Решение по дело №4319/2018 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е  № .....

гр. Враца, 13.02.2019 г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                     Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА

при участието на секретаря Наталия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Христова гр. д. № 4319 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ.

Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Враца, ЕИК *********, чрез юрисконсулт А.А., срещу Й.Х.Д., ЕГН **********. В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че се намира в облигационни отношения с ответника по договор за предоставяне на В и К услуги, сключен при общи условия, за жилище, находящо се на адрес: гр. Враца, ж. к. **********Твърди, че за потреблението за периода от 13.02.2017 г. до 13.10.2017 г. по партидата на процесния имот са начислени за плащане суми по 15 бр. фактури за главница в размер на 95,22 лева, която сума не била заплатена от ответника. За ответника била връчена покана за доброволно плащане, но такова не постъпило. По депозирано от ищеца заявление била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1813/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление, което определя правния интерес на ищеца от предявяване на исковете. Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът Й.Х.Д. дължи на ищеца сумата от 95,22 лева – главница, представляваща потребени ВиК услуги за периода от 13.02.2017 г. до 13.10.2017 г. за жилище, находящо се на адрес: гр. Враца, ж. к. **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 27.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1813/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

С молба вх. № 443/11.01.2019 г., депозирана преди първото по делото открито съдебно заседание, упълномощеният процесуален представител на ищеца юрк. А. заявява, че поддържа предявения срещу ответника иск и прави искане за постановяване на неприсъствено решение, както и за присъждане на сторените в производството разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът, редовно призован, не се явява в откритото съдебно заседание, не изпраща пълномощник и не заявява искане за гледане на делото в негово отсъствие.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира следното:

От „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Враца против Й.Х.Д., ЕГН **********,, е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 95,22 лева – главница, представляваща потребени ВиК услуги за периода от 13.02.2017 г. до 13.10.2017 г. за жилище, находящо се на адрес: гр. Враца, ж. к. **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 27.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1813/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.  Претендира присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски.

Съдът намира, че са налице кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против ответника. Същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, не се е явил в първото заседание по делото, респ. не е упълномощил процесуален представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил изрично искане да бъде постановено неприсъствено решение.

Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. С Разпореждане № 7798/09.10.2018 г., връчено на ответника на 21.10.2018 г., е указано, че ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение, в случай че ответникът не подаде писмен отговор и не се яви в съдебното заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът намира, че е налице и условието, предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявеният срещу ответника иск е вероятно основателен с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.

С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният от „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Враца против Й.Х.Д. иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ да бъде изцяло уважен.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски. С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода на спора.

Със Заповед № 1161/30.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1813/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав са присъдени разноски за държавна такса в размер на 25 лева. Цитираната заповед е частично обезсилена с вляло в сила Определение № 2309/09.10.2018 г., включително в частта за разноските за сумата от 1,52 лева – за разликата над 23,48 лева до пълния присъден размер от 25 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 23,48 лева – разноски в заповедното производство.

Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в исковото производство ищцовото дружество претендира държавна такса в размер на 50 лева, но в производството са заплатени 25 лева /довнесена държавна такса след приспадане на платената в заповедното производство/. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство, както следва: 25 лева за държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането следва да се извърши на касите на дружеството – ищец или по банков път – по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, „Централна кооперативна банка“ АД.

При горните съображения и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът

Р  Е  Ш  И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ, че Й.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Враца, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2, представлявано от управителя Ангел Престойски, чрез юрисконсулт А.А., сумата от 95,22 лева /деветдесет и пет лева и двадесет и две стотинки/ – главница, представляваща потребени ВиК услуги за периода от 13.02.2017 г. до 13.10.2017 г. за жилище, находящо се на адрес: гр. Враца, ж. к. **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 27.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1813/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Й.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Враца, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2, представлявано от управителя Ангел Престойски, чрез юрисконсулт А.А., следните суми: сумата от 125,00 лева /сто двадесет и пет лева/ - разноски в настоящото производство, както и 23,48 лева /двадесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/ - платена държавна такса в заповедното производство по ч. гр. д. № 1813/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането на сумите следва да се извърши на касите на дружеството – ищец или по банков път – по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, „Централна кооперативна банка“ АД.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4   ГПК.

 

                                                          Районен съдия: …………………………….