Решение по дело №3118/2016 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1071
Дата: 16 март 2017 г. (в сила от 18 октомври 2017 г.)
Съдия: Стоян Димитров Колев
Дело: 20163110103118
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

1071/16.3.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Колев

 

при участието на секретар И.И., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3118 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от М.И.Я., ЕГН **********, Адрес,*** срещу „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** обективно и кумулативно съединени искове с правно основание 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожност на ДРЗ № ********** от.07.08.2013г. и в ДПК № ********** от.07.07.2014г., като сключени при липса на съгласие и противоречие със закона; иск за прогласяване нищожност на арбитражна клауза в общите условия по договор за потребителски кредит № ********** от 07.07.2014г., като противоречаща на закона и като неравноправна; искове за прогласяване нищожност на клаузи за договорна лихва в ДРЗ № ********** от.07.08.2013г. и в ДПК № ********** от.07.07.2014г. сключени между страните по делото, поради противоречие със закона, добрите нрави и като неравноправни; иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане от ответника на недължимо платени от ищеца суми за лихви такси и комисионни по договор за револвиращ заем № ********** от 07.08.2013г. в размер на 2582.10 /две хиляди осемдесет и два и десет стотинки /лева и по договор за потребителски кредит № ********** от 07.07.2014г. в размер на 1319.80/хиляда триста и деветнадесет лева и осемдесет стотинки/лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 22.03.2016г. до окончателното и изплащане, както и иск за сумата от 1 500 /хиляда и петстотин /лева с правно основание чл. 45, вр. 52, вр. чл. 49 ЗЗД за неимуществени вреди – психически страдания изразяващи се в безпокойство, стрес и накърняване на личното достойнство, настъпили в резултат от неправомерните действия на лица, на които ответникът е възложил работа.

Твърди се в исковата молба и уточняващата такава, че на 07.08.2013г. между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № **********, по силата на който ответното дружество е отпуснало на ищеца паричен кредит в размер на 2500.00 лв.

Излага се, че  договорът за потребителски кредит с № ********** от 07.08.2013г е подписан от него, но върху непопълнена изцяло типова бланка за договор за кредит, в която били посочени само неговите лични данни, като в поле VI в което се посочват всички параметри на договора за потребителски кредит като сума на кредита; срок на кредита, размер на вноските, годишен процент на разходите, годишен лихвен процент, лихвен процент на ден, дата на погасяване, както и общото задължение в края на заемния период, не са били попълнени при подписването му. Твърди се още от ищцова страна, че не му е била дадена своевременно информация за параметрите по кредита, с оглед вземане на информирано решение за сключване на ДПК, нито стандартен европейски формуляр, който да съдържа преддоговорна информация по кредита.

Твърди се, че поле VI от ДПК, е попълнено впоследствие в централният офис на ответника по делото, препис от този договора не е получил и до момента в който погасил кредита предсрочно - 05.07.2014г.

Според ищеца договорът за кредит от 07.08.2013г. се явява изцяло нищожен и поради липса на съгласие за сключването му, а в частта за възнаградителната лихва е нищожен, като неравноправен и противоречащ на ЗЗП, т.к. годишният процент на разходите е прекомерно висок, което го поставя в противоречие с добрите нрави и разпоредбите на ЗПК.

 Твърди се още от страна на ищеца, че на 04.07.2014г. по повод предсрочното погасяване на ДРЗ №********** от07.08.2013г. посетил офиса на „П.К.Б." ЕООД в гр. Варна. Тогава служителят на ответника му дал подвеждаща информация ,че ще му бъде отпуснат потребителски кредит в размер на 5000 лева при изгодни условия. Бил подмамен от служителя на ответника с подвеждащата информация и се съгласил да кандидатствам отново за потребителски кредит от ответника. Подписал предоставената от служителка на ответника типова бланка за договор, в която също не са били попълнени всички параметри на договора за кредит с обяснението, че същите ще бъдат нанесени впоследствие и ищецът ще бъде уведомен. Твърди се, че отново върху типовата бланка били нанесени само неговите лични данни и банкова сметка, ***твени параметри на договора за потребителски кредит не било попълнено от служителя на ответника с мотива, че се попълва от централата на фирмата в София. На следващия ден след подписването на договора по посочената от него банкова сметка ***.90 лева, а не договорената сума в размер на 5000 лева. Твърди, че и по този договор за кредит липсва изразена воля от негова страна за приемането на параметрите по договора. Едва след около месец в офиса на ответника в гр.Варна получил Известие за одобрение на кредита към ДПК № ********** от 07.07.2014г, без екземпляр от самият ДПК и Договор за сътрудничество № 21266 от 04.07.2014г., подписан от *, посредник към „П.К.Б." - ЕООД, в който било записано, че със сумата в размер на 2574 .10 е рефинансиран ДПК № ********** от 07.08.2013 г. като параметри на договора били посочени сума на кредита - 5000,без да е посочена вида на валутата, ГПР-99.41%; ГПЛ-71.04%, срок на кредита 48 без да е посочена единица - дни месеци или години, вместо предварително договореният според ищеца срок от 24 месеца; погасителна вноска 315.99, без да е посочен вида на валутата и общото задължение -15167.52, без посочване вида на валутата.

