№ 352
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Никола Чомпалов
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20231100901410 по описа за 2023 година
гр. София, 07.03.2024 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на седми февруари две хиляди двадесет и
пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, кaто разгледа докладваното от съдия
Чомпалов т.дело № 1410/23 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „Пулсар Груп“ ООД, с която е предявен срещу Л. С. Л.
иск с правно основание чл.145 ТЗ за сумата от 40 676,80 лв. Твърди се от ищеца, че
ответникът е бил негов управител до 13.03.2020 г. и в това си качество е нанесъл вреди на
дружеството в размер на 40 676,80 лв. Сочи се, че през периода 31.01.2018 г. – 19.02.2020 г.
ответникът е изтеглил чрез банкомат сумата от 31 640 лв. от банковата сметка на
дружеството, но тази сума не е била предадена на дружеството и не е отчетена. От тази сума
сумата от 22 000 лв. е била усвоена от ответника. Поддържа се, че ответникът е сключил с
„ОТП лизинг“ ЕООД договор за лизинг, по който е ползвал лизинговия автомобил за лични
нужди, а по този договор с парични средства на дружеството е платена за лизингови вноски
сумата от 5834,84 лв. – за периода 01.04.2020 г. - 31.12.2020 г., с което се уврежда
дружеството. Навежда се довод, че през периода 26.02.2018 г. – 11.03.2020 г. със средства на
дружеството е платена сумата от 3 201,96 лв. – за закупуване на гориво за ползвания от
ответника лизингов автомобил. На 04.03.2020 г., на 29.06.2023 г. и на 29.12.2020 г. са приети
от ОС на съдружниците решения за предявяване на иск за вреди срещу ответника. Иска се от
1
ищеца ответникът да бъде осъден да плати сумата от общо 40 676,80 лв. - обезщетение за
вреди от действията му като управител на дружеството.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск с възражението, че
исковата молба е недопустима, защото е подадена от лице без представителна власт. Прави
възражение за незаконосъобразност на решението на ОС за завеждане на иска за вреди. По
същество се оспорва искът с доводи, че представените с исковата молба оборотни ведомости
на дружеството не са подписани от ответника, а дружеството не е имало касов апарат и не е
водена касова книга. На каса никога не са съхранявани пари на дружеството. Оспорва се
доказателствената сила на представените счетоводни документи. Сочи се от ответника, че
достъп до банковата сметка на дружеството е имал и П.Н., който е ползвал издадена на
името на дружеството банкова карта. Навежда се довод, че законосъобразно е ползвал
лизинговия автомобил и не е сключвал договор в ущърб на дружеството. Прави възражения
за незаконосъобразност на решенията на ОС за предявяване на иска за вреди.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявения иск с довода,
че исковата молба е подадена от упълномощен от прокуриста на дружеството адвокат, а към
завеждане на делото управител на дружеството е Р.Г.Р.. Сочи се, че на 29.06.2023 г. е прието
решение от ОС на съдружниците за предявяване на иска за вреди срещу ответника.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа оспорването и
възраженията срещу иска с довода, че исковата молба е недопустима поради липса на
представителна власт, а прокуристът не разполага с правомощието да завежда дела от името
на дружеството, както и да упълномощава адвокат за това дело. По отношение на
решението на ОС от 29.12.2020 г. сочи, че е незаконосъобразно, защото не е бил редовно
уведомен за свиканото ОС, както и поради това, че събранието е свикано от лице, което не е
било управител на дружеството.
Представено е протокол от 29.12.2020 г. на ОС на съдружниците в „Пулсар Груп“ ООД, с
който е взето решение по т.3 да се заведе иск срещу Л. С. Л. с оглед на извършени от него
продажби на активи на занижени цени, непредаване на новия управител на материални
активи, както и обсебването и ползването за лични нужди на лизингов автомобил
„Инфинити Q 30“ с рег.N *******.
Представена е оборотна ведомост на ищеца за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г.
Представен е договор за финансов лизинг от 15.04.2019 г., от който се установява, че
„ОТП Лизинг“ ЕООД е предоставил на ищеца ползването на л.а. „Инфинити Q 30“ с рег.N
******* за срок от 60 месеца.
Представени са издадени от „ОТП Лизинг“ ЕООД фактури през периода 05.01.2021 г. -
23.02.2021 г., в които са начислени дължимите от ищеца лизингови вноски.
Представено е извлечение от банковата сметка на ищеца, открита в „Уникредит Булбанк“.
Представен е приемо-предавателен протокол от 19.09.2021 г., от който се установява, че
ищецът е върнал на „ОТП Лизинг“ ЕООД л.а.„Инфинити Q 30“ с рег.N ******* поради
прекратяване на договора за лизинг на 16.02.2021 г.
2
Представено е извлечение от банковата сметка на ищеца, открита в „Уникредит Булбанк“
АД, в която са отразено движението за периода 02.01.2020 г. - 29.12.2020 г.
Представени са преводни нареждания за извършени от ищеца безкасови плащания през
периода 30.01.2018 г. – 11.03.2020 г.
Представен е протокол от 31.05.2018 г., в който се сочи, че П.П.Н. е получил в
качеството на управител банкова карта N ******* на дружеството, предадена от ответника,
но този документ на основание чл.183 ГПК следва да се изключи от доказателствата по
делото.
Представен е протокол за инвентаризация на ищеца от 17.05.2020 г., извършена за
периода 13.10.2017 г. – 13.03.2020 г.
Установява се от заключението на ССЕ, че към 12.03.2020 г. касовата наличност при
ищеца е била в размер на 22 557,35 лв. /на 13.02.2020 г. е изтеглена сума от 400 лв. с банкова
карта/, а за периода 01.01.2018 г. -12.03.2020 г. чрез банкова карта са били изтеглени от
банковата сметка на дружеството суми от общо 31 538,01 лв.; за периода 01.02.2018 г. –
12.03.2020 г. дружеството е заплатило цена за гориво в размер на 3131,67 лв. Вещото лице е
констатирало, че за периода 20.05.2019 г. – 12.03.2020 г. са заплатени лизингови вноски от
15 501,42 лв., а след 12.03.2020 г. е заплатена сума от 4094,64 лв. Сочи се в обясненията на
в.лице в съдебното заседание на 07.05.2024 г., че не може със сигурност да се установи дали
към 12.03.2020 г. каква точно по размер сума е била налична в касата на дружеството, а по
отношение на изтеглените суми чрез банкова карта от банковата сметка на дружеството не
може да се посочи кое точно лице е оперирало с банковата карта, както и кое лице е
заплащало цена за гориво.
Установява се от показанията на св.Т., че ответникът е ползвал л.а. „Инфинити“, който е
бил отдаден на лизинг на ищеца. Ответникът е бил управител на дружеството, но реалните
действия по представителство са извършвани от Р.Р. по дадени от ответника указания.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.145 ТЗ.
По допустимостта на иска. Налице е основната процесуална предпоставка за
допустимостта на предявения иск по чл.145 ТЗ, произтичаща от решение по чл.137 ал.1, т.8
ТЗ, взето на 29.12.2020 г. по протокол /т.3/ от ОС на съдружниците - с молби от 27.02.2024 г.
и от 25.03.2024 г. ищецът се позовава на това конкретно решение. Според съда решението по
протокол на ОС от 29.12.2020 г. отговаря на изискванията за надлежна процесуална
предпоставка, защото в него са посочени вредоносните действия на ответника, за които се
претендира от ищеца обезщетение. Няма данни това решение да е отменено по иск с правно
основание чл.74 ал.1 ТЗ, поради което ищецът въз основа на него се легитимира да води
3
иска по чл.145 ТЗ. В настоящото производство съдът не разполага с правомощието да
извършва контрол за законосъобразност на решението.
Исковата молба е подадена от адвокат, който е упълномощен от вписания в ТР прокурист
на ищеца, а в представителната власт на прокуриста е включено и правото да представлява
търговеца пред съд и да упълномощава адвокат с представителна власт за търговеца
/решение № 135 от 29.06.2010 г. по т.д. № 319/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.
Направеното от ответника изявление за оттегляне на представителната власт на адв. А.,
която е пълномощник на ищеца, не поражда правно действие, защото ответникът няма
качеството на управител на дружеството ищец и не притежава правомощието да извършва
от негово име правни действия.
Ответникът е бил управител на дружеството ищец до 13.03.2020 г., когато е бил заличен
от ТР въз основа на решение на ОС от 04.03.2020 г., с което е бил освободен като управител.
С решение от 15.03.2021 г. на СГС по т.дело N 557/2020 г. по предявен от Л. С. Л. иск с
правно основание чл.74 ал.1 ТЗ е отменено решението на ОС от 04.03.2020 г. за
освобождаването на Л. за управител, но тази отмяна не води автоматично до възстановяване
на качеството на управител на ответника Л., доколкото след заличаването на ответника Л.
като управител са били извършени нови вписвания в ТР на управител, а решението на СГС
по т.дело N 557/2020 г. не води като резултат до заличаване на тези вписвания.
Съдът по настоящото дело е длъжен на основание чл.297, вр. с чл.298 ГПК да зачете
решението на СГС т.дело N 557/2020 г. за отмяна на решението на ОС за освобождаване на
Л. за управител на дружеството, но силата на пресъдено нещо на това съдебно решение не
се простира по отношение на представителните правомощия спрямо дружеството, които
произтичат от вписванията по партидата в ТРРЮЛНЦ към момента на предявяване на иска.
Като краен извод - предявеният иск по чл.145 ТЗ е процесуално допустим и следва да се
разгледа по същество.
По същество на спора. Ответникът е бил управител на ищеца през периода 13.10.2017 г. -
13.03.2020 г., което се установява от вписванията в ТР, поради което е пасивно легитимиран
да отговаря по предявения иск за вреди от извършените през периода 31.01.2018 г. -
19.02.2020 г. действия в качеството му на управител.
По претенцията за сума от 31 640 лв. - изтеглени парични средства от банковата сметка на
дружеството през периода 31.01.2018 г. – 19.02.2020 г. От заключението на ССЕ се установи,
че през периода 01.01.2018 г. – 12.03.2020 г. са изтеглени чрез банкомат от банковата сметка
на дружеството суми от общо 31 538,01 лв. Фактическата констатация на в.лице за изтеглени
от банковата сметка на дружеството парични суми се подкрепя и от представените по делото
преводни нареждания /лист 275 -340/, в които се сочи, че през периода 30.01.2018 г. –
19.02.2020 г. чрез банкова карта N ****************** и чрез банкова карта N *******
**** ******* са били изтеглени от банковата сметка на дружеството сумите в размер на
общо 31 640 лв.
Направените от в.лице констатации и преводните нареждания /лист 275-340/ установяват
4
по несъмнен и категоричен начин факта, че от банковата сметка на дружеството са били
изтеглени чрез две банкови карти суми от общо 31 640 лв.
През периода 13.10.2017 г. - 23.04.2019 г. дружеството е имало и втори управител - П.П.Н.,
но няма значение кой от тях двамата с коя банкова карта фактически е разполагал.
Основанието, на което се търси отговорност на ответника в качеството на управител по чл.
145 ТЗ, представлява по характер управленски деликт, който предполага солидарна
отговорност при повече от един управител, а това означава, че евентуалното причиняване на
вреди и от другия управител, не е основание за отпадане или намаляване отговорността на
ответника - чл.53 ЗЗД /определение № 627 от 18.11.2020 г. по т.д. № 91/2020 г., Т. К. на ВКС/.
За пълнота на изложението следва да се спомене, че от преценката в съвкупност на
събраните по делото доказателства съдът приема за доказано, че и двете банкови карти са
били в държане на ответника. По делото не са представени годни доказателства за факта, че
едната от двете банкови карти е била предадена на управителя Н.. Доколкото ответникът не
е изпълнил задължението по чл.183 ГПК да представи оригинал на протокол от 31.05.2018 г.,
този документ не следва да се зачита. Освен това - ответникът не е довел допуснатия от съда
с определение от 19.05.2024 г. свидетел за установяване, че протоколът от 31.05.2018 г. е
съществувал като документ, както и за установяване на удостоверените в протокола
обстоятелства.
В банковото извлечение на лист 231 се сочи, че на 15.03.2019 г. е платена на Н. в
качеството на контрагент на дружеството сумата от 1400 лв., а не се сочи, че от банковата
сметка на дружеството е изтеглена от Н. сумата от 1400 лв.
На следващо място - от страна на ответника се признава в писмения отговор, че след
сключване на договора за финансов лизинг от 15.04.2019 г. той е упражнявал фактическа
власт и управлявал л.а. „Инфинити Q 30“ с рег.N *******, а от представените на лист 341-
427 преводни нареждания се установява, че след 15.04.2019 г. са били извършени от името
на дружеството безкасови плащания на цена за гориво и чрез двете банкови карти. При
липса на данни за друго, съдът намира, че горивото е било закупувано за л.а. „Инфинити Q
30“ с рег.N *******, а след като този автомобил е бил управляван от ответника, то съдът
приема, че ответникът е държал и двете банкови карти, с които е заплащал цената за гориво
от банковата сметка на дружеството. Тези факти подкрепят извода, че ответникът е оперирал
и с двете банкови карти, от които са теглени суми и е била плащана цена за гориво.
При тези факти съдът намира за недоказано твърдението на ответника, че управителят Н.
е разполагал с едната от двете банкови карти.
От страна на ответника, който носи доказателствената тежест, не се представиха
доказателства за факта, че изтеглените от него суми от банковата сметка на дружеството са
били осчетоводени/заприходени на каса в дружеството, респ. че с тези парични средства е
закупувал стоки в полза на дружеството или е извършвал плащания за погасявания на
задължения на дружеството. С определението за доклад по чл.374 ГПК на ответника е
указано, че в негова тежест е да установи, че е отчел и предал на дружеството всички
5
изтеглени от банковата сметка суми, респ. че с тези суми е закупил и е предал на
дружеството материални активи, но за тези фактически обстоятелства не са представени
доказателства.
От заключението на ССЕ се установява, че по счетоводни документи към 12.03.2020 г.
касовата наличност на дружеството е възлизала на 22 557,35 лв., а в оборотната ведомост за
периода 01.01.2020 г. -31.05.2020 г. /лист 41/ е отразено, че на каса дружеството е
разполагало в наличност със сумата от 22 157,35 лв. По делото обаче няма никакви данни за
факта, че тази сума реално е била в касата на дружеството, а в обясненията на в.лице в
съдебното заседание на 07.05.2024 г. се сочи, че не може със сигурност да се установи каква
точно по размер сума е била налична в касата на дружеството. При тези факти съдът
намира, че не е налице основание за извод, че посочената в оборотната ведомост сума от
22 157,35 лв. представлява сума, която ответникът е предал на каса на дружеството след
извършените от него тегления на пари от банковата сметка. Тази сума, която не е ясно дали в
действителност е съществувала като касова наличност на дружеството, е възможно да е с
друг произход, който няма връзка с изтеглените от ответника суми. В този смисъл съдът
намира, че не са събрани доказателства, които да оправдават получаването от ответника на
суми в размер на общо 31 640 лв., които е изтеглил от банковата сметка на дружеството, но
не е отчел като разход на дружеството, който да е документално оправдан.
По делото не е представен нито един разходно-оправдателен документ за сумите, които
ответникът е изтеглил от банковата сметка на дружеството, а от заключението на ССЕ се
установява, че изтеглените от ответника суми не са били осчетоводени като разход, както и
че липсва счетоводно отразяване за тяхното разходване. Налице е липса в размер на сумите
по платежните документи /лист 275-340/ за изтеглени от ответника суми от банковата
сметка на дружеството, които не са отчетени като разход за сметка на дружеството.
Недоказано е твърдението на ответника, че с изтеглените от него суми е заплащано
дължимото му възнаграждение за управител, защото не са представени доказателства за този
факт. В този случай съдът намира, че сумите не са били ползвани за погасяване на
задължения на дружеството, а разходването им от ответника е неоправдано.
При тези факти съдът намира, че на дружеството е нанесена имуществена вреда под
формата на загуба, която произтича от действията на ответника, който в качеството на
управител е изтеглил от банковата сметка на дружеството суми от общо 31 640 лв., които не
е предал на дружеството и няма данни да ги е ползвал за нужди на дружеството. Искът по
чл.145 ТЗ е основателен за сумата от 31 540 лв., защото първото теглене на сума е на
30.01.2018 г. - 100 лв. /лист 275/, а процесният период е от 31.01.2018 г. до 19.02.2020 г. -
сумата от 100 лв. следва да се извади от 31 640 лв.
По иска за сумата от 5834,84 лв. - платени от името на дружеството вноски по договора за
лизинг през периода 01.04.2020 г. - 31.12.2020 г. Установи се от представения по делото
договор за финансов лизинг от 15.04.2019 г., че „ОТП Лизинг“ ЕООД е предоставил на
дружеството ищец ползването на л.а. „Инфинити Q 30“ с рег.N *******, а от заключението
на ССЕ се установи, че дружеството е платило по договора суми в размер на 4094,64 лв.
6
Тази сума е заплатена от дружеството ищец в качеството на лизингополучател и в
изпълнение на задължението му да плаща лизингови вноски по договора за лизинг. След
заличаване на ответника за управител на дружеството на 13.03.2020 г. ответникът няма
право да държи и да ползва автомобила, предоставен на лизинг на дружеството. По делото
не са представени доказателства ответникът след 13.03.2020 г. да е предал автомобила на
дружеството, поради което съдът приема, че то е било лишено от възможността да ползва
отдадения му на лизинг автомобил.
От приемо-предавателен протокол от 19.02.2021 г. се установява, че лизингодателят е
отнел автомобила, който в деня на отнемането е бил в държане на ответника, а това
фактическо обстоятелство е удостоверено с положения от ответника подпис. Доколкото не са
представени доказателства дружеството да е предоставило за ползване автомобила на
ответника след 13.03.2020 г., съдът приема, че за периода от 13.03.2020 г. до 19.02.2021 г.
ответникът неправомерно е упражнявал фактическата власт върху автомобила, защото
лизингополучател е дружеството, на което ответникът не е бил управител през посочения
по-горе период. По този начин дружеството е претърпяло вреда, защото то е платило
дължимите по договора лизингови вноски, застраховки и други такси, но поради
поведението на ответника не е ползвало реално лизинговия автомобил.
Видно е от таблицата на стр.12-та от заключението на ССЕ, че сумите от общо 4094,64 лв.
са платени от дружеството ищец за времето от 10.04.2020 г. до 07.12.2020 г., а това означава,
че вредата в посочения размер е настъпила в рамките на заявения с исковата молба период
от 01.04.2020 г. - 31.12.2020 г. Искът следва да бъде уважен за сумата от 4094,64 лв., а за
разликата до пълния предявен размер да се отхвърли.
По иска за сумата от 3201,96 лв. - платена цена за гориво. Установи от заключението на
ССЕ, както и от представените платежни документи /лист 341-427/, че през процесния
период 26.02.2018 г. - 11.03.2020 г. с пари от банковата сметка на дружеството е платена
сумата от 3131,67 лв. - цена за гориво, но не са представени разходно-оправдателни
документи за тази сума. Не са представени заповеди за командировки, пътни листове,
фактури или други счетоводни документи, които да оправдават разходването на тази сума за
сметка на дружеството, а в.лице по ССЕ е констатирало, че сумата не е осчетоводена като
разход за гориво. Не са и представени доказателства закупеното гориво да е предадено от
ответника на дружеството като материален запас. Искът е основателен за сумата от 3131,67
лв., а за разликата до пълния предявен размер е недоказан.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът по чл.145 ТЗ следва да бъде уважен за
сумите от 31 540 лв., 4094,64 лв. и от 3131,67 лв., а за разликата до пълния предявен размер
искът следва да се отхвърли.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА Л. С. Л. ЕГН **********, гр.София, ж.к.“*******“ , ул.“*******, на основание
чл.145 ТЗ да заплати на „Пулсар Груп“ ООД, ЕИК *********, гр.София, ж.к.“*******“,
ул.“*******, партер, на основание чл.145 ТЗ сумата от 31 540 лв. - обезщетение за вреди,
представляващи изтеглени от банковата сметка парични средства през периода 31.01.2018 г. -
19.02.2020 г.; сумата от 4094,64 лв. - обезщетение за вреди, представляващи заплатени в
полза на „ОТП Лизинг“ ЕООД лизингови вноски, застраховки и други такси по договор за
финансов лизинг N 193925038154/15.04.2019 г. през периодa 01.04.2020 г. - 31.12.2020 г.;
сумата от 3131,67 лв. - обезщетение за вреди, представляващи платена цена за гориво през
периода 26.02.2018 г. - 11.03.2020 г., както и съдебни разноски от 3086,07 лв., като отхвърля
иска за разликата от 31 540 лв. до 31 640 лв., иска разликата от 4094,64 лв. до 5834,84 лв.,
както и иска за разликата от 3131,67 лв. до 3201,96 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8