Решение по дело №12304/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3406
Дата: 13 септември 2022 г.
Съдия: Мирослав Тодоров Петров
Дело: 20211110212304
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3406
гр. София, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110212304 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. ВЛ. П., ЕГН ********** чрез нейния
упълномощен процесуален представител – адв. Я.С.-А. срещу наказателно
постановление № СО-ЗЗ-Д-21-19-036/16.07.2021 г., издадено от Йорданка
Асенова Фандъкова – кмет на Столична община /СО/ и подписано от А.
Атанасова, въз основа на заповед за заместване № СОА21-РД15-
8395/12.07.2021 г., с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето
/ЗЗдр, обн. в ДВ бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 01.01.2005 г./ й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева за
нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за несъответствие
на установените от административните органи фактически положения с
обективната действителност, за допуснати съществени процесуални
нарушения в предходната фаза на административнонаказателното
производство, довели до ограничаване правото на защита на привлеченото
към отговорност лице, както и за некоректно приложение на материалния
закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт
1
като неправилен и незаконосъобразен.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призована, явява се лично и с упълномощения си процесуален
представител – адв. Я.С.-А. от САК, които поддържат жалбата и изложените
в нея съображения. Претендират се разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл.
юрк. Поля Каменова, с пълномощно по делото. Пледира за неоснователност
на жалбата и за пълна доказаност на възведеното административно
обвинение, в каквато насока са наведени конкретни аргументи. В допълнение
са представени писмени бележки. Отправена е молба за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в
нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № 21-19-
036/30.03.2021 г., съставен от С. ЕМ. П. – ст. инспектор при СИ към СО и в
присъствието на свидетеля Д. ХР. С. е констатирано, че на 30.03.2021 г. около
13:20 часа в гр. София, кв. „Люлин“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 56,
жалбоподателят Д. ВЛ. П. се намира в търговски обект /закрито обществено
място/ - магазин за ядки без поставена защитна маска за лице, покриваща
носа и устата, с което неизпълнява въведена противоепидемична мярка със
2
заповед на министъра на здравеопазването.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 209а, ал. 1
ЗЗдр, като след съставянето му препис от същия е връчен лично на
П..
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № СО-ЗЗ-Д-21-19-036/16.07.2021 г. от Йорданка
Асенова Фандъкова – кмет на СО и подписано от А. Атанасова, въз основа на
заповед за заместване № СОА21-РД15-8395/12.07.2021 г., с което на
основание чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр, при допълване на фактическите констатации
от акта, на жалбоподателя П. е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр,
изразяващо се в това, че на детерминираните в АУАН време и място не е
изпълнила предписанията на раздел I, т. 7 от заповед № РД-01-51/26.01.2021
г., издадена от министъра на здравеопазването на Република България.
Препис от НП е връчен лично на въззивника на 27.07.2021 г., видно
от приложеното известие за доставяне, като жалбата, инициирала
производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в
законоустановения 7-дневен срок в регистратурата на СРС на 29.07.2021 г.,
видно от поставения печат върху същата.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и НП не биха могли да доведат до
3
законосъобразно възникване, респективно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника П., поради
допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото й на защита.
От прочита на процесния АУАН за настоящия съдебен състав, а
навярно и за жалбоподателя и нейния процесуален представител, остава
загадка откъде произтича правното й задължение за поставяне на защитна
маска за лице, покриваща носа и устата, тъй като едва в оспорено НП за пръв
път се сочи, че визираната противоепидемична мярка е била въведена с
раздел I, т. 7 от заповед № РД-01-51/26.01.2021 г., издадена от министъра на
здравеопазването на Република България.
Няма спор в доктрината и съдебната практика, че фактическите и
юридически рамки на административното „обвинение“ се определят от
актосъставителя и фиксират не само параметрите, в които наказващият орган
следва да се произнесе, но и реципрочната функция свързана с упражняване
правото на защита на жалбоподателя. В разрез с тези основни принципни
положения отговорността на П. е ангажирана за деятелност, чиято правна
квалификация не е отразена в съставения АУАН. Демонстрираният
процесуален подход е незаконосъобразен, доколкото въззивникът е поставена
в състояние на процесуална изненада и е санкционирана за нарушение, което
не е било описано в юридически аспект от актосъставителя. Констатираният
порок е съществен и неотстраним в съдебната фаза на процеса, като същият
не би могъл да бъде преодолян и по силата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
Допуснатото нарушение е рефлектирало неблагоприятно върху правото на
санкционираното лице да узнае изначално не само фактическите
обстоятелства на претендираната спрямо нея отговорност, но и
съответстващите нарушени разпоредби, част от приложимия материален
закон.
На следващо място – съдът служебно констатира, че в титулната
част на санкционния акт е посочено, че същият се издава от Йорданка
Асенова Фандъкова в качеството й на кмет на СО, като в неговата
заключителна част под графата „кмет на СО“ са поставени подпис и
правоъгълен печат с надписи: „За кмет на СО А. Атанасова“ и „№ СОА21-
РД15-8395/12.07.2021 г.“ Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН всяко НП
4
задължително следва да съдържа собственото, бащиното и фамилното име и
длъжността на лицето, което го е издало, като видно от ал. 2 същото се
подписва именно от посоченото лице. С Тълкувателно решение № 4 от
22.04.2004 г. по адм. д. № 4/2002 г. на ОСС на ВАС, докладчик-съдия
Андрей Икономов върховната съдебна инстанция по административни дела е
дала разяснения, че заместването се извършва в случаите, когато лицето,
титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези
случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на
административния орган, по силата на изрична писмена заповед,
отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему
лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на
замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган, но
това не означава, че в случая А. Атанасова е била оправомощена да издава НП
от името на кмета на СО, вместо от свое име, въз основа на издадената
заповед за заместване. Установената трайна порочна практика в
администрацията да се съставят официални документи от името на конкретно
длъжностно лице, подписани от другиго, освен че не намира нормативна
опора, разкрива и признаците на осъществен състав на престъпление от общ
характер по чл. 308, ал. 1 НК, доколкото в случая е налице неистински
документ по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 6 НК. Нещо повече – в случая дори не
става ясно какво е длъжностното качество на лицето А. Атанасова,
респективно кой е издателят на заповедта за заместване, за да се извърши
преценка дали посоченото лице би могло да изпълнява функциите на кмет на
СО по заместване.
Независимо от изложеното, за пълнота следва да се отбележи, че
ако изброените недостатъци условно бъдат игнорирани, по делото е
установено по категоричен начин, че на 30.03.2021 г. около 13:20 часа в гр.
София, кв. „Люлин“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 56, жалбоподателят Д.П.
се е намирала в търговски обект /закрито обществено място/ - магазин за ядки
без поставена защитна маска за лице, покриваща носа и устата, като по този
начин не е изпълнила въведената с раздел I, т. 7 от заповед № РД-01-
51/26.01.2021 г., издадена от министъра на здравеопазването на Република
България противоепидемична мярка. Спорните факти между страните дали
между служителите в обекта и клиентите е имало поставени плексигласови
прегради, съответно дали П. и свидетелят Л.К. са разполагали с предпазни
5
маски за лице, не биха могли да доведат до екскулпиране на привлеченото
към отговорност лице, доколкото маската не е била поставена в съответствие
с изискванията на т. 1 към Приложение № 3 от процесния общ
административен акт, покривайки изцяло носа и устата – от основата на носа
до брадичката, в който смисъл са и саморъчните обяснения в акта – „при
проверката маската ми беше леко надолу…“.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя П..
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, а
това обезпредметява обсъждането на останалите релевирани от страните
доводи.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски. От представения по делото договор за
правна защита и съдействие е видно, че привлеченото към отговорност лице е
заплатило в брой сума в размер на 400,00 лв. за процесуално
представителство пред настоящата инстанция. От страна на наказващия орган
не е релевирано възражение за прекомерност, поради което СО следва да бъде
осъдена да заплати процесните разноски в пълния претендиран размер.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав

РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № СО-ЗЗ-Д-21-
19-036/16.07.2021 г., издадено от Йорданка Асенова Фандъкова – кмет на
Столична община /СО/ и подписано от А. Атанасова, въз основа на заповед за
6
заместване № СОА21-РД15-8395/12.07.2021 г., с което на основание чл. 209а,
ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗдр, обн. в ДВ бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от
01.01.2005 г./ на жалбоподателя Д. ВЛ. П., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева за
нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр., като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА , на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Столична община да
заплати на Д. ВЛ. П., ЕГН ********** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 /четиристотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7