Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 11.08.2023 г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публичното
заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Галина
Стоянова като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 5 401/ 2018 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл.59
ал.1 от ЗЗД, чл. 45 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „А.-И.“ АД / в ликвидация/,
чрез ликвидатора Н. Н.О.твърди, че до началото на 2010 г., 10% от капитала на
дружеството е бил собственост на Л. Ц., а останалите 90% на дружество “Д.Е.“
ООД, което в сочения период е било ЕООД с управител и ЕСК – Л. Ц., който
починал на 20.03.2010 г. След смъртта му, неговата съпруга М.Н.наследила
акциите му в дружеството респ. станала управител и ЕСК на търговското дружество
„Д.Е.“ ООД. Твърди се, че същата починала на 16.04.2013 г. и била наследена от
сина сиБ.Ц., малолетно лице към сочения момент респ. нейните родители по силата
на ръкописно завещание от 2009 г. Твърди се, че настойническия съвет на
малолетния син на починалата бил съставен от А.Р., сестра на Н., и техните
родители – Б. и Л. П.. Изложени са твърдения, че на 19.07.2013 г., Б. и Л. П.
закупили дяловете на малолетния си внук в дружество „Д.Е.“ ООД, след което
назначили дъщеря си А.Р. за управител.
В исковата молба са изложени
твърдения, че при назначаването на О. за ликвидатор и по данни от счетоводния
баланс установил, че в касата на дружеството били налични парични средства в
размер на 32 000 лв., които били отразени във финансовите отчети за 2011 и
2012 г. Установил, че дружеството разполага и със собствен недвижим имот,
представляващ – апартамент, находящ се в гр. София, бул. „**********, идентичен
като административен адрес със седалището и адреса на управление на дружество „Д.Е.“
ООД. След установяване на горните обстоятелства ликвидаторът поискал да му бъде
предаде счетоводната, търговската документация на дружеството, касовата
наличност и владението на недвижимия имот от А.Р., което не било сторено.
Владението на имота му било предадено служебно, в качеството му на пазач.
Изложени са
твърдения, че единствено ответниците са имали достъп до касовата наличност на
дружеството респ. са осъществявали владение върху недвижимия имот.
При тези фактически твърденият е мотивиран правен интерес от исковете и
иска от съда да осъди ответниците солидарно, в условията на евентуалност
разделно, да заплатят сумата от 32 000 лв. – представляваща парична
наличност на дружеството, държана и непредадена от тях, както и сумата от
48 773, 55 лв. - обезщетение за ползване без основание на недвижимия имот,
собственост на ищеца в периода 01.04.2015 г. – 14.12.2017 г. Претендира се
законна лихва върху сумите, както и сторените съдебни разноски.
Ответниците А.Л.Р., Л.Н.П., Б.М.П., редовно уведомени, заявяват писмени
отговори в срока по чл. 131 от ГПК, в които са наведени подробни съображения по
заявените искове.
Ответникът „Д.Е.“ ООД, редовно уведомен, оспорва исковете в писмен отговор
в срока по чл. 131 от ГПК, в който са заявени подробни съображения досежно
неоснователността на претенциите.
В рамките на настоящото производство е приет за съвместно разглеждане
насрещен иск на „Д.Е.“ ООД против ликвидатора на „А.-И.“ АД / в ликв./ - Н. Н.О.за
сумата от 27 000 лв., частична претенция, при пълен заявен размер от 639 310
лв. за причинени от същия вреди на основание чл. 266 ал.6 от ТЗ вр. с чл. 145
от ТЗ, евентуално на основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД за сключени от същия
неизгодни сделки, както следва – 41 600 лв. – адвокатски хонорар по
договор за спогодба, 158 000 лв. – разлика между продаден на публична
продан имот и пазарната му стойност, 42 000 лв. – предмет на извънсъдебно
споразумение с дружество „Т.М.“ ЕООД по представен запис на заповед,
19 710 лв. – възнаграждение по договор за офисни и административно-технически
услуги.
Ответникът по насрещния иск Н. Н.О., като ликвидатор на „А.И.“ АД, оспорва
същия в писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който навежда подробни
съображения относно неговата неоснователност.
С протоколно определение от 08.06.2020 г. по повод заявено искане от страна
на ищеца по първоначалните искове и на основание чл. 232 от ГПК производството
по делото в частта на исковете по чл. 45 ал.1 от ЗЗД и чл. 49 вр. с чл. 45 ал.1
от ЗЗД по отношение на „Д.Е.“ ООД, Л.Н.П. и Б.М.П. е прекратено. Със същото
протоколно определение е прекратено производството по иска с правно основание
чл. 59 от ЗЗД срещу ответницата А.Л.Р..
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните , и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно
основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. С оглед така очертания фактически състав по
делото следва да бъде доказано от ищеца, че е налице действие на ответника, от
което като пряка и непосредствена последица са
били причинени имуществени вреди, чиято обезвреда претендира. По
отношение на субективния елемент на състава – вината е установена оборима
презумпция в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Предмет на иска е сумата от 32 000 лв., представляващи касова
наличност на ищцовото дружество, съобразно твърденията в исковата молба. Вън от
твърденията, че горната сума фигурирала като касова наличност на дружеството в неговия
ГФО други доказателства по делото респ. доказателствени искания не са
ангажирани. За да бъде установена липсата на парични средства не е достатъчно
условие същите да са били осчетоводени в баланса на дружеството. За тази липса
следва да са налице съответните първични счетоводни документи
/инвентаризационен опис, протокол за резултат от инвентаризация, сравнителна
ведомост, ПКО, РКО и т.н./, въз основа на които да е осчетоводена тази
наличност. Иначе казано следва да бъде установено по обективен начин
съответствието между документалното и фактическото състояние на дружеството
чрез извършване на инвентаризация или вътрешна ревизия и документално оформяне
на резултатите от същата. Данни ищецът да е предприел някакви фактически
действия, насочени към установяване на съответствието между документалното и
фактическо състояние по посочения по-горе начин, вън от субективната му
увереност, заявена в исковата молба, че записванията в ГФО съответстват на
действителното фактическо състояние на дружеството, по делото не са ангажирани.
Изготвената по делото ССчЕ от вещото лице М.В. е с оглед коментирания по-горе ГФО
и липса на представени каквито и да е счетоводни документи от ищеца, поради
което формирания извод на съда не търпи промяна.
При липсата на такива данни, не се установява
вреда на дружеството, поради което е безпредметно да се обсъждат останалите предпоставки
на разпоредбата, а искът като неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне.
По иска с правно
основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД:
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че обявеното
в ликвидация търговско дружество е било собственик на недвижим имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. София, бул. „********. Това
обстоятелство се потвърждава и от представения по делото нотариален акт 86,
дело 31/2004 г. на нотариус 358 – Стела Даскалова с район на действие – СРС.
Видно от представения по делото протокол по чл. 434 ал.2 от ГПК на ЧСИ –Г.Н.по
изп. дело 358/2017 г. на ликвидатора на дружеството са предадени ключовете на
процесния имот, в качеството му на пазач, на 14.12.2017 г., която дата е
идентична на крайната такава по отношение процесния по делото период.
Вън от фактическите твърдения, че сочените ответници са упражнявали
фактическа власт върху процесния имот по делото доказателства респ.
доказателствени искания не са заявени. Информация кой е осъществявал владението
върху процесния имот за претендирания по делото период не може да се извлече и
от съдържанието на цитирания по-горе протокол от ЧСИ. Фактът на владение на
имота, обоснован с обстоятелството, че ответникът – търговско дружество е с
регистриран адрес на управление, който съвпада с административния адрес на
процесния имот не може сам по себе си и без други доказателства да обоснове фактическо
владение. Това е така, защото съгласно чл. 12 ал.2 от ТЗ адресът на управление материализира задължението за публичност на
дейността и възможността за контакти, връчване на книжа и прочие на този правен
субект, но не и факта на осъществявано владение върху имота. От друга страна по
делото липсват каквито и да е данни респ. доказателства за наличен офис,
служители или други отличителни белези, които поне да индикират за
осъществявано фактическо владение върху имота от този сочен ответник. Вън от
фактическите твърдения, че сочените ответници – физически лица са осъществявали
владение върху имота през процесния период, доказателства в тази насока отново
не са ангажирани.
Предвид което и този иск като неоснователен и недоказан подлежи на
отхвърляне.
По насрещните искове:
Насрещните искове касаят отговорността на
ликвидатора за вреди на съдружник. С приемането на функциите на ликвидатор след
решението за определянето му като такъв, между ликвидатора и дружеството
възниква частноправно мандатно
правоотношение, по силата на което
той
има правата и задълженията на управителя, ограничени с оглед целите на
ликвидацията. Той управлява и представлява дружеството в ликвидация, има
специфични задължения във връзка с ликвидацията и носи същата отговорност за
дейността си по ликвидацията, както управителите и другите изпълнителни органи
на търговските дружества. Отговорността на управителя по смисъла на чл. 145 от ТЗ за
причинени вреди е имуществена и е спрямо дружеството. При неизпълнение на
задълженията на ликвидатора, визирани в разпоредбите на чл. 267, чл.268 и чл. 270 от ТЗ, за
причинените в резултат на това преки и непосредствени вреди ликвидаторът
отговаря по отношение на дружеството съгласно чл. 266 ал. 6 вр. с чл. 145 от ТЗ като между
съдружника в обявеното в ликвидация дружество и ликвидатора не възниква
договорно правоотношение, за съдружника не е налице материалноправна
легитимация да претендира обезщетение за вреди /решение 152/19.10.2009 г. по търг. дело 774/08 г. на Второ ТО
на ВКС/.
Предвид което този иск като
неоснователен подлежи на отхвърляне.
По отношение насрещния
иск, заявен като евентуален с правно основание
чл. 45 ал.1 от ЗЗД следва да бъдат установени всички факти, включени във
фактическия състав на разпоредбата, посочени вече в рамките на настоящото
решение. Описаните в обстоятелствената част на исковата молба действия,
настоящият съдебен състав счита, че не съставляват противоправни такива.
Относно продажбата на недвижим имот от страна на ликвидатора следва да се
има предвид, че при
изпълнение на функциите на ликвидаторите, свързани с целите на ликвидационното
производство, освен правата и задълженията на изпълнителните органи,
ликвидаторите разполагат и с правомощието на Общото събрание, респ. на
едноличния собственик на капитала, да извършват отчуждителни сделки с недвижими
имоти по силата на задължението им по
чл. 268 ал.1 от ТЗ да превърнат останалото имущество на
дружеството в ликвидация в пари / решение 46/ 19.04.2011 г.
по т.д. 455/2010 г. на Първо ТО на ВКС/.
Сключеният договор за правно обслужване е с оглед чл. 268
ал.1 изр. 2 от ТЗ, за който договор настоящият ищец е обективирал съгласие,
което се установява от писмото, представено от ищеца от 29.04.2015 г. /стр. 70
и сл. в делото/.
По твърденията, основани
на задължение по запис на заповед, по който длъжник е дружеството в ликвидация,
действията на ликвидатора са основани на нормата на чл. 268 ал.1 изр.1 от ТЗ.
Доколкото същото, предвид твърденията, би се счело за спорно, то разрешението
на хипотезата е уредена в разпоредбата на чл. 272 ал.3 от ТЗ. Самите твърдения,
заявени в исковата молба касаят действия на ликвидатора в противоречие с
дължимата от него грижа на добър търговец, установена в чл. 268 ал. 4 от ТЗ.
Законодателят е предвидил като баланс в отношенията между съдружниците и
ликвидатора на търговско дружество при неполагане на тази дължима грижа и този
баланс намира израз в предоставената възможност на съдружниците да искат
замяната на ликвидатора по чл. 266 ал.4 от ТЗ, право от което ищецът се е
възползвал с оглед данните за водено съдебно производство по сочения ред.
Отделно от това с оглед целите на ликвидационното
производство за евентуални вреди на съдружниците би могло да се говори само с
оглед размера на ликвидационния им дял, който би се установил във фазата на
разпределение на имуществото по арг. на чл. 271 от ТЗ, каквото разпределение в
рамките на настоящото производство не се установява да е извършвано.
Предвид което и този иск като неоснователен подлежи на
отхвърляне.
При този изход на спора и с оглед липсата на данни за реално заплатено
адвокатско възнаграждение на процесуалните представители и по първоначалните
искове и по насрещните такива разноски за адвокатско възнаграждение не се
следват. Не се следват и съдебни разноски за страните с оглед платените
депозити за съдебни експертизи с оглед крайния изход на спора.
Водим от горното, СГС, I -19 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.-И.“ АД / в ликв./, ЕИК *********, със съдебен адрес:***
– адв. Н.Г. иск с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД срещу А.Л.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес:***,
офис 15 – адв. И.Б. за заплащане на сумата от 32 000 лв. - представляваща
парична наличност на дружество „А.-И.“ АД / в ликв./, държана и непредадена от
нея като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.-И.“ АД / в ликв./, ЕИК *********, със съдебен адрес:***
– адв. Н.Г. иск с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД срещу „Д.Е.“ ООД, ЕИК *********, Л.Н.П., ЕГН **********
и Б.М.П., ЕГН **********, всички със съдебен адрес:***, офис 15 – адв. И.Б. за
заплащане на сумата от 48 773, 55 лв. - обезщетение за ползване без
основание на недвижим имот, представляващ ап. 8, находящ се в гр. София, бул. „*********в
периода 01.04.2015 г. – 14.12.2017 г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д.Е.“ ООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, офис 15 –
адв. И.Б. искове, заявени като насрещни, срещу Н. Н.О., ЕГН **********, с
адрес: ***, като ликвидатор на „А.-И.“ Ад / в ликв./ на основание чл. 266 ал.6
от ТЗ вр. чл. 145 от ТЗ, а при условията на евентуалност с правно основание чл.
45 ал.1 от ЗЗД, за сумата от 27 000 лв. – представляваща причинени вреди
от поведението на ликвидатора, частични претенции, при пълен заявен размер от
639 310 лв. като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия: