О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, XII-ти
въззивен състав, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА ПАВЕЛ ПАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Захариева в.ч.н.д. № 4500 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал.7 от НПК.
С определение от 19.07.2019г по нчд № 7889/2019г на СРС, НО,112 състав е
отменено постановление на СРП от 18.04.2019г, с което е прекратено
наказателното производство по ДП №15013/2017г. на 07 РУ-СДВР,
пр.пр.№48447/2016г. на СРП на основание
чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1,т.1 от НПК.
Срещу определението на СРС, в установения в закона срок е постъпил протест
от прокурор при СРП. В протеста се оспорва извода на съда, че постановлението
за прекратяване на наказателното производство е постановено без по делото да бъдат изяснени с нужната
пълнота фактическите положение от значение за правилното му решаване. Според
прокурорът събраните по делото доказателства установяват чрез техния анализ, че
свидетелката Т. е знаела за основанието, на което е получила инкриминираната
сума.В подкрепа на този извод се посочва и съдържанието на жалбата на Т.. В
случая според прокурора е налице възникнал спор между Т. и Т.относно създадени
между двамата заемни отношения. Указанието за провеждане на повторен разпит на
свидетелката Т., за отстраняване на противоречия между показанията й дадени в
хода на досъдебното производство и изложените в жалбата й срещу постановлението
за прекратяване на наказателното производство твърдения, прокурорът счита, че е
необосновано, тъй като безспорно е
установено, че Т. е била напълно наясно на какво основание е получила парите. В
протеста се посочва, че не са налице доказателства за извършено престъпление по
чл.209, ал.1 от НК, като прекратяването на наказателното производство е
постановено след извършено всестранно разследване, при което са събрани всички
относими и възможни доказателства, с
оглед на което се иска отмяна на определението на СРС и съответно потвърждаване
на постановлението за прекратявана на наказателното производство.
Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл. 243, ал.7 НПК законосъобразността на обжалваното определение на СРС, с което е отменено
Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство и се
запозна със събраните по делото доказателства, прие от фактическа страна
следното:
Досъдебно производство e образувано с Постановление от 17.01.2017г. на прокурор при СРП и е водено
срещу Неизвестен извършител за това, че пре0зз месец юли 2016г. в гр. София, с
цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбудил заблуждение у Д.Т.Т. и с това
причинил на същата имотна вреда в размер на 1500лв - престъпление по
чл.209, ал.1 от НК.
В хода на разследването са извършени разпити в качеството на свидетели на
лицата: Д.Т.Т., П. С. Л., И. В. С., Г. Т. Н. В. Ц. М., Н. П. Г. К. А., Д. Б. Т.. По делото са приложени документи от “К.”АД
относими към отпускането на кредита на Т. /заявление, договор за потребителски
кредит ведно с приложение № 1, разписка, записа от проведени разговори с лицето
представило се за Т./, както и такава предоставени от “И.” АД относно получаване на паричната сума
от 1500лв /писма изх. № 17518/04.10.2016г.
и № 3888/22.02.2017г ведно с
протокол за предаване на документи в оригинал – разписка № 07000466642465 от 23.07.2016г./, трудов договор № 05262/07.03.2016г.,
длъжностна характеристика на кредитния инспектор, обработил заявлението на Т.
за отпускане на кредит, трудов договор, допълнително споразумение и длъжностна
характеристика на служителя в “И.” АД, изплатилсумата на Т..
Съгласно изложеното в Постановление на СРП от 18.04.2019г., прокурорът е
приел, че са налице основанията за прекратяване на наказателното производство по
чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, тъй като установените, чрез анализи на събраните по делото доказателства,
факти не осъществяват признаците на престъпление от общ характер.
Срещу посоченото Постановление е постъпила жалба от Д.Т. по реда на чл. 243, ал.3 и сл. от НПК до СРС.
С определение от 19.07.2019г. по НЧД
№ 7889/2019г. на СРС, НО, 112 състав е отменено постановлението, като съдът е
приел, че същото е незаконосъобразно, тъй като не е изяснено съдържащото се в
свидетелските показания на Т. и в жалбата, подадена от нея срещу
Постановлението от 18.04.2019г, противоречие касаещо изтеглен ли е кредита с нейно
съгласие или не.
След като обсъди фактическата страна на правния спор, настоящият съдебен
състав достигна до следните правни изводи:
Протестът е процесуално допустим, депозиран от процесуално легитимирана
страна и в рамките на установения от закона срок.
Разгледан по същество, протестът е основателен, по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 243 от НПК определя правомощието на прокурора да прекрати наказателното производство
при изрично определени от закона предпоставки. По тази причина, както и поради
изискването на чл. 199, ал.2 НПК, постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да
бъде в достатъчна степен мотивирано. Мотивите e необходимо да съдържат макар и кратък, но в достатъчна
степен обоснован анализ на събраните в хода на разследването доказателства,
както и подвеждането им под хипотезата на конкретна правна норма.
Обжалваното постановление от 18.04.2019 г. настоящият въззивен състав
преценява, че отговаря на горните изисквания. Преди да формира своите правни
изводи, прокурорът е изложил възприетата от него фактическа обстановка, която е
следната :
Д.Т. и Д. Т.имали интимна връзка към лятото на 2016г. В този период Т.
решила да изтегли бърз кредит. Последната дала копие от личната си карта и
копие от трудовия си договор на Т., тъй като знаела, че той има позната, която
можела да й съдейства. Т.предал копията на документите на свидетелката И.С.и я
помолил да изготви и подаде онлайн необходимото заявление, с което да бъде
отпуснат кредит в размер на Д.Т.. С.се съгласила, тъй като познавала Т. и
знаела от нея, че иска да изтегли кредит. С.кандидатствала за отпускане на
кредит на Д.Т. чрез онлайн платформа на дружеството за бързи кредити
“Кредисимо” АД, като в стандартизираната бланка въвела личните данни на Т.,
посочила за връзка телефонния номер, ползван от дъщеря й и електронна поща,
която била създала. След постъпване на заявлението за отпускане на кредит,
служител на “Кредисимо” АД се свързвал със С.и й съобщил, че кредитът е одобрен
и отпуснат на каса на “Изипей” АД.Още същият ден 23.07.2016г. Д.Т.отишъл заедно
с Д.Т. на каса на “Изипей” АД в “ The Mall” с адрес в гр. София, бул.
Цариградско шосе. Т. получила от служителя на касата еднократна карта, която
била заредена със сумата от 1500лв, която последната изтеглила от банкомат
намиращ се на партерния етаж на магазина.
Тази фактическа обстановка настоящата инстанция споделя изцяло, тъй като намира, че същата се установена от
събрания по делото доказателствен материал, като прокурорът е
спазил принципа за преценка достоверността на доказателствата. Правилно е
възприето, че показанията на свидетелката Т. са недостоверни относно
обстоятелствата, че не е знаела при получаването на еднократната карта от
“Изипей” и впоследствие изтеглената от нея сума, че същата е предмет на договор
за кредит. Безспорно е, че именно Т. е подписала лично разписката за получаване
на картата, в която е записано наредителя на парите, както и основанието т.е.
същата при получаване на парите е знаела основанието за получаването им на
нейно име и веднага е предприела действие за изтеглянето на сумата. За знанието
на Т. са налице и показанията на свидетелите С.и Т., които са категорични, че С.е
подала заявлението за отпускане на бърз кредит със
знанието и съгласието на Т., предоставила не на последно
място за
целта на Т.копия от документите, съдържащи данните необходими при попълване на
заявлението.
При така възприетите факти и анализа на доказателствата относими към
обстоятелството знаела ли Т., че получава кредит в размер на 1500лв, не се
установява нужда от провеждане на повторен разпит на последната в качеството й
на свидетел, така както е посочил районния съд. Въпросът за знанието на Т. е изцяло
изяснен от наличните доказателства и в съответствие с отговора му са формирани
правилни и законосъобразни правни изводи от прокурора, че деянието не
осъществява признаци на престъпление от общ характер.
Въззивният съд се съгласява с изложеното в този връзка в Постановлението на
СРП от 18.04.2019г., че по делото не са налице данни за извършено престъпление
по чл.209, ал.1 от НК, тъй като липсват доказателства Т. да е била въведена в
заблуждение т.е. същата да е имала формирани от друго лице /деецът/ неверни
представи относно фактите, в конкретния случая, свързани с основанието, на
което е получила сумата от 1500лв. При този извод, че Т. не е била въведена в
заблуждение, се изключва и разпореждането с инкриминираните пари от нея да е в
пряка и непосредствена връзка с измамливи действия.
В заключение съдът намира, че разследването е проведено обективно,
всестранно и пълно, като са били предприети всички действия за разкриване на
обективната истина по делото, позволяващи прокурорът да формира обосновани изводите
си за наличието на основание за прекратяване на наказателното производство по
чл.243,ал.1т.1 вр. чл.24,ал.1 т.1 от НПК в съответствие със събрания и наличен
по делото доказателствен материал като въззивната инстанция не се съгласява с
изводите на първостепенния съд, че е налице незаконосъобразно прекратяване на наказателното производство.
При така изложеното, настоящият състав счита, че Определение на СРС от 19.
07.2019г, с което е отменено Постановление на СРП от 18.04.2019г, в с което е прекратено
на наказателно производство по ДП № 15013/2017 г., по описа на 07 РУ -СДВР, пр.
пр. № 48447/16 г., по описа на СРП, следва да бъде отменено и съответно постановлението
на СРП потвърдено.
С оглед гореизложеното, и на основание чл. 243, ал. 8, вр. чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ Определение от 19.07.2019г по нчд № 7889/2019г. по описа на 112
състав, НО, СРС.
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 18.04.2019г
на СРП по досъдебно производство № 15013/2017 г. по описа на 07 РУ
-СДВР, пр. пр. № 48447/16 г. по описа на
СРП №806/2017г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.