Твърди, че с този договор за сътрудничество се запознал едва след като го получил и не е подписвал такъв договор. Договорът за ПК получил след 3 седмици по пощата. В момента в който разбрал, че срещу получената сума в размер на 2425.90 лева заем вместо 5000 лева, се задължил със сума в размер на 15 167.52 лева със срок на погасяване 48 месеца вместо посочените от него 24 месеца изпаднал в паника. Твърди, че от страна на ответника е налице нелоялна и заблуждаваща потребителите практика, изразяваща се в попълване данните по съществените клаузи от ДПК и изпращане го по пощата заедно с общите условия, погасителен план и др. документи които счете и реши да изпрати, ограничава правата и законните интереси на потребителите по упражняване правото да се откажа от предоставеният кредит.

Предвид нищожността на уговорките за възнаградителна лихва по двата договора за кредите счита платените от него до момента суми за лихви и разноски по ДРЗ № ********** от 07.08.2013г.  за сума в размер на 2582.10 лева и тези по ДПК №********** от 07.07.2014г за сума с размер от 1319.80 лева за недължимо платени.

Твърди, че в резултат на действията на служителите на ответното дружество е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в паника и силен стрес, изпитал силни негативни емоции, безпокойство и страх за финансовото оцеляване на семейството му, силно безпокойство за намиране на средства за задоволяване на потребности на него и семейството му, безпокойство, изнервеност. Твърди, че е изпитал накърняване на личното си достойнство, т.к. му се е наложило да търси помощ от колеги и близки. Твърди, че изпитването на неописуем страх от бъдещето, и това на семейството му и в тази връзка негативните емоционални изживявания, като силен стрес, страх и безпокойство, накърненото му лично достойнство, се отразили трайно на психиката му.

Претендира разноски по делото.

В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който счита иска за неоснователен.

Не оспорва, че с ищеца по делото са сключили договор за револвиращ заем № ********** от 11.06.2013 г. за сумата от 2500 лева, срок на кредита 48 месеца, размер на месечната вноска 209 лева, годишен лихвен процент 98%, годишен процент на разходите 142,90%, дата на погасяване - 5-ти ден от месеца, общо задължение 10200,34 лева. Твърди се, от страна на ответника, че същият кредит е погасен предсрочно на 07.07.2014 г. с рефинансиране с последващия договор за кредит, сключен с ответника. Твърди се в отговора, че платената сума по този кредит била в размер на 5090,70 лева, с която били погасени редовно 12 погасителни вноски, погасена била също и натрупаната лихва за забава в плащането на 10 от вноските в общ размер на 6,14 лева, а с остатъка била погасена дължимата главница и обезщетение съгласно чл. 32 ЗПК, като заемът бил приключен при условията на пълно Предсрочно погасяване. Не спори също, че на 07.07.2014 г. страните са сключили втори договор за кредит за сумата от 5000 лева, срок на кредита 48 месеца, размер на месечната вноска 315,99 лева, годишен лихвен процент 71.04%, годишен процент на разходите 99,41%, дата на погасяване - 1-ви ден от месеца, общо задължение 15167,52 лева. Излага в тази връзка, че в поле V "Вид на договора за потребителски кредит" е била отбелязана опцията рефинансиране и кредиторът, задълженията към когото М.Я. е пожелал да рефинансира. Отбелязано било също, че ще се рефинансират задължения към П.К.Б. ЕООД със сумата от 2574,10 лева, като остатъкът от сумата в размер на 5000 лв. е преведен на ищеца по банковата му сметка.

Оспорва твърденията на ищеца, че към момента на сключване на двата договора за кредит не е бил посочен размерът на кредита, че ищецът не е знаел лихвения процент по кредита при подписването на проектодоговора и при кандидатстването му за същия, че не в момента на подписване на договора е бил посочен ГПР, че не е бил запознат предварително с общите условия, че в представената на ищеца бланка не са били попълнени всички параметри на договорите за кредит, че кредиторът умишлено забавял изпращането и получаването на договора за кредит, за да бъде осуетено правото на потребителя да се откаже от договора. Твърди също, че уговорките за договорна лихва по двата договора за кредит са съобразени със закона и морала и не са неравноправни.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме че уговорките за договорна лихва по двата договора са нищожни да приеме, че същата е в размера на законната такава.

Предвид твърденията си за валидност на уговорките за лихва в двата договора за кредит оспорва основателността и на исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД за връщане на недължимо платените суми за лихви. Оспорва и иска за неимуществени вреди.

Проведените по делото съдебни заседания, ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа и сковете си, а ответното дружество, чрез своя такъв ги оспорва.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, че на 07.08.2013 г. между ищеца в качеството му  на кредитополучател и ответникът в качеството на кредитор е сключен договор за револвиращ заем № **********, като това е станало чрез служител на ответника *, т.нар кредитен експерт, поименно посочен в текста на договора. Не е спорно обстоятелството, че ищецът е подписал бланката на договора.

От текста на попълнената бланка е видно, че раздел V – параметри на искания заем съдържа параметрите на искания револвиращ заем и те са както следва: сума на заема - 2500 лв.; срок на заема - 48 месеца; размер на вноската 209 лв.; ГПР – 156,48 %; годишен лихвен процент 98.00% и дата на плащане на вноската 5 ден на месеца.

Не се спори и за обстоятелството, че раздел VI от бланката съдържа параметрите на одобрения револвиращ заем както следва: сума на заема - 2500 лв., срок на заема 48 месеца, размер на вноската 209 лв., при годишен процент на разходите 142.90% и годишен лихвен процент 98.00%, лихвен процент на ден 0.27%. В същата тази позиция е записано, че общо дължимото по револвинга е 7594 лв..

Не се спори, че този договор е подписан от ищеца.

В текста на договора, раздел VI, буква „Б”, е записано, че неразделна част от същия са общите условия към договора за револвиращ заем на физически лица, които са предадени при подписването му и с които клиента е запознат и ги приема. Изрично е вписано, че клиента внимателно е запознат със съдържанието на тези Общи условия преди подписването на договора за револвиращ кредит, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва като неразделна част от договора. Към коментирания договор са приложени и общите условия (л.131 – 133).

В т.2.2 от Общите условия /ОУ/ е разписан начина на сключване на договор за револвиращ заем, а именно- кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт представя на клиента проектодоговора за договор за револвиращ заем, като с помощта на кредитния експерт клиентът е длъжен надлежно да допълни и провери всички съществени клаузи и данните изключение на данните, които се попълват от кредитора след одобрение на заема. След това клиентът е длъжен собственоръчно да подпише проектодоговора на договора за револвиращ заем и неговите приложения и да ги предаде чрез кредитния експерт на кредитора. Подписването от клиента на проекто договора и предаването му на кредитора представлява същевременно молба за отпускане на заема.

Т.4.4 от ОУ урежда начина на изчисляване на лихвата по заема. Предвидено е същата да се изчислява ежедневно върху остатъка от непогасената главница за периода на ползване на заема и да започва да тече от датата на усвояване на заема. Лихвата се изчислява на база фиксирания в т.VІ лихвен процент и е дължима от датата на решаващата вноска съгласно погасителен план.

Видно е от данните по делото, че сумата на отпуснатия заем е преведена на ищеца на 12.06.2013г.

По делото не се спори и че на 04.07.2014г. по повод предсрочното погасяване на ДРЗ №********** от 07.08.2013г. ищецът е посетил офиса на „П.К.Б." ЕООД в гр. Варна и е подписал предоставена от служител на ответника типова бланка за договор. От текста на посочената бланка бланка е видно, че на 07.07.2014 г. страните по делото са сключили договор за потребителски кредит № **********. В раздел V – параметри на искания заем се съдържат  параметрите на искания потребителски кредит и те са както следва: сума на рефинансиране – 2574,10 лв. В раздел VI от бланката са посочени параметрите на одобрения потребителски кредит, както следва: сума на кредита - 5000 лв., срок на заема 48 месеца, размер на вноската 315,99 лв., при годишен процент на разходите 99.41% и годишен лихвен процент 71.04%, лихвен процент на ден 0.20%, дата на погасяване – първо число на месеца. В същата тази позиция е записано, че общо дължимото задължение е 15167,52 лв..

В текста на договора от 07.07.2014 г., раздел VI, буква „Б”, е записано, че неразделна част от същия са общите условия към договора за револвиращ заем на физически лица, които са предадени при подписването му и с които клиента е запознат и ги приема. Изрично е вписано, че клиента внимателно е запознат със съдържанието на тези Общи условия преди подписването на договора за револвиращ кредит, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва като неразделна част от договора. Към коментирания договор са приложени и общите условия (л.78 – 82).

В т.3 от Общите условия /ОУ/ е разписан начина на сключване на потребителски кредит, а именно - кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт представя на клиента проектодоговора за договор за кредит, като с помощта на кредитния експерт клиентът е длъжен надлежно да допълни и провери всички съществени клаузи и данните изключение на данните, които се попълват от кредитора след одобрение на заема. След това клиентът е длъжен собственоръчно да подпише договора за револвиращ заем и неговите приложения и да ги предаде чрез кредитния експерт на кредитора.

Т.4 от ОУ урежда начина на изчисляване на лихвата по заема. Предвидено е същата да се изчислява ежедневно върху усвоената главница за периода на ползване на кредита и да започва да тече от датата на усвояване на заема. Лихвата се изчислява на база фиксирания в т.VІ лихвен процент и е дължима от датата на решаващата вноска съгласно погасителен план.

Не е спорно между страните, че на следващия ден след подписването на договора по посочената от ищеца банкова сметка ***.90 лева.

Видно от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, чието заключение се кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните се установява, че съгласно известие за одобрение към договор за револвиращ заем № ********** от 11.06.2013 г. (л. 131 от делото), ищеца е следвало да получи 2 500,00 лв. заем за срок от 48 месеца, с месечна погасителна вноска - 209,00 лв. или Общо задължение по договора 10 200,34 лв. {(209,00 лв. х 47 м.)+ 377,34 лв. последна 48 вноска} Годишният лихвен процент на заема е 98 %, а ГПР е - 142,90 %. На вещото лице не са били предоставени разбивки на компонентите на ГПР от „П.К.Б." ЕООД нито за целия договор, нито за отделните месечни вноски. Съгласно представен на вещото лице Погасителен план от 13.06.2013 г. по Договор за револвиращ заем № ********** от 11.06.2013 г., ищецът е следвало да заплати на ответника сума в общ размер на - 10 200,34 лв., в т.ч. главница от 2 499,80 лв. и Договорна възнаградителна лихва в размер на 7 700,54 лв. С преводно нареждане № 6013061 от дата 12.06.2013 г., със статус „Одобрен" и референция № 270PMWU131630045 е извършен кредитен превод е за сумата от 2500,00 лв. по сметка в ОББ с IBAN: *** - М.И.Я. и наредител „П.К.Б." АД и за основание на плащането е посочено : „**********." Общо заплатената на ответника от ищеца сума по договор за револвиращ заем № **********/2013 за периода от 05.08.2013 до 07.07.2014 г. е в размер на 5 090,70 лв., от които 2 516,60 лв. платени суми по ДРК № **********/2013 и 2 574,10 лв. чрез рефинансиране от договор за заем № **********/2014 г. Със заплатените 5 090,70 лв., ответника е покрил главница по погасителен план в размер на 2 499,80 лв.; договорна лихва в размер на 2 584,76 лв. и наказателна лихва 6,14 лв. която според вещото лице не е дължима, т.к. не е имало забавяне в плащанията.

Съгласно предоставеното Известие за одобрение към договор за потребителски кредит № ********** от 07.07.2014 г. (л. 142 от д.), ищецът е следвало да получи 5 000.00 лв. заем за срок от 48 месеца, с месечна погасителна вноска в размер на 315,99 лв. или Общо задължение по договора 15 167,52 лв. {315,99 лв. х 48 м. вноски} Годишният лихвен процент на заема е 71,04 %, а ГПР е- 99,41 %. На вещото лице не са били бяха предоставени разбивки на компонентите на ГПР от „П.К.Б." ЕООД нито за целия договор, нито за отделните месечни вноски. Според представения на вещото лице Погасителен план от 07.07.2014 г. по Договор за потребителски заем № ********** от 07.07.2014 г., лицето следва да заплати на ответника сума в общ размер на 15 167,52 лв., в т.ч. Главница - 5 000,00 лв. и Договорна възнаградителна лихва от 10 167,52 лв. С преводно нареждане № 7872383 от дата 07.07.2014 г. е преведена сумата от 2425,90 лв. по сметка в ОББ с IBAN: *** - М.И.Я. с наредител на сумата „П.К.Б." АД, за основание на плащането е посочено „**********." Общо платената от ищеца сума по дог. за заем № **********/2014г.  към датата на CCE - 04.11.2016 г. е 8531,73 лв. от които  главница 1257,81 лв.; лихва в размер на 7273,92 лв. и 3,68 лв. наказателна лихва.

Изхождайки от представеният му погасителен план по заем № **********/2014 г. и отчитайки направените плащания до датата на завеждане на ИМ - 22.03.2016 г., включително, вещото лице изчислява, че общо заплатените суми по 2-я кредит към датата на завеждане на ИМ, са в размер на 6032,00 лв., като са покрити дължимите 19 поредни месечни вноски, последната с падеж - 01.03.2016 г., и са покрити следните задължения по пера главница - 669,42 лв. ( от общо дължима 669,42); Договорна лихва - 5 359,88 лв. ( от дълж. по погас. план - 5334,39 надплатени 25,49 лв.) и Наказателна лихва - 2,70 лв. Общо заплатената на ответника от ищеца сума по договор за потребителски заем № **********/2014 за периода от 07.07.2014 до датата на ИМ - 22.03.2016 г. е в размер на 8 606,10 лв., от които 2574,10 лв. за рефинансиране и приключване на ДРК № **********/2013; 6032,00 лв. платени суми по договор за заем № **********/2014 г. Със заплатените 8 606,10 лв., ответника е покрил главница по погасит. План - 3 064,74 лв. (2395,32 + 669,42), договорна лихва -       5 538,66 лв. (178,78 + 5359,88) и наказателна лихва - 2,70 лв.

Общо заплатената на ответника от ищеца сума по договор за потребителски заем № **********/2014 за периода от 07.07.2014 до датата на ССЕ - 04.11.2016 г. е в размер на 11110.51 лв., от които 2 574,10 лв. за рефинансиране и приключване на ДРК № **********/2013г.; 8536,41 лв. платени суми по договор за заем № **********/2014 г.

Според вещото лице със заплатените 11 110,51 лв., ответника е покрил главници, възнаградителни лихви и наказателни лихви както по рефинансиращия заем № **********/13, така и по заем с № **********/2014 г., а именно главница по погасит. План - 3 653,13 лв. (2395,32 + 1257,81); договорна лихва - 7 453,70 лв. (178,78 + 7274,92) и наказателна лихва - 3,68 лв. Ответникът не е представил на вещото лице доказателства или данни за начислени просрочени вноски, като от предоставените му справки, при закъсняване на плащанията, ответникът е начислявал наказателни лихви и е събирал първо тях с предимство.

Ищецът е погасил предсрочно, чрез рефинансиране от страна на ответника, кредит в размер на 2 574,10 лв. Вземайки предвид, че договора е сключен за период до 05.07.2017 г. (т.е. оставащият период е повече от 1 година), вещото лице изчислява обезщетението по чл. 32 от ЗПК в размер на 25,74 лв.(2574,10x1%), и законна лихва върху главницата от 2395,32 лв. за периода от 05.07.2014 до 06.07.2014 г., включително, в размер на 1,33 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

По исковете с правно основание 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожност на ДРЗ № ********** от.07.08.2013г. и ДПК № ********** от.07.07.2014г. сключени между страните:

По делото не се спори, че ищецът е подписал двата договора за кредит, при уговорена главница в размер на 2500 по ДРЗ № ********** от.07.08.2013г. и уговорена главница по ДПК № ********** от.07.07.2014г. в размер на 5000 лв.. Не се спори и че по банковата си сметка в ОББ, ищецът е получил сумата от 2500 лева по ДРЗ № ********** от.07.08.2013г., че с отпуснатия по ДПК № ********** от.07.07.2014г. кредит в размер на 5000 лева същият е получил по банковата си сметка сумата от 2425,90 лева а със сумата от 2574,10 лева е рефинансиран дълга по ДРЗ № ********** от.07.08.2013г.. Страните не спорят, че ДРЗ № ********** от.07.08.2013г. е погасен изцяло.

Първото релевирано с исковата молба основание за нищожност на процесните договори за  кредит е че са сключени поради липса на съгласие, тъй като ищецът макар да е подписал договорите за кредит съпътстващите ги искания, последният не е бил наясно и не е бил съгласен с условията по тях. Съдът намира че твърденията на ищеца за неоснователност на това основание  за неоснователни с оглед заключението безспорно установения факт, че подписите за клиент под двата договора за кредит са положени от самия ищец. 

Другото повдигнато с исковата молба основание за нищожност на процесния договор за  кредит е, че съдържа неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите. Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ищецът притежава качеството на потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието „потребител“, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

По делото бе установено, че ищецът не е имал възможност предварително да се запознае с всички параметри на двата договора за потребителски кредит включително и с поле 6 от бланката-договор, която съдържа ГПР и годишния процент на разходите по кредита.

Установено бе, че ищецът с оглед полетата от проектодоговора и начинът им на попълване и сключване на договора не е имал възможност да изрази воля и съгласие, нито да повлияе върху формирането размера на възнаградителната лихва, както и на общите параметри на договора за потребителски кредит, каквито са годишния процент на разходите, годишния лихвен процент и общодължимата в края на периода сума за връщане. Налице е липса на индивидуално договаряне на разпоредбите по двата договора. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 4 ЗЗП тежестта на доказване за индивидуално договаряне е в тежест на ответника, каквито доказателства по делото няма. Също така, предвид начина на сключване на договорите, посочен в Общите условия по тях се достига до извод за липса на индивидуално договаряне доколкото с попълване на данните в поле 6 от договора от търговеца договорът се счита за сключен.

В този смисъл са и разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите в редакциите им към 07.08.2013г. и съответно 07.07.2014г. Съгласно чл. 11 от ЗПК (Обн. в ДВ, бр. 18 от 05.03.2010г.) задължителен реквизит от всеки договор за потребителски договор е ГПР, ГЛП и общодължимата в края на периода сума, по които параметри потребителят следва да е изразил съгласието си и да са му предоставени и той да е запознат преди сключването на договора (т.нар. информирано съгласие).

Видно от начина на сключване на договора, при който той се счита сключен при попълване от кредитора на полетата за ГПР, ГЛП и общодължимата сума в края на периода е очевидно, че най-малкото потребителят не е информиран за тях предварително. Дори от този начин на сключване на договора се достига до извод и за липса на съгласие от страна на потребителя за размера на ГПР, ГЛП и общодължимата в края на периода сума, защото липсва изразена воля от страна на потребителя за приемането им. В конкретния случай дори ищецът да бе възразил след запознаването му с тези условия, но съгласно ОУ договорът вече е сключен и заемната сума е предоставена.

Твърденията за това, че потребителят имал правото да се откаже от договора определено не могат да се приемат за основателни с оглед на приложимите разпоредби в самите общи условия, действащи към датата на сключване на договора- чл.2.4.1. от ОУ по ДРЗ № ********** от.07.08.2013г., чл. 7.1.1. от ОУ по ДПК № ********** от.07.07.2014г. изготвени едностранно от ответника. Видно от ОУ по двата договора е, че дори при отказ от договора клиента дължи заплащане на лихва. Освен това прави впечатление и разпоредбите на чл. 2.4.1 от ОУ ДРЗ № ********** от.07.08.2013г., съответно в чл. 7.1.2.1. от ОУ по ДПК № ********** от.07.07.2014г., съгласно които отказът следва да е в писмена форма и да е получено от търговеца.

В случая, самият начин на сключване на договора поставя в изключително неблагоприятно положение потребителят спрямо търговеца, което противоречи на добросъвестността и запълва изцяло диспозицията на разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, приложима с оглед препращането на чл.24 от ЗПК.

С оглед на начина на сключването на договорите, съгласно ОУ на търговеца, каквато част е и т. 4.4. от ОУ по ДРЗ, съответно т. 4.1. от ОУ по ДПК, същите са неравноправни и създават една презумпция за сключен договор при положение, че потребителят не е изразил съгласие и не е отправил предложение по отношение на ГПР и ГЛП, от които параметри се определя възнаградителната лихва. В такъв случай следва да се приеме, че разпоредбите на т. 4.4. от ОУ по ДРЗ, съответно тази по т. 4.1. от ОУ по ДПК не са индивидуално договорени, тъй като видно от същите, че възнаградителната лихва се определя на база раздел 6 от договорите, в която част същите се попълват от кредитора и от които момент договорът се счита сключен.

Ето защо дори да се приеме, че още при попълването от страна на ищеца на проектодоговора са му връчени общите условия (каквито доказателства по делото липсват), то същият би узнал за точните размери на лихвените проценти едва при получаване на договора с попълнени полета в раздел 6, като именно от този момент договорът следва да се счита за сключен. Още повече, че самият договор се счита сключен с определянето едностранно от страна на търговеца на размерите на възнаградителната лихва, поради което и към тази дата е акцентирането на общите условия.

В този смисъл самото твърдение за индивидуално договаряне на клауза от Общи условия противоречи със самия характер на общите условия като отнапред изготвени от търговеца правила.

Дори и при хипотеза, че ищецът, като потребител е изразил каквото и да е информирано съгласие за размера и параметрите на възнаградителната лихва безспорно е установено по делото, че размерът на възнаградителната лихва и по двата договора противоречи на добрите нрави и добросъвестността, поради което уговорките за дължимост на такава са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Действително страните могат свободно да определят условията на договора, но тази тяхна свободна воля е ограничена от повелителните разпоредби на закона и на добрите нрави.

Към датата на сключване на двата процесни договора за заем не е имало императивни разпоредби на закона по отношение на размера на възнаградителната лихва като договорно съглашение между страните. Едва с допълнението в ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г. на ЗЗП бяха предвидени разпоредбите на ал. 4, 5 и 6 на чл. 19 ЗПК, предвиждащи параметрите на ГПР и последиците от неговото превишаване.

Посочената законодателна промяна в ЗПК за ограничаване на размерите на възнаградителната лихва по отношение на договорите за потребителски кредит, което вече е ограничаване на волята на страните не с добрите нрави, а с императивни правила на закона. Според посочените разпоредби годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Тези законодателни промени и императивно ограничение на свободата на волята по отношение на възнаградителната лихва са неприложими за процесния случай поради липсата на ограничение по закон към датата на сключване на договорите, като към този момент ограничението при сключването на договорите е било именно във връзка със спазването на добрите нрави.

Липсата на подобни разпоредби, към момента на сключване на двата договора обаче, не води до извода, че свободата на волята на страните по никакъв начин не е била ограничена и то при положение, че се касае за потребителски договор, при който едната страна-потребителят е по-слабата икономически страна, поради което се ползва със засилена защита от ЗЗП и ЗПК, в които са имплементирани правилата на вторичното европейско потребителско право.

Ограничителят на свободата на волята между страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно утвърдили се житейски правила, непосредствено свързани със справедливостта и нормалното и цивилизовано развитие на обществените отношения.

В конкретния случай по делото е установено, че и по двата договора за кредит ищецът, в качеството си на потребител е следвало да заплати на ответника възнаградителна лихва в размер надвишаващ три пъти получената от потребителя по ДРЗ № ********** от.07.08.2013г. в заем сума по главница и над два пъти получената в заема по ДПК № ********** от 07.07.2014г. главница.

От доказателствата по делото се установява, че годишният лихвен процент и дневния такъв на договорната лихва по  ДРЗ № ********** от.07.08.2013 г. и на ДПК № ********** от 07.07.2014г. надвишават  многократно законната лихва. Така дневния лихвен процент по договорна лихва по ДРЗ № ********** от 07.08.2013 г. е 0.28%, съответно по ДРЗ № ********** от.07.08.2013 г.е 0.20 %, а в същото време ГЛП за законна лихва е около 0.028 %.

Съгласно трайната съдебна практика на ВКС като мерило за установяване на съответствието на уговорката за заплащане на възнаградителна лихва с добрите нрави е именно законната лихва за просрочени задължения, която се определя от държавата.

В тази връзка е и съдебна практика на ВКС- Решение №906 от 30.12. 2004г. на ВКС по гр. д. №1106/2003г., II г.о.; Решение № 1270 от 09.01.2009г. на ВКС по гр.д. №5093/2007г., II г.о., според която съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната лихва.

Съображенията на ответника за ненакърняването на добрите нрави поради цената на финансовия ресурс на небанковите финансови институции е напълно несъстоятелно, тъй като такъв критерии /цена на финансов ресурс/ липсва в закона, поради което цената на финансовия ресурс не може да преодолее предвиденото в чл.26 от ЗЗД основание за нищожност, а именно: добрите нрави. В този аспект лихвените проценти на други небанкови финансови институции са напълно неотносими към правния спор.

С оглед на изложеното съдът намира, че  клаузите в двата договора за кредит, включително тези касаещи  уговорките за договорна лихва, неустойки за забава и обезщетение за предсрочно погасяване са неравноправни, поради което съгласно чл. 143 ЗЗП са нищожни. Дори да се приеме, че ищецът като потребител е изразил каквото и да е информирано съгласие за размера и параметрите на възнаградителната лихва, обезщетенията и неустойките, несъмнено бе установено по делото, че размерът на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави и добросъвестността, поради което същата е нищожна на основание чл. 26 от ЗЗД.

Доколкото в настоящия случай се касае за нищожни договори за потребителски кредит, при недействителност на същите се дължи само чистата стойност на кредита, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, но не и лихви за същата.

С оглед на изложеното съдът приема, че предявените искове за нищожност на двата договора за заем са основателни и доказани и следва да бъдат уважени, като следва да бъде прогласена нищожността им поради наличие на релевиран порок - противоречие със закона, а именно с чл. 146 ал. 1  от Закона за защита на потребителите.

Предявените от ищцова страна искове са за прогласяване нищожност на арбитражна клауза в общите условия за сключване на договор за потребителски кредит № ********** от 07.07.2014г. и искове за прогласяване нищожност на клаузите за договорна лихва в двата договора. Доколкото при исковете за прогласяване нищожност на ДРЗ № ********** от.07.08.2013г. и ДПК № ********** от.07.07.2014г. съдебната проверка обхваща наличието на основанията за нищожност посочени в чл. 26 ЗЗД по отношение на всички уговорки в двата договора за кредит, исковете за нищожност на уговорката за арбитраж и уговорките за възнаградителна лихва следва да се считат за евентуално съединени. При положение, че съдът прие за основателни евентуално съединените искове за нищожност на двата договора за кредит, не дължи произнасяне по исковете за прогласяване нищожност на арбитражна клауза в общите условия по договор за потребителски кредит № ********** от 07.07.2014г., като противоречаща на закона и като неравноправна и исковете за прогласяване нищожност на клаузи за договорна лихва в ДРЗ № ********** от 07.08.2013г. и в ДПК № ********** от 07.07.2014г. сключени между страните по делото, поради противоречие със закона, добрите нрави и като неравноправни.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД:

Предявените от ищеца са иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане от ответника на недължимо платени от ищеца суми за лихви такси и комисионни по договор за револвиращ заем № ********** от 07.08.2013г. в размер на 2582.10 /две хиляди осемдесет и два и десет стотинки /лева и на такива по договор за потребителски кредит № ********** от 07.07.2014г. в размер на 1319.80/хиляда триста и деветнадесет лева и осемдесет стотинки/лева.

Видно е от заключението на вещото лице, което съдът кредитира, като компетентно, всестранно и обективно извършено, че с преводно нареждане № 6013061 от дата 12.06.2013 г., със статус „Одобрен" и референция № 270PMWU131630045 по сметка в ОББ с IBAN: *** - М.И.Я. е извършен кредитен превод е за сумата от 2500,00 лв., а общо заплатената от ищеца на ответника сума по договора за револвиращ заем № **********/2013 за периода от 05.08.2013 до 07.07.2014 г. е в размер на 5 090,70 лв. Доколкото, предвид установената нищожност на договора за заем на връщане от ищеца подлежи само чистата стойност на получения кредит, ответникът се е обогатил с надвнесени суми по същия в размер на разликата между получената от ищеца сума в размер на 2500,00 лева и действително внесената от него в размер на 5090,70 лева. Тази разлика възлиза на 2590,70 лева.

Установи се от ССЕ също и че с преводно нареждане № 7872383 от дата 07.07.2014 г. е преведена сумата от 2425,90 лв. по сметка в ОББ с IBAN: *** - М.И.Я., като общо заплатената на ответника от ищеца сума във връзка с договор за потребителски заем № **********/2014 за периода от 07.07.2014 до датата на исковата молба - 22.03.2016 г. е в размер на 8 606,10 лв. от тази сума следва да се извади сумата от 2574,10 лв. (8 606,10 - 2574,10 = 6032) пренасочена за рефинансиране и приключване на ДРК № **********/2013 г.

И в този случай ищецът дължи връщане само на чистата стойност на получения кредит, при което ответникът се е обогатил с надвнесени суми по същия в размер на разликата между получената от ищеца сума в размер на 2425,90 лева и внесената от същия в размер на 6032,00 лева, която разлика възлиза на 3606,10 лева.

С посочените като разлики суми ответникът се е обогатил за сметка на ищеца за сумата в размер на 2590,70 лева по договора за револвиращ заем № ********** от 07.08.2013г. и за сумата в размер на 3606,10 лева по договора за потребителски кредит № ********** от 07.07.2014г. в този смисъл предявените от ищеца искове са основателни до пълният им размер и следва да бъдат уважени.

По иска за присъждане на сумата от 1 500 /хиляда и петстотин /лева с правно основание чл. 45, вр. 52, вр. чл. 49 ЗЗД за неимуществени вреди – психически страдания изразяващи се в безпокойство, стрес и накърняване на личното достойнство, настъпили в резултат от неправомерните действия на лица, на които ответникът е възложил работа.

За успешното провеждане на предявения иск ищецът, следва да докаже пълно и главно осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, които в настоящия случай са реализирането на противоправни действия от страна на служителите на ответника, насочени към увреждане на ищеца, от които действия като пряка и непосредствена последица са настъпили неимуществени вреди, включително като се установи от ищеца, че е търпял посочените в исковата молба страдания и неудобства. Друг подлежащ на доказване от ищеца елемент от фактическия състав на увреждането е ответникът да е възложил работа на причинителите на вредите и уврежданията да са именно при и по повод извършването на тази работа.

Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, следва да се определи от съда, след съобразяване обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от увреждането, като се съобрази, че болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до изживените в момента на деликта, а продължават и след това.

В случай на установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението за репариране на претърпените вреди, ако се твърди такова или да докаже съпричиняване на вредите, ако твърди такова.

Съдът намира така предявеният иск за неимуществени вреди за допустим, доколкото в исковата молба и уточняващата такава, се съдържат твърдения за настъпването на неимуществени за ищеца вреди от виновното поведение на служителите на ответното дружество. Същият обаче е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

По делото не бяха представени и събрани доказателства от които да се установи при условията на пълното и главно доказване наличието на посочените в исковата молба страдания, изразяващи се в паника и силен стрес, изпитване на силни негативни емоции, безпокойство и страх за финансовото оцеляване на семейството на ищеца, силно безпокойство за намиране на средства за задоволяване на потребности на него и семейството му, безпокойство, изнервеност. Не се установи също и наличието на накърнено лично достойнство, заради нуждата да търси помощ от колеги и близки, нито изпитването на неописуем страх от бъдещето, и това на семейството му и в тази връзка на негативните емоционални изживявания, като силен стрес, страх и безпокойство, накърненото му лично достойнство и трайни отражения на психиката на ищеца.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора подлежи на разглеждане направеното искане от ищеца за присъждане на 402,19 лв. разноски за държавна такса и 150 лв. за вещо лице в съответствие с приетите по делото писмени доказателства. Съобразно уважената част на исковете в полза на ищеца, под формата на разноски следва да се присъди сумата от 461,89 лева.

Съобразно отхвърлената част от исковете, в полза на ответника също се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя да е в размер на 50,00 лв. Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р    Е   Ш   И :

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ, поради противоречие със закона Договор за револвиращ заем № ********** от.07.08.2013г. със страни – „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** и М.И.Я., ЕГН **********, Адрес,*** и Договор за потребителски кредит № ********** от 07.07.2014г. със страни – „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** и М.И.Я., ЕГН **********, Адрес,***, на основание чл. 26 ал. 1 т. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Я., ЕГН *********, Адрес,*** сумата от 2582.10 (две хиляди осемдесет и два и десет стотинки) лева, представляваща стойността на надвнесени суми по Договор за револвиращ заем № ********** от 07.08.2013г., получена от ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 22.03.2016 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Я., ЕГН **********, Адрес,*** сумата от 1319.80 (хиляда триста и деветнадесет лева и осемдесет стотинки) лева, представляваща стойността на надвнесени суми по Договор за потребителски кредит № ********** от 07.07.2014г., получена от ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 22.03.2016 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на М.И.Я., ЕГН **********, Адрес,*** с правно основание чл. 52, вр. чл. 49 ЗЗД, предявен срещу „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** за осъждане на последното да му заплати сумата в размер на от 1500,00 (хиляда и петстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – психически страдания изразяващи се в безпокойство, стрес и накърняване на личното достойнство, настъпили в резултат от неправомерните действия на лица, на които ответникът е възложил работа.

ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Я., ЕГН **********, Адрес,*** сумата от 461,89 лв. (четиристотин шестдесет и един лева и 89 ст.) разноски по делото за заплатена държавна такса и възнаграждение за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА М.И.Я., ЕГН ****, Адрес,*** ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:** сумата от 50,00 лв. (петдесет лева) разноски по делото за ю.к. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: