Определение по дело №959/2019 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                 Номер                    Година  02.12.2019                         Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На втори декември                                                                                              Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 959 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който назначеният от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника, е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими. 

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба писмени документи, каквито с отговора не са представяни, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 4248/2018 г. на СтРС.

Следва да се отхвърли, като неоснователни, искането на особения представител на ответника в отговора за открИ.е на производство по чл. 193 и сл. ГПК за проверка на оспорената от него вярност на представените от ищеца с исковата му квитанции, защото, макар и свидетелстващи, тези документи са частни, поради което не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила (чл. 180 ГПК). Поради това проверката на тяхната вярност, не се подчинява на открито преди това производство по чл. 193 ГПК, а съдът е длъжен да я провери с оглед всички останали обстоятелства по делото.

Следва да се назначи служебно съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на следните възникнали по делото въпроси: 1/. има ли ответникът/наследодателят му открита при ищеца партида за доставка на питейна и отвеждане и пречистване на канална вода за исковия период от 20.01.2017 г. до 25.06.2018 г., на коя дата е открита тази партида, на чие име, с какъв номер и за кой точно водоснабден имот; 2/. има ли издадени от ищеца за същия исков период фактури/квитанции по тази партида, за доставка на питейна и отвеждане и пречистване на канална вода, с какви номера и дати, и на каква стойност е всяка от тях поотделно и общо; 3/. отговарят ли отразените в тези фактури/квитанции количества доставена питейна и отведена и пречистена канална вода, на количествата доставена питейна и отведена и пречистена канална вода по карнетите при ищеца, като вещото лице представи към заключението си и препис от последните, по които са издадени за исковия период процесните фактури/квитанции; 4/. осчетоводени ли са редовно в счетоводството на ищеца, съгласно изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, издадените от ищеца по процесната партида фактури/квитанции, и по коя точно счетоводна сметка и партида; 5/. какви са дължимите се по всяка от тези фактури/квитанции суми (поотделно и общо) за доставена питейна и отведена и пречистена канална вода за исковия период по същата партида; 6/. платени ли са те от ответника/наследодателя му/друго лице, на ищеца, изцяло или частично, кога и по кой начин (в брой или по банков път) и останали ли са по тях неплатени суми и какви по всяка фактура и общо към датата на проверката на вещото лице; и 7/. какъв е размера на мораторните лихви за забава в плащането на всяка от тези фактури, считано от 31-вият ден на издаването на всяка от тях до 17.08.2018 г., за отговор на които въпроси, съдът не разполага със специални знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя назначаването й за отговор на същите въпроси (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи предявилият исковете ищец да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

В случая, макар и делото е заведено срещу ответника, като наследник за оставен му в наследство дълг от починалият му наследодател, титуляр на посочената от ищеца партида, а в исковата молба не се твърди ответникът да е приел наследството му, съдът не следва да дава на ответника срок по чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН, защото в трайната си практика ВКС приема, че при нередовно уведомяване/призоваване на ответника/лицето, което има право да наследява, с оглед необходимостта от личното му явяване, е налице обективната невъзможност за изпълнение на разпоредбата на чл. 51 ЗН (в този смисъл Опр. № 100-2015-ІІІ г.о. на ВКС). Такава е и практиката на ВКС по този въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, според която, при съответното приложение на общите разпоредби на ГПК следва да се имат предвид особеностите на това производство по чл. 51 ЗН. Приемането или отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления. Те имат строго личен характер и зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване. Затова и кредиторите на призованият наследник не могат да бъдат овластени по реда на чл. 134 ЗЗД да приемат наследството. Поради това, когато призованият наследник не е приел наследството и следва да му се даде за това срок по реда на чл. 51 ЗН, той следва да изрази своята воля лично и самостоятелно. Поради това, в производството по чл. 51 ЗН, се изключва приложението на предвидените в ГПК фикции по чл. 40 и чл. 41 ГПК, както и призоваване чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК или чрез "Държавен вестник" по чл. 48 ГПК, които предполагат назначаване на особен представител. Последният не би могъл да изрази воля дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството, което зависи изцяло от личната преценка на последния и се отразява в неговата имуществена сфера. Следва да се има предвид, че целта на закона е да се постигне равновесие в интересите на всички заинтересовани лица, без да се ограничава и нарушава правото на приемане на наследството (така Опр. № 460-2015-III г.о. и Опр. № 315- 2015-І г.о. на ВКС). Поради това и в случая, доколкото ответникът е призован по делото при условията на фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което му е назначен особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, а последният не може да изрази вместо него воля по чл. 51 ЗН, такъв срок не следва да се определя на ответника.

