Р Е Ш Е Н И Е
№ 845/3.11.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в открито
съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Христина Юрукова
2. Красимир Лесенски
при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Станка Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 1025 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на „Еко Хидро-90“ ООД, гр. Пазарджик против
Решение № 449/22.07.2020 г. постановено по АНД № 105/2020 г. по описа на
Районен съд Пазарджик.
С
обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № НП-371 от 23.10.2019 г. на Министъра на
земеделието, храните и горите, с което на касатора за нарушение на чл.2, ал.1 от Закона за
опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ и с чл.3, ал.2 от Правилника за прилагане
на Закона за опазване на земеделските земи, на основание чл.44, ал.2 и чл.41,
ал.3 във връзка с ал.1, т.1 и 2 от ЗОЗЗ е наложена имуществена санкция в размер
на 1100 лв.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи, че
съдебното решение не отговаря на изискванията за законосъобразност, правилност
и обоснованост. Иска се отмяна на решението, както и да се отмени изцяло
издаденото наказателно постановление.
Ответникът
по касационната жалба чрез процесуалния си представител в съдебно заседание счита
жалбата за неоснователна.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно,
обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката,
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С
обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление наказателно
постановление № НП-371 от 23.10.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и
горите, с което на касатора за нарушение
на чл.2, ал.1 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ и с чл.3, ал.2
от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи, на
основание чл.44, ал.2 и чл.41, ал.3 във връзка с ал.1, т.1 и 2 от ЗОЗЗ е
наложена имуществена санкция в размер на 1 100 лв.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, РС е възприел
следната фактическата обстановка по делото:
На
дружеството касатор е съставен акт за административно нарушение, за това че към
25.07.2019 г. използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за
промяна на предназначението й, като е извършено строителство на обекти: „Две
едноетажни сгради” в имот с идентификатор 53285.23.14 по КККР на с. Овчеполци
(образуван от имот с идентификатор 53285.23.3 по КККР), населено място от шеста
категория по ЗАТУРБ, община Пазарджик, област Пазарджик, върху 9.000 дка,
земеделска земя от осма категория, 25 среден бонитетен бал, неполивна,
собственост на „Еко Хидро – 90“ ООД. Въз основа на това е издадено атакуваното
наказателно постановление. Установено е, имот с идентификатор 53285.23.14 по
КККР на с. Овчеполци (образуван от имот с идентификатор 53285.23.3 по КККР),
представляващ земеделска земя от осма категория, 25 среден бонитетен бал,
неполивна е собственост на дружеството касатор.
Същият е закупен от дружеството с нот. акт № 145, том ІІІ, рег. № 6104, нот. д
№ 475/18.11.2005 г., представен по делото, и представлява изоставена нива от
12,000 дка, осма категория, съставляваща имот № 023003 /парцел трети от масив
двадесет и трети/, по плана за земеразделяне на с.Овчеполци ЕКАТТЕ 53285 с
начин на трайно ползване –изоставена нива в м. “Осена“ в землището на с.Овчеполци.
Установено е също, че промяна на предназначението на въпросната земеделска земя
не искано и не е променяно, както и че построените върху 9.000 дка от
земеделския имот две едноетажни сгради не попадат в категорията сгради посочени
в чл.2, ал.4 от ЗОЗЗ. От представен по делото Констативен протокол от
25.07.2019 г. ставало ясно, че едната от сградите се ползва за склад, гараж, а
другата за трапезария /кухня/, което също не се оспорва от касатора. Последният
счита, че е налице хипотезата на чл.28 ЗАНН.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за
безспорно установено и доказано извършеното от касатора административно
нарушение. При постановяване на решението си първоинстанционния съд подробно е
изследвал спорните въпроси, като е приел, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание. В
мотивите на оспореното решение е даден отговор на всеки един от доводите на касатора,
които са приети за неоснователни. Нови не се сочат пред касационната инстанция.
Тези правни изводи на първоинстанционния съд се споделят от настоящата
инстанция.
Според
разпоредбата на чл.3, ал.2 от ППЗОЗЗ се предвижда забрана за извършване на
строителство на обекти върху земеделски земи без промяна на предназначението
им, несвързани с ползването на земеделските земи, с изключение на случаите,
посочени в чл.2, ал.4 от ЗОЗЗ, когато земите са включени в обхвата на подробния
устройствен план или виза за проектиране. В площта, определена с ПУП за
оранжерии, се включват и всички сгради и съоръжения, необходими за тяхното
функциониране. Построените две
едноетажни сгради не попадат в категорията сгради посочени в чл.2, ал.4 от
ЗОЗЗ. От представен по делото Констативен протокол от 25.07.2019 г. действително
е видно, че едната от сградите се ползва за склад, гараж, а другата за
трапезария /кухня/. Доказателства за противното не са ангажирани от касатора.
Изводите
на районния съд са правилни и въз основа на тях той е постановил един правилен
и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Неоснователни
са твърденията на касатора, че нарушението не е описано в НП в достатъчна
степен. Следва да се отбележи, че от една страна това не отговаря на
действително изложеното в НП, а от друга – самото дружеството, дори и при така
описаното, очевидно е в яснота за какво точно нарушение е наказано, щом се
защитава при тези факти с релевантни доводи, а и в крайна сметка не отрича
извършването на строителството на двете сгради без промяна на статута на
земята, но твърди в жалбата, че това е маловажен случай.
Настоящата
инстанция споделя и изводите на районния съд за неприложимост на чл.28 ЗАНН,
както и доводите, касаещи размера на санкцията. За степента на обществената
опасност на конкретното нарушение следва да се изхожда от значимостта на
засяганите обществени интереси при извършване на подобно нарушение. В случая
високата тежест на нарушението се изразява в нарушаване на целта на ЗОЗЗ по
опазването от увреждане, възстановяването и подобряването на плодородието на
земеделските земи. Несъмнено използването на земеделската земя за неземеделски
нужди води до увреждане и разрушаване на хумусния слой. Безспорно е, че
земеделските земи са основно национално богатство и следва да се използват само
за земеделски цели. И това е така не само, защото го пише в закон. Като
се вземе предвид площта от имота /повече от половината/, върху който са
построени сградите, както и липсата на каквато и да е предприета стъпка по
промяна на предназначението от страна на собственика преди построяването на
сградите, не може да се направи извод за наличието на очевидна и несъмнена
маловажност на конкретно извършеното нарушение.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Районен съд Пазарджик ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба
като неоснователна - без уважение.
По
делото липсва искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на ответника по касационната жалба.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 449/22.07.2020 г. постановено по АНД № 105/2020 г. по описа на Районен съд
Пазарджик.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/