Решение по дело №373/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И.П.Х. *** против Решение №37/09.01.2023г. на Районен съд-Варна постановено по НАХД №1646/2022г., с което е потвърдено НП №22-0442-000133/24.03.2022г. на Началник сектор в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, с което на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на Х. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. С решението Х. е осъден да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се отново всички доводи срещу АУАН и НП, развити във въззивното производство и твърденията за тяхната непълнота и незаконосъобразност. Оспорва се установената от РС фактическа обстановка, която считат за недоказана по категоричен начин от събраните доказателства. Акцентира се на тежестта на административно-наказващия орган да докаже описаното в НП в производството пред РС. Оспорват се изводите на РС за правилна квалификация на извършеното от Х. като водач на л.а.Ауди нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. РС неправилно преценил релевантните факти, заради което приложил неправилно закона като потвърдил НП, вместо да го отмени. Моли за отмяна на Решението на ВРС и вместо него да бъде постановено ново решение, с което НП да бъде отменено, а в условие на евентуалност – делото да бъде върнато на РС за ново разглеждане, при което да бъде попълнено с доказателства. В съдебно заседание представителя не се явява. Депозира писмени бележки с искане жалбата да бъде уважена и Решението на ВРС да бъде отменено изцяло.

Ответникът – Началник сектор в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна чрез юрисконсулт депозира отговор със становище за неоснователност на касационна жалба. Намира Решението на ВРС за постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. РС обсъдил всички събрани доказателства и достигнал до правилните изводи за релевантните факти и обстоятелства от значение за случая. Правилно в решението е заключено, че АУАН и НП са издадени с необходимото съдържание и в срок, от компетентни органи, в съответствие с изискванията на ЗДвП и ЗАНН, че в тях нарушението е правилно описано и квалифицирано. Правилно РС счел, че основателно за случая не е приложен чл.28 от ЗАНН и потвърдил изцяло НП. Молят касационната жалба да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура– Варна предлага намира касационната жалба да бъде отхвърлена и Решението на РС-Варна да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на закона.

РС е постановил валидно и допустимо решение.

Въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на права на нарушителя или на другата страна, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено Решението, нито то е постановено от незаконен състав. Страните са редовно призовани за съдебното заседание, представителя на жалбоподателя се е явил и е имал процесуална възможност да изрази становище по доказателствата и да направи доказателствени искания. По делото е разпитан като свидетел – актосъставителя Ж. Д. Х.. РС приел представените от ответника писмени доказателства, както и материалите в преписката. Поради липсата на доказателствени искания от страните и като намерил делото за изяснено от фактическа страна със събраните писмени и гласни доказателства, РС дал ход на съдебните прения. Поради това не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото. При постановяване на решението РС не е допуснал процесуални нарушения. В него са изложени установяванията на въззивния съд за релевантните факти и обстоятелства свързани с нарушението и за проведеното производство пред АНО. Въз основа на преценка по отделно, но и в съвкупност на всички писмени и гласни доказателства и в съответствие с установеното са направени правните изводи, въз основа на които оспорването е отхвърлено, а НП е потвърдено като правилно и законосъобразно. Решението е мотивирано. Поради това не е налице основание за отмяната му по чл.348, ал.1 т.2 във вр. с ал.3 от НПК и за връщане на делото за ново разглеждане.

Неоснователно в касационната жалба се твърди наличие на основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК на Решението на ВРС. Съгласно чл.220 от АПК проверката за приложението на материалния закон бе извършена въз основа на установеното от предходната инстанция, че на 13.02.2022г. в 18:45часа жалбоподателят И.П.Х. управлявал л.а. „Ауди“ с ДК №В****СА в гр.Варна, по ул.Народни Будители след спирка „Калин“ в посока Аспарухов мост при навлизане в пътния участък с десен завой и наклон с несъобразена скорост с пътните условия, поради което ударил отзад в ляво л.а.“Ситроен Саксо“ с рег.№СА****НВ, който се завъртял и се блъснал в дясно извън платното за движение на тротоара в стълб за улично осветление, като по автомобила настъпили материални щети. РС установил, че на място се явил екип на ОД на МВР-Варна в който бил свид. Ж. Х., който съставил АУАН срещу И.Х. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. РС установил, че водачът Х. не съдействал на проверяващите, а се опитал да напусне произшествието. Установил, че водачът направил впечатление на алкохолно повлиян на актосъставителя, но отказал да бъде тестван за наличие на алкохол. Съдът констатирал, че въз основа на акта началникът на сектор в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна издал НП №22-0442-000133/24.03.2022г., с което на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП за нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП на И.Х. наложил административно наказание „глоба“ в размер на 200лв.

Въз основа на тези фактически установявания РС отхвърлил като неоснователни оплакванията в жалбата срещу АУАН и НП. РС потвърдил НП като правилно и законосъобразно издадено, тъй като достигнал до решаващите изводи, че АУАН и НП са постановени от компетентни органи, в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и съдържат необходимите реквизити, изискуеми в чл.42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН; че в обстоятелствената част на НП правилно е описана установената и посочена в АУАН фактическа обстановка, свързана с нарушението и извършителя му, което дало възможност на жалбоподателя да се запознае със съдържанието им, да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си. Настоящият тричленен състав изцяло споделя мотивите в Решението на РС, с които е прието за доказано, че на посочената дата и място наказания Х. е водачът управлявал л.а.“Ауди“ с несъобразена скорост в резултат на което ударил отзад в ляво попътно движещия се пред него л.а.“Ситроен Саксо“, с което причинил пътнотранспортно произшествие, което е административно нарушение предвидено в чл.179, ал.2 от ЗДвП, наказуемо с глоба в размер на 200лв., освен ако не съставлява престъпление.

В случая няма данни движещия се пред управляваното от Х. МПС л.а.“Ситроен Саксо“ да е спрял внезапно и тогава да е настъпил удара, поради което правилно посетилия произшествието актосъставител посочил в АУАН и това е възприето и в НП, че не е допуснато нарушение на изискването за спазване на дистанция, а на правилото в чл.20, ал.2 от ЗДвП водачът да съобразява скоростта си на движение в рамките на разрешената с условията в пътния участък. Въз основа на правилна преценка в съвкупност на доказателствата РС установил от обективна страна, че Х. се е движел с несъобразена скорост, щом е настигнал движещия се пред него автомобил и го блъснал от зад в ляво. При тези безспорно установени факти и обстоятелства от показанията на разпитания по делото свидетел, от протокол за ПТП и др. доказателства РС правилно заключил, че И.Х. е водач на МПС, който не е изпълнил задължението което му вменява чл.20, ал.2 от ЗДвП и е осъществил от обективна и субективна страна деянието възведено в чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП в административно нарушение. Поради това неоснователни са подъдржаните и в касационната инстанция от представителя на жалбоподателя оплаквания за неправилно приложение на разпоредбите на ЗДвП в производството по издаване на НП и от РС в решението за потвърждаването му.

Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Нарушението от обективна и субективна страна на тези правила съставлява административно нарушение възведено в чл.175, ал.2, предл.1 от ЗДвП. Правилно РС счел, че в случая няма данни извършеното да е квалифицирано като престъпление, нито то да се отличава по обществената си опасност като маловажно, поради което правилно наказващият орган не приложил чл.28 от ЗАНН, а издал НП. Фактите и обстоятелствата при които е извършено нарушението не го отличават като такова с явно незначителна обществената опасност, поради което за него чл.28 от ЗАНН е неприложим.

Законосъобразно РС потвърдил НП и в частта на вида и размера на наложеното с него административно наказание „глоба“ във фиксирания размер от 200лв. С НП глобата е наложена в този предвиден от законодателя размер, което съответства на целите на индивидуалната и генерална превенция в чл.12 от ЗАНН и на обществената опасност на конкретното деяние и извършителя му.

В обобщение на изложеното в случая не е налице неправилно приложение на материалния закон от РС. Съгласно чл.348 ал.2 от НПК. Такова има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. По изложените съображения оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на закона са неоснователни. Правилно ВРС е приложил ЗАНН и ЗДвП като оставил жалбата без уважение, потвърдил НП и присъдил на ОД на МВР-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В обобщение касационната жалба следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, а Решението на ВРС – да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, своевременно направеното искането в писменото становище на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.63д, ал.5 във вр. с ал.4 от ЗАНН касаторът И.П.Х. следва да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което е минималния размер по чл.27а от НЗПП във вр. с чл.37 от ЗПП и съответства на фактическата и правна сложност на спора.

Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №37/09.01.2023г. постановено по НАХД №1646/2022г. по описа на Районен съд - Варна.

ОСЪЖДА И.П.Х. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80лв./осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: