Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.06.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Мариана Дончева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 10122 по описа на ВРС за 2018 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М.Л.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу „С.С.”
ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск по
чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 315,74 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 24 работни дни,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е
работила по трудов договор при ответното дружество от 26.04.2016г. до
04.06.2018г. на длъжност „общ работник в промишлеността“ на 4-часов работен ден
с основно месечно възнаграждение в размер на 210 лева, а по силата на
допълнително споразумение от 01.01.2017г. в размер на
230 лева. Със Заповед № . било
прекратено трудовото й правоотношение, считано от същата дата, по силата на
отправено от нея до работодателя предизвестие. В заповедта било посочено, че следва
да й бъде изплатена сумата от 315,74 лева за неизползван платен годишен отпуск
за 24 работни дни за 2018г. На 15.06.2018г. се явила при работодателя за
изплащане на обезщетение, при което била грубо изгонена от офиса, без да й се
плати дължимото обезщетение.
В законоустановения едномесечен срок ответното
дружество е депозирало писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че страните са били в трудово правоотношение,
което е прекратено по искане на ищцата, както и че й е определено обезщетение в
размер на 315,74 лева за неизползван платен годишен отпуск за 24 работни дни за
2018г. Оспорва се твърдението на ищцата, че не й е заплатено обезщетението.
Твърди, се че в разчетно-платежна ведомост е отбелязано
начисляване на сумата от 328,27 лева, която е включвала и обезщетение по КТ в
размер на 315,74 лева. Направени били удръжки от 34,20 лева. Ищцата получили в
брой сумата от 293,80 лева на 08.06.2018г.
В срока за отговор ответното дружество „С.С.” ООД е предявило срещу М.Л.К. нарещни
искове, както следва: иск с правно основание чл.220, ал.1 от КТ за заплащане на
сумата от 261,56 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на
предизвестие, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, и иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 3,28 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода
от 04.06.2018г. до 18.07.2018г.
В насрещната искова молба са изложени твърдения, че по
силата на чл.7 от сключения между страните трудов договор срокът за
прекратяване на същия бил 30 дни. Считано от 01.01.2018г.
трудовото възнаграждение на ответницата било в размер на 260 лева, към което се
прибавяла сумата от 1,56 лева допълнително възнаграждение за прослужено време. К.
изптратила предизвестие от 04.06.2018г. до управителя
на работодателя, с което молела да бъде освободена от заеманата длъжност на
основание чл.325, ал.1 от КТ, а в
случай, че не е налице съгласие, отправяла предизвестие за едностранно
прекратяване на основание чл.326 от КТ. Със заповед от 04.06.2018г. било
прекратено трудовото правоотношение на ищцата като същата дължала сумата от
261,56 лева като обезщетение за неспазения срок на предизвестието. Поради забава
в плащането дължала и лихва за забава от датата на предизвестието до датата на
депозиране на иска.
В срока по чл131 от ГПК ответницата по насрещния иск е
депозирала писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди се,
че със Заповед № . е прекратено
трудовото правоотношение на страните по взаимно съгласие на основание чл.326,
ал.1 от КТ, макар и прецизното изписване да е чл.325, ал.1 от КТ. Сочи се, че изрично упоменато в заповедта е,
че страните се споразумяват и изразяват съгласието си трудовият договор да бъде
прекратен.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба и отговора по насрещния иск.
Процесуалният представител на ответника поддържа отговора
на исковата молба и насрещния иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от
представения трудов договор № 21 от 26.04.2016г., че ищцата е била в трудово
правоотношение с ответното дружество, по силата на което е заемала длъжността „общ
работник, промишлеността”. Съгласно допълнително споразумение към договора от
28.04.2016г. работното време е
определено на 4 часов работен ден, а съгласно допълнително споразумение от
03.01.2017г., основното трудово възнаграждение на работничката е уговорено на
230 лева. Договорът е сключен за изпитателен срок от 6 месеца в полза на
работодателя.
Със Заповед . е прекратено трудовото правоотношенеи между страните. В заповедта е вписано, че
прекратяването е на основание чл.326, ал.1, т.1 от КТ. В текста на заповедта е
вписано следното изречение: „Страните се споразумяха и изразяват съгласието си
трудов договор № . да бъде прекратен, считано от 04.06.2018г. Посочено в
заповедта е, че работодателят ще изплати на работника обезщетение по чл.224 от КТ за 24 работни дни в размер на 315,74 лева. Вписано е още, че „настоящото
споразумение“ е изготвено в два еднообразни екземпляра. Заповедта носи
подписите на работодателя и на работника.
Представена е страница от трудовата книжка на ищцата,
в която е вписан трудовият и договор с ответника и прекратяването на същия от
04.06.2018г., на основание чл.326 от КТ. Посочен е трудов стаж при работодателя
за периода от 26.04.2016г. до 04.06.2018г. в размер на 2 години, един месец и
осем дни.
