№ 275
гр. Ямбол, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова И.
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И. Гражданско дело №
20252330100301 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба А. С. Д. против Р. Д.
И. с искане да бъде прогласена нищожността на договор за покупко – продажба на
недвижими имоти, сключен между страните, обективиран в НА № ****/04.02.2014
год. на осн. чл. 26,ал.2 ЗЗД ,вр. чл. 576 ГПК.
В исковата молба се посочва,че с решение на ОСЗ – Т. на ищцата е било
възстановено правото на собственост върху посочени недвижими имоти, ниви
находящи се в землището на с. Б.. От извършена справка в Имотен регистър ищцата
установила, че по персоналната й партида е вписан нотариален акт, с който е продала
на ответницата трите имота. Посочва, че на посочената дата 04.02.2014 год. не е
посещавала кантората на нотариус Д., подписът на стр. 2 от НА не е положен от нея,
вкл. ръкописното изписване на трите й имена за продавач в акта не е изпълнено от
нея. Т.к. нотариалното удостоверяване било нищожно по смисъла на чл. 576 от ГПК,
нищожна била и самата сделка. Иска се уважаване на иска, както и присъждане на
разноски в производството.
В депозирания отговор ответницата оспорва основателността на иска. Посочва,
че изложеното в исковата молба не отговаряло на действителното положение, за което
се излагат подробни съображения, а именно влошаване на отношенията между
страните. Посочва , че неверни са и твърденията, че ищцата не е подписала НА, нито е
изписала саморъчно трите си имена. Претендира за отхвърляне на иска, както и за
присъждане на разноски.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуален представител
на ищцата.
Ответницата – лично и чрез процесуален представител оспорва иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа стрА.:
1
Прието е копие от НА за покупко – продажба на недвижим имот №
****/04.02.2014 год., по силата на който А. С. Д. продава на Р. Д. И. недвижими имоти,
находящи се в землището на с. Б., подробно описани за сумата от 2400 лв.
Представени са още Решение № ******* от 28.01.1999 год. на ОСЗ Т., по силата
на което на А. С. Д. е възстановено правото на собственост върху процесните имоти,
както и Протокол за въвод във владение.
Прието и е заключение на СГЕ, вещото лице по която, след като се е запознало с
материалите по длето и извършило съответните справки, вкл. в Служба по
вписванията – гр. Ямбол, където се съхранява архивът на нотариус М. Д. е посочило,
че е констатирало, че съществуват три екземпляра на оспорения нотариален акт – два
хартиени, единият , от които съхранен в архива на нотариуса , а вторият съхранен в
архива на Служба по вписванията , както и електронен екземпляр, който се съхранява
в компютърната база данни на службата. Посочва още, че е извършило анализа на
подписите и ръкописно изписания текст и под трите екземпляра, с които се е
запознало, като категорично заявява, че подписите положени за „продавач“ и
ръкописното изписване на името „А. С. Д.“ са положени и изпълнение именно от А. С.
Д..
Съдът кредитира експертизата с доверие, като пълна, обосновава, изготвена от
лице разполагащо със съответните специални знания, неоспорена от страните в
процеса.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 26, ал. 2, предл.3 вр. чл. 18 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост
или за учредяване вещни права върху недвижими имоти, трябва да бъдат извършени с
нотариален акт. Т.е. за процесната сделка законът изисква нотариална форма, която е
форма за нейната действителност.
В константната си практика, обективирана в решение № 155 от 26.04.2011 г. по гр.
д. № 917//2010 г. на IV г.о., решение № 485 от 11.12.2012 г. по гр. д. № 1404/2011 г. на
IV г.о., решение № 60 от 19.05.2016 г. по гр. д. № 3569/2015 г. на III г.о., ВКС приема,
че нищожното нотариалното удостоверяване по смисъла на чл. 576 ГПК влече
нищожност на основание чл. 26, ал. 2, изр.1, пр.3 ЗЗД и на сделката, за която законът
изисква нотариална форма. Нотариалните действия по съставянето на нотариалния акт
имат съществено значение за действителността на самата сделка и ако те не отговарят
на изискванията за валидност в случаите по чл. 576 ГПК, нищожно е не само
нотариалното удостоверяване, а и сделката. Съгласно чл. 580, т. 6 , вр. чл. 576 ГПК,
когато някоя от страните не е подписала нотариалния акт, нотариалното действие е
нищожно, а от там и сделката за която законът изисква нотариална форма е нищожна.
Установената неавтентичност на подпис на стрА. по сделката обосновава извод за
допуснато нарушение на императивните изисквания на чл. 578, ал. 4 ГПК /относно
личното явяване на участващите лица/, както и на чл. 579, ал. 1 ГПК. Ето защо, когато
е установена подправка на подписа на една от страните по договор за прехвърляне на
недвижим имот, сделката е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, предл.3 вр. чл. 18 ЗЗД ,
вр. чл. 576 ГПК, а не поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26,ал.2,предл. 2
ЗЗД./В посочения смисъл РЕШЕНИЕ № 121 ОТ 17.11.2021 Г. ПО ГР. Д. № 4630/2019
Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС/.
Формата на сделките представлява установени от закона изисквания
2
относно начина на извършване на волеизявленията при определени сделки и неговото
правно значение. За някои видове сделки, между които е и процесната покупко-
продажба на недвижими имоти, законът е предвидил нотариална форма за
действителност. Нотариалната форма за извършване на тези сделки включва правила с
чисто процедурен характер /напр. задълженията на нотариуса по чл. 573, ал. 1 и ал. 2
ГПК - да извърши нотариалните действия в рамките на своя район, подлежащите на
вписване нотариални актове да се издават само в канцеларията на нотариуса в рамките
на работното му време; по чл. 578, ал. 4 ГПК - лицата или техните пълномощници,
чиито изявления се съдържат в проекта на нотариалния акт да се явят лично пред
нотариуса, който, преди да издаде акта е длъжен да провери тяхната самоличност,
дееспособност и представителна власт.Изискването на Гражданския процесуален
кодекс за лично явяване пред нотариуса на лицата или техните пълномощници, чиито
изявления следва да бъдат удостоверени в нотариалния акт и които съставляват част
от съдържанието на нотариалния акт е с повелителен характер. Нарушаването на това
задължение с изрична разпоредба на закона – чл. 576 ГПК, има за последица
нищожност на нотариалното действие, а оттам и на самата сделка.
В конкретния случай ищцата излага фактически твърдения, че сделката
обективирана в оспорения нотариален акт е нищожна, поради нищожността на самото
нотариално удостоверяване, тъй като подписът положен за продавач в договора за
покупко-продажба, не се положен от нея, съответно че ръкописното изписване на трите
й имена под подписа , не е изпълнено от нея, както и че последната не се е явявала на
посочената дата пред нотариус за сключване на прехвърлителната сделка в
нотариална форма.
Горепосочените твърдения не бяха доказани по надлежния ред в процеса.
Напротив установява се от приетата и неоспорена СГЕ, че именно ищцата е положила
подписа за продавач в нотариалния акт, както и саморъчно е изписала трите си имена
под подписа. Следователно, атакуваното нотариално действие по издаване на
процесния нотариален не страда от твърдения порок по см. на чл. 576 ГПК вр. с чл.
579, ал. 1 от ГПК, което налага извод, че не е опорочена предписаната от закона форма
на оспорената сделка. В случая формата за валидност на договора за покупко –
продажба очевидно е спазена. Видно от представения нотариален акт, същият съдържа
необходимите реквизити за неговата валидност. Отразено е, че при сключване на
договора страните са присъствали лично при нотариалното изповядване, било им е
прочетено от нотариуса съдържанието на договора и са им били разяснени правните
последици от сключването му, те са се съгласили с тях и са подписали договора. В
частта, обективираща удостоверението на нотариуса, че страните са се явили на
сочената дата пред него, прочитането на нотариалния акт и изявленията на страните,
че са съгласни със съдържанието на прочетеното, и подписването му, нотариалният
акт представлява официален свидетелстващ документ, тъй като това са факти, чието
осъществяване нотариусът удостоверява. Като такъв, същият притежава материална
доказателствена сила, обвързваща съда да приеме до доказване на противното, че
описаните в акта обстоятелства действително са се осъществили. Доколкото със
събраните в настоящото производство доказателства не се оборват констатациите на
нотариуса, то атакуваният договор за покупко – продажба , извършен с нотариален акт
№ ****/04.02.2014 год., не е нищожен, поради липса на предписаната от закона форма,
предвид което и предявеният иск по чл. 26, ал. 2, пр.3 ЗЗД, като неоснователен и
недоказан , подлежи на отхвърляне.
3
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78,ал.3 от ГПК в полза на
ответницата следва да бъдат присъдени сторените разноски пред настоящата
инстанция , представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. С. Д., ЕГН ********** против Р. Д. И., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.3 вр. чл. 18 ЗЗД за
прогласяване нищожност на договор за покупко – продажба на недвижими имоти,
находящи се в землището на с. Б., общ. Т., обективиран в Нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот № ****, том ** рег. № ***, дело ***/04.02.20214 год. на
нотариус М. Д. с район на действие ЯРС , поради липса на предписана от закона
форма.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК А. С. Д., ЕГН ********** да заплати на Р.
Д. И., ЕГН ********** сумата от 500 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4