Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 04.10.2017 г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №16306 по описа на
СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск по чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ .
И.И.М.
ЕГН ********** от гр.София иска да се
осъди „Д.з.“ АД *** ЕИК *******да му заплати на основание чл.226 КЗ /отм./ във
вр.§ 22 от КЗ сумата от 80 000
лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и
страдания/ от ПТП на 04.03.2016 г, около 15,30 часа на път II-48 км.24 с посока с.Тича – гр.Котел по вина на К.И.Х.управлявал
л.а. Пежо Боксер с рег.№*******; при което ПТП М. е получил фрактура на лявата
тибиална кост , фрактура на лява улнарна кост , разкъсно-контузни рани на
челото , дясната вежда и на корена на носа ; ведно със законната лихва от
04.03.2016 г до окончателното заплащане на обезщетението .
Ищецът твърди , че от посоченото ПТП е
получил посочените увреждания . Извършено му е наместване , гипсова
имобилизация и обработка на раните . Продължително време бил на легло, не можел
да се обслужва и с големи болки и неудобства.
Ответникът оспорва иска по основание и
размер , включително и вината на К.И.Х.и механизма на ПТП . Прави възражение за
съпричиняване от ищеца , защото същият не е ползвал предпазен колан . Счита
претендираното обезщетение за завишено .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Не се спори между страните , че с присъда №1 от 09.02.2017 г по н.о.х.д.№225/16
г на Районен съд-Котел виновният
водач К.И.Х.е признат за виновен за това , че на 04.03.2016 г на път II-48 посока с.Тича – гр.Котел при управляние на Пежо
Боксер с рег.№*******като е нарушил чл.20 ал.2 ЗДвП по непредпазливост е
причинил на ищеца средни телесни повреди , причинили трайно затруднение на
движението на левия крак и лявата ръка .
Според епикриза от МБАЛ „*******“ АД
гр.Сливен ищецът е постъпил на 04.03.2016 г в травматичен шок и е изписан на 07.03.2016
г . Извършени са му редица изследвания . Констатирани са фрактура на лява
улнарна кост и на подбедрица . Извършена е имобилизация на лява ръка и ляв крак
без операция .
Според епикриза от МБАЛ „*******“ АД
гр.Сливен ищецът е постъпил на 07.03.2016 г и е изписан на 10.03.2016 г .
Лекуван е от фрактура на лявата тибиална кост , фрактура на лява улнарна кост ,
разкъсно-контузни рани на челото , дясната вежда и на корена на носа . Не се е
наложило оперативно лечение от ортопед . Извършена гипсова имобилизация на лява
тибиална кост . Улнарната кост е без разместване . Извършен е шев на разкъсване
на носа и обработка и шев на раната на челото .
Видно от неоспорена от ответника справка
от ИЦ на ГФ ответникът е застраховател по „ГО“ на виновния водач. Това
обстоятелство е прието за безспорно в определение на съда в о.сз. на 30.05.2017
г .
По делото са приложени протокол за оглед
на местопроизшествие и констативен протокол за ПТП .
Ищецът представя история на заболяването
от МБАЛ „*******“ АД гр.Сливен , фиш за спешна медицинска помощ с приложения и
изследвания .
Ищецът представя амбулаторен лист от
17.07.2017 г за оплаквания от болки в лакетна става , затруднение при дишане и
главоболие . Препоръчана е консултация с ортопед и физиотерапия .
Според изслушаната по дело
съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р А.М. ищецът има счупване на
лявата лакетна кост , счупване на външния кондил на големия пищял на лявата
подбедрица и разкъсно контузни рани на чело , дясна вежда и корена на носа . Счупването на лявата лакетна кост е трайно
затруднение на движението на ръката за 3-5 месеца . Счупване на външния кондил
на големия пищял на лявата подбедрица е трайно затруднение на движението на
левия крак за 4-6 месеца . На дясната вежда е останал белег . Има зарастване с
калус 4/3 см по хода на лявата лакетна кост . Леко провлачена е походката на
левия крак . Няма категорични данни дали ищецът е бил с поставен предпазен
колан , но повредите по автомобила са тежки и със или без колан ищецът би
получил подобни увреждания .
В о.с.з вещото лице М. уточнява , че
ищецът има 3-4 см белег над дясната вежда . Ръката има пълна функционалност, но
с болки при натоварване . В областта на счупването има пълно зарастване с
удебеляване и частична псевдостава . Провлачената походка е от нарушаване
цялостта на хрущяла в колянната стана и артрозни промени . Няма данни за
проведена рехабилитация във връзка със счупванията , но провлачената походка е
от самото счупване .
Според изслушаната по делото СТЕ на вещото
лице инж.П.Д. , ищецът е управлявал МПС със скорост по-ниска от критичната ,
докато виновният водач се е движил със скорост по-висока от критичната и
задната му част се е занесла . За ищеца ударът е бил непредотвратим .
Според разпитания пред съда свидетел Е.С./
снаха на ищеца, без граждански брак/ ищецът бил в „Интензивното“ в Сливен и в
тежко състояние – със счупена лява ръка и ляв крак , с рани по главата , с
оплаквания от ребрата . И в момента получавал подувания на корема и припадал .
В момента не можел да върви нормално , става му лошо и губи съзнание . Кракът и
ръката го болят , както и ребрата и има световъртежи .
Свидетелката живее в град София , а
ищецът в с.Тича, до Котел . Същата гледала ищеца около 10 дни след изписване от
болницата , а след това съседка му помагала . Ищецът не е ходил на санаториум
или рехабилитация .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявен са пряк иск по чл.226 КЗ /отм./
във вр. § 22 от ПЗР на КЗ за обезщетение от пострадало /увредено/
лице при ПТП срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач .
Претендираното
обезщетение произтича от следните
обстоятелства : причинна
връзка от виновно и противоправно
деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято гражданска
отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се , че от деянието са настъпили
неимуществени вреди /болки и страдания/ .
Между страните е безспорно , че
ответникът е , че ответникът е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на
виновния водач К.И.Х.. Приложим е КЗ /отм./ тъй като полицата е от 2015 г - §
22 от ПЗР на КЗ .
В случая е налице влязла в сила присъда , според която виновният водач К.И.Х.е
признат за виновен за това , че на 04.03.2016 г на път II-48 посока с.Тича – гр.Котел при управляние на Пежо
Боксер с рег.№*******като е нарушил чл.20 ал.2 ЗДвП по непредпазливост е
причинил на ищеца средни телесни повреди , причинили трайно затруднение на
движението на левия крак и лявата ръка .
На основание чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно
това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
Според Решение № 53 от 02.11.1981 г. на ОСНК на ВС силата на присъдено
нещо се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно
правната квалификация на деянието . Всички останали постановки в присъдата,
извън посочените в закона /извършено ли е деянието; виновен ли е деецът;
наказуемо ли е деянието/ не се обхващат от установителното действие на силата
на присъдено нещо .
Следователно , настоящият съд е длъжен
да приеме , че деянието на виновния водач е извършено така както е прието в
присъдата , както и че това деяние е противоправно и виновно. Поведението на пострадалия /ищеца/ не е предмет
на присъдата, като в случая евентуално съпричиняване не е елемент от
състава на престъплението. Всички останали факти, които имат отношение към
гражданските последици на деянието, с оглед принципа за непосредственост и
равенство на страните в процеса, следва да се установят конкретно със
съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане
на предявения срещу застрахователя иск. Без значение е дали за същите са
събрани доказателства в хода на наказателното производство / решение №85 от
03.08.2016 г по т.д.№1047/15 г на ВКС , II ТО, решение №55 от 30.05.2009 г по т.д.№728/08 г на
ВКС , I ТО и решение №43 от
16.04.2009 г по т.д.№648/08 г на ВКС , II ТО/. Реално
спорът между страните се концентрира около въпроса за евентуално съпричиняване
от ищеца на ПТП и за размера на обезщетението .
Настоящият съд приема , че в случая не
е доказано от ответника да има съпричиняване от страна на ищцата на ПТП
респ.на вредите от него . СМЕ установява , че няма данни дали ищецът е бил със
или без предпазен колан ,, но повредите по автомобила са тежки и със или без
колан ищецът би получил подобни увреждания .
При доказан ФС на деликта , вкл.нанасяне
на процесните увреждания като средна телесна повреда, както и при недоказано
съпричиняване от ищеца съдът следва да определи справедлив размер на
обезщетението . При преценка по чл.52 ЗЗД съдът взема предвид характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките,
психическите и физически последици настъпили в резултат на телесните увреди.
Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост / решение № 99/08.10.2013 г.
по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по
т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният
еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС №
4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност
/решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .
В случая като обстоятелства обосноваващи
сравнително висок размер на обезщетението следва да се отчетат :
-
наличието на две счупвания на лява ръка и ляв крак ;
-
наложила се
имобилизация и възстановяване за около 5 месеца ;
-
наличие и на
други увреждания - рани на носа и челото
, останал белег от тях ;
-
остатъчни
увреждания и непълно възстановяване на крака и ръката .
Като обстоятелства обосноваващи сравнително
по-нисък размер на обезщетението в случая трябва да се отчете :
-
счупванията не са
били от най-тежките ; лекувани са за
кратък период и без тежки оперативни намеси ;
-
няма данни
възстановителният период да е протекъл тежко , както и ищецът да е бил в пълна
невъзможност да се самообслужва . Съдът не кредитира напълно показанията на св.С.,
тъй като същата е била за кратък период при ищеца след ПТП и няма преки
впечатления. Очевидно състоянието на ищеца не е било толкова тежко след като 20-на
дни след ПТП той е оставен само на спорадична помощ на съседка в с.Тича ;
-
не намират
потвърждение в медицинската документация и СМЕ във връзка с ПТП твърденията на
св.С.за припадъци , болки в стомаха, ребрата и пр. Няма категорични данни за
състоянието на ставите на ищеца /предвид и възрастта му / преди ПТП и
дали в същите е имало артрозни промени . Не са изследвани други общи заболявания
на ищеца.
За посочените увреждания и последиците
от тях съдът счита , че справедливото обезщетение е в размер на 40 000
лева . Претендираният размер от 80 000 лева е много завишен като
такова обезщетение се присъжда за тежки комбинирани травми , включително такива
с опасност за живота и с много по-тежки последици за пострадалото лице .
Налага се
изводът , че искът трябва да се уважи до размера от 40 000 лева и да се
отхвърли за разликата над 40 000 лева до 80 000 лева
С оглед изхода на спора ищецът дължи на
ответника сумата от 400 лева деловодни
разноски /част от депозити за експертизи и юрисконсултско възнаграждение/ .
Ответникът дължи на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на
адвоката на ищеца сумата от 1758 лева адвокатско възнаграждение с ДДС ,
съобразно уважената част от иска.
Ответникът дължи по сметка на СГС сумата
от 1675 лева част от депозити за
експертизи СМЕ и държавна такса , съобразно уважената част от иска.
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД *** ЕИК *******да му заплати на И.И.М. ЕГН
********** от гр.София на основание чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от КЗ сумата от 40 000 лева –
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от ПТП
на 04.03.2016 г, около 15,30 часа на път II-48 км.24 с посока с.Тича –
гр.Котел по вина на К.И.Х.управлявал л.а. Пежо Боксер с рег.№*******; при което
ПТП М. е получил фрактура на лявата тибиална кост , фрактура на лява улнарна кост
, разкъсно-контузни рани на челото , дясната вежда и на корена на носа ; ведно
със законната лихва от 04.03.2016 г до окончателното заплащане на
обезщетението .
ОТХВЪРЛЯ посочения иск за разликата над 40 000 лева
до предявения размер от 80 000 лева ; ведно със законната лихва от 04.03.2016
г до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА И.И.М.
ЕГН **********
от гр.София да заплати на „Д.з.“ АД ***
ЕИК *******сумата от 400 лева деловодни разноски по делото .
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД *** ЕИК *******да заплати по сметка
на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 1675 лева такси и разноски в производството .
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД ***
ЕИК *******да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв
на адв.П.К. *** сумата от 1758 лева адвокатско възнаграждение ,
съобразно уважената част от иска .
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :