РЕШЕНИЕ
№ 471
гр. Перник, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рени Ковачка
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно гражданско дело №
20211700500386 по описа за 2021 година
С Решение № 260305/17.03.2021год., постановено по гр.дело № 5463/ 2020 год.,
по описа на Пернишкия районен съд „Обединена българска банка „АД е осъдена на
основание чл. 79, ал.1 от ЗПУПС да заплати на К. М. С. от гр. *** суми в размер на
3200лева- неразрешена платежна операция, извършена на ***, 96лева, събрана такса за
четири неразрешени транзакции, ведно със законната лихва върху сумите от 20.12.2019год.,
273.02 лева заплатена възнаградителна лихва за периода от 15.01.2020год. до 07.08.2020год.,
ведно със законната лихва от 07.08.2020год. до окончателното изплащане, както и
193.51лева заплатена възнаградителна лихва в периода от 07.08.2020год. до 04.02.2020год.
Със същото решение „ОББ“ АД гр. София е осъдена да заплати на К.С. и
разноски по делото в размер на 662 лева.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „ОББ“ АД
гр.София, в която се излагат доводи за неговата неправилност и необоснованост. Твърди се,
че решението е постановено в противовес на събраните доказателства, че изводът на съда за
основателност на исковата претенция не се основава на факти доказани от ищцата при
условията на пълно и главно доказване или на такива, изрично обявени за ненуждаещи се от
доказване. Сочи се, че в тежест на ищцата е доказването на всички елементи от фактическия
състав, осъществяването на който води до основателност на предявения иск и че те не са
установени нито чрез главно, нито чрез пълното им доказване. По изложените съображения
1
се прави искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявения иск,
ведно с произтичащите от това последици.
Въззиваемата К.С. е депозирала писмен отговор, в които са изложени доводи за
неснователност на подадената жалба. Поддържа се, че искът е доказан по основание и
размер, че възражението на ответната страна за проявена от нейна страна „груба
небрежност“ не е доказано, поради което предявеният иск правилно е уважен с обжалваното
решение и то следва да бъде потвърдено. При отхвърляне на жалбата се претендират
разноски за въззивното производство.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи,
че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице
основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно
правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Пред районния съд е предявен и разгледан осъдителен иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/. Така
предявеният иск е уважен като е прието, че ответната банка-доставчик на платежни услуги
следва да възстанови на ищцата сумите по извършени без нейно съгласие платежни
операции в общ размер на 3 200лева, ведно със събраната такса за транзакциите и
възнаградителна и законна лихва. За да бъде възложен риска от неразрешените транзакции
върху доставчика на платежни услуги е прието, че не са налице законови основания за
изключване или намаляване на неговата отговорност, а именно измама или груба
небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги. В подкрепа на този извод са
изложени пространни мотиви, които настоящата въззивна инстанция напълно споделя и към
които препраща на основание чл.272 от ГПК.
Съгласно действащата разпоредба на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в случай на
неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги възстановява незабавно на
платеца стойността на неразрешената платежна операция и, когато е необходимо,
възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди
изпълнението на неразрешената платежна операция.
За основателността на иска в тежест на ищцата е да докаже, че между страните е
съществувало облигационно отношение по договор за кредитна карта, че в срока на
действие на договора е извършена платежна операция, която не е била заявена от платеца,
както и нейната стойност.
В тежест на ответника е да установи, че е възстановил стойността на
неразрешената платежна операция или че платежната операция е извършена чрез използване
на изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент, когато платецът
поради небрежност не е успял да запази персонализираните защитни характеристики на
инструмента. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 78, ал.1 ЗПУПС, който изрично
възлага в тежест на доставчика да установи автентичност на платежната операция.
В настоящия случай няма спор между страните, че между ищцата и ответната
2
банка в първоинстанционното производство е сключен Договор за предоставяне на кредитен
лимит по револвираща кредитна карта № 1*** и че на *** с предоставената на ищцата
кредитна карта MASTERCART STANDART са извършени 4 платежни операции-телене на
суми в брой от АТМ на обща стойност 3 200 лева. Не се спори, че банката е уведомена да
това непосредствено след извършените тегления, като не се твърди и не се установява
сумите да са възстановени на картодържателя. Не се твърди и не се установява също така
последният да е дал съгласие за извършените четири броя платежни операции, поради което
същите се явяват неразрешена платежна операция по аргумент на противното на чл.70, ал.1
от ЗПУПС.
Правилно като спорен по делото е очертан въпроса относно това дали
жалбоподателят-ответник в първоинстанционното производство дължи на картодържателя
възстановяване на стойността на неразрешените четири платежни операции с оглед
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС. Анализът на разпоредбата налага извода, че по
правило банката-издател отговаря пред платеца в размер на стойността на неразрешената
банкова операция /чл. 79, ал. 1 ЗПУПС/. Законът е уредил намаляване или изключване
отговорността на банката само в случаите, в които картодържателят е допуснал небрежност
при използване на платежния документ, като при допусната лека небрежност отговорността
е намалена - чл. 80, ал. 1 ЗПУПС и изцяло изключена при условията на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС -
при допусната груба небрежност или умисъл при изпълнение на задълженията по чл.75 от
ЗПУПС. Последните включват уведомяване на банката при загубване, кражба или
неоторизирана употреба незабавно след узнаването, както и предприемането от страна на
клиента на всички "разумни действия" за запазване на неговите персонализирани средства за
сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за
сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с него.
Неизпълнението на тези задължения - умишлено или при груба небрежност, като и при
неопазване на персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент, влече
отговорността на платеца за всички загуби /чл.80, ал.3 ЗПУПС/. Такива правопогасяващи
отговорността възражения са наведени от доставчика на платежни услуги, но не са доказани
от него по делото. Съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на доставчика на
платежни услуги е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че платежните
операции са автентични и че платеца /картодържател/ е проявил небрежност при защита на
данните, което в случая не е сторено. В правната доктрина е прието, че "грубата
небрежност" е разновидност на категорията "небрежност", като разликата между двете е
количествена и се съизмерява с модела, в който се сравнява поведението на конкретния
длъжник- това вече не е грижата на добрия стопанин, а грижата на най-небрежния стопанин.
С груба небрежност действа онзи, който не е положил "грижа, която и най-небрежният
обикновено полага", или още грижата, която "само най-небрежните не биха положили ". В
настоящия случай неизпълнението на задълженията по чл.75, т.3 от ЗПУПС не е доказано
като извод за неосигурена защита на персонализираните средства за сигурност не може да се
направи единствено и само въз основа на използването на верния ПИН код при извършените
тегления с кредитната карта. Данни за проявена груба небрежност относно съхранение на
3
ПИН кода на кредитната карта липсват по делото, такива не се съдържат в показанията на
разпитания свидетел, а не могат да се черпят от приложеното помирително предложение по
примирително производство № 33 / 2020год. на Комисията по защита на потребителите. То
не е задължително и обвързващо съда, който сам в производството по иск по чл.79, ал.1 от
ЗПУПС е длъжен да изследва наличието на законовите предпоставки за ангажиране
гаранционната отговорност на доставчика на платени услуги за възстановяване на сумите по
неразрешените платежни операции и това е съобразено от първоинстанционния съд.
Последният е формирал изводите си за основателност на исковата претенция при правилна
преценка на събраните по делото доказателства,при съобразяване правилата за
разпределение на доказателствена тежест в процеса и при правилно приложение на
материалния закон, поради което оплакванията за противното във въззивната жалба се
явяват несъстоятелни.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за
изключване отговорността на банката за възстановяване на сумите по процесните
неразрешени платежни операции, поради което предявеният иск за тяхното възстановяване е
основателен и доказан. Поради съвпадане на изводите с първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да се потвърди като на въззиваемата, предвид изхода от спора
и представените доказателства, следва да се присъдят разноски във въззивното производство
в размер на 480 лева.
Води от горното и в същия смисъл, Окръжен съд- Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260305/17.03.2021год.,постановено по гр. дело №
5463/2020год. по описа на Районен съд-Перник.
ОСЪЖДА „Обединена българска банка„ АД с ЕИК ********* гр. София , бул.“
Витоша“ № 89Б да заплати на К. М. С. с ЕГН ********** от *** разноски по делото в
размер на 480 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4