Представена от ответника е декларация № 13 от
08.06.2018г. за връчване на трудова книжка при напускане от М.К., с която
декларира, че е получила трудовата си книжка, надлежно оформена и подпечатана
от работодателя.
Представена от ответника е и разчетно-платежна
ведомост на „С.с.“ ООД за юни 2018г. по отношение на
работника М.К., носеща подпис за работника, съгласно която са начислени работна
заплата за един работен ден в размер на 12.38 лева и обезщетение по КТ в размер
на 315.74 лева, или общо 328.27 лева, от които за получаване в брой е посочена
сумата от 293.85 лева.
Представена е и молба /уведомление, предизвестие/,
отправена от нея до управителя на ответното дружество, с която моли на
основание чл.325, ал.1 от КТ да бъде освободена от заеманата от нея длъжност,
считано от 04.06.2018г. Ако молбата й не бъде уважена уведомява работодателя,
че от същата дата – 04.06.2018г. желае да прекрати трудовия си договор на
основание чл.326 от КТ, като моли молбата да бъде считана за предизвестие.
Настоява да й бъде изплатено обезщетение по чл.220 от КТ.
От ищцата е представено копие от известие за доставяне
, съгласно което препоръчана пратка, подадена от адв.
З.С. е изпратена на „С.с.“ ООД и получена от на
11.06.2018г.
В съдебно заседание управителят на ответното дружество
е дала обяснения по реда на чл.176 от ГПК, с които твърди, че документ
предизвестие от М.К., отправено чрез адв. З.С., е получила след подписване на другите
документи. Сочи, че последният работен
ден на ищцата е бил в петък в края на май и тя в понеделник не е дошла на
работа. Тъй като не дошла и във вторник, започнали да подготвят писмо за искане
на обяснения защо не се явява на работа, но адв. С.
се обадила по телефона на управителката, като я уведомила, че е пуснала писмо
по пощата, с което уведомяват, че М. повече няма да се явява на работа и ще
дължи обезщетение една работна заплата. След това ищцата и адв.
С. са се явили в офиса при нея в петък и
са подписали документите. Едва след подписването си взела от пощата писмото,
като не помни дали е било на същия или на друг ден.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел на страната на ищеца – С.Т. (при
условията на призоваване, служител на ответника) и един свидетел на страната на
ответника – .
Съгласно показанията на св. Т. ищцата е работила в
машинното отделение на фирмата , като не работела там от лятото на 2018г.
Когато не дошла на работа било началото на седмицата, а после в края на
седмицата дошла при управителя заедно с друга жена, като свидетелят ги видял,
тъй като врата била стъклена.
Съгласно показанията на св. същата се занимава със счетоводно обслужване
на „С.С.“ ООД, като е оформила документите за
освобождаване на М.К.. В понеделник и звъннала и й казала, че М. не е на работа, а
свидетелката казала, че ще подготви едно писмо и ако не се яви два дни на
работа ще го изпратят на адреса, който имат в досието да даде обяснения. Във
вторник или среда отново се обадила, за
да я уведоми, че адвокатката на М. е казала, че е пуснала писмо, че М. не иска
да работи във фирмата и няма да си спази предизвестието. Разбрали се за петък
да се видят и да си предадат документи и разплащания. Свидетелката подготвила
два варианта – ако остани да си отработи предизвестието по чл.325 и заповед по
326 с предизвестие от страна на работника, предала на оформена трудова книжка, като оставила да се
нанесе по кой член ще бъде освобождаването. В петък се свързала със свидетелката, като обяснила,
че адвокатската е при нея и питала какво трябва да разпише. Св. Петрова казала,
че е изпратила и платежна ведомост, в която имало начисление за един работен
ден за м. юни и за неизползван отпуск.
От заключението на назначената по делото съдебно-почеркова експертиза, неоспорено от страните, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено от безпристрастно вещо
лице, се установява, че подписът,
положен срещу „подпис“ в разчетно-платежна ведомост
на „С.С. ООД“ за м.юни 2018г. е изпълнен от М.Л.К., както
и подписът положен срещу „подпис“ в Декларация № 13 от 08.06.2018г. за връчване
на трудова книжка при напускане. При изслушването си вещото лице е заявило, че
не е установило следи от техническо възпроизвеждане на подписа.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.224, ал.1 от КТ
Съгласно чл.224, ал.1 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск.
Не е спорно по делото, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено. В самата заповед за прекратяване е
вписано, че на работничката се дължи обезщетение по чл.224 от КТ в размер на
315,74 лева. Този размер не е оспорен от ответника.
Съдът намира за основателно възражението
на ответника, че обезщетението в горепосочения размер е заплатено на ищцата. Разчетно-платежната ведомост съставлява годен документ за
доказване на извършеното на работника плащане От ответника е представена такава
ведомост за м.юни, видно от която обезщетението по чл.224 от КТ в размер 315,74
лева е начислено, като сумата в брой (след отчисленията) е предадена на ищцата,
което тя е удостоверила с подписа си. От заключението категорично се установи,
че положения под ведомостта подпис е на ищцата, като вещото лице е уточнило в
съдебно заседание, че не е установило и данни за техническо пренасяне на
подписа от друг документ. Индиция в подкрепа на
извода, че сумата е платена са й показанията на св. Петрова, която изрично е
посочила, че тя е изготвила документа разчетно-платежна
ведомост и го е предоставила на управителя на ответното дружество да го предяви
за подпис на ищцата.
По гореизложените съображения съдът
намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По насрещните искове по чл.220, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД
Съгласно
чл.220, ал.1 от КТ
Установи се от заключението на вещото
лице, че за периода, в който ищецът е работил при ответното дружество към
момента на прекратяването на трудовия договор е имал за ползване 12 работни дни
платен годишен отпуск, като размерът на обезщетението по чл.224 от КТ за тези
12 работни дни е в брутен размер от 4800 лева.
По гореизложените съображения искът по
чл.224 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По
иска по чл.221, ал.1 от КТ
Съгласно чл.221, ал.1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок
на предизвестието.
За успешното провеждане
на този иск ищецът следва да докаже, че трудовото правоотношение е прекратено
от работника с предизвестие, както и че не е спазен срока на същото.
В настоящия случай
безспорно е че трудовото правоотношение е прекратен, като спорен между страните
е въпросът за основанието за прекратява – по взаимно съгласие по чл.325, ал.1
от КТ или с предизвестие от работника по чл.326, ал.1 от КТ.
Установи се, че молба
за прекратяването на трудовото правоотношение е изпратена от ищцата до
работодателя й на 04.06.2018г., с която е заявила желанието си за прекратяване
по взаимно съгласие, а в случай, че не бъде постигнато такова – с предизвестие.
От свидетелските показания и обясненията на управителя се установи, че макар и
да е получена по-късно изпращането на молбата по пощата е сведено до знанието
на управителя на ответното дружество по телефон. Впоследствие е съставена и
подписана заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Действително
формално в същата, както и в трудовата книжка е вписано основание по чл.326,
ал.1 от КТ. Въпреки това в мотивите на заповедта изрично е вписано, че страните
се споразумяват и изразяват съгласието си трудовият договор да бъде прекратен,
считано от 04.06.2018г., като и двете страни са се подписали под документа,
наречен от тях най-долу в текстовата част „споразумение“. Посоченото
категорично сочи на ясно формулирана воля за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие на страните на основание чл.325, ал.1 от КТ.
Съгласно константна практика на ВКС при противоречие
между цифровото и словесното изписване на основанието за прекратяване от
значение за правната квалификация на уволнението е съдържателната част от
заповедта – в този смисъл решение № 313 по гр.д. № 201/2009 г., ІV г.о.,
решение № 746 по гр.д. № 119/2010 г., ІІІ г.о., решение по гр.д.№ 2917/2013 г.
на ІV г.о., решение № 313 по гр.д. № 201/2009 г., ІV г.о., решение № 768 по
гр.д. № 2611/2018 г., ІV г.о. и др.
Предвид горното съдът намира, че въпреки цифровото
отражение на основанието за прекратяване като такова по чл.326, ал.1 от КТ в действителност
е налице прекратяване по чл.325, ал.1 от КТ.
Съдът намира, че следва да отбележи, че за предявения
иск без значение е дали датата на подписване на споразумението е 04.06/08.08./11.06.2018г.
Предвид обстоятелството, че не е налице прекратяване
на трудовото правоотношение с предизвестие от работника, не се дължи и
обезщетение по чл.220 от КТ, с оглед на което искът за заплащане на такова се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, както и акцесорният
иск за заплащане на лихва за забава.
С оглед изхода на спора и отхвърлянето на
първоначалния и на насрещния иск съдът намира, че страните взаимно не си дължат
разноски.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Л.К., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу „С.С.” ООД, ЕИК , със
седалище и адрес на управление ***, с която е предявения иск с правно основание
чл.224, ал.1 от КТ по за заплащане на сумата от 315,74 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 24 работни дни,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.С.”
ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление *** срещу М.Л.К., ЕГН **********, с адрес: *** искове,
както следва: иск с правно основание чл.220, ал.1 от КТ за заплащане
на сумата от 261,56 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на
предизвестие, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, и иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 3,28 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 261,56
лева за периода от 04.06.2018г. до 18.07.2018г.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: