. и О.М.К., на които противостоят
обясненията на подсъдимия Д.М.К. и показанията на свидетеля М.Д.К..
За да прецени достоверността
на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдът оцени
изнесеното от всеки един от свидетелите, с оглед обективната и темпорална
възможност, на всеки един от тях да възприеме фактите, за които свидетелства,
възможната заинтересованост на всеки един от свидетелите, вътрешната логическа
убедителност и обективна интерпретация на очертаните от свидетелите факти, а
така също и съществуващата корелация между изнесеното от всеки един от свидетелите,
съпоставено с останалите ангажирани от по делото доказателствени източници,
формиращи цялостната доказателствена съвкупност по делото.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Р.К.С.
и О.М.К. като депозирани от лица, които пряко и непосредствено са възприели
фактите от обективната действителност, във връзка с които депозират показания.
Показанията на свидетелите Р.К.С. и О.М.К., в частта им, че от момента на
възприемането на автомобила управляван от подсъдимия до момента, в който същите
са възприели именно подсъдимия на задната седалка на автомобила не е имало
други лица, които да излизат от автомобила, напълно се подкрепя и от
заключението на назначената и изготвена съдебно-техническа експертиза, приета и
неоспорена от страните, посредством която са фиксирани кадри от
камерата, разположена в полицейския автомобил, документираща извършената
проверка. Показанията на тези двама свидетели са вътрешно единни,
в хронологична последователност, лишени от нестабилност на изложеното и без в
същите да се съдържат каквито и да било противоречия по отношение на
възприетите от всеки един от свидетелите факти от обективната действителност,
за които свидетелстват. В съдебно заседание всеки един от двамата свидетели
добросъвестно изнася пред съда, само и единствено фактите, които лично и
непосредствено е възприел. Изнесеното от свидетелите, досежно времето и мястото
на извършената проверка и действията касаещи движението на моторното превозно
средство, неговото спиране и последващите действия
извършени от полицейските служители се потвърждават и от обясненията на
подсъдимия. От своето местоположение като обективни реалии, както свидетелят С.,
така и свидетелят К. са имали обективна възможност да възприемат фактите, за
които свидетелстват.
По отношение на свидетелите Р.К.С. и О.М.К. не са
налице, каквито и да било данни, въз основа на които да бъде обоснован и
най-общ извод, за необективност или възможна заинтересованост в показанията на
тези свидетели, а напротив касае се за показания на полицейски служители, при и
по повод изпълнение на служебните им задължения. В тази връзка съдът намира за
напълно безпочвени твърденията на защитника на подсъдимия, че полицейските
служители са депозирали неверни показания, само и единствено с цел
неоснователно да ангажират отговорността на подсъдимия, защото същият не им е
бил съдействал. Тази теза също се опровергава от обясненията на самия подсъдим,
който в своите обяснения подробно разказва, как именно е предоставил на
полицейските служители, исканата от тях информация, касаеща
извършвани в района престъпления от общ характер.
Макар и по своята доказателствена същност
показанията на свидетелите Р.К.С. и О.М.К. да представляват само и единствено
косвено доказателство, досежно факта, че именно подсъдимият е управлявал
моторното превозно средство, то същите, заедно с кадрите от записа на
полицейския автомобил, образуват такава доказателствена
пътека, от която следва да бъде изведен единственият възможен извод, че именно
подсъдимият е управлявал моторното превозно средство на инкриминираната дата.
На тези гласни доказателства, противостоят показанията
на свидетеля М.Д.К. и обясненията на подсъдимия Д.М.К..
При оценка показанията на свидетеля Д.М.К., съдът
съобрази, че същите напълно се опровергават, както от показанията на
свидетелите Р.К.С. и О.М.К., така и от обясненията на подсъдимия Д.М.К.. На
следващо място съдът отчете и обстоятелството, че този свидетел е син на
подсъдимия, което от своя страна обосновава извод за възможна заинтересованост
на неговите показания.
На следващо място показанията на свидетеля М.Д.К.
съдържат съществени вътрешни противоречия и са житейски неубедителни.