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на особения представител на ответника. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

           РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че на името на починалата - на ответника - М.Д.Д., имало открита партида при ищеца с номер - за ползван от ответника имот в -. Партидата се откривала по заявено желание от абоната. С открИ.ето й между него и ищеца възниквали договорни отношения, по силата на които ищецът се задължавал да доставя питейна вода и отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането, за което свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред, както от длъжностните лица на ищеца, така и били задължени с чл. 33, ал. 2 от общите му условия за предоставянето на ВиК услуги на потребителите му. При закъснения се начислявали и лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба 4 от 14.09.20114 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. За периода 20.01.2017 г. до 25.06.2018 г. ответникът дължал на ищеца 266.93 лева за изконсумираната от домакинството му вода за горепосочения период от време, за което задължение били издадени 10 броя квитанции. За закъснялото плащане от 01.03.2017 г. до 17.08.2018 г. ответникът дължал и лихва в размер на 21.89 лева. Поради обстоятелството, че в срока, определен в чл. 33, ал. 1 и 2 от общите условия - 30 дни от датата на изготвяне на квитанция за задължението, ответникът не бил заплатил задълженията си, ищецът подал до Р. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Образувано било ч.гр.д. № 4248/2018 г. на Р. и издадена заповед по чл. 410 ГПК на 27.08.2018 г., която била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца бил налице правен интерес да предявените искове.

Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 266.93 лева за главница от неплатена цена на доставена питейна и отведена и пречистена канална вода по партида № -, за имот в -, за периода от 20.01.2017 г. до 25.06.2018 г., с 21.89 лева мораторна лихва от 01.03.2017 г. до 17.08.2018 г. и законна лихва върху главницата от 22.08.2018 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 4248 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Правната квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор особеният представител на ответника заема становище, че от исковата молба било видно, че ищецът претендирал установяване по отношение на ответника на задължение към ищеца за неплатено парично задължение за консумирана питейна и отведена и пречистена канална вода, както и мораторна лихва за забавено изпълнение на задължението. Не било спорно, че исковата претенция била за задължение по партида на името на починалата - на ответника /според твърденията на ищеца/ на обект в -. Цената на претенцията била 266.93 лева за консумирана вода от 20.01.2017 г. до 25.06.2018 г. Ищецът претендирал и 21.89 лева законна лихва за забава върху тази сума от 01.03.2017 г. до 17.08.2018 г. Искът бил предявен срещу ответника в качеството му на наследник на титуляра по партида № -. Предявени били обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За да бъдел уважен предявения иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 203 ЗВ, в тежест на ищеца било да установи, при условия на пълно и главно доказване, че между него и ответника било възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, изпълнение от ищеца на задължението за доставка на посочената услуга за процесния период в твърдяното количество с цена, възлизаща на претендираната стойност. Предявените искове били неоснователни и недоказани. По делото не били представени доказателства, че ответникът/неговият наследодател се явявал собственик на процесния имот в -. Според ищеца, ответникът не бил изпълнил задължението си да заплаща доставената вода и поради това дължал, освен цената й, и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Като доказателство за тези си твърдения  представял издадени от самия него 10 броя квитанции за начислена вода и канал за периода от 01.03.2017 г. до 28.06.2018 г., които били издадени на получател с име - М.Д.Д., а не на ответника. Тоест, ако било налице задължението за плащане на цената по тях за потребена питейна вода, следвало да бъде на адресата на квитанциите (на получателя им), който очевидно бил лицето М.Д.Д., а не ответника. Не били налице по делото доказателства, че ответникът бил наследник на М.Д.Д., както и доказателства, че същата била починала. Отделно оспорвал отразеното в квитанциите количество доставена и разходвана питейна вода. Налице била неспазена процедура за начин, време и метод на отчитането й, чиято себестойност била предмет на настоящата претенция. Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, отчетените данни по ал. 2 и 3 се установявали чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на индивидуалния водомер и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Не било налице твърдение за отчитане по електронен път. По делото не бил представен карнет за отчитане партидата на М.Д.Д.. Съгласно чл. 21, ал. 4 от Общите условия, отчитането на водомерите се извършвало в присъствието на потребителя или на негов представител, а при липса на такъв, отчетът се подписвал от свидетел, който можел да бъде и длъжностно лице на оператора. В случая по делото липсвали доказателства относно начина на отчетеното количество вода. Липсвали доказателства кога и дали бил положен подпис в карнет по партида № - за всяко отчитане през процесния период и чии били подписите, ако имало положени такива. Съгласно чл. 59, ал. 2 от общите условия на ищеца, ВиК операторът откривал партида на потребителя с потребителски номер при подаване на заявление от същия. В случая не били представени доказателства, от които да се установявало, че цитираната партида с номер - била открита на М.Д.Д. (наследодателката на ответника според твърденията на ищеца). Не било налице възникналото правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги между ищеца и наследодателя на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗН, за да се ангажирала отговорността на наследниците на починалото лице за негови задължения, било необходимо те да били приели наследството. По делото не били налице писмени доказателства, от които да се установявало, че ответникът е приел наследството на наследодателя си М.Д.Д.. Не ставало ясно, М.Д.Д., след смъртта си, колко наследника оставила, за да било ясно ответникът за каква част от дълга й отговарял, поради това, че наследниците не били солидарно отговорни длъжници. В случая по делото не били представени никакви доказателства за реално доставеното, ползвано и отчетено количество питейна и отпадъчна вода. Не били представени карнети с показания на индивидуалния водомер за процесния период. Ищецът бил основал претенцията си единствено на посочените "квитанции", като свързването им с процесната партида на ответника във ВиК се установявало чрез записания номер на партида в тях. Ако квитанциите били осчетоводени в счетоводството на ответника и дори и да се приемело, че счетоводството на ВиК било водено редовно (каквото твърдение нямало в исковата молба), последното щяло да бъде достатъчно, с оглед разпоредбата на чл. 182 ГПК, да обусловяло единствено непълно доказване на ищцовата претенция, при все, че редовните счетоводните записвания се преценявали с оглед всички други обстоятелства по делото (ал. 182, изр. 1 ГПК). Други обстоятелства по делото не се установявали от приложените до момента доказателства. Ищецът не бил положил минимално усърдие и старание, въпреки неговата доказателствена тежест, да ангажира необходимите доказателства, които да установели реалното количество доставена и потребена вода. При направено от ответната страна - потребител оспорване на отчетените количества вода, оставали недоказани изразходваните количества питейна вода по партиден № -. С оглед обстоятелството, че по делото не били ангажирани доказателства за тези обстоятелства, потребеното от ответника количество вода не можело да бъде установено съгласно методиката, приета от самия ищец, съответно иска за главницата се явявал недоказан и следвало да бъде отхвърлен. При отхвърлянето му, следвало да бъде отхвърлена и акцесорната обусловена претенция по чл. 86 ЗЗД. Моли съда да отхвърли изцяло предявения установителен иск, като неоснователен и недоказан.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства/факти, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявените искове за съществуване на процесните вземания, респективно носи тежестта да докаже посоченото в исковата му молба основание/правопораждащ факт за възникване и съществуване на всяко от тези вземания, както и неговият размер и изискуемост, както и обстоятелствата, че на името на наследодателя на ответника е била открита горепосочената партида за процесния водоснабден имот, по която не са били платени процесните задължения, че наследодателят на ответника е починал и ответникът е негов наследник, както и че е приел наследството му, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства/факти, твърдени в отговора на особеният му представител, тъй като на тях е основал възраженията си за неоснователност на тези искове.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че не е представил по делото посочените в исковата му молба общи условия, действащи за исковия период, нито доказателства за влизането им в сила, както и че не сочи доказателства за подлежащите на доказване от него спорни факти, че ответникът е наследник на титуляра на партидата, че последният е починал, че ответникът е приел наследство му, както и делът му от същото наследство, респективно има ли този му наследодател и други наследници, че той/ответникът е бил потребител на предоставяните от ищеца за исковия период ВиК услуги за процесния водоснабден имот, че има открита при него за същия период партида за предоставянето им, че за претендираната за същия период процесна главница е доставил питейна и отвел и пречистил канална вода до и от този имот, че е отразил последната в карнети, както и че не е представил по делото тези карнети.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: заверен препис от лихвен лист; квитанция № **********/01.03.2017 г.; квитанция № **********/01.07.2017 г.; квитанция № **********/01.05.2017 г.; квитанция № **********/01.06.2017 г.; квитанция № **********/01.07.2017 г.; квитанция № **********/01.08.2017 г.; квитанция № **********/01.09.2017 г.; квитанция № **********/01.10.2017 г.; квитанция № **********/01.11.2017 г. и квитанция № **********/28.06.2018 г.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането в отговора на особения представител на ответника за открИ.е на производство по чл. 193 и сл. ГПК за проверка на оспорената от него с отговора вярност на представените от ищеца с исковата му молба горепосочени квитанции.

 

           ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 4248 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните, в счетоводството на ищеца и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси към тази експертиза в обстоятелствената част на настоящото определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение, и представяне в същия срок по делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 15.01.2020 г. от 10.40 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на особения представител на ответника. За тази дата да се призове и вещото лице, след внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата. 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: