М О
Т И В
И към Присъда №16, постановена на 22.03.2019г. по
НОХД № 417/2017г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното
от общ характер производство е образувано по внесен от
Районна прокуратура-Елхово ведно с ДП №19/2017г. по описа на ГПУ-Болярово, обвинителен
акт, с който
подсъдимият Г. Г. К., български
гражданин, от гр.София, е обвинен в
извършване на престъпление по чл.280 , ал.2,
т.1 и т.3, вр. с ал.1 от Наказателния кодекс, за това, че на 28.04.2017 година в района на 192 гранична пирамида в
землището на село Воден, община Болярово, обл.Ямбол действайки като извършител,
превел през границата на страната от Република Турция в Република България
група от хора - тридесет и пет лица, чужди граждани - граждани на Сирийска
арабска република /САР/ и Република Ирак, а именно: - И.М.М. - роден на ***
година в САР; Н.М. Б. - родена на *** година в САР; A. И.М. - родена на *** година в САР; С.
А. Р.- роден на *** година в САР; М.М. Ф.-родена на *** година в САР; А. С. Р. -
роден на *** година в САР; У. С. Р. - роден на *** година в САР; Я.С.Р. -
родена на *** година в САР; Х. С. Р. - родена на *** година в САР; А.Х.Х. -
родена на *** година в САР, с документ за самоличност №*********, издаден на
03.09.2014 година; А. Х. А. - роден на *** година в САР, с документ за
самоличност №*********, издаден на 03.09.2014 година; М.Х. АЛРАМО - роден на ***
година в САР, с документ за самоличност № *********, издаден на 03.09.2014 година;
А. К.А. М.- родена на *** година в САР с документ за самоличност № *********,
издаден на 17.08.2015 година; Ф.А.А. А. - родена на *** година с документ за
самоличност № *********, издаден на 04.03.2017 година; Ш.М. А. - родена на ***
година в САР, с документ за самоличност № *********, издаден на 01.02.2017 година;
Ф.М. М. А.- родена на *** година в САР, с документ за самоличност №*********,
издаден на 01.02.2017 година; Н. М. М. Е.- роден на *** година в САР, с
документ за самоличност № *********, издаден на 28.09.2015 година; А.М. М. Е.-
роден на *** година в САР, с документ за самоличност № *********, издаден на
01.02.2017 година; А. М. М. Е. - роден на *** година в САР, с документ за самоличност
№ *********, издаден на 01.02.2017година; М. Н.А. Ю.- роден на *** година в САР,
с документ за самоличност №*********, издаден на 27.03.2017 година; Ф. Х.Х. -
родена на *** година в САР; Х.Х.Х. - роден на *** година в САР; А. И.А. -
родена на *** година в САР; А. И. А.- роден на *** година в САР; Б.И.А. -
родена на *** година в САР; М.К.М. - роден на *** година в Р Ирак; С. М.А. -
родена на *** година в Р Ирак; Р.М.К. - роден на *** година в Р Ирак; Д. М.К. -
роден на *** година в Р Ирак; К.М.А. - роден на *** година в Р Ирак; А.К.М. -
роден на *** година в Р Ирак; Х. Б.М. - роден на *** година в САР; Д. А. О.- роден
на ***година в САР; И.А. М. - роден на *** година в САР и М. Ш. А. - роден на ***
година в САР с документ за самоличност № *********, издаден на 24.02.2015 година,
без разрешение на надлежните органи на властта, като преведените лица не са
български граждани и седемнадесет от тях не са навършили 16-годишна възраст.
В съдебно заседание участващият
по делото прокурор при Елховска районна прокуратура, поддържа
изцяло така повдигнатото спрямо
подсъдимия Г.К. обвинение по чл.280 , ал.2, т.1 и т.3,
вр. с ал.1 от НК, като в хода на
съдебните прения излага доводите си, поради които счита, че от
събраните по делото множество
писмени и гласни доказателства, е установено, че подсъдимият е осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъпния
състав на вмененото му престъпление. Предвид на това представителят на обвинението моли съда да
признае подс.К., за виновен по повдигнатото му от ЕРП обвинение и му наложи наказание при условията на чл.54 от НК - в предвидения в престъпния състав минимален размер. С оглед постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36
от НК прокурорът предлага на подсъдимия да бъде наложено следното кумулативно наказание
– 1 година лишаване от
свобода, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от 3 години и
глоба в размер на 10
000.00 лева. В хода на устните прения прокурорът взема отношение както по
приложените по делото веществени доказателства, така и по направените разноски.
Подсъдимият Г.К. участва лично и с назначеният му от
фазата на ДП служебен защитник в лицето на адв.Г.Д. *** в провелото се на
02.02.2018г. разпоредително заседание и на 27.07.2018г. първо редовно
о.с.заседание, в хода на което е даден ход на съдебното следствие. В това
именно съд.заседание подсъдимият К. е заявил изрично, че не желае да дава
обяснения по отправеното му обвинение. Впоследствие в следващите съд.заседания
съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното
производство в
хипотезите на чл.269 ал.3 т.3 от НПК /о.с.заседание проведено на 23.10.2018г./
и на чл.269 ал.3 т.1 от НПК /о.с.заседания, проведени на 21.01.2019г. и на
22.03.2019г./ - в отсъствието на подсъдимия /р.призован за с.з, проведено на
23.10.2018г. и като ненамерен на посочения от него адрес и телефон за връзка -
за с.заседания проведени на 21.01.2019г. и на 22.03.2019г./ и с участието на служебния му защитник, назначен
от фазата на ДП – адв.Г.Д. ***, като е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за разглеждане
на делото по този ред.
Защитникът на подсъдимия К. – адв.Д., в хода на
съдебните прения излага доводи за недоказаност на предявеното против
подзащитния му обвинение, като противно на становището на представителя на РП –
Елхово счита, че изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа
обстановка не се подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. На анализ са подложени показанията на разпитаните по делото
свидетели, както и писмените доказателства, събрани в хода на воденото
наказателно производство, като се навяват доводи, че същите не установяват по
несъмнен начин превеждането на групата чужди граждани от подс.К. на
инкриминираната дата през турско-българската граница, като според защитата
липсва прецизиране в достатъчна степен на мястото, през което е извършено
нелегалното преминаване и на маршрута на придвижване на групата, сочена като
водена от подсъдимия към вътрешността на страната ни. Пледира се за
постановяване на оправдателна присъда по отношение на подсъдимият Г.К., като в
случай, че съдът прецени, че са налице достатъчно доказателства за авторството на деянието в лицето на подсъдимия и приеме, че обвинението спрямо подзащитния му е доказано по несъмнен начин въз основа на събраните доказателства, то адв.Д. прави искане наказанието на К. да бъде определено в
предвидения минимален размер на лишаването от свобода и на глобата.
Съдът, след
като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени
в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и като съобрази
закона, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г. Г. К., е роден
на *** ***, с постоянен адрес ***, с настоящ адрес ***, българин, български гражданин, с основно
образование, управител на фирма „Нова Ем“ – ЕООД със седалище гр.София, неженен, неосъждан /осъждан-реабилитиран
по чл.88а от НК/, с ЕГН **********.
Тридесет и петимата чужди граждани, между които пълнолетни,
непълнолетни и малолетни лица, а именно: - И.М.М. - роден на ***година в САР; Н.М.
Б. - родена на *** година в САР; A.И.М. - родена на *** година в САР; С.
А. Р.- роден на *** година в САР; М.М. Ф.- родена на *** година в САР; А. С. Р.
- роден на *** година в САР; У. С. Р. - роден на *** година в САР; Я.С.Р. -
родена на *** година в САР; Х. С. Р. - родена на *** година в САР; А.Х.Х. -
родена на *** година в САР, с документ за самоличност №*********, издаден на
03.09.2014 година; А. Х. А. - роден на *** година в САР, с документ за
самоличност №*********, издаден на 03.09.2014 година; М.Х. АЛРАМО - роден на ***
година в САР, с документ за самоличност № *********, издаден на 03.09.2014 година;
А. К.А. М.- родена на *** година в САР с документ за самоличност № *********,
издаден на 17.08.2015 година; Ф.А.А. А. - родена на *** година с документ за
самоличност № *********, издаден на 04.03.2017 година; Ш.М. А. - родена на ***
година в САР, с документ за самоличност № *********, издаден на 01.02.2017 година;
Ф.М. М. А.- родена на *** година в САР, с документ за самоличност №*********,
издаден на 01.02.2017 година; Н. М. М. Е.- роден на *** година в САР, с
документ за самоличност № *********, издаден на 28.09.2015 година; А.М. М. Е.-
роден на *** година в САР, с документ за самоличност № *********, издаден на
01.02.2017 година; А. М. М. Е. - роден на *** година в САР, с документ за
самоличност № *********, издаден на 01.02.2017година; М. Н.А. Ю.- роден на ***
година в САР, с документ за самоличност №*********, издаден на 27.03.2017 година;
Ф. Х.Х. - родена на *** година в САР; Х.Х.Х. - роден на *** година в САР; А.
И.А. - родена на *** година в САР; А. И. А.- роден на *** година в САР; Б.И.А. -
родена на *** година в САР; М.К.М. - роден на *** година в Р Ирак; С. М.А. -
родена на *** година в Р Ирак; Р.М.К. - роден на *** година в Р Ирак; Д. М.К. -
роден на *** година в Р Ирак; К.М.А. - роден на *** година в Р Ирак; А.К.М. -
роден на *** година в Р Ирак; Х. Б.М. - роден на *** година в САР; Д. А. О.- роден
на ***година в САР; И.А. М. - роден на *** година в САР и М. Ш. А. - роден на ***
година в САР с документ за самоличност № *********, издаден на 24.02.2015 година,
са напуснали по
различно време родината си по произход /САР и Р Ирак/, като по различно време
са пристигнали в гр.Истанбул, Република Турция. Целта на пълнолетните чужди граждани
била да се установят да живеят на територията на европейска държава, различна
от България. В гр.Истанбул започнали да търсят контакти и хора, които да им
помогнат да стигнат до избраната от тях страна. Така при случайни обстоятелства
се запознали с трето лице - „каналджия“ - представило се на част от пълнолетните
лица от групата с името Аднан, от кюрдски произход, като това трето лице,
респ.лица, е обещало срещу заплащане на определена парична сума да им помогне и
уреди нелегалното им пътуване през Гърция или България до държава в Европа, тъй
като част от лицата от групата нямали паспорти.
На 25.04.2017г. разпитаният по делото свидетел А.А.А.,***,
около 14.00 часа получил телефонно обаждане от свидетеля Й.Т.Я., който го
попитал дали желае да извърши превоз с автомобила си на две лица до гр.Одрин, Р
Турция и след като св.А. се съгласил, се разбрали да се видят на кафенето,
находящо се до бл.18 в кв.“Бенковски“ в гр.Ямбол. След известно време св.А.
посетил въпросното кафене, където се видял със св.Я. и подсъдимият Г.К., за
който св.Я. му обяснил, че това е едното лице, което трябва да откара до
гр.Одрин, а другото лице на име О. ще трябва да вземе от с.Веселиново, при
което му дал моб.тел.номер на това второ лице, за да се разберат от къде точно
да го вземат. Така в следобедните часове на 25.04.2017г. св.А. с управлявания
от него л.автомобил потеглил заедно с подсъдимия К., от гр.Ямбол към
с.Веселиново, където от разклона за селото се качило и лицето на име О.. За
превоза св.А. се разбрал с двамата пътници в автомобила, да му заплатят 25 лв.
за горивото и 5 лева за вода.
На 25.04.2017 година в 19.38 часа св.А.А. с
управлявания от него л.автомобил марка „Форд“ с рег.№ СН 2067 ВН и с двамата
пътници - подсъдимият Г.Г.К. и О.М.Р. /разпитан като свидетел в хода на ДП,
заличен от списъка на свидетелите в хода на съдебното следствие по искане на
обвинението и защитата/ напуснали територията на Република България през ГКПП-с.Лесово,
обл.Ямбол в посока Република Турция.
След като
преминали на територията на Р Турция подсъдимият К. и другото лице О., поискали
св.А. да се отбие в гр.Лалапаша и да ги остави там. След това св.А. с
управлявания от него автомобил се върнал обратно като на същата дата -
25.04.2017г. в 21.08 часа е регистрирано влизането му на територията на Р
България през ГКПП-с.Лесово, обл.Ямбол.
На 27.04.2017г. за времето от 20.00 часа до 24.00 часа
групата от посочените по-горе 35 лица - сирийски и иракски граждани, била
извозена с микробус от гр.Истанбул към турско - българската граница. В
микробуса освен шофьора, пътували и две неизвестни лица, които слезли заедно с
чуждите граждани, когато МПС-то спряло в гориста местност, намираща се в
близост до турско – българската граница. След това микробусът с шофьора се
върнал обратно, а чуждите граждани били поведени в посока към
турско-българската граница от двете им неизвестни лица, едното от които носило ножица
за рязане на метал. Така вървели през гориста местност около час, когато
двамата водачи с жестове и на турски език, им казали да седнат и изчакат на
място. В това време към групата се приближил подс.Г.К., който заедно с другите
двама водачи се отдалечили в посока към възпрепятстващото съоръжение в района
на 192 гранична пирамида, находяща се в землището на село Воден, общ.Болярово. Там
с помощта на ножицата бил срязан в долния край на съоръжението вертикален отвор
с височина около 1 метър и широчина около 70 см., след което двамата водачи и
подс.Г. се върнали при групата и заедно я повели към отвора на съоръжението. Достигайки
до това място, двамата водачи се върнали обратно в Р Турция, а подс.К. осветявал
отвора на съоръжението, през който в ранните часове на 28.04.2017 година 35-та
чужди граждани от групата и подс.К. преминали един след друг, като по този
начин преминали от Република Турция в Република България. След като всички от групата
преминали държавната граница подс.К. ги повел към вътрешността на страната ни
като осветявал пътя с фенерче. Така вървели пеша на територията на Република
България повече от 2 часа. След като чули шум от вертолет подс.К. изгасил
фенерчето и с жестове посочил на чуждите граждани да се скрият, при което
всички приклекнали към земята. Малко след това били установени и задържани от служители
на ГПУ -Болярово - св.И.Г.Г. и св.Д.А.Г..
При задържането в землището на с.Воден, в м.”Воденско
дере”, на около 1 км. от съоръжението, лицата от групата - чужди граждани, в
което се уверили двамата гр.полицаи – свидетелите Г. и Г., са се самоопределили,
че са от Сирия, като част от тях са посочили подсъдимия изричайки „Булгар“. Подсъдимият,
който бил в явно нетрезво състояние и не могъл да обясни смислено каква е
причината за местонахождението си, представил на граничните полицаи личната си
карта, от която полицаите установили самоличността му и фактът, че е български
гражданин. В последствие подсъдимият К. и чуждите граждани били отведени в РД”ГП”гр.Елхово.
В хода на
разследването, на 28.04.2017г. са извършени процесуално– следствени действия по
разпознаване по снимки на подсъдимия К. от свидетелите - М.К.М., К.М.А.
и А.К.М.. Видно от
съставените три протокола от 28.04.2017 година и приложените към тях
фотоалбуми, свидетелите - М.К.М., К.М.А. и А.К.М. са разпознали подсъдимият К., като посочвайки признаците
по които са го разпознали, са заявили, че той е лицето, което е преминало
съоръжението /оградата/ заедно с тях и останалите чужди граждани от групата и
ги е водило на българска територия до
момента на задържането им от служителите на Гранична полиция.
На 05.05.2017 година е извършен оглед на веществени
доказателства– 1 брой мобилен телефон марка
„Самсунг" с ИМЕИ 352960047264246 и поставена в него 1 брой сим карта Прима
с № 8935901990862830073, открити при първоначалния обиск на подс.К. при задържането
му на 28.04.2017г. в землището на с.Воден, заедно с чуждите граждани от
групата, което процесуално-следствено действие е обективирано в Протокол от същата дата, за което
е съставен и фотоалбум, приложени на л.118 и 119 от ДП.
От приложената по делото
справка за съдимост с
рег.№512/29.08.2017г., издадена от БС при РС-Елхово след направена справка в БС
при РС-София, се установи, че подсъдимият Г.Г.К.
не е осъждан предвид на настъпила по
правилата на чл.88а от НК реабилитация по предходни две осъждания – по
Присъда №148/29.09.1995г. по НОХД №108/1994г., влязла в сила на 11.10.1995г., с
която за извършени престъпления по чл.195 ал.1 т.3 вр.с чл.194 ал.1 от НК и по
чл.195 ал.1 т.3 вр.с чл.194 ал.1 вр.с чл.18 ал.1 от НК му е определено при
условията на чл.23 ал.1 от НК едно общо наказание – лишаване от свобода за срок
от 1 година и 6 месеца, чието изтърпяване на основание чл.66 от НК е отложено
за срок от 3 години и по Присъда от 11.11.1997г. по НОХД №1634/97г. по описа на
РС-София, влязла в законна сила от 26.11.1997г. за извършено престъпление по
чл.343б ал.1 от НК е осъден на глоба в размер на 10 000 лева.
Така изложената фактическа обстановка, съдебният
състав прие за безспорно доказана въз основа на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, приобщени и проверени по съответния процесуален ред. От
кръга на гласните доказателствени източници се кредитират и ценят с доверие показанията
на свидетелите – Д.Г., И.Г., А.А. и Й.Я., събрани непосредствено при проведен
разпит пред съда в о.с.з., както и показанията на свидетелите - М.К.М., К.М.А.
и А.К.М., дадени в
хода на ДП пред съдия от РС – Елхово, приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал.1, т.4 от НПК.
За установяване
на фактологията в пълнота и хронологична последователност и за
възпроизвеждането й, съдебният състав кредитира още и писмените доказателства,
приобщени чрез прочитането им по реда и при условията на чл.283 НПК – както
тези приложени по ДП № 19/2017г. по описа на ГПУ-Болярово, така и приобщените в
кориците на настоящото НОХД - справка за съдимост на подсъдимия; справка за
имущественото състояние на подсъдимия К. изх.№окр.17-ФИ11-122/1/ от 05.09.2017г.
на Д”ОП” Отдел „Кремиковци” при Столична община; справка
изх.№УРИ447300-100-02.08.2018г. на ГПУ-Болярово при РД”ГП”-гр.Елхово, ведно с
препис-извлечение от регистъра за работата на оперативния дежурен /ОД/ в
ГПУ-Болярово за периода 27.04.-28.04.2017г.; Протокол за доброволно предаване
от 28.04.2017г.-л.10 от ДП, Протоколи за разпознаване на лица по снимки от
28.04.2017г. – 3 бр. с фото-албуми към тях -
№ 28/2017г., № 29/2017г. и № 30/2017г. - л.23-28 от ДП; Постановление за
задържане на обвиняемо лице за срок от 72 часа по ДП от 28.04.2017г. - л.38 и
39 от ДП; Заповед за задържане на лице от 28.04.2017г.-л.70
от ДП; Протокол за
полицейски обиск на лице от 28.04.2017г. - л.71 от ДП; Разписка за върнати вещи
и пари на задържано лице от 28.04.2017г. - л.72 от ДП; Протокол за оглед на
веществени доказателства от 05.05.2017г. с фото-албум към него - л.118 и л.119
от ДП; Определение № 136/29.04.2017г. по ЧНД № 240/2017г. по описа на ЕРС,
ведно с мотиви - л.138-142 от ДП; справки за пътуване на лица – български
граждани от 29.05.2017г. - л.152-155 от ДП. Посочените и ценени писмени
доказателствени източници, се приемат от настоящия съдебен състав за редовни и годни от формална страна като
писмени доказателствени средства, не разкриват недостатъци от външната си страна
като документи по смисъла на чл.130 -чл.133 от НПК. Част от тях представляват писмени
доказателствени средства, удостоверяващи извършени процесуално-следствени
действия по разследването, като са съставени от компетентния орган, по
надлежния процесуален ред и имат изискуемите реквизити и съдържание, съгласно
НПК, поради което валидно служат за доказване законосъобразното осъществяване
на всяко от действията, което материализират. Предвид на това като редовни от
външна страна и като кореспондиращи с останалите доказателства по делото
изброените писмени доказателства, се кредитират от съда.
В доказателствената съвкупност по делото, липсват
каквито и да е било противоречия относно участието на подсъдимия Г.К. в
извършването на вмененото му престъпление по чл.280, ал.2, т.1 и т.3, вр. с
ал.1 от НК. От показанията на свидетелите - М.К.М., К.М.А. и А.К.М., дадени в хода на ДП пред съдия от
РС – Елхово и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по
реда на чл. 281, ал.1, т.4 от НПК, както и от извършените на 28.04.2017 година процесуално-следствени
действия с участието на посочените трима свидетели, по разпознаване на лице по
снимки, безспорно се установи, че именно подсъдимият Г.Г.К. е лицето, превело
групата от 35 сирийски и иракски граждани през границата на страната от Република
Турция в Република България. По несъмнен начин от посочените гласни
доказателства се възприе, че преди преодоляване на възпрепятстващото съоръжение
от чуждите граждани, към групата се е присъединил още на територията на Р
Турция подсъдимият Г.К., който след като заедно с другите двама неустановени
водачи повел сирийските и иракските граждани към възпрепятстващото съоръжение,
е лицето, което е реализирало фактическото привеждане на групата чужди граждани
през турско-българската граница. Установи се от показанията на посочените трима
свидетели – чужди граждани, че подс.К. е бил заедно с чуждите граждани при
съоръжението като осветявайки с фенерче срязания малко преди това отвор във
възпрепятстващото съоръжение, помогнал на лицата от групата един след друг да
преминат през отвора от другата страна на съоръжението, след което и самият той
преминал, промушвайки се през отвора. През това време другите двама
неустановени водачи се върнали обратно в посока към Р Турция. Безспорно от
свидетелските показания на посочените трима чужди граждани се установи и това,
че именно подсъдимият К. е „водача”, който осветявайки пътя с фенерче е водил
групата сирийски и иракски граждани към вътрешността на страната до момента, в
който чуждите граждани и подсъдимият били установени и задържани от граничните
полицаи.
Показанията на свидетелите, депозирани непосредствено
пред съда, както и тези, приобщени чрез прочитането им в съдебно заседание, са
в цялостна корелация и взаимно допълване и надграждане, не се дискредитират
едни други и са напълно еднозначни за фактите, които възпроизвеждат в
изявленията си. Те също така кореспондират напълно с писмените източници и
намират убедителна подкрепа в тях. Свидетелите М.К.М., К.М.А.
и А.К.М. са
формирали преки и непосредствени впечатления относно фактите, свързани с
превеждането на групата сирийски и иракски граждани, част от която са и самите
те, участието на подсъдимият К. в превеждането на групата и действията му непосредствено
след това до момента на задържането им от граничните полицаи – свидетелите И.Г.
и Д.Г..
В показанията на свидетелите - М.К.М., К.М.А.
и А.К.М. се съдържа
информация относно начина, времето и мястото, както и всички други обстоятелства,
относими към деянието по чл.280, ал.2 т.1 и т.3 вр. с ал.1 от НК, което е осъществил
подсъдимият К.. Показанията на другата група свидетели – А.А. и Й.Я. са
относими към установяване на датата, времето и начинът на напускане територията
на Р България в посока към Р Турция на подс.К. като в показанията си св.А. посочва
и гр.Лалапаша, Р Турция като мястото, където подсъдимият по негова молба, на
25.04.2017г. е слязъл от автомобила, управляван от свидетеля. Т.е. от
показанията на тези двама свидетели се установява по убедителен начин,
съпоставяйки твърденията им с приложените към материалите по ДП справки за
пътуване на лица – български граждани, че подс.К. към инкриминираната дата –
27/28.04.2017г. е бил на територията на Р Турция и то в гр.Лалапаша, в района
на който се намира гористата местност, където микробусът е оставил чуждите
граждани от групата. Третата група свидетели са - И.Г. и Д.Г. ***, които са участвали
в задържането на подсъдимия К. заедно с групата 35 сирийски и иракски граждани,
като и двамата свидетели са категорични в показанията си, че след като при
задържането чуждите граждани са се самоопределили като граждани на Сирия, са
посочили подсъдимия К., изричайки думата „Булгар”, като това обстоятелство било
установено както от проведената на място на български език беседа с К., така и
от откритите у подсъдимия български лични документи – лична карта, СУ на МПС и
международен парспорт. Прави впечатление, че подсъдимият не е могъл да обясни
смислено причината за местонахождението си и то заедно с група чужди граждани,
на задържалите го гранични полицаи. Показанията на всички тези свидетели са
логически свързани, надграждащи се и в синхрон помежду си, доколкото
възпроизвеждат различни моменти от случилото се. Не са налице индиции за предубеденост
на който и да е от разпитаните свидетели, поради което съдът след съпоставката
им, както и с данните, съдържащи се в писмените доказателства, констатирайки
тяхната безпротиворечивост, систематика и изчерпателност – с ясна конкретика за
фактите, вследствие на което е правдивото им звучене, възприе изцяло и оцени с
доверие свидетелските показания, считайки ги за обективни и добросъвестно
дадени. В контекста на изложеното не се налага детайлното обсъждане на
свидетелските показания, извън съображенията за правната преценка на съда. По
своя доказателствен ефект всички гласни доказателства са пряко относими към
релевантните факти на извършване на деянието, неговите обективни признаци и
авторството на престъплението, с аналогична стойност са и част от писмените
доказателствени източници – Протокол за доброволно предаване от 28.04.2017г.,
Протоколи за разпознаване на лица по снимки от 28.04.2017г. – 3 бр. с
фото-албуми към тях - № 28/2017г., №
29/2017г. и № 30/2017г., Постановление за задържане на обвиняемо лице за срок
от 72 часа по ДП от 28.04.2017г., Заповед за
задържане на лице от 28.04.2017г., Протокол за полицейски обиск на лице от 28.04.2017г.,
Разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от 28.04.2017г., Протокол за
оглед на веществени доказателства от 05.05.2017г. с фото-албум към него, справки
за пътуване на лица – български граждани от 29.05.2017г. и др., косвено относими и служат за
проверка достоверността на гласните.
От така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Г. Г. К., роден
на *** ***, с постоянен адрес ***, с настоящ адрес ***, българин, български гражданин, с основно
образование, управител на фирма „Нова Ем“ – ЕООД със седалище гр.София, неженен, неосъждан, ЕГН **********,
с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.280 , ал.2,
т.1 и т.3, вр. с ал.1 от Наказателния Кодекс, тъй като на 28.04.2017
година в района на 192 гранична пирамида в землището на село Воден, община
Болярово, обл.Ямбол действайки като извършител, превел през границата на
страната от Република Турция в Република България група от хора - тридесет и
пет лица, чужди граждани - граждани на Сирийска арабска република /САР/ и Република
Ирак, а именно: - И.М.М. - роден на *** година в САР; Н.М. Б. - родена на ***
година в САР; A. И.М. - родена на *** година в САР; С. А. Р.- роден на *** година в САР; М.М.
Ф.-родена на *** година в САР; А. С. Р. - роден на *** година в САР; У. С. Р. -
роден на *** година в САР; Я.С.Р. - родена на *** година в САР; Х. С. Р. -
родена на *** година в САР; А.Х.Х. - родена на *** година в САР, с документ за
самоличност №*********, издаден на 03.09.2014 година; А. Х. А. - роден на ***
година в САР, с документ за самоличност №*********, издаден на 03.09.2014 година;
М.Х. АЛРАМО - роден на *** година в САР, с документ за самоличност № *********,
издаден на 03.09.2014 година; А. К.А. М.- родена на *** година в САР с документ
за самоличност № *********, издаден на 17.08.2015 година; Ф.А.А. А. - родена на
*** година с документ за самоличност № *********, издаден на 04.03.2017 година;
Ш.М. А. - родена на *** година в САР, с документ за самоличност № *********,
издаден на 01.02.2017 година; Ф.М. М. А.- родена на *** година в САР, с
документ за самоличност №*********, издаден на 01.02.2017 година; Н. М. М. Е.-
роден на *** година в САР, с документ за самоличност № *********, издаден на
28.09.2015 година; А.М. М. Е.- роден на *** година в САР, с документ за
самоличност № *********, издаден на 01.02.2017 година; А. М. М. Е. - роден на ***
година в САР, с документ за самоличност № *********, издаден на
01.02.2017година; М. Н.А. Ю.- роден на *** година в САР, с документ за
самоличност №*********, издаден на 27.03.2017 година; Ф. Х.Х. - родена на ***
година в САР; Х.Х.Х. - роден на *** година в САР; А. И.А. - родена на ***
година в САР; А. И. А.- роден на *** година в САР; Б.И.А. - родена на *** година
в САР; М.К.М. - роден на *** година в Р Ирак; С. М.А. - родена на *** година в Р
Ирак; Р.М.К. - роден на *** година в Р Ирак; Д. М.К. - роден на *** година в Р Ирак;
К.М.А. - роден на *** година в Р Ирак; А.К.М. - роден на *** година в Р Ирак; Х.
Б.М. - роден на *** година в САР; Д. А. О.-роден на ***година в САР; И.А. М. -
роден на *** година в САР и М. Ш. А. - роден на *** година в САР с документ за
самоличност № *********, издаден на 24.02.2015 година, без разрешение на
надлежните органи на властта, като преведените лица не са български граждани и
седемнадесет от тях не са навършили 16-годишна възраст.
Налице е съставомерно деяние по посочените текстове на
наказателния закон, осъществено от подсъдимия К. и авторството в негово лице е
категорично доказано, като установената деятелност от негова страна, също
безспорна като факти, изпълва изцяло обективните признаци на инкриминираното
деяние във фактическия състав - квалифициран такъв, очертан в диспозицията на
чл.280, ал.2 НК, при доказани и обективните елементи на основния състав на
престъплението - ал.1 на чл.280 НК.
Обект на престъплението по чл.280 от НК са обществените
отношения, свързани с дейността на държавните органи, обществените организации
и лица, изпълняващи публични функции. Предмет на престъплението са именно тези
отношения, насочени против дейността на държавните органи - в случая дейността
на ГКПП, през което следва да се премине държавната граница с Р България.
Непосредствен обект на престъплението по чл.280 от НК са обществените
отношения, свързани с опазване на установения ред за преминаване на държавната
граница, защитен от закона. Изпълнителното деяние на престъплението, в
извършването на което е обвинен подсъдимият К. е посочено от законодателя като
„преведе” през границата на страната. Превеждането по смисъла на чл.280 от НК е
налице тогава, когато деецът е започнал непосредствено преодоляване на
контрола, осъществяван на границата на Р България, като това преодоляване е
съпътствано с превеждане през границата на страната, но без разрешение на
надлежните органи на властта, на отделно лице.
От обективна страна, се касае за изпълнително деяние - превеждане през
границата на страната ни на 35 лица – сирийски и иракски граждани, осъществено
във формата на първата хипотеза на чл.280, ал.1 от НК - без разрешение на
надлежните органи. Авторството на деянието и извършването му от подсъдимия Г.К.
са несъмнено доказани по делото. В хода на съдебното следствие се събраха преки
и непротиворечиви гласни доказателства, посочени и обсъдени по-горе от съда,
които анализирани в съвкупност категорично потвърждават обстоятелствата за
влизането, респ. въвеждането на територията на Р България на 35 чужди граждани.
Установен от събраните доказателства e квалифициращият елемент от
обективната страна на престъпния състав, предвиден в т.3 на чл.280, ал.2 от НК,
а именно –гражданството на нелегално преведените лица, които са сирийски и
иракски граждани. Установен е безспорно и квалифициращият елемент от
обективната страна на престъпния състав, предвиден в т.1 на чл. 280, ал.2 от НК - „лица ненавършили 16-годишна възраст", който се
обуславя от установения обективен юридическия факт - възраст на превежданите
лица - седемнадесет от преведените лица не са навършили 16 – годишна възраст, а
именно: - A.И.М. -
родена на *** година в САР; А. С. Р. - роден на *** година в САР; У. С. Р. -
роден на *** година в САР; Я.С.Р. - родена на *** година в САР; Х. С. Р. -
родена на *** година в САР; А. Х. А. - роден на *** година в САР, с документ за
самоличност №*********, издаден на 03.09.2014 година; М.Х. АЛРАМО - роден на ***
година в САР, с документ за самоличност № *********, издаден на 03.09.2014 година;
Ф.А.А. А. - родена на *** година с документ за самоличност № *********, издаден
на 04.03.2017 година; Ф.М. М. А.- родена на *** година в САР, с документ за
самоличност №*********, издаден на 01.02.2017 година; Н. М. М. Е.- роден на ***
година в САР, с документ за самоличност № *********, издаден на 28.09.2015
година; А.М. М. Е.- роден на *** година в САР, с документ за самоличност №
*********, издаден на 01.02.2017 година; А. М. М. Е. - роден на *** година в САР,
с документ за самоличност № *********, издаден на 01.02.2017година; М. Н.А. Ю.-
роден на *** година в САР, с документ за самоличност №*********, издаден на
27.03.2017 година; А. И.А. - родена на *** година в САР; Б.И.А. - родена на ***
година в САР; Р.М.К. - роден на *** година в Р Ирак; Д. М.К. - роден на ***
година в Р Ирак и М. Ш. А. - роден на *** година в САР с документ за
самоличност № *********, издаден на 24.02.2015 година.
От субективна страна инкриминираното деяние е
извършено виновно, при пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2 НК. Подсъдимият К.
е разбирал и съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите последици и от волева страна пряко е целял настъпването им. В случая
умисълът на подсъдимия се е обективирал в личните му действия, свързани с преминаването
на чуждите граждани на възпрепятстващото съоръжение, въвеждането им
непросредствено след преминаване на съоръжението към вътрешността на страната и
воденето им при придвижването им пеша на територията на страната ни. Подсъдимият
К. е знаел реда за преминаване през държавна граница на Р България - със
съответно разрешение, през определените за това места, съзнавал е, че чуждите
граждани не разполагат с документи, позволяващи им да пътуват в страни от ЕС,
което именно е наложило преминаването на държавната граница в района на 192
гранична пирамида, находяща се в землището на с.Воден, общ.Болярово, като е
безспорно и това, че подсъдимият е съзнавал и пресичането на българската
държавна граница от чуждите граждани, следователно е имал точна и ясна
представа в съзнанието си за противоправността на поведението си и характера на
последиците и е предвиждал резултата от своето деяние.
Подсъдимият Г.Г.К., като пълнолетно лице е годен субект на престъплението.
Предвид
изложеното, съдът призна подсъдимият Г. Г. К., български
гражданин, роден и живущ ***, за ВИНОВЕН в извършване на вмененото му с обвинителния акт и
поддържано и в хода на съдебното производство от представителя на РП-Елхово престъпление
по чл.280 , ал.2, т.1 и т.3, вр. с ал.1 от Наказателния кодекс.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в незачитане от страна на подсъдимия на установения в страната ни правов ред
и в частност на законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на
държавната граница и в ниската
му правна култура.
При определяне на вида и размера на наказанието:
За извършеното от подсъдимият Г.Г.К. престъпление по
чл.280, ал.2, т.1 и т.3, вр.с ал.1 от НК в материалният наказателен закон е
предвидено наказание от една до десет години лишаване от свобода, глоба от
10 000 лева до 30 000 лева и конфискация на част или на цялото
имущество на дееца.
Съдът намери, че макар престъплението, извършено от
подсъдимия К. да е против дейността на държавни органи и да се отличава с
висока степен на обществена опасност предвид обществените отношения, които
засяга и като се съобрази с динамиката на този вид престъпления понастоящем в
страната ни, прецени, че наказанието на Г.К. следва да
бъде определено при условията на чл.54 от НК - при превес на смекчаващи вината обстоятелства. Като такива
съдът отчете обществената опасност на подсъдимия, която не е висока предвид на
обстоятелството, че не е осъждан /осъждан - реабилитиран по чл.88а от НК/. При гореизложените
фактически констатации и при превес на смекчаващите вината обстоятелства, както
и с оглед изпълнение на целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36
от НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите
нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността
да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимия, кумулативно
предвидените наказания по чл.280, ал.2, т.1 и т.3, вр.с ал.1 от НК в предвиденият
в закона минимален размер, а именно: - ЕДНА
ГОДИНА лишаване от свобода, както и наказание ГЛОБА в полза на Държавата в
размер на 10 000.00 лв.
Предвид на изисканата в хода на съдебното производство
справка за имущественото състояние на подсъдимия К. изх.№окр.17-ФИ11-122/1/ от
05.09.2017г. на Д”ОП” Отдел „Кремиковци” при Столична община, се установи, че
същият няма декларирани движимо и недвижимо имущество, поради което и съдът не
наложи кумулативно предвиденото наказание – конфискация на имущество.
Относно
прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че са налице предвидените в посочената разпоредба условия
за прилагането на този вид /условно/ осъждане спрямо подсъдимия за деянието по чл.280, ал.2, т.1 и т.3, вр.с ал.1 от НК, в извършването на което бе признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на извършване на инкриминираното престъпно деяние не е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер /осъждан - реабилитиран по чл.88а
от НК/, наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от 1 година е от вида,
за който е допустимо отлагането на изтърпяването му /лишаване от свобода/ и
същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното му наказание
лишаване от свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността му не е с
висока степен на обществена опасност. Предвид на това на основание чл.66 ал.1
от НК съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
По отношение на веществените доказателства:
Приложените по делото веществени
доказателства – 1 брой мобилен телефон марка „Самсунг" с ИМЕИ
352960047264246 и 1 брой сим карта Прима с № 8935901990862830073, приложени към
делото в запечатан плик, след
влизане в сила на присъдата, съдът постанови да се върнат на лицето, от което
са иззети – на подсъдимия Г.
Г. К..
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК, когато
подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по
делото, включително адвокатско възнаграждение и другите разноски за служебно
назначен защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и
граждански ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко,
съдът определя частта, която всеки от тях следва да заплати.
Направените по делото разноски възлизат в размер на 150.00
лева, като същите са сторени в хода на ДП и представляват разноски за извършен
превод, поради което и същите остават за сметка на органа, който ги е направил
– РД „ГП“ - Елхово – аргумент чл.189, ал.2 НПК.
Воден от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/