Свидетелят посочва, че след като е възприел полицейският автомобил е спрял
автомобила и се е прехвърлил в багажника, като прети
това се е разминал с полицейския автомобил и после без да може да обясни как,
полицейският автомобил е бил спрял пред автомобила, който твърди, че е
управлявал. Свидетелят посочва, че полицейските служители веднага са предприели
действия по свалянето на номерата на автомобила и след това, той е напуснал
същият през леко отвореният багажник, което отново напълно се опровергава от
всички останали гласни доказателства, включително и от обясненията на
подсъдимия, който твърди, че е бил задържан дълго време в районното и чак след
няколко часа са извършени от полицейските служители действията по снемане на
регистрационните табели на моторното превозно средство. Както от техническата
експертиза, така и от показанията на свидетелите Р.К.С. и О.М.К., категорично
се установява, че към момента на спирането на полицейския автомобил, не е имало
лица, които да слизат от същия, както и не е имало разминаване. Налице е и
противоречие между показанията на този свидетел и обясненията на подсъдимия
накъде се е движел автомобила, като в своите показания свидетелят М.Д.К. неколкократно заяви, че е тръгнал от дома на вуйчото на
подсъдимия към бензиностанция, а както пред полицейските служители, така и в
съдебно заседание подсъдимият в своите обяснения посочва, че не са били във
вуйчо му и да са тръгнали към бензиностанцията, както твърди свидетелят, а са
били в чичо му. На следващо място свидетелят М.Д.К. посочва, че е стоял само 5
минути в багажника след което е излязъл, което ако беше вярно, в темпорално
отношение напълно би съвпаднало с времето през което полицейските служители все
още са били на място, заедно с подсъдимия, преди да отидат до районното
управление и биха възприели излизането на свидетеля от автомобила. Няма как
свидетелят да е стоял 5 мин в багажника скрит и да е възприел свалянето на
номерата, което е станало, както посочва и подсъдимият след три часа. На
следващо място свидетелят М.Д.К. в депозираните от него показания изрично
посочва, че мястото, където е спрял е било далеко от стадиона на град Ветово, а
в своите обяснения подсъдимият посочва, че са тръгнали от чичо му, който живее
до стадиона и са минали покрай стадиона.
Всички тези констатирани противоречия, съпоставени с
възможната заинтересованост в показанията на свидетеля М.Д.К. обосновават
единственият възможен извод, че показанията на този свидетел не представляват
вярно отразяване на факти от обективната действителност, а са депозирани само и
единствено в подкрепа на защитната теза развита от страна на подсъдимия и имат
за цел избягване реализирането на наказателната отговорност на подсъдимия.
При оценката на обясненията
на подсъдимия, съдът взе предвид специфичния им характер и доказателствената
природа на същите, които освен важен източник на доказателства са и средство на
защита, като не дава вяра на обясненията на подсъдимия, в частта им, че не е
управлявал автомобила, а същият е бил управляван от свидетеля М.Д.К., тъй обясненията на подсъдимия напълно се сугестират
от показанията на свидетелите Р.К.С. и О.М.К.
и техническата експертиза. Същите не се подкрепят и от показанията на свидетеля
М.Д.К., тъй като както беше посочено е налице съществено противоречие между
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля М.Д.К..
По изложените мотиви, съдът намира обясненията на
подсъдимия, че не е управлявал моторното превозно средство за защитна теза,
която не намира опора в доказателственият материал по
делото, предвид това, че се намират в диаметрална противоположност на
останалите доказателства и напълно се сугестират от
тях.
Внимателният анализ на гласните и писмените
доказателства и доказателствени средства, и прякото им съотнасяне едно спрямо
друго формира единна верига от факти, изграждащи без всяко противоречие и в
синхронично единство, всеки един от основните пунктове свързани с предмета на
доказване по делото и въпреки липсата на преки доказателства, образуват такава доказателствена пътека, относно доказаността на възприетата от съда доказателствено
обезпечена фактология по делото, въз основа на която се налага да бъдат
изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че въз основа на събраните в хода на
производството доказателства и извършената им оценка, следва да бъде изведен
единственият възможен от правна страна извод, а именно, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл.
343в, ал. 2 НК, за което е предаден на съд.
От обективна страна подсъдимият Д.М.К. ***, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно
постановление № 17-0350-000406/04.12.2017г. на Началник РУ Стражица при ОД
МВР-Велико Търново, влязло в законна сила на
12.01.2018 г., за управление на моторно
превозно средство, без съответното свидетелство за управление, извършил такова
деяние, като управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Рено Сценик“ с рег. № СР 56 НКН, без съответното свидетелство за
управление на моторно превозно средство, поради и което и на основание чл.
343в, ал. 2 НК.
Непосредствен обект на защита са обществените
отношения, в рамките на които се гарантира спазването на установената със закон
или съдебен акт забрана за управление на моторно превозно средство.
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия, чрез
действие, изразяващо се в привеждане в движение и управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „Рено Сценик“ с
рег. № СР 56 НКН.
Налице са кумулативно предвидените обективни признаци
на състава на престъплението, а именно деецът е неправоспособен водач, тъй като
никога не е имал придобита правоспособност и едновременно с това е бил
санкциониран по административен ред с Наказателно постановление №
17-0350-000406/04.12.2017г. на Началник РУ Стражица при ОД МВР-Велико Търново, влязло в законна сила на 12.01.2018 г. за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление и преди изтичане на една година от датата на влизане в сила на
наказателното постановление, с което същият е бил санкциониран, е привел в
движение и е управлявал моторно превозно средство лек автомобил „Рено Сценик“ с рег. № СР 56 НКН, без съответното свидетелство.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. В съзнанието на
същия са намерили отражение представи, относно обективните свойства на
деянието, а именно, че няма придобита правоспособност като водач на МПС, че е
бил санкциониран с налагане на административно наказание, за това, че управлява
моторно превозно средство без да притежава свидетелство за управление на МПС и
преди да е изтекъл едногодишния срок от санкционирането му по административен
ред е привел в движение и е управлявал моторно превозно средство. В съзнанието
на подсъдимия са намерили отражение представи относно общественоопасния
характер на извършеното от него деяние, а именно, че посредством същото ще
бъдат засегнати обществените отношения гарантиращи спазването на установената
със закон забрана за управление на моторно превозно средство от неправоспособни
водачи и пряко е целял настъпването на общественоопасните
последици от извършеното от него деяние.
Не представлява нарушение, а още по-малко съществено
такова, обстоятелството, че не е бил съставен на място АУАН, а подсъдимият е
бил съпроводен до районното полицейско управление, където е бил съставен акта,
а още по-малко въз основа на това обстоятелства и при наличните доказателства може
да бъде обоснована тезата на защитата, че подсъдимият не е извършил състава на
престъплението, за което е предаден на съд.
По гореизложените мотиви, съдът призна подсъдимият за
виновен в извършването на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК.
При индивидуализащията на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за това престъпление,
съдът съобрази степента на обществена опасност, която разкрива конкретното
деяние, с оглед обективните особености на изпълнителното деяние, като намира,
че същото разкрива по-висока степен на обществена опасност, съотнесена
към този вид деяния, с оглед обстоятелството, че моторното превозно средство е
било управлявано от подсъдимия през деня, когато е налице по-интензивно
движение на хора, в централната част на град Ветово.
Съдът взе предвид и степента
на обществена опасност на дееца, която намира за изключително висока, с оглед
предходните му осъждания, освен за престъпления против личността и собствеността,
а и четири пъти за престъпления по чл. 343в, ал. 2 НК, един път за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и един път за престъпление по чл. 345, ал. 1 НК, а така също и санкционирането му, извън съставомерното
такова и извън тези, за които е бил осъждан за престъпления по чл. 343в, ал. 2 НК с осем наказателни постановления, които касаят именно нарушения по чл.
150 ЗДвП, а така също и санкционирането му по административен ред за управление
на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Освен, обстоятелствата касаещи обществената опасност
на деянието и дееца, съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната
страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на
деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на наказанието и
невключени като елементи на престъпния състав, възведени съобразно неговата
квалификация.
Смекчаващи вината
обстоятелства не са налице.
Като отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, извън високата степен на обществена
опасност на деянието и изключително високата степен на обществена опасност на
дееца, съдът отчете упоритостта в умисъла при осъществяването на престъплението.
Въпреки, че подсъдимият никога не е имал свидетелство за управление и многократно
е осъждан, включително и четири пъти за същото деяние, а така също и за
престъпления отново свързани с управление на МПС, а именно по чл. 343б, ал. 1 НК и по чл. 345, ал. 1 НК, както и че на същия многократно са налагани
наказания по административен ред – осем пъти, именно за управление на МПС без
да притежава СУМПС, това не е оказало каквото и да било възпиращо въздействие
върху него и същият не е преустановил управлението на МПС въпреки, че е
неправоспособен водач. Очевидно, както наложените на подсъдимия наказания по
административен ред, така и наложените му наказания, за извършени от него
престъпления, включително и свързани с управлението на МПС не са изиграли
никакъв превъзпитателен и възпиращ ефект върху него, а същият чрез своето
деяние изразява едно брутално несъобразяване и незачитане на установеният в
страната правов ред и демонстрира чувство за безнаказаност.
По делото не се установи нито едно
смекчаващо отговорността обстоятелство, за да бъде обсъждано приложението на
чл. 55 НК, поради и което съдът намира, че наказанието на подсъдимия следва да
бъде индивидуализирано при условията на чл. 54 НК при отчитане високата степен
на обществена опасност на деянието и изключително високата степен на обществена
опасност на дееца и при наличието само и единствено на отегчаващи наказателната
му отговорност обстоятелства, с оглед и на което наказанието „Лишаване от
свобода“, което следва да бъде наложено на подсъдимия следва да бъде индивидуализирано
в размер на санкцията над средата и под минимума предвидена за това
престъпление, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от две години и шест
месеца, което подсъдимият на основание чл. 41, ал. 6 НК и чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС следва
да изтърпи при първоначален „Строг“ режим на изтърпяване на наказанието като на подсъдимият следва да бъде наложено и кумулативно
предвиденото наказание „Глоба“, което с оглед доказателствата за имотното му
състояние, следва да бъде в размер на 700 лева.
Съдът намира, че именно така определените на
подсъдимия наказания, в най-пълна степен ще способстват за постигане целите на
наказанието визирани в чл. 36 от НК, както по отношение на личната превантивна
функция на наказанието, така и досежно генералната превенция, като същевременно
няма да се яви несправедливо и несъответно на извършеното, предвид това, че
предходните налагани на подсъдимия наказания, включително и наказание „Лишаване
от свобода“, което е било изтърпяно от подсъдимия в пенитенциарно
заведение не са изиграли никакъв превъзпитателен ефект по отношение на този
подсъдим и по никакъв начин не са способствали за неговото поправяне и
превъзпитание. С оглед на това, според настоящият съдебен състав единствената
възможност, за да бъдат постигнати целите на наказанието по чл. 36 НК, по
отношение на този подсъдим е на същия да бъде отнета възможността да върши
други престъпления свързани с управление на МПС, което може да бъде постигнато
само ако на същия принудително бъде отнета тази възможност и то за срок над
средата и под минимума на предвиденото, а именно две години и шест месеца, тъй
като това е единственият възможен начин, този подсъдим да преустанови
престъпната си дейност, доколкото предходните налагани на същия многобройни
по-леки наказания не са постигнали неговото превъзпитание и поправяне. Следва
да се има предвид, че дейността свързана с управление на МПС е източник на
повишена опасност, като при осъществяването й, подсъдимият застрашава не само
собствения си живот и здраве, а така също и живота, и здравето на останалите членове
на обществото, и не са изолирани случаите на пътнотранспортни произшествия,
причинени от неправоспособни водачи, завършили с фатален край.
Следва да се има предвид, че е налице равноценност
между личната и генералната превантивна функция на наказанието, а в конкретния
случай предвид многобройните осъждания на подсъдимия, при които по отношение на
него е проявявано снизхождение и нееднократно му е давана възможност да се
поправи и превъзпита, освен че не биха постигнали целите на личната превантивна
функция на наказанието, но не биха постигнали по-никакъв начин целите на
генералната превенция, а именно да се въздейства предупредително и възпитателно
върху останалите членове на общественото, за да не извършват такива
престъпления.
Отделно от това с оглед зачестилите ПТП с фатален изход
от неправоспособни водачи се налага да не бъде проявявано необосновано
снизхождение по отношение на извършителите на такива престъпления, като бъде
даван приоритет на личната, пред генералната превантивна функция на наказанието
и по този начин по-пълно биха били постигнати и целите на генералната превенция
и биха били предотвратени настъпили в резултат на управление от неправоспособни
водачи на МПС тежки пътни инциденти, към който проблем обществото има
изключително висока нетърпимост и би се постигнал ефект да не настъпват изобщо
такива последици, а не след тяхното настъпване да се налагат по-тежки
наказания.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия бях
възложени направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 313,89
лева (триста и тринадесет лева и 89 ст.) лева, които същият следва да заплати в
полза на държавата по сметка на ОДМВР - Русе, както и държавна такса в размер
на пет лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, както и
направените в хода на съдебното производство разноски, в общ размер на 40,00
лева (четиридесет лева), които следва да бъдат заплатени от подсъдимия по
сметка на Районен съд – Русе, в полза Висшия съдебен съвет, както и сумата в
размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените мотиви съдът постови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: