Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 75
гр.
Перник, 28.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 22.01.2020 г., ІIІ-ти
въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман
Николов
при
секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело
№ 00829 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от В.К. против решение № 31/18.10.2019 г. по гр.д. № 151/2019
г. по описа на Районен съд Трън, с което
е отхвърлен предявеният от В.К. срещу ТП Държавно горско стопанство Брезник иск
с пр. осн. чл. 357, ал. 1, пр. трето от КТ - за отмяна на заповед № *** на
директора на ответното ТП, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение".
В жалбата са развити подробни съображения във връзка
с направените оплаквания за неправилност и необоснованост на решението и
постановяването му в противоречие с доказателствата по делото. Счита, че
районният съд е възприел погрешна фактическа обстановка и въз основа на нея е
направил погрешни правни изводи. Излага, че от събраните по делото
доказателства се доказва, че е налице неизпълнение на задължението на
работодателя по чл. 193, ал. 1, пр. първо КТ като ищецът не е бил изслушван,
нито и бил канен да дава обяснения, нито е дал обяснения във връзка с дисциплинарните нарушения, които са му
били вменени от работодателя. Изтъква, че в заповедта са въведени и
обстоятелства, за които работодателят никога не е изисквал обяснения от ищеца.
Работодателят не е спазил изискванията
на чл. 195, ал.1 КТ – в заповедта за налагане на дисц. наказание вместо
конкретно описание на деяние, което фактически е реализирано от ищеца,
работодателят е преписал бланково текстове, които се съдържат в дл.
характеристика на ищеца, като недопустимо едва с отговора на исковата молба
работодателят е въвел твърдението, че неизпълнението на тр. задължения на ищеца
се изразява в неизвършването на по-чести проверки в подотделите на ищеца. Поддържа,
че от събраните по делото доказателства не се доказва вмененото във вина на
ищеца дисциплинарно нарушение да е
извършено от ищеца, респ. виновно неизпълнение на трудовите задължения
от ищеца. Неправилна е преценката на съда по въпросите по чл. 189, ал. 1 от КТ – относно критериите за
законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание, включително и
недопустимо е обсъждал предходни наказания на ищеца, каквито мотиви в заповедта
липсват и при положение, че наказанията са заличени на осн. чл. 197 КТ. Иска се
отмяна на решението, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с
уважаване на иска и присъждане на разноски и пред двете съдебни инстанции.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който излага
съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на обжалваното
решение.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по
реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Съдът
при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в
рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателства по
делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Установява
се, че ищецът В.К., считано от *** работи на длъжност „***“ в ответното ТП
„Държавно горско стопанство - Брезник“ /ТП ДГС – Брезник/. С писмо изх.№*** на директора
на ТП ДГС – Брезник, на осн. чл.193, ал.1 КТ от ищеца са били поискани писмени
обяснения относно установеното неизпълнение на служебните му задължения по
раздел III от длъжностната му характеристика а
именно: неупражняване на контрол върху горскостопанската дейност, спазването на
правилата за сеч и опазването на горите в горска територия, за която е издал позволително за сеч и
неупражняване на контрол върху работата на *** А.Т.А., включително по т. 3 от
писмо Изх. № *** на Югозападно държавно предприятие, съгласно която минимум
веднъж месечно се извършва проверка от горски стражар на съответния охранителен
участък на насаждения, в които се извършва стопанска дейност. С писмото, на К.
е даден срок до 17.00 ч. на 21.03.2019 г. за представяне на обяснения, като писмото
е връчено на К. на 19.03.2019 г. лично, за което същият се е подписал. На 22.03.2019
г. К. депозирал писмени обяснения, в които заявил подробно становище по повод
на поисканите от работодателя такива по смисъла на чл.193, ал.1 КТ.
Със заповед
№ *** на директора на ТП ДГС – Брезник, на
основание чл. 187, т. 3
и 10,
чл. 188, т. 2 КТ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение“. В заповедта като мотиви за налагане на
наказанието са посочени на първо място обстоятелствата, за които на ищеца са
били поискани писмени обяснения с писмо изх.№*** на директора на ТП ДГС –
Брезник „поради неизпълнение на
служебните му задължения по раздел III от длъжностната му характеристика, а
именно неупражняване на контрол върху горскостопанската дейност, спазването на
правилата за сеч и опазването на горите в горска територия, за която е издал
позволително за сеч и неупражняване на контрол върху работата на *** А.Т.А.,
включително по т. 3 от писмо Изх. № *** на Югозападно държавно предприятие,
съгласно която минимум веднъж месечно се извършва проверка от горски стражар на
съответния охранителен участък на насаждения, в които се извършва стопанска
дейност, в резултат на което в периода 21.02.2019-26.02.2019 год. е допуснато
извършването на гола сеч на дървета на площ от 11 дка извън площта, указана с
позволително за сеч № ***, в отдел 33, подотдел „у", горска територия -
държавна собственост, землище на с. ***, общ Брезник“. Като мотиви в заповедта на
следващо място е отразено и че „Същевременно
обаче следва да се вземе предвид, че в случая има и утежняващи отговорността обстоятелства, като значителния
обем отрязана свежа иглолистна дървесина с количество 400 пр. куб. м и системната
липса на издадени и въведени в информационната система на ИАГ разрешителни за
достъп по чл. 24, ал. 2 от Наредбата за контрола и опазването на горските
територии за насаждения, в които се е осъществила стопанска дейност, видно от
съставени протоколи за добив на дървесина и издадени превозни билети за отдел
43, подотдели „в", „х", „ц" и др. Съгласно чл. 24, ал. 1 от
Наредбата за контрола и опазването на горските територии за насаждения лицето,
издало позволително за сеч, също би могло да издава разрешителни за достъп, а
ако не е имало необходимите данни, то би следвало да потърси отговорност на
регистрирания лесовъд, на чието име е издадено позволителното за сеч, но същото
не е извършено, поради което служителят не би могъл да черпи права от собственото
си неизпълнение. Установената практика на добив на дървесина в насажденията без
въведени в информационната система на ИАГ разрешителни за достъп означава, че
реда по т. 3 от писмо Изх. № *** на Югозападно държавно предприятие е следвало
да се прилага по отношение на всички насаждения с издадени позволителни за сеч.
Отговорността на лицензираният лесовъд по чл. 108, ал. 3 от Закона за горите не
изключва отговорността на служителя за неупражнен контрол върху спазване на
правилата за сеч, тъй като задълженията по опазване на горите, уредени в чл.
190 от Закона за горите, за служителите на държавните горски стопанства, не се
делегират върху други лица, извършващи дейности в горите“.
Във връзка с изложените в исковата молба и в
жалбата доводи за опорочаване изпълнението на императивната норма на чл. 193 и
чл. 195 КТ, следва да се има предвид, че словесното изразяване по чл. 193 и по чл.
195 КТ може да е различно, същественото е от съдържанието на заповедта и от
искането на работодателя до работника/служителя за даване на обяснения да
следва несъмненият извод за това кой е дееца и за същността на фактическото
основание, за което работодателят търси обяснения, съответно налага
дисциплинарно наказание и те да са идентични. Когато наказанието е наложено за
деяния, за които не са поискани и дадени обяснения, тогава изобщо не е спазена
процедурата по чл. 193 КТ, нито заповедта, с която се налага дисциплинарно
наказание е мотивирана. Работникът/служителят не би могъл ефективно да се
защити, нито съдът да прецени за какво деяние става реч, същото съставлява ли
нарушение на трудовата дисциплина, кой е деецът, наказанието съобразено ли е с
правилото на чл. 189, ал. 1 КТ, спазено ли е изискването за еднократност на
наказанието и съобразени ли са сроковете по чл. 194 КТ /Решение № 109 от 13.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3323/2017 г., IV г.
о., ГК/.
При съпоставка на изложените в
заповедта по чл. 188, т. 2 от КТ „утежняващи отговорността обстоятелства“ настоящият
въззивен състав установява, че не е идентично с това, за което са поискани
предварително писмени обяснения, с което е нарушена разпоредбата на чл. 193 ГПК. Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 193 и чл.
195 КТ, за тези дисциплинарни нарушения заповедта е издадена при
неспазване на процедурата по чл. 193 от КТ- нарушение, отразило се и на
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. При това положение, по същество следва да
бъдат разгледани единствено сочените нарушения в заповедта, за които е поискано
писмено обяснение.
В процесната заповед като причини за налагане на
наказанието на ищеца са посочени неизпълнение на служебните му задължения по
раздел III от длъжностната му характеристика, а именно „неупражняване на
контрол върху горскостопанската дейност, спазването на правилата за сеч и
опазването на горите в горска територия, за която е издал позволително за сеч“.
В раздел III от актуалната длъжностната характеристика от 31.01.2019г. за
длъжността „***“, задълженията му са изброени в 29 пункта. Част от функциите на
ищеца като *** са контролни, а друга част са свързани с дейност и работа, която
се извършва във всеки отдел, като тази дейност и работа е както организационна,
така и изпълнителска. Между тях има връзка, но не резултира пряко една в друга.
В заповедта обаче не е описано нито едно конкретно действие или бездействие на
ищеца, а заповедта съдържа само обща формулировка “неупражняване на контрол
върху горскостопанската дейност, спазването на правилата за сеч и опазването на
горите“, от която обаче не могат да се направят изводи за конкретно
дисциплинарно нарушение с неговите обективни и субективни признаци. Общото
позоваване и пресъздаване в заповедта на част от основните функции и задължения
в длъжностната характеристика за длъжността „***“, представлява липса на мотивиране
на заповедта. От изложеното в заповедта не става ясно кой е допуснал
извършването на гола сеч на дървета извън площта, указана с позволителното за
сеч, какво конкретно е нарушението на ищеца в този процес – кога и как е
проявил бездействие, съответно и кога е трябвало, но не е констатирал, отбелязал
и пр. незаконно отсечените дървета. Цифровото посочване на разпоредбите на
чл.187, т.3 и 10 КТ /като дори не е пресъздадено и текстовото им съдържание/ и
то единствено в титулната част на заповедта не е равнозначно на мотивиране на
заповедта. Ето защо по същество в тази част заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание не отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ,
поради което и същата се явява незаконосъобразна за това вменено на ищеца
дисциплинарно нарушение.
Единствено от вменените нарушения на трудовата
дисциплина до някаква степен яснота има по отношение на „неупражняване на
контрол върху работата на *** А.Т.А., включително по т. 3 от писмо Изх. № ***
на Югозападно държавно предприятие, съгласно която минимум веднъж месечно се
извършва проверка от горски стражар на съответния охранителен участък на
насаждения, в които се извършва стопанска дейност“. Веднага обаче
следва да се отбележи същественият факт, че цитираната в заповедта т. 3 от
писмо Изх. № *** указва „Контрол по изпълнението на тази дейност /горският
надзирател на ОУ да извършва минимум една проверка месечно/ да се възлага на
старши лесничея на съответния ГСУ“, т.е. видно е, че адресат на това конкретно
задължение е работник, който заема длъжност, различна от тази на ищеца -„***“. Тази
съществена разлика в контролните функции по отношение на работата на *** следва
и от дл. характеристика на дл. „***“, където е посочено, че „на негово пряко
подчинение са *** по отношение на дейностите в ГСУ, за които отговаря“, за
разлика от дл. характеристика на „***“, където такава конкретизация липсва. Освен
това в приложените към делото документи относими към посочените в атакуваната
заповед отдели и подотдели /вкл. и протокол от 12.03.2019г. за извършена
проверка от „ЮЗПД“ ДП Благоевград/, също не съдържат констатации за установени конкретни
нарушения на трудовата дисциплина конкретно от ищеца, така както са описани в
заповедта, а и самата заповед изрично не препраща към тях. Същевременно св.
показания в голямата си част не са конкретни и като цяло недостатъчни за
доказване на описаните в заповедта нарушения. Напротив свидетелите установяват,
че въпреки, че до юни 2019г. не е имало заповед на работодателя, в коя
територия лесничеите да упражняват функции по контрол, включително и по
отношение на работата на *** А.А., то ищецът е осъществявал контрол по
отношение на работата на стражарите. Препращане от заповедта към други актове
на работодателя или към други документи няма. Налага се като общ извод, че за
самия работодател не е ясно кое точно нарушение на трудовата дисциплина,
допуснато от работника се очертава с посочените в заповедта бездействия на
ищеца - неупражняване на контрол върху работата на *** А., по отношение на
време на извършване на нарушенията, както и какви са точно обективните и
субективни предели на действията или бездействията на работника, доколкото
същите освен неконкретизирани и немотивирани не са и доказани по съответния ред.
Предвид горепосоченото и с произтичащата от това цялостна
условност, дори и заповедта в частта й относно горепосочените нарушения да бе
мотивирана и в равна степен доказано, че именно *** в лицето на ищеца е имал
конкретно задължение да осъществява пряк и непосредствен контрол върху работата
на посочения *** за конкретно посочените отдели и подотдели, то същата отново
би била незаконосъобразна на основание чл. 189 КТ. Констатирано е, че на
28.02.2019 г. при обход на горска територия обхващаща отдел 33, подотдел
"у" в землището на с. ***, общ. Брезник служители на ДГС Брезник,
между които и ищецът, *** А. и др. установили незаконния добив и впоследствие съставили
5 бр. АУАН на различни лица, включително на лицензирания лесовъд и работници на
фирмата за добив на дървен материал извън този, за който е издадено
позволителното. Също така безспорно е установено, че от ищеца В.К. са съставени
2 бр. АУАН от 01.03.2019г. и 26.03.2019г., 2 бр. рапорти по случая – от
01.03.2019г. и 01.04.2019г., както и протокол за освидетелстване на сечището от
22.03.2019г. При определяне на наказанието работодателят има задължение да
вземе предвид критериите по чл.189, ал.1 КТ, а именно тежестта на нарушението
/определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината/,
обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника/служителя.
Преценката по чл. 189, ал.1 КТ е задължителна за работодателя и нейното
извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. В
конкретния случай са предприети необходимите действия за отстраняване на
пропуските при осъществяване на контролни функции, които към момента на
налагане на наказанието вече са били отстранени, който факт не се оспорва от
работодателя. Няма данни, а и не се твърди за работодателя да са настъпили
имуществени вреди или други неблагоприятни последици, свързани с твърдяното
неизпълнение на задълженията на ищеца. Аргумент за това е и крайният извод на
работодателя след фактите какви са извършените нарушения според него в първата
част на мотивите на атакуваната заповед - „действително нарушението е
установено в кратък срок след извършването му, съставени са АУАН на лицата,
извършили сечта, и дървесината е налична в сечището, както и в отдел 33,
подотдел „у", не е извършван добив на дървесина по позволително за сеч № ***
преди откриване на нарушението“. Липсват и доказателства за налагани други
дисциплинарни наказания на ищеца. Във връзка с последното, неправилно и в
нарушение на закона - чл. 197 КТ
районният съд е приел, че при определяне на наказанието следва да се вземат
предвид и налаганите на ищеца две предходни наказания - "забележка"
през 2013 г. и 2016 г., които са били заличени и не следва да бъдат взети
предвид при налагане на дисциплинарното наказание. Това е така, тъй като при
изтичане на една година от налагане на дисциплинарното наказание, то се
заличава по право и заличаването има действие занапред сила да се премахнат
последиците от наказването и да се възстанови положението отпреди наказанието,
поради което заличените дисциплинарни наказания не могат да се вземат предвид
при определяне на наказанието за извършено впоследствие нарушение /Решение
№ 263 от 24.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2892/2015 г., III г. о., ГК и др./.
С оглед
на всичко изложено, въззивният съд
намира за основателен предявения иск по чл. 357,
ал. 1, пр. трето, вр. с чл. 188, т. 2
от КТ, поради
което обжалваното решение, с което е отхвърлен следва да се отмени и да се
постанови друго такова за отмяна на процесната
заповед. Въззивната жалба е основателна.
По разноските
При този изход на спора право на разноски в
първоинстанционното и въззивното производство има само въззивникът – ищец. От
същия е направено своевременно искане за присъждането на разноски, като
същевременно са представени и доказателства за реалното извършване на такива,
както и списък по чл. 80 ГПК, а именно разноски за заплатено адв.
възнаграждение пред РС в размер на 672 лева, съответно пред ОС в размер на 900
лева, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК му се дължат изцяло от ответника-въззиваем.
Предвид изхода на спора и доколкото въззивникът -
ищец в настоящото производство е освободен от държавни такси на основание чл. 83, ал.
1, т. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета и по сметка на РС – Трън сумата от
80 лв., представляваща дължима държавна такса в първоинстанционното
производство. По същите причини и основание ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета и по сметка на ОС Перник сумата от 40 лв.,
представляваща дължима държавна такса във въззивното производството.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло решение
№ 31/18.10.2019 г. по гр.д. № 151/2019 г. по описа на Районен съд Трън, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯВА
по иска с пр. осн. чл. 357, ал.1, пр. трето от КТ, предявен
от В.Т.К., ЕГН **********, съдебен адрес: *** /чрез адв. М.Г.-А./ срещу
Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Брезник“, ЕИК по Булстат
2016275060161, гр. Брезник, ул. Андрей Михайлов № 108, наложеното му със заповед
№ *** на директора на Териториално поделение „Държавно горско стопанство –
Брезник“ дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение".
ОСЪЖДА
Териториално поделение „Държавно горско стопанство –
Брезник“, ЕИК по Булстат 2016275060161, гр. Брезник, ул. Андрей Михайлов № 108,
да заплати на В.Т.К., ЕГН **********, съдебен адрес: *** /чрез адв. М.Г.-А./, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 672 лв., представляващи разноски за възнаграждение на
един адвокат в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА
Териториално поделение „Държавно горско стопанство –
Брезник“, ЕИК по Булстат 2016275060161, гр. Брезник, ул. Андрей Михайлов № 108
да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета и по сметка на Районен съд Трън сумата от 80
лв., представляваща дължима държавна такса в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА
Териториално поделение „Държавно горско стопанство –
Брезник“, ЕИК по Булстат 2016275060161, гр. Брезник, ул. Андрей Михайлов № 108,
да заплати на В.Т.К., ЕГН **********, съдебен адрес: *** /чрез адв. М.Г.-А./ на
осн. чл. 78, ал. 1
вр. чл. 273 ГПК
сумата от 900 лв., представляващи разноски за възнаграждение на един адвокат
във въззивното производство.
ОСЪЖДА Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Брезник“, ЕИК по
Булстат 2016275060161, гр. Брезник, ул. Андрей Михайлов № 108 да заплати на
осн.чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета и по сметка на Окръжен съд – Перник сумата от 40 лв., представляваща
дължима държавна такса във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.